СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ

СРЕЩУ ЗДРАВЕТО

Д-р Атанас Гълъбов

СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ СРЕЩУ ЗДРАВЕТО

© Атанас Гълъбоб
София, 2001
Предпечатна подготовка "Камея" ООД
Печатница "Експреспринт" ООД
Коректор Лили Борисоба
Худозкник Валентин Христов

ISBN 954-9841-13-8
 "Мъдростта се проябяба тогаба, когато нещата
започнат да се назобабат с истинските им имена."

(Китайска пословица)
 Бих искал да изкагка сбоята признателност към Всич-
ки приятели, колеги и специалисти, които ми помогнаха с
мнения и препоръки и ме подкрепиха за написването и из-
даването на тази книга. Специални благодарности отпра-
Вям към: cm. н. с. II cm. Десислава Дуриданоба, д-р Калина
Костова, Ася Ангелова.
 СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор от абтора 7

Раздел I. Обща част

Глаба 1. Съвременна медицина и здравеопазване -
митове и реалност 9
Глава 2. Причини за сегашното неудовлетворително
състояние на медицината и здравеопазването 45
Глава 3. Холистична медицина. Ролята на стреса
за развитието на различни заболявания 55

Раздел II. Ваксини и имунизации

Глава 4. Имунизациите - ефикасни ли са т е
действително? 73
Глава 5. Безопасни ли са ваксинациите? 84
Глава 6. Ваксинациите като средство за тайно,
насилствено намаляване на населението
на Земята 143

Раздел III. Рак

Глава 7. Истината за рака 150

Раздел IV. Лекарства ли казахте?

Глава 8. Ятрогенни заболявания и медицински грешки 173
Талидомид 185
SMON 186
Хормонални препарати 191
Антидепресанти и психостимуланти 193
Глава 9. Защо медикаментите увреЖдат и убиват? 214
Глава 10. За клиничните изпитания 226

Раздел V. За храненето и някои "храни"

Глава 11. Кратко въведение в темата 235
Глава 12. Захарта- "бялата отрова" 239
Глава 13. Аспартам (нутрасуит) - "достойният
заместител" 248
Глава 14. MSG - "бкусът, който убиба" 266
Глава 15. Соята - "съвършената храна" 272
Глава 16. Маргаринът -храна или пластмаса 279
Глава 17. Генно июкенерство и генно изменени храни 284
Глава 18. Хранителният кодекс (Codex Alimentarius) -
с к р и т а т а заплаха 293

Раздел VI. Програма "Ф" и др.

Глава 19. Флуориране на водата и флуорни
т а б л е т к и , или заговорът "здрави зъби" 303
Глава 20. Секретни "хуманни" експерименти 332

Библиография 337

Списък на различни организации, институции

и специализирани издания, цитирани
в книгата на български и английски език 342

Адреси на някои организации 347

Препоръчителна литература 348

 Предгобор от автора
Защо въпреки широко изтъквания напредък на медицинска-
та наука броят на болните продълЖава да се убеличаба? Защо
средствата, давани за здравеопазване, непрекъснато нараст-
ват с всяка изминала зодина? Защо се появяват нови болести?
Защо нещата в здравеопазването като че ли с т а в а т все по-
объркани и дори излизат извън контрол? Защо все повече хора
са недоволни от официалната медицина и т ъ р с я т помощта на
алтернативни лечебни методи? Защо официалната медицина
не признава и не допуска широкото разпространение на други
видове лечебно въздействие освен синтетичните медикамен-
ти, хирургията и лъчевата терапия? Как стана така, че иде-
ите на Хипократ, чиято клетва полагат при завършването си
медиците, бяха пренебрегнати?
Предлагайки на вниманието ви факти, които съзнателно
са скривани или на които целенасочено не се дада достатъчно
гласност, ще се опитам да дам аргументирани и доколкото е
възмоЖно в рамките на представения материал, изчерпателни
отговори както на тези, така и на други въпроси, свързани със
здравеопазването, които интересуват много хора не само в
България, но и по целия свят.
В медицината от десетилетия господстват различни
митове, т.е. заблуди, създадени и поддърЖани с користни цели
и насаЖдани ловко в съзнанието както на лекарите, така и на
широката общественост. Целта на тази манипулация в свето-
вен мащаб е преди всичко да обслуЖва интересите на медицин-
ската индустрия.
Представената т у к информация не е обвинение, а предло-
жение за размисъл и зов за промяна. ГриЖата за здравето не се
свеЖда само до посещение при лекаря и приемане на медикамен-
ти. Тя е преди всичко наш личен приоритет и е свързана с ця-
лостното ни отношение към света и с начина ни на Живот.
Само истинското знание, прилоЖено в практиката за благото
на всички, моЖе да ни помогне да решим проблемите, свързани
със здравето и болестта, които с т о я т пред нас

7
 Раздел I. Обща ч а с т

Глаба 1. Съвременна медицина и здравеопазване -

митобе и реалност
За да се напраби преценка на състоянието на събременното
здравеопазване в глобален и локален план, трябва да се позна-
ват механизмът му на действие, силите, определящи насоката
на неговото развитие както и реалните резултати Най-важ-
ните въпроси, на които трябва да си отговорим, са кой конт-
ролира медицината и системата на здрадеопазване и кой има
най-голяма финансова изгода от начина, по който те функци-
онират сега71
Аз няма да разглеждам подробно историческото развитие на
медицината през вековете, тъй като това не е необходимо за
целите на настоящото изследване, а ще се спра съвсем накрат-
ко на някои от основните моменти, добели до сегашното състо-
яние на здравеопазването и медицинската наука като цяло
Може да се каже, че още от самото начало на развитието
на медицинската мисъл в нея са се оформили две течения
Според едното от тях, на което главно ще обърна внимание в
тази глава, симптомите са болестта, с която трябва да се бо-
рим активно като с нашественик Идеята идва още от време-
то на древногръцкия философ Аристотел, който е приемал, че
болестта е разпознаваема по определени признаци и най-важно-
то е да и се даде някакво име Ако проблемите са във физичес-
кото тяло, би трябвало да им въздействаме с физически
средства Този начин на разсъждение, който е залегнал в осно-
вата на съвременната медицина, оправдава както масовата
употреба на синтетични медикаменти, така и често ненужна-
та хирургична намеса Още в края на 70-те години на XX в спо-
ред оценки, изнесени пред конгресни подкомисии, извършването
поне на 2,4 млн операции годишно в САЩ не е било оправдано
Освен това т е са стрували 4 млрд USD и 12 000 живота Едно
изследване установило, че при повечето хора, на които била

9
препоръчана хирургична намеса, нямало реални основания за
такава. Но не само тоба - почти половината от "болните" въ-
обще не се нугкдаели от медицинско лечение!
През последните няколко века голямо значение за засилване
на влиянието и доминирането на превърнатия б догма ограни-
чен материалистическо-механистичен бъзалед 6 медицината
оказба редукционистичният подход на френския философ от
XVII в. Рене Декарт. Той твърдял, че хората имат два ясно раз-
граничими компонента: ум и конкретно осезаемо физическо
тяло. Изучаването на всеки от т я х според него изисква отдел-
на методика.
В подкрепа на гореспоменатия подход във Франция се по-
явила теорията за специфичната етиология, която се е пре-
върнала в един от митовете стълбове на съвременната
медицина. Според нея всяка болест се причинява от разпознава-
ем конкретен причинител, например вирус или бактерия. Тя е
резултат преди всичко от откритията и работата на френс-
кия химик и биолог Луи Пастьор. Той вярвал първоначално, че
различните патогенни микроорганизми предизвикват заболя-
ванията и това се е отразило отрицателно върху развитието
на медицинската наука, защото е било прието безпрекословно.
Според него 6 здравите тъкани няма микроби. Но в края на зки-
вота си Пастьор поставя под съмнение своите основни вшкда-
ния и преди смъртта си заявява- "Все пак най-вазкна е почва-
та" - т.е. състоянието на бътрешната среда на самия органи-
зъм и силата на неговата имунна защита са от решаващо зна-
чение за това дали ще се развие заболяване. За съжаление ни-
кой не се е вслушал в последните му думи.
Много лекари и учени непрекъснато обръщат внимание на
факта, че сами по себе си бактериите и вирусите не са доста-
тъчен фактор за предизвикването на болести. Мнението на
д-р Антоан Бешам, бактериолог и съвременник на Пастьор, е,
че микробите са интегрална част от Живия организъм.
Според него т е остават в неактивирано състояние, докато
клетката не е увредена или не загине. Той смятал, че микроби-
те спомагат за процеса на разпадане на болните клетки и из-
хвърлянето им от тялото.
Известният немски бактериолог Робърт Кох, също опо-
нент на теорията, предлоЖена от Луи Пастьор, е споделял въз-
гледите на Бешам Според д-р Гкттер Ендерлайн - друг немски

10
бактериолог, микробите могат да променят формите си. Това
явление се нарича плеоморфизъм и както ще разберете по-
късно, то е наблкздабано от д-р Роял Райф със създадения от
него много мощен микроскоп (вЖ. Глава 7. "Истината за рака").
Когато човек е здрав, различни микроорганизми Живеят 6 чо-
вешкото тяло 6 симбиоза с него или 6 непатогенна форма, т.е.
без да се разбива заболяване Но всяко влошаване на вътрешни-
те условия в организма, предизвикано от различни фактори -
нерационално хранене, замърсена околна среда, дистрес, вакси-
нации и пр , дават възмоЖност на микробите да се активират
и да се разбие болест. Големият немски учен, "бащата" на па-
тологичната анатомия, Рудолф Вирхов, заявява: "Ако отново
моЖех да изЖивея Живота си, щях да го посветя на доказването
на факта, че микробите т ъ р с я т техния естествен хабитат -
болната тъкан, а не, че т е самите са причина за развитие на
заболяване." А ето и думите на д-р ДЖордЖ Уайт: "Ако мик-
робната теория се основаваше на факти, нямаше да има Живо
същество, което да прочете това, което пиша сега."
За да покаЖе слабостта на теорията за специфичната
етиология, пропагандирана от привърЖениците на Пастьор, Р.
Вирхов изпива заедно със свои студенти течност, съдърЖаща
холерни вибриони. Никой от т я х не се разболява от холера. По
подобен начин след него някои учени са правили опити, като са
имплантирали в собствените си тела или на доброволци рако-
ви клетки, но заболяване не се развивало. Всеки от нас се е
убедил, че по бреме на грипни епидемии например има много
хора, които остават здрави, независимо че около т я х други
кихат, кашлят и "пръскат зараза". Съвсем логично възниква
въпросът: "Защо едни се разболяват, а друаи не?" Както ще се
убедите, теорията за специфичната етиология обслуЖба мно-
го добре интересите на медицинската индустрия, затова
именно тя се е налоЖила безпрекословно.
Под влияние на първоначалните идеи на Пастьор болници-
те бяха превърнати във военни зони, а пациентът в "бойно
поле", на което се води "битка" с "врага" - микробите, и съот-
ветно с болестите И това става точно както по време на вой-
на - скъпо, разрушително за организма на болния и в крайна
сметка често без да се постигне истинско излекуване или дори
трайно подобрение. Болестта в съвременната медицина се раз-
2леЖда като външен фактор, който ни атакува и срещу когото

11
лекарят "бокзба" с методите на официалната медицина - син-
тетичните медикаменти и хирургията. Но аз би питам: Да
сте бидели някъде наоколо да се разхоЖдат артрит, колит,
рак или диабет? Болестта не е враг, който ни напада
изневиделица, а състояние, което се развива обикновено под
влияние на един или по-често на няколко фактора, повечето от
които обаче са под наш контрол.
В книгата си "Едно компрометиращо първенство", издаде-
на през 1995 а., проф. Чудомир МердЖанов дава отговор на въп-
роса "Кои са главните причини, обуславящи здравните неблаго-
получия на нашия народ?". На първо място това е широкото
разпространение на основните рискоди фактори сред населе-
нието. Най-ваЖни от т я х са: начинът на Живот на индивида и
различните неблагоприятни поведенчески набтщ - нерационал-
ното хранене, ткзткжопушенето и системната злоупотреба с
алкохол, липсата на подходящ двигателен резким. Като вземем
предвид, че най-често има съчетаване на няколко елемента, то
опасността от заболяване нараства значително. Към рискови-
те фактори, допринасящи за влошаване на здравословното със-
тояние на българина, трябва да добавим и голямото значение на
стреса от икономическия, социалния и политическия Живот в
страната ни през изминалото десетилетие. Ето мнението по
този въпрос на проф. МердЖанов: "През последните години в
България психосоциалният дистрес придоби истинско епиде-
мично разпространение и стана' масов - по честота, теЖък -
по степен, и хроничен - по протичане." (В Глава 3. са разяснени
накратко някои механизми, чрез които стресът допринася за
развитието на заболявания.)
Според учения през последните две десетилетия все по-го-
лям проблем за страната ни с т а в а т т. нар. социалнозначими
заболявания - СЗЗ (вЖ. по-долу), които се характеризират с го-
ляма смъртност и инвалидизация. Проф. Ч. МердЖанов харак-
теризира състоянието на здравно-демографската ситуация у
нас с думи като "колапс, катастрофа". Той пише. "СЗЗ в Бъл-
гария са достигнали такова разпространение, че могат да бъ-
дат наречени истинска национална здравно-демографска тра-
гедия. ."
България е страната с най-висока смъртност, от мозъчно-
съдова болест - МСБ (инсулти), в целия свят! Понастоящем у
нас от МСБ всяка година умират средно по 22 000 души - т.е.

12
бсеки nemu-uiecmu мъЖ и бсяка четбърта-nema жена, като има
значително увеличение на смъртността 6 активна бъзраст с
най-високи стойности между 30 и 49 а. За 2000 а. 35 000 българи
са били с инсулт.
Смъртността от исхемична болест на сърцето (ИБС) за-
ема бторо място и се доблшкава до показателите за МСБ. В
средата на века инфарктът на миокарда е бил много рядко за-
боляване б страната ни, докато сега 2одишно от него умират
около 21 000 души. При мъжете б града за този половинвековен
период ч е с т о т а т а му е нараснала 14 пъти, а при жените - 22
пъти! Българското мъокко население има най-голямото в све-
та нарастване на смъртността от ИБС в активна възраст,
като Жените изостават съвсем леко 6 класацията.
България е световен лидер по смъртност от сърдечно-съдо-
ви заболявания (МСБ и ИБС) към 1993 г. - между 43 000 и 46 000
на година, като се наблк>дава значително "подмладяване" на
засегнатите. Около 1 500 000 души са с артериална хипертония
(повишено кръвно налягане), която се смята за един от най-рис-
ковите фактори сред българското население.
Смъртността от злокачествени новообразувания на вът-
решните органи (ЗНВО) показва устойчиви темпове на нарас-
тване годишно с около 3% също с изразена тенденция към
"подмладяване". Към 1993 г. около 40% от общата смъртност
между 20 и 39 г. се дължи на ЗНВО. От 1967 г. насам онкозаболя-
ванията постепенно са станали причина за почти 30% от об-
щата смъртност при Жените. Само от рак на гърдата умират
годишно около 1100 българки.
От 1947 г. до сега се е увеличила смъртността от диабет
трикратно за градското население и неколкократно при селс-
кото, а броят на заболелите е нараснал повече от десет пъти за
същия период. По косвени данни се приема, че към сегашния мо-
мент има поне 330 000 българи с диабет, от които около 160 000
са на инсулин. Болестта води до промени и увреждания в очни-
те дъна, бъбреците, сърдечно-съдовата система, периферните
нерви и различни други усложнения и повишава риска от разви-
тие на атеросклероза, ИБС и мозъчносъдова болест. Една чет-
върт от диабетиците и една т р е т а от диабетичките освен
от захарна болест страдат още и от систолна хипертония и
клинично проявено затлъстяване. Около 90% са с диабет II тип,
т е. развиващ се в зряла възраст

13
 Затлъстяването е много сериозен здрабослобен проблем за
българина, придобил епидемичен характер. Това е един от най-
широко разпространените рискови фактори, засягащ полови-
ната от нашето население и допринасящ за развитието на
МСБ, диабет, артериална хипертония, атеросклероза и др.
През последните години България е 6 челото на затлъстелите
нации. От една страна, това се дълЖи на ниската хранителна
култура 6 съчетание със заседнал начин на Живот, а от друга -
на обедняването на населението, което води до ограничаване на
консумацията на пресни плодове и зеленчуци за сметка на
хляба, консервираните и долнокачествени храни. Според ста-
тистиците в последните години се употребяват прекалено
мноао тестени изделия, захар и олио. ТревоЖно висока е консу-
мацията на мазнини, и то предимно Животински - около 37-
40% от енергийната стойност на храната, когато би трябва-
ло да бъде най-много до 30%. Значителната употреба на сол,
която у нас е 1,5 до 2 пъти по-висока, отколкото в развитите
страни, допринася за развитието на повишено артериално
налягане.
Тк>тктопушенето е сериозен рисков фактор. При пушачи-
те се наблк>дава двукратно повишена смъртност в сравнение с
тези, които не употребяват тк>тк>неви изделия. Над 1 млрд. са
пушачите в света, като 4/5 от т я х са в слабо разбитите ико-
номически страни. Болестите, които се дълЖат на този вре-
ден навик, убиват поне 4 млн. души годишно. Прогнозата е, че
ако това продълЖава със същите темпове, към 20-те години на
XXI столетие цифрата ще бъде около 20 млн. В редица западни
страни тк>тк>нопушенето е недопустимо на мноао обществени
места. У нас забраните в това отношение, където ги има, най-
често не се спазват и пушачите безпроблемно т р о в я т Живота
на околните. Според проф. МердЖанов в България "активен
консуматор на тк>тк)неви продукти е всяко пето дете на 14 г.
и всяко четвърто - на 15. Приблизително 1 050 000 български
деца до 15-годишна възраст са пасивни ткмпкшопушачи, а поло-
вин милион от т я х получават опасно високи количества цига-
рен дим... 950 000 мъЖе са интензивни и свръхинтензивни
пушачи... 2 250 000 - епизодични и редовни, 500 000 - бивши, и
60 000 ученици..." Според съобщение на БНТ от 16.05.2001 г. 61%
от учениците в 9-и клас вече пушат. Какво друго моЖе да се
очаква от подрастващите, след като виЖдат примера на роди-

14
телите си?! За съжаление този бреден набик е Вече тбърде раз-
пространен и сред Жените и момичетата.
Българският пушач, употребяващ редобно по 20 цигари на
ден, за 20 години поема 880 смъртоносни дози никотин и 2,2 кг
катрани. Не трябва да се забрабя и за радиационното
облъчване, което се получава от полоний 210 (разпаден продукт
на радия), съдърЖащ се в значителни концентрации в тк>тк>не-
вите продукти. Облъчването на човек, който пуши по кутия и
половина дневно, е по-високо, отколкото при някой Живеещ в
близост до атомна централа! Според данни от Националния
онкологичен център 3000 български пушачи умират от рак на
белите дробове всяка година, като случаите се увеличават
непрекъснато.
Според проф. МердЖанов: "Борбата срещу тклпкшопушене-
то... е борба за предотвратяването на преждевременната
смърт на всеки пети българин... Ткнпкшопушенето представ-
лява истинско поведение на саморазрушаване на българския на-
род."
Алкохолната консумация е широко разпространен вреден
навик и ваЖен фактор, съдействащ за развитието на цироза на
черния дроб и на артериална хипертония. Според данните за
1991 г. е имало меЖду 70 000 и 100 000 болни с алкохолна токси-
комания, а около 300 000 души са били редовно злоупотребява-
щите с алкохол. Към днешна дата се посочва една твърде голя-
ма цифра на системно употребяващите алкохолни напитки у
нас - около 1,2 млн. души над 15-годишна възраст. Всеки втори
млад мъЖ с теЖка хипертония или затлъстяване редовно пие.
60% от учениците в 9-и клас консумират алкохол, като една
немалка част от т я х пият всеки ден. Алкохолът боди до бре-
менно отпадане на задръЖките и потискане на комплексите и
е 6 основата на по-разкрепостено и предизвикателно пове-
дение. МоЖе да повлече след себе си употреба на наркотици и
неразумен сексуален Живот с всички рискове от полово прено-
сими болести. Немалък процент от загиналите и пострадали-
те при пътно-транспортни произшествия, както и при бито-
6и злополуки и скандали, са в резултат на алкохолна зло-
употреба.
Наркоманията също придоби епидемични размери. Според
данни на МЗ и статистическия институт за 2000 г. цифрата
н
а официално регистрираните наркомани е 30 000, като обаче

15
се уточнява, че реалният брой на злоупотребяващите с дрога е
много по-голям - моЖе би около 100 000 Възрастовата гранииа
е паднала до 11-14 г. Няма правена статистика на това колко
от наркоманите са в теЖко здравословно състояние. При деца-
та и младежките, ползващи июкекционно наркотици, 70-80% са
носители на вируса на хепатит С.
Проф. МердЖанов пише: "Днес само шест социално значими
заболявания - ИБС, МСБ, ЗНВО, диабет, ПТТ (пътно-транспор-
тен травматизъм) и ХБНЗ (хронични белодробни неспецифични
заболявания), обуславят 55,9% от общата структура на
умиранията... По 1 човек на всяка 12-а минута, всичко това не
моЖе да бъде характеризирано по друа начин освен с понятието
'катастрофа'... Не ще бъде пресилено, ако високата смъртност
от ССЗ в България бъде наречена медицински, демографски, ико-
номически и обществен скандал.. Ние смятаме, че е крайно вре-
ме да се разбере цялата драматичност на здрабното състояние
на българския народ, да се направи опит за изясняване на причи-
ните на здравната трагедия на нашето население и на тази ос-
нова да се приеме и изпълнява 'национална стратегия на
противодействието' или моЖе би по-точното наименование
трябва да бъде: 'национална стратегия на спасението'."
Като Цяло нивото на здравната култура на народа ни е
крайно незадоволително. На преден план излиза "хедонистич-
но-консуматорската Житейска философия" с неблагоприятни
специфично здравни и в общ план последици Допринасяш съ-
ществено за нездравословното поведение на българина е харак-
терният за народопсихологията му нереалистичен оптими-
зъм, който се изразява в подценяване на заплахите, произтича-
щи от навиците му. Проф. МердЖанов прави следното наблк>-
дение: "Българинът има твърде 'примитивно възприятие' за
болестите, което обяснява склонността му да търси 'неочак-
вани' и 'мистични' явления и въздействия за тяхното преодо-
ляване. И изведнъЖ този човек ще трябва да бъде убеЖдаван, че
неговите заболявания в най-голяма степен са резултат на т а -
кива 'банални' и 'прости' неща като ткзткшопушене, алкохолна
консумация, прехранване, обилна консумация на сол, обездвиЖ-
ване и други рискови фактори. . моЖе да се каЖе, че превантив-
ната здравна стратегия ще се стори на мнозина твърде обик-
новена и елементарна, без 'блясък' и 'екзотика' и поради това -
трудно приемлива "

16
 Emo kakBo пише g-p Дийн
Орниш*, американски лекар,

mm
създател на изклкочително ус-
пешна програма за лечение на
сърдечноболни хора само с по-
мощта на прабилен начин на
хранене и Живопг "Ние поня-
кога проябябаме склонност да
разглеждаме напредъка на ме-
дицината като ноб медика-
мент, нова хирургична тех-
ника, изискваща много скъпа и
слоЖна апаратура. Понякога
ни е трудно да повярваме, че
огромен принос 6 полза на на-
шето здраве, добро физическо
състояние и благополучие мо-
гат да имат такива наглед
прости избори к а т о какво
ядем, как реагираме на стреса,
колко време отделяме за фи-
зически упражнения, дали пу-
шим или не, както и качест-
вото на интимните и социал- Корица н а к н и г а т а " П р о г р а м а -
ните връзки в Живота ни... т а н а д-р Дийн О р н и ш з а о б р а т н о
р а з в и т и е н а с ъ р д е ч н и т е заболява-
Начинът ни на Живот е ваЖен н и я "
фактор за развитието на по-
вечето болести убийци, включително най-разпространените ви-
дове рак (на гърдата, дебелото черво, белите дробове и проста-
тата), артрита, диабета и други дегенеративни заболявания.
За всеки пациент, който избира нашата програма, вместо
да се подлоЖи на хирургична операция за байпас**, се спестя-

* В к н и а а т а "Програмата на д-р Дийн Орниш за обратно разви-

тие на сърдечните заболявания" ( D Γ Dean Ornish's P r o g r a m for Rever-
sing Heart Disease) (Qik " Б и б л и о г р а ф и я " )
** Байпас - буквално означава "заобиколен п ъ т " К о г а т о има
с т е с н е н и е н а съд, с е взема ч а с т о т вена о т к р а й н и к а н а самия п а ц и -
е н т или п ъ к с е слага и з к у с т в е н а п р о т е з а о т специален м а т е р и а л , к а -
гпо по т о з и начин се с ъ з д а в а заобиколен п ъ т за к р ъ в о с н а б д я в а н е т о на
с ъ р ц е т о или друг орган

17
6am около 50 000 USD (или дори много побече, 6 случай че нас-
т ъ п я т усложнения). Миналата година 6 САЩ са похарчени поне
18 млрд. USD за оперативно извършване на коронарен байпас.
Над 6 млрд. са изразходвани за коронарна ангиопластика*.
Промяната на начина на Живот излиза много по-евтина. И, раз-
бира се, на тези пациенти им е спестена травмата от отваря-
не на гръдния кош и от операцията за вземане на вена от
краката... Независимо от огромните разходи, свързани с хи-
рургичните интервенции за байпас и ангиопластика, до полови-
ната от байпас графтовете (новоборазуваните пътища на
кръбоснабдяване - бел. авт.) отново се блокират само след 5 до
10 години, а около една т р е т а до половината от артериите, на
които е правена ангиопластика, се затварят само след 4 до 6
месеца, независимо от това какъв оперативен метод е използ-
ван."
Един ценен "страничен ефект" от приложението на проа-
рамата на д-р Орниш е качеството на зкидотп, което тези хора
вече имат, след като са се освободили напълно или до голяма
степен от своите страдания и не се чувстват повече зависими
от алопатични** медикаменти. Последните нерядко допълни-
телно увреЖдат болния и скъсяват Живота му. Съвсем пресен е
случаят с пониЖаващия холестерола препарат церивастатин
(известен у нас с търговското си наименование липобай) на
фирмата Bayer ("Байер"), предизвикал над 40 смъртни случая.
Над 40 млн. души в САЩ са диагностицирани със сърдечно-
съдови заболявания, а според д-р Д. Орниш още повече са тези,

* При ангиопластиката на мястото на стенозата се праВи раз-

ширение - с част от бена или с изкуствен материал. Коронарната ан-
гиопластика представлява разширяване на коронарните артерии; из-
вършба се чрез катетъризация.
** Алопатичен (от alos и pathos - т.е. "друго" и "страдание"). За
разлика от хомеопатичния подход, при който принципът на Въздейс-
твие върху болния е лечение на подобното с подобно (т.е. назначават
се хомеопатични лекарства, приготвени от вещества, предизвиква-
щи в големи дози подобни сипмтоми у здрави хора), тук се действа със
средства (например синтетични медикаменти или хирургия), които
имат различен или противоположен ефект по отношение на изявени-
те болестни симптоми. Терминът алопапгия се използва, за да се
обозначи конвенционалният (официалният) медицински подход както
въВ връзка с прилаганите от него терапии, така и по отношение на
философията, която стои в основата му.

18
koumo не знаят, че имат проблем със сърцето. Шестдесет ми-
лиона имат високо кръбно, а осемдесет милиона - повишено ни-
6о на холестерол 6 кръвта. Около 1,5 млн. американци годишно
получават инфаркт. Проучванията и резултатите от рабо-
т а т а на гореспоменатия лекар показват, че сърдечно-съдови-
те заболявания, каквито са исхемичната болест на сърцето,
хипертонията, инфарктите, тромбозите, мозъчносъдовите
инциденти и пр., са напълно предотвратими! МоЖе би се
питате: Защо неговият лечебен и профилактичен метод не се
прилага масово и защо хората не са окуражавани да Живеят
здравословно? Ще ви отговоря с въпрос: От какво тогава меди-
цинската индустрия ще печели милиарди долари?!
"Войни срещу здравето - защо технологиите ни убиват?"
(Health Wars - Why is Our Technology Killing Us?) от британския
медицински изследовател Филип Дей е моЖе би една от най-
значимите книги излизали напоследък по въпросите за скрита-
та война срещу здравето, която взема годишно милиони
Жертви. Ето какво пише той: " ДЖърнъл ъф Америкън медикъл
асосиейшън" (JAMA)* публикува статистика, която показва,
че западното здравеопазване понастоящем е т р е т а т а водеща
причина за смъртността в Америка. Интересното обаче е, че
медицинският естаблишмънт** разполага с информация за
профилактично хранене, която би намалила драстично броя на
преЖдевременно починалите от сърдечна смърт и рак - и две-
те водещи причини убийци 6 нашето общество днес. Същият
медицински естаблишмънт обаче, е взел решение умишлено да
не публикува тази информация..."
Медико-индустриалният комплекс експлоатира дълбоко
заловените у хората Желание за сигурност и усещане за
защитеност, като им предлага фалшиви и неизпълними обеща-
ния за предпазбане от болести и страдания чрез неподходящи
средства. Оказва се непрекъснат огромен пропаганден натиск,
чиято цел е да ни накара да повярваме, че природата е безпо-
мощна, защото не е много наясно с това, което прави, и затова

* Съкращенията, както и пълните имена на цитираните

списания, организации и пр., вклкзчително и на английски език, са даде-
ни 6 края на книгата.
** Естаблишмънт (от англ. - establishment) - "установена систе-
ма от бластоби институции".

19
u трябва коректив в лицето на масово ваксиниране и прилоЖе-
ние на алопатични препарати. Целта на тази тактика е да се
внуши страх и да се постаВи човечеството в подчинено поло-
зкение и зависимост от медицинската индустрия! Съзнанието
на мнозина вече е дотолкова промито, че когато дойдат на
преглед, очакват или дори сами искат да им изпишем медика-
менти, а много често от такиба няма нуЖда.
Единствената сигурна защита на организма е здравата
имунна система, за поддържането на която най-голям принос
имат правилното хранене, чистият бъздух и подходящите фи-
зически упраЖнения! Т.е. естествени и евтини методи. Меди-
цинската и в частност фармацевтичната индустрия обаче не
искат вие да си спомняте точно това! Затова десетилетия на-
ред обществото е манипулирано с обещанието за "магическото
хапче", което ще го освободи от всички болести. Но както пи-
ше Лоурънс ЛеШан в книгата си "Холистично здраве":
"Нашето вярване в магическото обещание на медицината е
илкззия на цялата ни днешна култура... и ни превръща в... сър-
дити и претъпкани с медикаменти хипохондрици."
Средствата за масово осведомяване редовно ни заливат с
манипулативни предавания и репортаЖи за всеотдайната
"борба" на въоръжените с най-новото знание лекари с някое
заболяване. Колко пъти сме слушали лъЖливия рефрен, че е
направено ново откритие и че се очаква "пробив" в лечението
на дадена болест! И колко години минават след всяко такова
съобщение в напразни надеЖди за много хора, защото това се
оказва поредният блъф. Трябва да е ясно, че фармацевтичният
бизнес няма нузкда от евтино, още повече от ефикасно лекарс-
тво или лечебен метод, които биха довели до трайно излекува-
не на каквото и да е или на когото и да е. Какбо ще продават
тогава и с какво ще плашат хората?!
Човечеството е съзнателно и безскрупулно заблуЖдавано, и
то не само в областта на здравеопазването и медицината!
Научни открития, които на практика биха осигурили изклкз-
чително евтина и практически неограничена енергия за битови
и промишлени нуЖди, също не се правят достояние на широка-
та общественост.
Почти всеки ден слушаме съобщения за поредната епиде-
мия от "силно заразна болест" по хората или по Животните
някъде по света - грип, СПИН, менингит, туберкулоза, шап и

20
gp. В книгата си "Епидемии, смъртоносни и заразни болести и
стремеЖът към власт - политика на глобалната болестност"
(Plague, Pestilence and the Pursuit of Power - the politics of global
disease) Стибън Рансъм разкрива тази чудовищна мани-
пулация, вклк>чително и по отношение на последната "епи-
демия" от шап, заради която бяха избити десетки хиляди Жи-
вотни в Англия и Европа. У нас обаче нищо не се чу за деба-
т и т е , които се водеха на Острова, и възмутените гласове на
фермери и учени за това масово неоправдано клане. Слушайки и
четейки изнасяното от медиите, човек би могъл да си помисли,
че буквално сме заобиколени от смъртоносни болести. Но това
според Рансъм представлява безсрамна манипулация на иконо-
мически и политически изфабрикувани "психо-епидемии".
Повечето от т.нар. епидемии, които изискват спешни меди-
цински мерки, не са нищо друго освен безсърдечен търговски
заговор, чиято цел е да се стимулират продажбите на произве-
деното от фармацевтичната индустрия, всявайки силен
страх от различни болести. Тъй като медиите са в ръцете на
финансово-индустриалната олигархия, въобще не е трудно да
се прокара определена политика или да се създаде ситуация,
която да ни накара да се почувстваме смъртно заплашени.
Вместо да се подобрябат стандартът и условията на зкивот,
фокусът на общественото внимание се измества в погрешна
посока, а на хората се предлага решение, което няма нищо общо
с истинския проблем!
Д-р Гилен Ланкто, с 20-годишен стаЖ като флеболог (спе-
циалист по вените) и автор на бестселъра "Медицинската
мафия: как да се измъкнеш от нея и да възвърнеш здравето и
парите си", пише: "Медицинската система е същинска меди-
цинска мафия, която създава болести и убива за пари и власт...
Противно на това, което бихме искали да вярваме, медицинс-
ките или политическите власти няма да дадат решението на
проблема. Всъщност именно т е са го създали и т е искат да го
поддърЖат..."
Тук бих искал да изясня един клк>чов по значение факт.
Системата няма за задача да създава независимо мислещи чо-
вешки същества. Затова нас ни учат КАКВО, а не КАК да
мислим! Чрез всички възмоЖни средства у нас непрекъснато
°е насаЖда чувството, че сме "Жертва" на външни обсто-
ятелства, и сме подтиквани да предоставяме нашата отго-

21
борност 6 ръцете на друг. Така моЖем да бъдем контролирани
много ефикасно от различни институции и организации -
политически, боенни, религиозни, медицински и пр.
Хилядолетната история на човечеството е история на
КОНТРОЛ на едни групи от хора над други или на едни шгди-
види над други с цел някаква печалба или изгода\ Средствата
и методите, чрез които се постиаа тоба, са разнообразни и
някои от т я х разглеждам в книгата. От психологична гледна
точка контролът над съзнанието се осъществява като се из-
ползват основно емоциите на хората. Д-р Уилям СърдЖънт,
психиатър, автор на книгата " Б и т к а т а за ума", разяснява
как става това: "В ума на много хора могат да бъдат насаде-
ни различни вярвания и убеЖдения, след като мозъчната фун-
кция е нарочно нарушена чрез провокиран страх, гняв или
възбуда. Най-честите резултати от този предизвикан смут
са нарушаване на способността за критична преценка и пови-
шена внушаемост." Е т о защо на обществото непрекъснато се
поднася "подходяща" информация за събития, които стиму-
лират тези горепосочени емоции.
Основна грешка на хората е, че са оставили друг да ръково-
ди съдбата им и да се "гризки" за здравето им! Най-лесният и
устройващ ни начин е да търсим причината за появата на бо-
лести извън нас - независимо дали това ще е вирус, бактерия
или някакъв друг фактор от околната среда. Тази тенденция
към съзнателна самозаблуда, за да избегнем по този начин от-
говорността към самите себе си и усилието, необходимо за
промяна, е в основата на неблагополучията на човешкия род!
Хората искат, без да полагат никакви гршки за здравето си и
за усъвършенстването си, да бъдат винаги във форма, ако е
възмоЖно, само с помощта на някое хапче.
Английският Журналист и писател Дейвид Айк дава много
точно обяснение за схемата, по която се осъществява мани-
пулацията на човечеството във всички области на Живота, за
да се налагат решения, които иначе биха били отхвърлени от
хората като неприемливи. Тоба е техниката, която той на-
рича ПРОБЛЕМ-РЕАКЦИЯ-РЕШЕНИЕ. Създава се проблем (не
от обществото, а от тези, които искат да го контролират),
като той трябва задълЖително да всява страх u безнадезкд-
ност и да насочи вината към някого/нещо. Темата се подхва-
ща от медиите, които чрез целенасочени публикации или

22
даакиба, търсещи евтини Журналистически сензации разга-
р я т с т р а с т и т е и емоциите (предизвикват реакция) и се сти-
мулира обществото отчаяно да търси разрешение. Ето ви
един актуален пример от здравеопазването: идва грипна епи-
демия и със страховити краски се описва какви усложнения
моЖе да има, колко хиляди Жертви се очакват и пр. (това е
проблемът). Хората, уплашени, започват да п и т а т как могат
да се предпазят (реакцията). И тоаава идват "ангелите
спасители", в случая фармацевтичните компании, и предла-
гат своите ваксини (решението). Д. Айк пише: "Причината,
поради която ние сме контролирани, не е, че не притеЖаваме
силата да решаваме сами съдбата си, а защото отдаваме та-
зи сила всяка минута от нашия окивот. Когато се случи нещо,
което не харесваме, ние търсим да обвиним някой друг.
Когато възникне някакъв проблем в света, ние казваме: 'Какво
те ще направят за това?' При което те, които всъщност са
създали тайно проблема, отговарят на това искане, като
предлагат (своето) решение...."
Целта е с кадифени ръкавици под най-благовидни предлози
да би измъкнат свободата да мислите и да решавате сами за
себе си и да ви налогкат това, което определено е вредно за вас
и децата ви, без да се съпротивлявате, дори и сами да го
шикелаете! За да бъде осъществена на практика тази полити-
ка в здравеопазването, съзнанието на обществото трябва да е
обработено по съответен начин. Тъй като лекарите са естес-
твените дистрибутори на фармацевтичната индустрия,
именно чрез т я х фирмите разчитат да налоЖат своите
лекарства. Затова, от една страна, системата формира у ле-
карите определен начин на мислене. От друга, тя непрекъсна-
то промива ума на всички останали - настоящи и потенциални
пациенти, както по отношение на предлаганите терапии, така
и по отношение на статута на лекаря. Нас ни програмират да
се подчиняваме на правила и закони, които привидно са създа-
дени в полза и за благото на обществото, но всъщност слуЖат
на интересите на индустрията като цяло и на подчинената й
политическа машина. Сега пациентът е този, който обслуЖва
индустрията, а би трябвало да е точно обратното!
Въпреки че много се говори за превантивни мерки, на прак-
тика не се извършва почти никаква дейност в тази насока!
Повечето болести са предотвратими чрез разумен начин на

23
зкидот и лечими със средствата на природната медицина] Тоба
не означава, че конвенционалната медицина няма какво ценно
да предлоЖи. Микрохирургията и новите щадящи хирургични
техники са едно чудесно постшкение. Неоспорим е ф а к т ъ т , че
благодарение на усъвършенстването на техниката и многоб-
ройните открития в областта на физиологията, биохимията,
неврологията и пр. "героичната медицина" постигна значител-
ни успехи при овладяването и лечението на теЖки и спешни
случаи, травми и Животозастрашаващи състояния. Дори и тук
обаче възможностите за лечение биха се подобрили значител-
но, ако се въведе например широко прилоЖението на хомеопа-
т и я т а . Аз лично не познавам друг терапевтичен метод, който
да дава такава възмоЖност за бързо възстановяване след пре-
карани операции, травми, посттравматичен стрес синдром.
Той моЖе да се окаЖе дори Животоспасяващ, 6 определени слу-
чаи. Български колеги със значителен лекарски стаЖ вече са
имали възмоЖността да наблк>дават големите предимства на
съчетаното прилагане на алопатия и хомеопатия при опасни за
Живота състояния.
Бих искал все пак да обърна внимание и на факта, че много
от тези кризисни ситуации са предотвратими по принцип, за-
щото възникват главно в резултат на безумния и саморазру-
шителен начин на Живот на хората - военни конфликти,
атентати, злоупотреба с алкохол, наркотици и пр.!
Един съществен недостатък на съвременната официална
медицина е липсата на бсеобхбатна концепция за същността
на понятията здраве и болест. Определението на Световната
здравна организация (СЗО) за здраве е: "състояние на пълно
физическо, психическо и социално благополучие, а не само от-
съствие на болест или недъг". Подобно формулировка обаче е
неясна и непълна (вЖ. Глава 3.). Конвенционалното лечение
обикновено се извършва не според ясни принципи и закони, а
според хаотично прилагани случайни открития, които най-
често имат твърде ограничен периметър на приложение.
ПродълЖават да властват остарели теории, които се толери-
р а т само защото са изаодни за материалистическо-механис-
тичния модел и за силите, които го подкрепят.
Д-р Г. Станков пише в книгата си "Универсалният закон'':
"Състоянието на медицината в края на това хилядолетие е
такова, че не и позволява да обясни по задоволителен начин
бъзникбането (патомеханизмите) на кое да е заболяване. Това
заклк>чение е болезнено, но необходимо. Достатъчно е да хвър-
лим поглед 6 някой стандартен учебник по медицина, например
б настолната за американските лекари книга на Харисън -
"Принципи на вътрешната медицина", за да се убедим в това.
Няма почти никаква ефикасна лекарствена или друга терапия
на хронични заболявания, които съставляват над 90% от всич-
ки заболявания в развитите страни...
В пълен противовес на експоненциално растящите разходи
за здравеопазване реалните успехи в медицината са мноао мал-
ки и става все по-ясно, че много тенденции сочат в обратна
посока. Така например увеличението на средната продължи-
телност на Живота, която е най-меродавният параметър за
ефективността на медицинското обслуЖване, стагнира в раз-
витите западни страни от няколко години. В източноевропей-
ските страни тя дори е намаляла значително (най-вече се е
увеличила детската смъртност), и то въпреки масовото нах-
луване на модерни "ефективни препарати", каквито преди т о -
ва нямаше. Големи епидемиологични изследвания от последни-
те години доказват, че инцидентността (степен на появяване)
на повечето ракоби форми е нараснала 6 САЩ и 6 други страни
през последните 10-20 години, въпреки че средствата за ранна
диагностика и профилактика непрекъснато растат."
Усилията и разходите за "борба с болестите" се увелича-
в а т непрекъснато, а същевременно резултатите са далеч под
очакваното. Ако здравеопазването и медицината наистина се
развиваха в полоЖителна посока, както се твърди, естетвено
е да намалява и броят на болните. Но става точно обратното.
Защо? Защото здрабеопаздането 6 световен мащаб е въведено в
порочен кръг с псевдолечение и липса на адекватна профилак-
тика! Както пише д-р Станков: "...фармацевтичната индуст-
рия сама си създава потреблението и расте като рак... В биб-
шата Източна Германия броят на хронично-имунолозичните
заболявания като алергия, невродермит, астма и прочие, е на-
раснал след обединението, въпреки че замърсяването на окол-
ната среда, считано за ваЖен фактор за тези болести, значи-
телно е намаляло. Това показват резултатите от едно голямо
епидемиологично изследване, публикувани наскоро. То не дава
никакво обяснение на причините. МеЖдувременно през послед-
ните десет години консумацията на лекарства в източногер-

25
майските пробинции е нараснала неколкократно. Трябба да се
подчертае, че преди обединението 6 ГДР имаше много малък
брой лекарства на разположение..."
Вероятно Вече сами сте се убедили, че огромната част от
медикаментите не лекуват, а дори напротив - често предиз-
викват допълнителни усложнения и заболявания (вж. Глава 8.
"Ятрогенни заболявания и медицински грешки"). Антибиоти-
ците досега са спасили не един човешки живот, но видяхме до
какви нежелани ефекти доведе безотговорната им и много чес-
то неоправдана употреба. Бактериите станаха резистентни
на повечето от тях, а гъбичните заболявания придобиха не-
виждана масовост. Самите антибиотици понякога разболяват
с продължителни последствия и дори могат да служат като
хранителна среда на някои микроби.
Лекарите непрекъснато са атакувани от различни фирми,
производителки на алопатични лекарства и ваксини, които
предлагат поредния си продукт, превъзнасяйки "добрите" му
качества, а 6 същото време лобко отбягвайки въпроса за задъл-
бочени проучвания върху краткотрайните или още по-важно -
дълготрайните му странични ефекти. Независимо от многоб-
ройните им нежелани въздействия и липсата на траен лечебен
резултат медикаментите се представят като неизбежно зло -
фармацевтичната индустрия иска да ни накара да повярваме,
че без масовото им приложение светът не би оцелял.
Тривиални проблеми се превръщат в сериозни болести чрез
създаване на нови диагнози и, разбира се, започват да се
"лекуват" с алопатични средства. Дори естествени периоди от
живота на човека като например бременността при жената са
превърнати в болестно състояние, а а к т ъ т на раждане - в
травмиращо преживяване. На Запад често се извършват ненуж-
ни оперативни интервенции и се дават, без да се налага в
действителност, силни болкоуспокоителни. В последните 10-15
години масовост доби вредната практика да се прави, в много
случаи, без да има реални основания за това, хистректомия
(отстраняване на матката), на жени все още в детеродна
възраст, които вече имат деца. Като причина се изтъква нали-
чието например на малко миомно възелче. Жените са
убеждавани, че е разумно да се подложат на тази операция, "за да
нямат проблеми в бъдеще". При някои това обаче означава ця-
лостно влошаване на здравето и поява на болестни симптоми.

26
 Д-р Робърт Менделсон 1
0\Ь Uf ШЖА - LEADIVi PEUWTHitlANS W Ъ
пише*: "Аз съм убеден, че т е - ~ p\RF\TSВV.К 1\
рапиите на модерната меди- i W / U j L / I \1
1 N H)\TROL OF THEIR
'-J CffllDREN iHEUrii
цина за различни заболябания
рядко са ефикасни и че т е
всъщност често са по-опасни,
отколкото болестите, за ко-
ито са предназначени. Убеден
съм, че рисковете се увелича-
бат от широко разпростране-
ното приложение на опасни HEALTHY
процедури за състояния, които
не са болестни... Убеден съм,
че модерната медицина отиде
твърде далеч, използвайки във
всекидневната си практика
крайни терапии, подходящи
само за критични ситуации... TOUR DOCTOR
Всяка минута на всеки ден мо-
дерната медицина отива
твърде далеч, защото тя се
гордее именно с тоба, че дос- Корица на книгата "Как да
тига до такива крайности. отгледате детето си здрабо...
Една неотдавнашна статия, въпреки башия лекар"
"Кливлъндската чудесна ме-
дицинска фабрика", възхвалява Кливлъндската клиника за
"достиженията" й през изминалата година: 2980 отворени
операции на сърце, 1,3 млн. лабораторни теста, 73 320
електрокардиозрами, 7770 скенера на цяло тяло, 210 378 рент-
генови и други изследвания, 24 368 хирургични интервенции...
когато отидете на лекар, на бас не се гледа като на човек,
който има нугкда от здрабна помощ, а като на потенциален
пазар за продуктите на медицинската фабрика..."

* Доц. g-p P. Менделсон е автор на няколко книги, мезкду които:

"Изповеди на един медицински еретик", "Как да отгледате детето си
здраво... въпреки вашия лекар". Той е бил глабен експерт към една но-
6а национална здрабна програма б САЩ и председател на Медицинс-
кия лицензиращ комитет за щата Илиноис. Сред многобройните пос-
тове, които е заемал, е и длъжността директор на "Майкъл Рийс
Хоспитъл" в Чикаго.

27
 Обучението 6 медииинските институти е насочено изклк>-
чително към утвърждаване на концепцията за прилагане на
алопатични средства, което далеч невинаги е оправдано.
Разбира се, студентът по медицина получава полезно и в извес-
тен смисъл необходимо медицинско образование, но не мога да
не отбележа факта, че все пак то е едностранчиво и съвсем
недостатъчно, за да може да се лекува истински. На
"нестандартните" терапии се гледа с пренебрежение и дори се
насажда отрицателно отношение към тях независимо от ефи-
касността им. Нерядко "доброжелатели" подлагат пред сту-
дентите медици на критика, най-често съвсем неоснователна,
изпитани и доказали се в практиката лечебни методи, като
например фитотерапия, акупунктура, хомеопатия, зонотера-
пия и др. Какъв е резултата? Ще ви покажа с един пример.
Преди няколко години бях на курс по обща медицина, на който
присъстваха около 35-40 колеги, повечето от т я х на възраст
между 27 и 37 години. Всички т е без изклкзчения бяха недоволни
от сегашното състояние на медицината, от резултатите,
постигани с това, което тя им предлага, и като че ли искаха да
намерят нещо различно и по-добро. Доста ентусиазирано им за-
несох няколко книги и материали с клинични случаи на излеку-
вани с хомеопатия болни хора. Надявах се все пак на голям
интерес, след като вече бях чул оплакванията им. Но каква,
мислите, беше реакцията? Отчайващо апатична и вяла. "О,
това не е за мене", "Като е толкова ефикасно, защо не се препо-
дава в Медицинска академия?" и т.н. Опитах се да им обясня, но
се оказа, че натрупаният слой от предразсъдъци е много
плътен, и разбрах, че усилията ми са напразни.
Корпоративни интереси разболяват и убиват хората.
Моделът на медицинско обучение и обслужване, който е бил за-
ложен и който все още продължава да действа, от една страна,
поставя лекаря в подчинено положение да изпълнява нерядко и
против волята си вредни за болния практики. С т я х той може
дори допълнително да влоши здравословното му състояние, но
за това няма да бъде подведен под съдебна отговорност, защо-
то това е "официалното" лечение. От друга страна, ако реши
да помогне на пациента по начин, който е различен от
общоприетия, дори и да има успех, рискува да бъде изложен
както на присмех от своите колеги, така и на тяхната завист,
ида влезе в сериозен конфликт с медицинските институции, а

28
понякога gopu u ga изгуби пработо си да практикува. Именно за
qa не си навлекат неприятности, много лекари на Запад, про-
явяващи интерес към естествените методи на лечение, не ги
прилагат. Ето какво казба известният американски професор
по имунология д-р Алън Лъвийн* от Калифорнийския универси-
т е т в Сан Франциско на една национална конференция по проб-
лемите на медицината: "Лекарите са принудени чрез заплаха
да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един
от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект
при повечето раково болни... Независимо от факта, че по-голя-
мата част от лекарите са съгласни с безрезултатността на
химиотерапията като цяло, т е са заставени да я прилагат от
групировки, които са особено зантересовани от това и които
получават огромни печалби от лекарствената индустрия..."
Д-р Филип Дей, когото вече споменах, е автор и на книгата
"Ракът - Защо все още трябва да умираме, за да стигнем до
истината" (Cancer: Why We're Still Dying to Know the Truth). Той
цитира проучване, според което повечето онколози биха отх-
върлили за себе си който и да е от официално предлаганите те-
рапевтични методи, ако т е самите имат рак.
Д-р Лий Каудън заявява: "За раковата индустрия пациен-
т ъ т е източник на печалби. Действителните клинични и науч-
ни данни не подкрепят твърденията за ефикасност на
терапиите, предлагани от нея. Конвенционалните антиракови
лечения са налоЖени, защото т е носят пари, а не защото
лекуват. Десетилетия провеждащите тази политика ви дър-
Жат в невеЖество по отношение на истината, и ще продълЖа-
ва да бъде така, ако не се събудите и да прогледнете какво се
крие зад тяхната реалност."
Е т о и думите на д-р Алън Никсън, бивш президент на
Американското химическо общество: "...като химик, обучаван
да интерпретира данни, за мен е непонятно как лекарите мо-
гат да игнорират доказателствата, че химиотерапията много
повече увреЖда, отколкото лекува..."
* Доц. д-р Алън Лъбийн е преподавател по имунология и дермато-
логия при Калифорнийския университет и директор на няколко науч-
ноизследователски лаборатории. Носител е на различни награди. Той
е член на "Амсрикън колидЖ ъф имърдЖънси физишънс", "КолидЖ ъф
Америкън патолъдЖистс", на Американското общество на клинични-
те патолози и на други научни друЖества и медицински институции.

29
 Онкологът Албърт Брейвърман: "...всеки рак с разсейки,
който е бил нелечим през 1975, не е лечим и днес. Много онколо-
зи препоръчват химиотерапия за почти всякакъв вид рак, с
чувство за безнадеждност, която обаче не е разубедена от т о -
зи постоянен неуспех."
"В края на краищата няма доказателства, че химиотера-
пията в повечето случаи действително удълЖава Живота.
Това е голямата лъЖа за този метод - че по някакъв начин има
връзка меЖду намаляването на тумора на пациента и удължа-
ването на Живота му", твърди д-р Ралф Мое - бивш помощник-
директор на слуЖбата за връзки с обществеността при един
от водещите американски центрове за изследвания в областта
на рака "Мемориъл Слоун Кетъринз", Нк> Йорк.
Проф. Чарлз Мати, френски онкоспециалист: "Ако един ден
се разболея от рак, никога не бих се лекувал със стандартната
антиракова терапия. Тези, които са вече болни, но Живеят да-
леч от онкологичните болници, имат повече шанс."
Още през 1976 г. Иван Илич пише книгата "Медицинската
Немезида: експроприацията на здравето" (Medical Nemesis: The
Expropriation of Health), в която дава да се разбере, че медици-
ната е достигнала такъв етап на развитие, на който самата
тя се е превърнала в заплаха за здравето. Съвременните
"научни" лечения на рак, СПИН и други хронични дегенератив-
ни заболявания са изклкзчително токсични, неефикасни и
скъпи.
През 1978 г. "Офис ъф текнолъдЖи ъф сайънс" в САЩ из-
вършва голямо проучване върху т.нар. научна медицина и
представя резултатите пред Конгреса. Оказва се, че поне
80% от официално установените лечения въобще не са дока-
зани в клинично контролирани изследвания! С други думи, т е
нямат научна обосновка! След 7 г. НАСА повтаря проучване-
то със същия резултат. Защо въпреки тези данни конвенци-
оналните терапии са единствено признатите и масово
прилагани? Това е така, защото медицинската индустрия се
стреми да монополизира здравеопазването и да елиминира
конкуренцията на нелекарствените лечебни методи, които
биха застрашили печалбите й! Затова официалната
медицина е превърната в религия, а всички теории, мнения и
терапии извън "избраните" се обявяват за ерес и ненаучно
доказани. Но как да бъдат доказани, когато институциите,

30
обслуЖващи здравеопазването, по разбираеми причини не Же-
лаят да отпускат средства за това?! Целта на медико-ин-
дустриалния комплекс е да ви дърЖи в неведение относно
възмоЖностите на природната медицина и да ви кара да се
подчинявате волно или неволно на това, което той ви
предлага. А то в никакъв случай не е здраве! Както заявява
Бети Мартини, основала асоциация "Мисията възмоЖна"
(вЖ. Глава 13.): "...химерата, блянът на всички фармацев-
тични компании е да съблазнят и прелъстят цели огромни
части от населението към доЖивотна зависимост от няка-
къв медикамент за някаква болест, която т е всъщност
нямат..." Антъни Хилдер от "Фрий уърлд алианс" пише: "За
разлика от легендарния д-р Франкенщайн, който извършвал
експериментите си с трупове и създавал чудовищата си от
тях, днешните 'д-р Франкенщайн' извършват опитите си
върху Живи хора и от т я х правят чудовища."
Хуманисти с енциклопедични познания не само в областта
на медицината, но и извън нея остават неизвестни на лекарс-
кото съсловие. Например д-р Самуел Ханеман, основополоЖни-
кът на хомеопатията като научна система в края на XVIII и
началото на XIX в. Той е бил немски лекар, химик и полиглот
(владеел е писмено и говоримо 8 езика). Блааодарение на изслед-
ванията си в областта на химията Ханеман бил избран за член
на Академията на науките в Майнс. Неговият "Аптекарски
лексикон" се превърнал в стандартен учебник за онова време и
измеЖду всички лекари в Германия именно на него било възло-
Жено да стандартизира немската фармакопея. Но след като в
един момент, разочарован от официално прилаганите тогава
лечения, решава да се отклони от "правилната" медицинска
практика и започва да лекува, и то успешно, с хомеопатични
лекарства, отношението към него става враЖдебно и той дори
е принуден да напусне Германия.
Друг немски лекар - Бьонингхаузен, през 30-те години на
XIX в. спасил от бяс десетки хора и Животни, много години
преди Луи Пастьор да въведе съответната ваксина (1885 г.).
Името и успехите му обаче също както тези на Ханеман,
Херинг, Кент и друаи известни с постиЖенията си лекари хо-
меопати никъде не се споменават в алопатичната медицинска
литература. Същото се отнася например и за нашия съвремен-
ник - специалиста по хранене и ирисова диагностика д-р

31
Бернард Йенсен, помогнал на десетки хиляди хора да се отър-
ват дори от мноао теЖки и смятани за напълно нелечими
заболявания, както и за други лекари и лечители, за които ще
стане дума по-нататък в книгата.
Неотдавна лаконично беше съобщено в нашата преса, че
българските учени проф. Е. Гъбев и доц. Е. Гъбев, баща и син, са
открили и патентовали принципно ново лекарство, което по-
мага много ефикасно на хора със синдром на придобита имунна
недостатъчност (СПИН). Според информацията не са устано-
вени неЖелани въздействия от страна на медикамента.
Познатите западни препарати, използвани в тези случаи, са из-
клк>чително токсични и предизвикват много сериозни стра-
нични ефекти, а според много учени и лекари именно т е правят
зкивота на болния по-тегкък и го съкращават. Българското ле-
карство обаче едва ли ще получи признание и широко
разпространение, независимо че мозке да се оказке много по-ефи-
касно и безвредно от всички използвани досега средства, защо-
то западната фармацевтична мегаиндустрия не би го
допуснала. Доколкото става ясно от публикациите, фирмата,
която е субсидирала лечението, вече е прекратила отношени-
ята си с Инфекииозна болница в София и няма кой да плаща за
консумативите и другите разходи по клиничните изпитания.
Не е ли нормално да се запитаме: Нима е възмоЖно при такова
откритие българското правителство да не прояви интерес и
загризкеност и да не отдели пари за продължаване на изследва-
нията и опитите при положение, че това би могло да донесе ос-
вен известност на българската медицина и милиарди долари
приходи за страната ни?
Спомням си едно събитие от времето, когато работех към
голяма столична болница. Един ден ми се обадиха от библиоте-
ката и ми съобщиха, че е пристигнала като дарение голяма
пратка с хомеопатична литература. Там знаеха, че се интересу-
вам от и прилагам "нестандартни" лечебни методи, и затова ме
потърсили. Уведомиха ме, че става въпрос за около 40 комплек-
та, всеки с по четири от най-необходимите за практикуване на
метода хомеопатични книги на английски език. Още на другия
ден отидох, за да ги видя и евентуално да уредя да бъдат дадени
на колеги, обучаващи се в момента. Каква беше моята изненада,
когато бях посрещнат с думите: "Директорът на болницата
каза, че тук никой не се занимава с подобни глупости и нареди да

32
ги предадем на вторични суровини."(!) И т е го бяха направили,
запазвайки само един комплект за мен.
Преди няколко години колега ми се оплака, че искал да прак-
тикува акупунктура 6 спешното отделение, където работи, но
началникът му категорично отказал и го предупредил
недвусмислено, че ако това стане, ще трябва да си събира
багаЖа.
Не е Желателно хора, които се избират на отговорни ръко-
водни постове 6 здравеопазването да имат самостоятелно
мислене и въобще да могат да мислят извън поставените
рамки; ваЖното е да се подчиняват на системата и на тези, ко-
ито я контролират! Медицината е област, 6 която се изисква
конформизъм и се проябяба силна нетолерантност към мнение,
което е различно от "официалното". Самите лекари нямат
достатъчно информация за това, което 6 действителност
става зад кулисите в здравеопазването, а когато не са съглас-
ни или пък знаят истината, в повечето случаи са принудени да
премълчават. Постановката е такава, че не дава възмозкност
за инициатива извън стандартите, особено в болниците. На
тези, които се осмеляват да критикуват системата и да из-
разят различно мнение или положително отношение към
"алтернативните" терапии, не се гледа с добро око.
Понякога медицинските институции, използвайки власт-
та, с която разполагат, превръщат истински терапии като
акупунктура и хомеопатия в придатъци на вече създадената
вредна система, като налагат тяхното практикуване по ало-
патичен начин, т.е. 6 определени тесни граници, без да се обръ-
ща внимание на философията, която стои в основата им, и ко-
ято всъщност ги прави толкова ефикасни. Такъв е например
случаят с акупунктурата в Канада според разкритията на д-р
Г. Ланкто. У нас има опити по същия начин да се подходи към
хомеопатията.
В медицинските кръгове и у някои представители на се-
заишото правителство в страната ни съществува идеята да
се създаде лекарска камара, в която всеки медик ще трябва да
се регистрира и съответно да плаща такса, за да получава раз-
решително за практикуване. Предвшкда се това да не е съслов-
на организация, а висш дъргкавен орган, който ще осъществява
контрола върху практиката в България, като претенцията е,
ч
е няма да обслуЖва политически, а само професионални

33
интереси. На мен лично ми е трудно да повярвам в това. Така,
както става и в други страни лекарската камара заедно с
Бълаарския лекарски съкзз (БЛС), могат да бъдат превърнати 6
репресивни органи за налагане на "добрата медицинска
практика". С други думи лекари, които прилагат успешно ал-
тернативни терапии, могат да бъдат сплашвани или санкци-
онирани по различни начини (вЖ. примерите по-нататък в
книгата). Така ще се обслугкват икономическите интереси на
медицинската индустрия, а това от своя страна неизбегкно ще
доведе и до политическо влияние.
Напредъкът, който беше постигнат в изучаването на фи-
зическото тяло на човека и развитието на различни клонове на
медицинската наука в синхрон с материалистическо-механис-
тичния подход доведе до създаването на отделни специалнос-
ти. Това се явява и един от факторите, допринасящи за липса-
та на профилактика и резултатно лечение на хроничните бо-
лести. Човекът беше разчленен на многкество органи и
системи, които съответно се "лекуват" от различни
специалисти. Отново ще се позова на д-р Г. Станков: "Тази раз-
покъсаност на медицината, продиктувана от тясната
специализация, не позволява създаването на обща теория за
възникването на заболяванията, базиращи се на логични
закономерности, каквито сме свикнали да срещаме във
физиката. Това не означава, че такива закономерности не
съществуват, а че медицината все още не е разработила пра-
вилен подход към биологичните явления, които тя наблкздава и
окачествява като 'болести'... объркването и липсата на позна-
ние в медицината е повсеместно явление, дъл&ащо се на разд-
робяването на тази наука на частни дисциплини, без каквато и
да е връзка меЖду тях, а о т т а м и на медицинския мироглед,
който т е порагкдат. В резултат на това медицината е дегра-
дирала като наука и е сведена до култивирането на отделни
мнения, които гршкливо се отглеждат като крехки фиданки
от самозвани мичуринци, опасяващи се да не би някой лек полъх
на истината да ги прекърши..."
Вниманието на алопатията е насочено изклкзчително към
физическото тяло независимо от претенцията, че се лекува
целия човек. Ролята на лекаря най-често е сведена до тази на
механик, който поправя или сменя повредената част. При т о -
зи подход индивидуалността на човека, търсещ здравна

34
помощ, е почти изцяло пренебрегната. Съвременната медици-
на лекува "болести", а не болни хора и затова постиженията й
са твърде далеч от очакваното. Специалистът обикновено е
човек, който знае мноао, но в една твърде ограничена област.
Концентрирайки се само върху един орган или система, той из-
пуска от поглед целия човек и причините, които са довели до
развитието на съответното болестно състояние. Известни-
ят американски неврохирург Харви Къшинг е казал: "Лекарят
трябва да обръща внимание не само на болния орган, дори и не
само на целия човек; той трябва да разглеЖда човека в средата,
в която Живее."
Очевидно е, че на този стадий на развитие на медицината
разделянето й на отделни дисциплини е неизбеЖно, но новият
тип специалист трябва да е с много по-широк поглед върху
човека, здравето и болестта и да прибягва до "специализирана"
помощ само в краен случай.
Развитието на науката от една страна, даде на медиците
слоЖна и скъпа апаратура и възможности за разнообразни изс-
ледвания и тестове, но от друга, изтласка изкуството да се
лекува на заден план. В света на електрониката и компк>трите
докосването, този Жест на човечност и съпричастие, успоко-
яващ и лечебен сам по себе си, стана дефицитен артикул, а
истинската, човешката връзка, която е от съществено значе-
ние за лечението, беше прекъсната. Създаването на това из-
куствено отчуждение меЖду лекар и пациент е целенасочена
политика от страна на медицинския естаблишмънт, за да се
контролира целият процес на оказване на здравна помощ по
Желания начин!
Обичайна практика стана изграЖдането на големи бол-
нични комплекси. От една страна, т е предразполагат към ши-
роко разпространение на вътреболнични инфекции, а от дру-
га - създават некомфортна и дори враЖдебна среда за
пациента, като го превръщат в безименна и безгласна част в
конвейера, наричан "здравеопазване". Редовно явление е нап-
ример да се обсъЖда състоянието на болния меЖду колеги и на
упраЖнения със студенти в негово присъствие, като че ли
той отсъства или е някаква бездушна вещ, поставена на
леглото. Често могат да се чуят и подобни коментари: "Как е
днес 'пневмонията' на 3-о легло?" или "СлоЖи ли к а т е т ъ р на
'рака' в 4-а стая?" и т.н.

35
 Проучванията показват, че човек се съвзема по-бързо дори
от тезкки заболявания, ако е 6 интимна и създаваща му душевен
комфорт атмосфера. Компанията на лкзбимия човек или на
близките и подходящ диетично-хигиенен регким сами по себе си
могат да бъдат ефикасен и понякога достатъчен стимул за
възстановяване.
Конвенционалната медицина лекува по определни схеми. У
нас в съответствие с провежданата здравна реформа беше ре-
шено от 01.07.2001 г. Националната здравноосигурителна каса
(НЗОК) да финансира лечението на 159 заболявания в 30 т.нар.
клинични пътеки. Например възпалението на белия дроб, ко-
ето могке да добеде до 15 болести, е определено като една кли-
нична пътека. Тя започва от прегледа при семейния лекар, ми-
нава през изследванията, диагнозата, домашното лечение и ако
се налозки, до насочване към болница. Специалистите на касата
са изработили матрици за лечението на всяко едно от опреде-
лените заболявания. Посочено е стъпка по стъпка какво да се
прави от постъпването на болния в отделението до пълното
му излекуване. (Какво ли се има предвид под "пълно излекува-
не"?) Всички дейности и манипулации ще бъдат калкулирани и
на базата на получената накрая сума от разход на бреме, рабо-
та, медикаменти и консумативи ще се определи цената, която
касата ще поема за лечението на определен вид заболяване.
Точно като в съвременен автоматизиран завод. В 80% от слу-
чаите би тряббало да се спазба предварително подготвената
стандартна схема за лечение на дадено заболяване. Всичко т о -
ва се прави "с цел да се подобрят григките за пациентите по ев-
ропейските стандарти". Касата ще склк>чва договор само с
тези медицински заведения, които могат да осигурят лечени-
ето "по правилата на добрата медицинска практика", т.е.
имат квалифициран екип, подходяща апаратура и условия за
лечение. Според своята подготовка болниците могат да склк>ч-
в а т договор за всички клинични пътеки, само за една група за-
болявания (т.е. само за една пътека) или дори само за една
диагноза.
Ето какво казва в едно свое интербк) д-р Гилен Ланкто:
"Като лекар, аз съм практикувала медицина повече от 20 з. в раз-
лични страни. Била съм в няколко провинции в Канада и съм jku-
вяла 6 г. в САЩ... Питах се, 'Защо ставаме все по-болни и по-
болни, а здравеопазването все по-скъпо и по-скъпо, и всички сме

36
недоволни?' Осъзнах, че бсички различни системи са еднакби. Те
имат различни имена, ... но 6 оснобата си приличат... Истината
е, че медицинските системи са контролирани от финансовите
акули за да им слуокат... Цялата медицинска система е устроена
така, че да праби хората бсе по-болни. Когато осъзнах това, аз
бях изправена пред избора или да се подчинявам на медицинските
власти и да си дързка устата затворена, или да се подчиня на мо-
ята съвест и да говоря... И така написах книгата "Медицинската
мафия". Тази книга не е отрицание на медицината, а обяснява как
работи системата. Ако не знаем тоба, няма да разберем нищо...
Целта на медицинската система е да бъде слозкна. Аз реших да
назова истинските играчи и да покаЖа на обществеността кой
каква роля изпълнява и как се играе играта...
Лекарите искат да помагат на своите пациенти и послед-
ните искат да им се помогне. Защо се получава така, че това не
се осъществява? Причината е, че меокду лекаря и пациента има
посредници. Налице е правителството, което е отнело права-
та на пациента и е създало законодателството за това как
трябва да се практикува медицина и кое е правилно, и кое
грешно. След това идват застрахователните компании, които
бземат парите на пациентите и решават по какъв начин ще ги
бърнат на лекарите... И така пациенти и лекари имат връзка
само чрез застрахователните компании и чрез правителстве-
ните институции...
Според моя опит конвенционалната медицина е разруши-
телна... На лекарите не им се позволява да дават алтернатив-
на информация на пациентите си... Не трябва да забравяме, че
медиите като цяло принадлежат на финансистите. Така че т е
покриват гледната точка на естаблишмънта."
Съвременното здравеопазване и медицина са образували
система, която възнаграждава болестта, а не здравето. Зато-
ва според методите, които използва, и философията, на които
се опира, по-подходящо всъщност би било да се нарича "БО-
ЛЕСТООПАЗВАНЕ"! Скритата цел на здравните институции
и финансовата мощ, която стои зад тях, е да има повече болни
хора и съответно по-големи печалби. Затова и здравноосигури-
телните каси по света не заплащат за извършени профилак-
тични мероприятия и разяснителни беседи, както и за лечение,
проведено с естествени методи. Най-големият кошмар за ме-
дицинската индустрия би бил "епидемия" от здрави хора, ко-

37
umo нямат нуЖда от нейните хапове, ваксини и хирургични
вмешателства. Ето защо мерките, които се вземат за подоб-
ряване на условията на Живот и повишаване на здравната кул-
тура са повече от недостатъчни! Ето защо властите, които
слуЖат на индустрията - съзнателно или не, не дават равноп-
равна възможност на т.нар. алтернативни терапии да се раз-
виват ида придобият офиииален с т а т у т . Фармацевтичните
гиганти не могат да правят пари от естествените лекове -
билки, хомеопатия, акупунктура, рефлексотерапия и пр., защо-
то не могат да ги патентоват.
През последните десетилетия Животът става все по-ди-
намичен и самата система т е притиска да не боледуваш. Зато-
ва хората искат излекуване бързо, на момента. Именно с това
спекулира медицинската индустрия - предлага ви БЪРЗО об-
лекчаване на симптомите, НО НА КАКВА ЦЕНА? Най-често се
плаща с допълнително увре>кдане на здравето и дълготрайна
зависимост от нови медикаменти!
Официалната медицина се е концентрирала върху потис-
кането на симптомите, а не върху лекуването на болестта и
премахването на причината, която я предизвиква. Затова па-
циентът става зависим от непрекъснатата нужда да бъде на
някакво "лечение" и честа смяна на медикаменти. Основните
методи, чрез които работи алопатията понастоящем, нерядко
допълнително влошават състоянието на хората, т.е. "лече-
нието" т е прави още по-болен, за което естествено трябва но-
во "лечение" и така се попада в порочен кръг. Именно поради
тези причини официално прилаганите терапии са ориентирани
симптоматично - защото болният ще остане недоизлекуван и
пак ще идва. Както сподели мой близък приятел лекар, рабо-
тещ в чуЖбина, "това е целта на мероприятието". В интерес
на здравето арсеналът, с който разполага съвременната меди-
цина, трябва да бъде прилаган само в краен случай - когато ес-
тествените терапии се оказват безсилни да помогнат на бол-
ния или ако процесът е вече толкова напреднал, че мозке само
симптоматично да се повлияе до известна степен чрез алопа-
тия.
Д-р Г. Ланкто заявява: "... здраве за всички според СЗО оз-
начава излишно тъпчене с медикаменти и ваксиниране на
всички. С други думи, болест за всички... ЛъЖи, манипулации,
страх. Всичко влиза в употреба."

38
 Ето какъв пример дава т я : През октомври 1994 г. по време
на телевизионно предаване гостуващият лекар бил попитан за
алтернатива на лечението на деца, страдащи от определен
тип епилептични припадъци. Оказало се, че не къде да е, а в
световноизвестния университет "ДЖон Хопкинс" с много го-
лям успех е изпробвана диета, която е повлияла състоянието
на болните много по-добре, отколкото различните прилагани в
такива случаи медикаменти. Когато го попитали защо тогава
лекарите не препоръчват и не прилагат именно този метод на
лечение, откровеният отговор бил: "Защото нито една голяма
фармацевтична компания не стои зад него."(0
Пациентът е този, от който зависи финансовото благопо-
лучие на индустрията. Затова целта е да се направи общест-
вото зависимо от медикаментите и изобщо от предлаганата
система, като повярва в нейната почтеност и непогрешимост.
Както пише д-р Г. Ланкто: "...под прикритието на научноизс-
ледователска работа и гриЖа за обществото, тя (индустри-
ята - бел. авт.) пръска семената на болестта и Жъне печалби-
те... Тя контролира всеки аспект на медицината. От студен-
та по медицина до пациента... Всички видове властови инсти-
туции, независимо дали правителствени или медицински, са
подчинени на огромната й мощ. В края на краищата индустри-
ята им дава възможност да дойдат на власт и да получат
признание. Всичко, което се иска от тях, е да помнят това и да
не хапят ръката, която ги храни..." Действайки най-често
скрито чрез своите подставени лица - различните овластени
институции и организации и самите лекари, медицинската ин-
дустрия придобива пълен контрол над вашето здраве.
ИзраЖдането на здравеопазването и медицината в бизнес
се вшкда и в провежданата в България здравна реформа, която
вече взе първите си Жертви. Публична тайна е финансовият
рекет, на който са подлагани у нас пациенти и техните семей-
ства в различни болници. Историите, които могат да се разка-
* а т от много болни, колеги и медицински сестри, не говорят в
полза на част от лекарското съсловие. Това явление има извес-
тна психологическа обосновка, макар и не оправдание. Лекарят,
който носи огромна отговорност и с големи усилия и разходи се
е обучавал продълЖително време, години наред е бил поставян у
н
ас на едно от най-ниските стъпала на социалния Живот с уни-
зително заплащане. Към него са предявени огромни изисквания,

39
а същевременно правото му за достоен Живот е отнето.
Спокойно моЖе да се каЖе, че последното ваЖи за бсички чест-
но работещи хора в България. В същото време неправомерното
обоаатяване и корупцията се ширят масово и безнаказано сред
властващите, тяхното обкръЖение и криминогенния контин-
гент. Това не моЖе да не се отрази на мирогледа на някои хора в
бели престилки, защото всички сме грешни, повече или по-
малко. Още Хипократ е казал, че лекарят не трябва да взема
нищо, но е необходимо да има всичко. Т. е. той трябва да е обез-
печен материално, за да моЖе да повишава своята квалифика-
ция непрекъснато и по най-подходящ начин и да се отдаде на
своята работа и на болните, които са му се доверили!
Превръщането на болниците в търговски друЖества също
означава да се гони печалба, а за осъществяване на тази цел т е
имат нуЖда от болни хора. Тъй като в някои западни страни на
лекарите, работещи в частните клиники, се заплаща на осно-
вата на извършени прегледи и манипулации, много често се
правят ненуЖни такива, които дори понякога застрашават
здравето на болния. Лекарите в развитите дърЖави и особено
специалистите, са много добре платени и поради тоба повече-
то от т я х не изпитват нуЖда от промяна в системата.
Фамилните лекари у нас се стимулират да записват колко-
то се моЖе повече пациенти, за да получават повече пари. Но
как моЖеш да познаваш и да бъдеш лекар на няколко хиляди ду-
ши и да обърнеш достатъчно внимание на всеки от тях, кога-
то има нуЖда? Освен това семейният лекар е превърнат в пи-
сарушка и времето, през което е в кабинета, отива изклк>чи-
телно за попълване на документация - амбулаторни листа, ме-
дицински направления, рецепти и др., и затова не моЖе да от-
дели необходимото време и да поговори по човешки с пациента.
А именно от това най-много се нуЖдае всеки в това време на
изкуствено стимулирано отчуЖдение. Един разговор моЖе да
има много по-силен и траен полоЖителен ефект, отколкото
десетки прегледи, тестове и медикаменти.
Един от най-вредните митове в здравеопазването, е този
за лекаря супермен, който едва ли не дърЖи кл1очобете на Жи-
вота и смъртта. По този начин, от една страна, се слага не-
посилно бреме върху плещите му, а от друга - се премахва не-
обходимостта от поемане на отговорност за собственото
здраве от страна на болния. Насагкда се култура, стимулира-

40
ща саморазрушително поведение, а на хората 6 бели престил-
ки е отредена ролята на "спасители", които естествено си
слуЖат с помощта на "достигкенията" на фармаиията и хи-
рургията. Лекарите обаче са хора като всички останали със
сбоите общочовешки проблеми, слабости и грешки и освен
тоба прилагащи често неподходящи терапевтични методи.
Затова митологизирането на професията е еднакво вредно
както за практикуващите я, така и за тези, които разчитат
на помощ от нея.
Понякога могат да се чуят отрицателни коментари за
професионалната деформация на лекаря - в много случаи т о й
като че ли изглегкда бездушен и отдръпнат. Всъщност тоба е
защитна реакция, макар и не най-добрата, за да оцелее психи-
чески от всекидневните контакти с болките на хората.
Огромното напрегкение и отговорност водят до висока смър-
т н о с т сред лекарското съсловие от сърдечно-съдови
заболявания, рак, депресии, злоупотреба с алкохол. Според
ЛеШан самоубийствата са в т о р а т а причина за смъртност
сред студентите медици в САЩ, а сред лекарите т е са повече
отколкото общата смъртност от пътнотранспортни произ-
шествия, самолетни катастрофи, убийства и удавяния!
Тук стигаме до една тема, която е напълно пренебрегвана
по бреме на медицинското образование - отношението към
смъртта и към терминално болни пациенти. Повечето меди-
ци не знаят как да се отнасят с хората, които вече са близо до
своя край, както и с техните близки*. Смъртта е превърната
в неестествено явление и на лекаря косвено се бменяба чувст-
во за вина, когато някой негов пациент почине. Тоба произти-
ча именно от недостткимия стандарт на съвършенство и
"всесилността", с която го е натоварила системата, и от не-
обоснованите очаквания, които се предизвикват съзнателно
или подсъзнателно у обществото. Много лекари се самообви-
няват дори когато са направили всичко възмогкно (поне според
познанията, които имат), за да спасят човешки Живот.
Смъртта е естествен завършек на земния ни п ъ т и дори най-
добрите лечебни мерки и най-опитните лекари не могат да я
предотвратят и да променят природните закони. Човек

* ВЖ. книгите на Елизабет Кк>блер-Рос на български и английски

език В "Препоръчителна литература".

41
трябва да се старае да Живее достойно и да бъде оставен да
умре достойно. Свидетели сме на случаи, когато над безна-
деждно болни хора, дори пряко волята им, се издевателства
докрай, само и само да се покаже, че се прави всичко възможно
и че се води "борба" за спасяването им! В действителност
борбата е, за да се запази статуквото на нашето изкривено
разбиране за реалностите на живота.
Ето какъв поучителен случай описва ЛеШан: 78-годишен
мъж бил приет в една американска клиника със запушване на
червата. Човекът бил сигурен, че умира, но лекарите не искали
и да чуят за това. Когато другарят му по стая, който страдал
от рак на дебелото черво, бил неуспешно реанимиран, лежащ в
собствените си екскременти, мъжът отчаяно помолил меди-
ците никоаа да не правят това и с него.
След три дена пациентът получил застойна сърдечна
недостатъчност, поради което пряко волята му бил поставен
на респиратор, а състоянието му следено с електроди, сложени
по ръцете и гръдния му кош. Още на първата нощ той бил от-
крит мъртъв в леглото. Установили, че е успял да се пресегне и
да изклкзчи респиратора. До него на масичката намерили бе-
лежка, написана с разкривен почерк: "Докторе, смъртта не е
враг, но безчовечността е."
Това, което липсва в значителна степен на днешната меди-
цина (като институция), е хуманизмът. Не искам да кажа, че
лекарите като цяло са лишени от него. Напротив, по-голямата
част от тези, които са се посветили на това благородно слу-
жене на човечеството, работят искрено и всекидневно спася-
в а т хиляди хора. Не бива да се забравя, че въпреки многоброй-
ните грешки и въпреки ограниченията, които са им наложени
от системата, повечето лекари изпълняват съвестно профе-
сионалните си задължения.
Сега искам да обърна внимание и на един факт, който ос-
тава незабелязан от мнозина. Често "лечители", възползвайки
се от недостатъците на сегашното здравеопазване и злоупот-
ребявайки с отчаянието на болните и техните близки, най-бе-
зотговорно предлагат "панацея" по вестници, списания и теле-
визионни канали. Те нерядко отричат всичко постигнато от
официалната медицина и заблуждават хората по отношение
на конвенционалните и алтернативните терапевтични мето-
ди и техните възможности, без да има кой да им потърси отго-

42
борност за тоба. ПостиЖенията на покойния Петър Димкоб,
както и на други честни и образовани лечители от миналото и
сега са безспорен ф а к т и заслуЖават уваЖение, но покрай т я х
на сцената излязоха и нагло се саморекламират индивиди без
елементарна медицинска култура, а много често и със съвсем
повърхностни познания по билколечение или за съответния
метод, който претендират, че прилагат. Придавайки си наче-
тен бид и нерядко смесвайки в една словесна салата термини
от медицината, окултизма, източния мистицизъм, православ-
ното християнство, будизма и пр., някои недобросъвестни ин-
дивиди успяват да заблудят немалко хора. В някои случаи лица
без медицинско образование, опитващи се да лекуват, спират
на пациента алопатичните медикаменти, които понякога са
ЖивотоподдърЖащи (например хормони при хормонозамести-
телна терапия, когато липсва произвеждащият ги орган), или
го карат да се откаЖе от Животоспасяваща операция (напри-
мер при сериозно сърдечно заболяване, изискващо задълЖител-
но хирургична намеса), като му обещават чудодейно изцеление.
В резултат на подобна "терапия" има вече и смъртни случаи,
затова хората трябва да са запознати и с възмоЖността да
попаднат на "фанатици" от "другата страна на барикадата".
Затова всички, които практикуват някакъв вид терапия,
трябва да са отговорни пред закона еднакво. Бих искал да
подчертая, че медицината и лечението не принадлеокат на ни-
то една от ддете крайности - нито на явно некомпетентните
и безотговорни "лечители", нито на специалистите, много ве-
щи в своята област, но изклЪчително консервативни към ал-
тернативните терапии и мнения извън стандартните!
За да бъда обективен, трябва да отбелеЖа и факта, че ня-
кои лекари също не са подготвени добре в областта на алтер-
нативните терапии, които практикуват. Затова и неудов-
летворителните резултати, които постигат, водят понякога
до разочарования у пациентите и компрометиране на метода.
В интерес на ващето здраве ще си позволя да ви дам един съ-
вет: избягвайте лечители и лекари, които обещават "чудеса" и
Възхваляват единствено метода, който твърдят, че предла-
гат. Сред медиците такива хора все пак се срещат много по-
Рядко, защото т е носят реална отговорност и освен това
имат доста по-ясна представа за услоЖненията, които могат
9а настъпят при неадекватно лечение.

43
 В края на тази глаба бих искал да напомня, че
разрешението на здравословните неблагополучия е свързано с
лечението на социалните болести на човечеството - неравен-
ството и бедността. Данните на Сбетобната банка показбат,
че 2,8 млрд. души - половината от населението на Земята, Жи-
веят с по-малко от 2 долара на ден, а поне 1,3 млрд. души Живе-
ят с по-малко от един долар на ден и страдат от
недохранване; приблизително 1,2 млрд. нямат достъп до чиста
вода.
Д. Айк пише: "...повече от половината деиа в Гана са не-
дохранени, докато на половината от обработваемата земя
т а м се отглеЖда какао за западната шоколадова индустрия.
Друаи статистически данни показват, че 400 000 деца умират
всяка година в Бразилия от болести, причинени от глад, като 6
същото време Бразилия е един от най-големите износители на
храни в света. Докато тези деца Живеят и умират 6 бедност,
земята, която моЖе да ги изхрани, се използва за увеличаване на
печалбите на мултинационалните компании и света на бога-
т и т е изобщо. Това манипулиране на търговията и дълговете
на бедните дърЖави от страна на Запада е породило почти не-
вероятната ситуация, при която всяка година от бедните из-
т и ч а т повече пари към богатите, отколкото обратното..." В
САЩ най-богатите американци, които са само 1 % от
населението, притеЖават 40% от собствеността в страната,
а над 32 млн. души Живеят под границата на бедността, вклко-
чително и 13 млн. деца. 500 от най-големите транснационални
компании притеЖават около една четвърт от основните фон-
дове б света. Всяка една от 50-те най-големи корпорации има
годишна печалба, по-голяма от брутния вътрешен продукт на
131 дърЖави на ООН! СЗО стигна до извода, че в развиващия се
свят умират всяка година 11 милиона деца поради неблагопри-
я т н и т е условия на Живот! Това е "мълчалив геноцид", който
лесно би могъл да бъде прекратен, ако ресурсите бъдат насоче-
ни към задоволяване на човешките потребности, а не към обо-
гатяване на шепа хора.

44
 Глава 2. Причини за сегашното
неудоблетборително състояние
на медицината и здравеопазването
Как фармацевтичната индустрия през този век е взела
контрола над болниците, медицинските университети и
научно-изследователската работа в тях, могке да се разбере
от изобличаващите книги "Голата императрица или голямата
медицинска измама" (Naked Empress or the Great Medical Fraud)
от Ханс Роиш и "История на медикаментите" (The Drug Story)
и "Династията Рокфелер" (The House of Rockefeller) от Морис
Бийл. В тях се разкриват огромните по мащаби корупция и из-
мама 6 медицинската наука и индустрия, правителствата, ме-
диите и най-различни институции и организации, свързани по
някакъв начин със здравеопазването. Това са т р и от най-важ-
ните произведения, написани по тези въпроси, и обучението на
Всеки студент по медицина би трябвало да започва с тяхното
изучаване.
Интересна е историята на Бийл и как той стига до създа-
ването на своите книги. Бибш редактор на "Уошинатън
таймс" и "Хералд" през 30-те, той издавал самостоятелно
провинциален вестник, в който местната електрическа ком-
пания закупубала голямо място за реклама всяка седмица и т о -
6а доста облекчавало разходите по списването и отпечатва-
нето. Но един ден изданието излязло с публикация в защита на
своите читатели, които не били доволни от лошото обслугк-
бане на електрическата компания. В резултат на това Бийл
бил смъмрен сериозно от рекламната агенция, която предс-
тавлявала компанията. Той бил уведомен, че още една подобна
стъпка ще означава незабавно прекъсване на рекламния
договор, и то не само с този техен клиент, но също т а к а и с
газовата, и с телефонната компания. Тогава се отворили очи-
те на Бийл за същността на "свободната преса" и той решил
да излезе от този бизнес, защото имал семейно имение, от ко-
ето мо&ел да се издъргка. Бийл използвал целия си професиона-
лен опит, за да проучи в дълбочина същността на "свободния
Печат", и в резултат се родили гореспоменатите две книги.
Независимо от многобройните си познанства и връзки в изда-
телския свят, а и не само 6 него, никой не пожелал да публику-
ва разкритията му. Това той направил сам едва след като ос-

45
нобал своя издателска къща "Кълъмбия пъблишина хаус" през
1949 г. "История на медикаментите" никога не се е продавала
6 голяма кнткарница в САЩ и никога не е получила гласност
или рецензия в средствата за масово осведомяване. Била е раз-
пространявана изключително по пощата и въпреки това до
70-те години вече е преиздадена 33 пъти! Този пример моЖе да
ви послугки, за да придобиете представа за мълчаливата, но
безкомпромисна (авто)цензура, която съществува 6 "страна-
та на свободата".
Само 6 годините на Втората световна война на американ-
ските военнослузкещи са направени над 200 млн. ваксинации!
"Чудно ли е тогава", пита Бийл, "че Рокфелер и техните подс-
тавени лица 6 Упраблението по храните и лекарствата (FDA),
Слузкбата за обществено здраве (PHS), Федералната комисия за
търговия, Бюрото за добър бизнес, Военномедицинския корпус,
Флотското бюро по медицина и хиляди административни
здравни кадри из цялата страна са се съюзили да съсипят всич-
ки лечебни методи, които не препоръчват използването на
синтетични медикаменти."
Преди 100 години в САЩ е имало над 50 хомеопатични бол-
ници, включително и 9 детски, 15 санаториума и десетки ме-
дицински колежки, в които се е изучавала не само хомеопатия.
но и фитотерапия, гладолечение и други природни лечебни ме-
тоди. Мезкду 14 и 25% от всички практикуващи лекари в раз-
личните щати са прилагали хомеопатия. Но защо изчезва всич-
ко това?
В началото на века фондациите "Рокфелер" и "Карнеги"
започнали активна дарителска дейност, насочена към меди-
цинските университети. През 1904 г. Дгкон Рокфелер старши
основава фонд "Общо образование", а през 1910, за да го подпо-
мага, се учредява и фондацията "Рокфелер". Чрез редица маши-
нации през май 1913 г. на нея й е даден привилегирован с т а т у т
и е осбободена от данъци. На отговорни места в различните
федерални агенции, които имат по някакъв начин отношение
към здравето, Рокфелер поставил свои хора, които да прокар-
в а т новата "образователна" политика, чиято цел била създа-
ването на нация, зависима от медикаменти и непознабаща друг
начин на лечение освен предлогкения. Тоба било п о с т и г н а т о не
само чрез съсипването на болниците и колежките, преподаваш!-1
и прилагащи естествени лечебни методи, но и чрез масова рек-

46
ламна кампания чрез средствата за масобо осбедомябане б пол-
за на "научната медицина". За оеъщестяването на този план
трябвало да се създаде съответно и медицинска професия,
"вдъхваща респект", която да практикуват изклк>чително бе-
ли мъЖе от бисшата класа (а не мъЖе и Жени от бсякакби раси
и социални прослойки, както е било дотогава), възпитани с фи-
лософията на материалистическо-механистичния подход и
непознаващи други начини на лечение освен алопатични меди-
каменти и хирургия. По това време все още новото "лечение",
родено в резултат на развитието на химическата и съответ-
но на фармацевтичната промишленост, е било разпространено
само сред богатите. Народът се лекувал изключително с при-
родни методи.
През 1909 г. фондацията "Карнеги" изпраща на обиколка из
САЩ Абрахам Флекснер, който не бил лекар, със задача да посе-
ти всички медицински учебни заведения - от най-малкото до
най-голямото. Той трябвало да реши кои от т я х ще получат
финансова помощ, за да се развиват и по-нататък. Флекснер
подбрал само по-големите и богати медицински центрове, ко-
ито били склонни да приемат предлагания от Рокфелер и
Карнеги лечебен и образователен модел, базиран на едностран-
чива и вредна философия. За всички по-малки и преподаващи
природолечение колежки посланието било: "Или се съобразете с
това, което ви предлагаме или ще престанете да съществува-
те." Останали без подкрепа, т е започнали да затварят един
след друг, а срещу тези, които все още функционирали, започ-
нала бойна за ликвидирането им. Така ПРАВОТО НА ИЗБОР на
населението по какъв начин да се лекува било постепенно отне-
то.
Е т о какво пише за ДЖ. Рокфелер старши Ида Тарбел в ней-
ната "История на компанията 'Стандарт ойл'" (History of the
Standard Oil Company), отпечатана през 1905 г. в няколко броя
на списанието "МакКлуър": "Нито едно честно проучване на
неговата кариера не моЖе да доведе до друг извод, освен че той
е Жертва на моЖе би най-долната от всички страсти - тази за
пари като крайна цел... тайно, търпеливо и непрестанно кро-
ящ планове и интриги как да добави към богатството си... Той
превърна търговията във война и я... изпълни с Жестокост и
корупция. И той нарича своето търговско предприятие
благодеяние, като дава за пример посещението си на църква и

47
блазотборителността си като доказателства... Има само едно
име за това - дбуличие."
"Историята на безскрупулния индустриален пират ДЖ.
Рокфелер старши е добре известна, но днес удобно се премъл-
чава", заявява медицинският историк и изследовател X. Роиш.
През 1911 г. ДЖ. Рокфелер старши е обвинен от идатския
съд за незаконни действия и машинации и му е наредено да раз-
формирова "Стандарт ойл т р ъ с т " (Standart Oil), който е обх-
ващал 40 корпорации. Но за зла участ това наказание се оказа-
ло добре дошло. Докато преди т р ъ с т ъ т бил на показ, то след
това привидно разделяне деянията на отделните формирова-
ния станали още по-прикрити и трудно уловими.
През април 1914 г. ДЖон Рокфелер младши, тогава вече на-
чело на компанията, удавя в кръв стачката на миньорите в
Лъдлоу, които Живеели и се трудели при уЖасяващи условия,
експлоатирани от "Колорадо фк>ъл" и "Айрън къмпъни", хол-
динг на Рокфелер. Това събитие, което няма аналог в индустри-
алната история, било наречено от медиите "клането в
Лъдлоу". Били убити 45 души, меЖду които 32 Жени и деца, не-
известен брой изчезнали и много били ранени.
След тези събития, които предизвикали възмущение нався-
къде по света, ДЖ. Рокфелер младши, достоен заместник на ба-
ща си, решава да наеме Айви Лий, най-талантливия пресагент
в САЩ, за да излъска окървавения му имидЖ. След като Лий
разбира, че фондацията разполага с около 100 млн. USD той
предлага да се започнат големи дарения, не по-малки от 1 млн.,
на колеЖи, университети, болници, църкви и благотворителни
организации. За онова време това е било изключително голяма
сума и никой вестник не би подминал подобна новина. Целта на
тези заслепяващи Жестове на "щедрост и филантропия", при-
ветствани с фанфари от пресата, била обществеността да
забрави за убийството на невинните Жени и деца, извършено по
заповед на Рокфелер.
През следващите години магнатът купува не само репорте-
ри и Журналисти, но и цели вестници и списания, или пък осно-
вава нови. Това се оказало изключително печеливша стратегия,
позволяваща да се манипулира много успешно общественото
мнение, като не се допускат материали, които биха застраши-
ли финансовите устои на династията и които биха излоЖили
на показ същността на провеЖданата политика.

48
 Чрез щедро явно u тайно финансиране на различни инсти-
туции, политици, интелектуалци и учени 6 САЩ и чуЖбина
фармацевтичната индустрия постепенно придобила пълен
контрол над медицината. Почти няма Нобелова награда или
"Пулицер", които да са връчвани на явен враг на системата,
поддържана от Рокфелер. НалоЖена е ефикасна цензура и авто-
цензура в повечето от най-популярните периодични издания.
Според доклад на фондация "Рокфелер", който Бийл цити-
ра още преди около половин век, само за период от около 40 го-
дини от началото до средата на XX в., финансовите дарения
на университети, колеЖи и различни агенции са били около 500
млн. USD! И разбира се, бсички т е са се придърЖали към лини-
ята на преподаване и обучение на медицински кадри, която
фармацевтичната индустрия Желае. В противен случай са ще-
ли да останат без тази могъща подкрепа, отказана на остана-
лите колеЖи 6 САЩ, които не се подчинили на диктата.
Апетитите на Рокфелер далеч не се изчерпвали само със
САЩ. По времето на Бийл тази индустриална империя е била
най-голямата в света, така както еврейската Ротшилд - в
банковото дело. "Стандарт ойл" е била нейната основа, като
ваЖна роля е изиграла и "Чеиз Нешънъл Банк" (по-късно вече
"Чеиз Манхатън Банк" с над 200 клона в САЩ и по света).
През 1927 г. ДЖон Рокфелер младши, основава МеЖдунаро-
ден образователен борд. Този фонд разполагал с първоначална
сума 21 млн. USD, които очаквали да бъдат насочени към
университети, политици и отговорни лица, готови да участ-
ват, независимо дали съзнателно или не, в заговора срещу здра-
вето на човечеството. Бордът се заел сериозно със задачата да
представи Рокфелер като благодетел за света, а неговият биз-
несплан като гриЖа за здравето на хората. Рокфелер проявил
огромен интерес към Китай, което е напълно разбираемо - т а -
къв огромен пазар за неговата стока. ("Стандарт ойл" е била
оснобният достабчик на петрол и керосин за тази страна.) И
така той влоЖил пари и основал "Чайна медикъл борд" и
"Пекин кшиън медикъл колидЖ", играейки ролята на Големия
бял баща, който идва, за да даде знания на невеЖите китайци.
Фондацията "Рокфелер" влоЖила повече от 40 млн. USD, за да
поквари китайската медицина. Медицинските колеЖи били
уведомени, че ако искат да разчитат на финансова помощ, ще
трябва да убедят китайския народ да забрави за своите безо-

49
пасни и ефективни билки и игли, които са прегкивели изпита-
нието на бремето, и да ги замени със синтетичните фармацев-
тични продукти. Но с идването на власт на комунистическа-
та партия в Китай "помощта" на Рокфелер била отхвърлена и
той си потърсил нови пазари в Япония, Индия и Латинска Аме-
рика.
През 1939 г. се образува изклкзчително опасният за общес-
твеното здраве Лекарствен тръст от съ1оза мезкду двата
най-аолеми индустриални картела в световната история -
този на Рокфелер и немския концерн I.G. Farbenindustrie (I.G.
Farben), и това белегки още по-голяма експанзия и печалба на
фармацевтичната промишленост. По време на Втората све-
товна война I.G. Farben е построил и експлоатирал огромен
химически завод, използвайки безплатната работна ръка, със-
редоточена в концлагера в Аушвиц. Около 25 000 концлагерис-
ти са умрели от непосилната работа и отровите. Други са по-
чинали при експериментални проучвания на различни химика-
ли и медикаменти.
През 1947 г. 27 представители на концерна са осъдени за
планиране и водене на война, масово убийство, извършване на
нехуманни опити върху невинни зкертви в концентрационни-
те лагери, краЖби в особено големи размери и други престъпле-
ния. Водещият американски обвинител по време на трибунала
в Шорнберг Телфорд Тейлър казва за I.G. Farben: "He нацистки-
те лунатици са преките виновници за войната, а тези. И ако
т е не бъдат наказани за престъпленията, които са извър-
шили, вредата, която ще нанесат на бъдещите поколения, ще
бъде много по-голяма, отколкото Хитлер би могъл да нанесе,
ако беше Жив." И така картелът е разделен на фармацевтич-
ните компании Bayer, Hoehst ("Хьохст") и BASF ("Бай Ес Еф").
Но с помощта на Нелсън Рокфелер, техен бизнеспартньор и
заместник-министър на външните работи на САЩ след
войната, обвинените в престъпления срещу човечеството ше-
фове на картела и членове на нацистката партия са освободе-
ни от затвора през 1952 г. и заемат отново високи позиции в
новите дъщерни фирми и съответно в германската индуст-
рия! Това трябва да е ясен сигнал за всички, които не знаят
кои са били двигкещите сили зад Хитлер. Световните банкери
и индустриалци подкрепяха финансово Втората световна
война, при която загинаха десетки милиони, да не говорим за

50
огромните морални и материални щети, понесени от още ми-
лиони друзи по целия свят. Днес преките наследници на карте-
ла са едни от най-големите производители на фармацевтични
продукти в света, поддържайки индустриална мреЖа в поне
120 страни.
Наскоро BASF и швейцарската фармацевтична компания
La Roche Holding AG ("Ла Рош") бяха признати за виновни в из-
вършване на най-голямото нарушение на антитръстовшпе
правила и разпоредби бъв връзка с производството и продаЖба-
та на витамини, за което т е са приели да п л а т я т глоби съот-
ветно от по 500 млн. и 225 млн. USD. Министърът на правосъ-
дието на САЩ ДЖанет Рино казва: "Ден след ден потребители-
те получават удар по дЖоба, за да могат тези съучастници в
заговора да печелят стотици милиони долари допълнителни
печалби."
Фармацевтичните компании чрез медиите под свой конт-
рол, осъществяван главно чрез финансова зависимост от тех-
ните реклами, както и чрез финансиране на организации, о т -
делни политици или други обществени личности и ръководни
лица, налагат за своята продукция мнението, което т е биха
искали хората да имат за нея! В същото време лекари, които
успешно лекуват с евтини природни методи, биват наричани
"шарлатани" и са преследвани, защото застрашават печалби-
те на тази индустрия.
Независимо че Американската медицинска асоциация
(АМА) и FDA би трябвало да защитават здравните интереси
на обществото, в САЩ т е са превърнати в послушни оръдия на
Лекарствения т р ъ с т , чрез които той наказва и очерня всеки
лекар или учен, дръзнал да се противопостави на официално
налоЖените идеология и политика в здравеопазването. Според
"Лайф икстеншън фаундейшън" за периода 1988-1994 г. FDA c
помощта на полицията извършва 23 акции, или по-точно ван-
далски набези. Те са осъществени с оръЖия, насочени срещу не-
винни американски граЖдани, фирми или организации, които
със своята дейност, предлагайки естествени терапии и храни-
телни добавки, заплашват устоите на фармацевтичната
индустрия. При тези акции, които много приличат на органи-
зираните от есесовските отряди на Хитлер, са изземани
медицинска, научно-изследователска и частна документация,
компкзтри, литература, витамини, билки, лични вещи и др.,

51
 като са били тероризирани дори и пациенти. През 1995 a. FDA
се опитба да забрани употребата на електронна апаратура, из-
ползбана от много лекари, стоматолози и остеопати за подпо-
магане на диагностиката и лечението на различни заболявания,
но благодарение на обединените усилия на медиците тоба не се
осъщестбяба - поне засега.
Ето какво пише за АМА д-р ДЖ. ХодЖ от Ниагара Фолз, Нк>
Йорк: "Медицинският монополист или медицински т р ъ с т , за
благозвучие наричан Американска медицинска асоциация, е...
най-арогантната, опасна и деспотична организация, която ня-
кога е упраблябала свободни хора през този или през който и да
е друг век. Който и да е и изобщо всички методи за лекуване на
болния чрез безопасни, прости и естествени лекарства са били
нападани и отричани от безочливите водачи на АМА като 'мо-
шенически'. Всеки, който практикува лечебното изкуство и не
се сък>зява с медицинския тръст, е обявяван за 'опасен шарла-
танин' и самозванец. Всеки лечител, който се опита да възста-
нови болния чрез природни методи, без да прибягва до ноЖа или
токсичните синтетични медикаменти, болестотворни серуми
или ваксини, веднага е атакуван от тези медицински тирани и
фанатици, злобно отричан и преследван по всички възмогни
начини."
Ако това е някой малък производител, само съдебните раз-
ходи ще го разорят. В същото време делата срещу радетелите
за човечна медицина се водят с парите на самите потърпевши
от тази вредна политика - данъкоплатците, които освен то-
ва заплащат и със здравето си.
В един случай д-р Адолфус Хохензее от Скрантън, Паса-
дена, който заявил, че витамините са Жизненоважни за добро-
то здраве (той произвеЖдал такива, извличани по естествен
начин от растения) бил даден под съд за това, че разпростра-
нява заблуЖдаваща информация за продуктите си. АМА осигу-
рила 10 медици, които да свидетелстват в съда, че витамини-
те не са потребни за човешкото тяло! Когато им показали пра-
вителствени бкзлетини, в които се твърдяло обратното, т е се
измъкнали от полоЖението, като заявили, че тези официални
публикации са остарели!
В "Сивил ъболишънист" била публикувана статия, озагла-
вена "FDA: Американският гестапо-прокурор или преслед-
вач?", в която се съобщава, че на 6 май, 1992 г. клиниката на

52
n_p Д?конатан Райт, уваЖаван специалист по хранене, е била
атакувана от 22 въоръЖени мъЖе с насочени срещу персонала
и пациентите оръЖия. Причината за тоба била, че този лекар
лекувал с безопасни естестбени субстанции, които обаче "не
се ползвали с одобрението на FDA". Били конфискувани меди-
цински картони на пациенти, работна документация и вита-
мини.
Според "Кънскзмър рипортс мегъзин" оборотът от билко-
вите продукти, които се продават на дребно свободно в САЩ,
е около 1,5 млрд. USD и се увеличава с около 15% годишно. Но
фармацевтичните компании искат да експроприират и тази
търговска дейност. Преди няколко години СЗО, която също е
под контрола на Лекарствения т р ъ с т и следва неизменно него-
вата политика, провъзгласява нова технология наречена "фар-
мапринтинг". Тя ще моЖе да се прилоЖи, за да се отнеме право-
то на хората да ползват природни източници за лечение, как-
бито са например билките, защото фармацевтичните компа-
нии ще им ги създават "същите" по изкуствен начин, като т е
естествено ще бъдат вече патентовани и следователно изк-
лкзчително доходоносни! Под предлога, че досега тези билки са
били прилагани нестандартизирано (меЖдувременно "нестан-
дартизирано" с т я х са се лекували успешно милиони за послед-
ните 2 хилядолетия) и за да се намалят рисковете от странич-
ни ефекти! Да, т е искат да патентоват това, което расте на
полето, за да ао купувате от тях, а не да си го откъснете сами
или да го вземете сбободно от билковата аптека! Това вече се
случва в някои страни, като Канада например.
С Декларацията от Алма Ата от 1978 г. СЗО всъщност раз-
простира ефекта от доклада на Флекснер по цялото земно
кълбо. Отново "6 името на здравето и благополучието" на хо-
рата в целия свят се налагат меЖдународни правила и крите-
рии за практикуването на медицина. По такъв начин, както
пише д-р Ланкто, "контролът върху здравето се прехвърля от
националните правителства върху едно световно прави-
телство... което никой не е избирал. Какво означава (да имаш)
право на здраве? Това означава правотото да те тъпчат с ме-
йикаменти. То отваря широко в р а т и т е на една медицина на
глобална болестност, независимо дали ние искаме това или не.
Ваксинациите и медикаментите се налагат на хората по целия
свят..." Спонсорите на тази конференция проведена 6 Алма

53
 Ата, отново са фондацията "Рокфелер", Световната банка,
УНИЦЕФ.
Ще продълЖа още малко с думите на д-р Ланкто: "Тази гло-
бална манипулация е изклктително фина. Точно когато населе-
нието на нашата дърЖава започва да осъзнава контрола, уп-
ражняван от индустрията върху здравето и наличието на ко-
рупция в правителството, и да изисква промяна, световните
органи на властта пристигат като рицар в бляскави доспехи в
името на благополучието на хората от цялата земя. И ние сме
напълно заблудени. Защото кой би се усъмнил в почтените на-
мерения на СЗО? Но кой бсъщност контролира СЗО? Това е
въпросът. И също отговорът. ООН, политическата ръка на
световните финансови магнати, меЖду които са и тези, подк-
репили доклада на Флекснер и неговото прилагане. Все по-фино
и по-фино медицинските и политическите властови институ-
ции ни ограбват от това, което ни принадлеЖии и което е на-
ше право. Те установяват правилата и правят законите, чрез
които ни експлоатират. Това е реЖим на медицински терор.
Това е световен монопол..."
В края на 80-те години ООН приема Конвенция за правата
на детето. За какви права обаче става въпрос? На практика
този документ отнема на родителите възможността да ре-
шават сами кое е най-добро за здравето на децата си и ги кара
да се подчиняват на административните власти, които вече
знаем чии интереси обслуЖват. Конвенцията приема, че дете-
то има право на избор, изява, религиозна свобода и т.н., но само
6 границите на това, което е позволено от закона или което е
във връзка със здравето, дефинирано от същия този закон.
Стимулира се профилактиката, но как? Не чрез подобряване на
условията и стандарта на Живот и съответно на хигиената,
които са най-ваЖните здравословни фактори, а преди всичко
под формата на масови имунизации. Тази конвенция дава право
на властите да налагат със сила и срещу мнението и волята на
родителите: ваксинации, кръвопреливане и изобщо "научна"
медицина и "лечение" с токсични синтетични препарати вмес-
то изпитани естествени терапии.
През последното десетилетие във фармацевтичната ин-
дустрия се забелязва сливане и окрупняване на компаниите в
огромни концерни. По този начин се цели намаляване на начал-
ните инвестиции, съкращаване на персонал и съответно пес-

54
тене на средстба u no-голяма конкурентноспособност. Така
постепенно малките фирми ще бъдат глътнати от индустри-
алните гиганти, а последните ще придобият още по-голяма
мощ и влияние при определяне на начина на здравеопазване (бо-
лестоопазване).

Глава 3. Холистична медицина. Ролята на стреса

за развитието на различни заболявания
Холистичният* подход в медищшата, за разлика от редук-
ционистичния, разяснен в глава 1., възприема един по-широк въз-
глед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуал-
ните й прояви и процеса на лечение. Той разглеЖда целия човек
като съставен от три основни, взаимносвързани и влияещи си
нива - физическо, умствено-емоционално и духовно - всяко от
тях със своя организация и енергийна структура. За да моЖе да
направи истински напредък медицинската наука трябва да взе-
ме за отправна точка на своите изследвания единството на
Вселената и факта, че човекът във всичките измерения на сво-
ето съществуване непрекъснато е в двупосочно взаимодействие
с окръжаващата го среда. Това е било известно още на древните
мъдреци и лекари. А ето какво пише известният съвременен
учен Фритьоф Капра в своята книга "Тао на физиката":
"Единството на Вселената...е едно от най-ваЖните открития
на съвременната физика... Квантовата теория изостави иде-
ята за отделно съществуващите обекти... Тя започна да разг-
лежда Вселената като мреЖа от взаимнопреплитащи се физи-
чески и умствени връзки, чиито части могат да се определят
само посредством връзката им с цялото."
Един елемент, на който конвенционалната медицина не об-
ръща сериозно внимание, но на който холистичният подход
отделя ваЖно място, това е двупосочната връзка УМ/ЕМО-
ЦИИ - ТЯЛО. Според многобройни проучвания в целия с в я т неп-
рекъснато нараства броят на психосоматичните заболявания
- т.е. тези, които се развиват под въздействие в различна сте-
пен от страна на психо-емоционалното състояние на човека.
Хипократ е твърдял, че да си здрав, това означава да си пос-

От гръцки - holos означаба "цял, цялостен

55
 тигнал хармония както със самия себе си, така и с околния
свят. Според него здрабето е динамично рабнобесие, постигна-
то чрез Живот 6 съответствие с природните закони. Той е
вярбал, че това, което става 6 ума, засяга и тялото и че човек
трябва да се лекуба във всичките му измерения, като се има
предвид и средата, в която той Живее и работи.
През 1870 година известният хирург сър ДЖеймз ПадЖет
изразява своето убеЖдение за ваЖната роля, която играе депре-
сията при възникването на раковите заболявания. Тази връзка
обаче е била известна още на римския лекар Гален преди близо
две хилядолетия.
В началото на бека Фройд разбива теорията, че неизразе-
ните емоции думи или действия водят до някакво заболяване.
Д-р Уолтър Кенън, физиолог с холистичен подход към човека,
работил б "Харвард медикъл скул" през 30-те и 40-те години,
вземайки предвид откритията на друг физиолог - Клод Бернар,
-се опитал да открие елементите, които поддърЖат вътреш-
ната среда на организма в динамично равновесие, което той на-
рекъл хомеостаза. Кенън смятал, че хомеостазата е много по-
вече от биохимични реакции, регулирани от нервната система.
Той твърдял, че нормалните преЖивявания и събития в Живо-
та - преумора, всекидневни гриЖи и пр., оставят своя отпеча-
т ъ к върху тялото и че болестите би следвало да се изучават
именно от тази гледна точка. Д-р Франц Алекзандър, психи-
атър от Чикаго, заябяба през 1939 година, че "много хронични
страдания се причиняват не от външни механични, химични
фактори или микроорганизми, а от продълЖителен функци-
онален стрес от всекидневния Живот на индивида в борбата му
за съществуване."
Елмър и Алис Грийн от "Менингер клиник" в резултат на
своите изследвания и опити дават следното заклк>чение:
"Всяка промяна във физиологичното състояние на организма се
съпровоЖда от съответна промяна в умствено-емоционалното
състояние и обратно - всяка промяна в умствено-емоционално-
то състояние, съзнателно или несъзнателно, се съпровоЖда от
промяна във физиологичното състояние."
В резултат на многобройните наблк>дения и проучвания досе-
га моЖе да се заяви, че фактор от изключителна ваЖност за под-
дърЖане на хомеостазата се явява имунната система и особено
връзката на последната с психичния Живот на човека. За осъ-

56
ществябане на профилактиката и лечението на огромен брой
заболявания от първостепенно значение е да се познава природа-
та и начинът на работа на ума, същността на стреса и по какъв
начин емоциите, които изпитваме, намират отразкение в
тялото. Благодарение на сравнително новата наука психоневро-
имунология вече имаме някои отговори на тези въпроси от глед-
на точка на физиологията и биохимията. Установена бе връзка-
та емоции - кора на главен мозък - лимбична система* и хипота-
ламус** - хипофиза - ендокринна система - имунен отговор.
Какво представлява стресът? Това е неспецифичен отговор
на организма на всяко поставено пред него изискване. Той моЖе
да се дефинира още и като условие в средата, което води до по-
веденческо приспособяване. Няма голямо значение дали това е
свързано с приятни или неприятни изживявания. За стрес във
физиологичния смисъл на понятието се говори, когато той за-
вършва с адаптация, т.е. без развитие на преходни или трайни
патологични процеси - това е т.нар. еустрес. Стресът, при кой-
то се нарушава адаптацията на организма, в резултат на което
се развива болестен процес, се нарича дистрес. Най-често, кога-
то в медицинската практика и в популярната литература се
говори за стрес, се има предвид именно дистресът.
Трябва да се подчертае, че е неспецифично само предизвиква-
нето на стрес-синдрома, но т и п ъ т на стресовата реакция (напр.
съчетанието от промените в хипофизата, надбъбреците, тиму-
са и стомашно-чревния тракт) е високо специфичен. Адапта-
ционната реакция, която се предизвиква, е силно зависима от Жи-
тейските преживявания на индивида в миналото, от значението
на стреса като определен сигнал или символ за него, и до извест-
на степен - от конституционалните му особености. ВъзмоЖнос-
т и т е за справяне със стреса зависят изклкзчително много от на-
чина ни на мислене и възприемане на света. Затова правилното
* Най-общо казано, лимбичната система е част от глабния мозък
и е свързана с осъществяването на основни функции на нервната
система като чубственото състояние, настроението, инстинктите,
запаметяването. Заедно с хипоталамуса играе баЖна роля по отноше-
ние на регулацията на някои вегетативни прояви, контрола и форми-
рането на биологичния ритъм, сексуалното поведение, възникването
на определени емоционални състояния и мотивацията.
** Хипоталамусъпг е част от междинния мозък, б който са разпо-
лозкени редица вагкни ядра. Секретира неброхормони и е висш подко-
Р°в център на вегетативната нервна система.

57
бъзпшпание и образование още от ранна детска бъзраст могат да
бъдат клкзч към разрешабането на много проблеми 6 Житейския
ни път и съотбетно да ни предпазят от голям брой заболявания.
Стресът активира изклкзчително симпатиковата нервна
система (СНС)* и по този начин промените в психичното със-
тояние достигат до телесните структури, като се предизвик-
6а отделянето на определени вещества - катехоламини** и
хормони.
Ако стресът се последва от съответната физиологична
реакиия (т.е ако той се "изразходва"), тоба би имало много мал-
ко вреда за тялото. Но т ъ й като създаденото напрежение най-
често не се освобождава поради евентуални соииални последи-
ци за индивида, то се "натрупва" в организма. Това постепенно
води до хормонален дисбаланс, докато накрая се получат види-
ми и обективно установими патологични промени в тялото.
Успешното използване от организма на реакцията борба-или-
бягство е било въпрос на Живот и смърт преди векове, но сега
такъв отговор е най-често неприемлив за обществото. Проб-
лемът е в това, че социалните условия са се променили значи-
телно, но реакциите на нашия организъм не са.
По определени физиологични механизми стресът предизвик-
ва увреЖдания в сърдечно-съдовата система, като моЖе да спо-
могне за развитие на исхемична болест на сърцето, инфаркт,
инсулт и др. Отрицателните емоции водят до повишаване на

* Симпатиковата и парасимпатиковата нервна система са два-

та дяла на Вегетативната нервна система. Последната регулира пре-
димно функииите на Вътрешните органи и допринася най-много за
поддържането на телесната хомеостаза. Тя осигурява и връзката на
мозъка с вътрешните органи, кръвоносните съдове и т.н.
** Катехоламините са вещества, отнасящи се към тъканните
хормони и медиатори, които вземат Вазкно участие В редица функции
на организма, като например обмяна на Веществата, кръвообращение
и т.н. Към т я х спадат адреналин, норадреналин, серотонин, хиста-
мин и допамин.
Медиаторите са химични вещества, посредници в организма, чрез
които се предабат импулсите мезкду нерВните клетки или от нерв на
изпълнителен орган (мускул, Жлеза и др.). При различните емоции и
чувства преобладава отделянето на определени медиатори и хормо-
ни: например при страх и тревога има повишено излъчване на адрена-
лин, а при гняв и готовност за действие и агресия - на норадреналин.
Чувството на скука и раздразнение води до засилено отделяне на кор-
тизон.

58
артериално налягане, учестябане на пулса и дишането, промяна
6 секреторната и двигателната функиия на храносмилателния
т р а к т и 6 напрежението на тонуса на скелетната мускулату-
ра, засилена съсирбаемост на кръвта и др. Повишеното отделя-
не на адреналин и кортизон увеличава количеството на липиди-
те 6 кръвта, които се натрупват в стените на кръвоносните
съдове. Мобилизира се отделянето на глкзкоза от черния дроб и
мускулите, намалява инсулиновата секреция. Засилва се излъч-
ването на различни хормони - адренокортикотропен, сомато-
тропен, тиреотропен и др. Повишава се и потребността от
кислород на миокарда. При наличие на коронарна болест доста-
вянето на кислород за сърдечния мускул е сериозен физиологичен
проблем, т ъ й като равновесието меЖду кислородната потреб-
ност и коронарното кръвообращение е нарушено и всяко пови-
шаване на симпатикусовия тонус води към още по-голямо разс-
тройство на този баланс. Променя се йонното съотношение ка-
лий-натрий и това оказва отрицателно въздействие върху сък-
ратителната способност на сърдечния мускул, като би могло да
доведе и до смъртен изход дори без да има склеротични промени
в коронарните артерии. Тези неблагоприятни ефекти допълни-
телно се засилват от нездравословният начин на хранене, тк>-
ткшопушенето и неподходящият реЖим на двигателна актив-
ност. Засега един от най-добре проучените рискови фактори за
развитие на исхемична болест на сърцето е т.нар. модел на по-
ведение на личността тип А. Това понятие е въведено от М.
Фридмън и Р. Розенман през 50-те години. В най-общи линии хо-
рата с поведение тип А се характеризират със: голяма амби-
циозност, стремеЖ към успех, агресивност, нетърпеливост,
конкурентност, прекомерна професионална загриженост, тен-
денция към силно ускорени темпобе при изпълнението на пове-
чето физически и психични дейности, екстровертност, хипо-
хондричност, невротичност. При хората от този тип се отде-
лят значително по-големи количества кортизон и адреналин.
Обикновено родители с такова поведение го предават на своите
деца.
Несъмнен интерес представлява и обособяването на опреде-
лен личностов тип - С, със засилена склонност към развитие на
Ракови заболявания. Съществуват много данни, които показват,
че потискането на имунната система в резултат на остър или
хроничен стрес е основният механизъм, по който психологични-

59
me u социалните фактори могат да окаЖат влияние бърху по-
явата на рака. Натрупването на Житейски събития, особено за-
губата на близки същества, води до възникването на депресивни
реакции и на синдрома "безнадезкдност-безпомощност". На би-
ологично ниво това съответно предизвиква намаляване на
Т-лимфоцитите и потискане на дейността на клетките
убийци. Колкото по-силно и по-продълЖително е въздействието
на отрицателните емоции, толкова по-значителни са наруше-
нията б работата на различни органи и системи 6 организма, и
толкоба по-голяма е възмоЖността за тяхното хронифициране
и превръщането им в психосоматично заболяване.
В началото на 70-те години д-р Хърбърт Бенсън, кардиолог
в "Харвард медикъл скул", изучава връзката стрес - повишено
артериално налягане. Той предполагал, че организмът трябва
да разполага с ефикасен механизъм, който да предизвиква про-
тивополоЖен на стреса ефект. Изучавайки хора, практикува-
щи релаксация (отпускане) и медитация, Бенсън отчел забавя-
не на пулса и дихателната честота и пониЖаване на стойнос-
т и т е на кръвното налягане. Това състояние било наречено от
него отговор на релаксацията.
При хора, занимаващи се с релаксация от по-дълго бреме,
кръвното налягане по начало е с по-ниски стойности и не се
променя съществено по бреме на самата практика. Кислород-
ната консумация се намалява значително - меЖду 10 и 20% още
6 първите минути (при сън тя спада само до 8 %, и то след ня-
колко часа от началото на заспиването), като в същото време
се подобрява използването на кислорода от клетките. Увели-
чава се и кръвният ток, особено към мозъка. Наблк>даба се об-
що намаляване на метаболизма, като по този начин се съхраня-
ва енергия. Изследванията показват, че отношението кисло-
род-въглероден двуокис остава почти постоянно по време на
релаксация, докато по време на сън количеството на въглерод-
ния двуокис 6 кръвта значително се увеличава. За разлика от
хибернацията, т.е. изкуственото външно понижаване на тем-
пературата на тялото, където също има забавен метаболи-
зъм, тук ректалната температура остава нормална. Устано-
вено е, че при дълбока релаксация се намалява излъчването на
два от най-ваЖните стресови хормона - адреналина и кортизо-
на, и съответно се пониЖава количеството на холестерола в
кръвта.

60
 Д-р Уолтър Хес, швейцарски лауреат на Нобелова награда
за постиЖения в областта на физиологията, е предизвикал фи-
зиологичните промени, свързани с отговора борба-шш-бягство
при котка, дразнейки с електрически т о к определена част от
хипоталамуса. Но стимулирайки друга област в него, той успял
да предизвика точно обратния ефект - т.е. подобен на този
при релаксация. Д-р Хес нарекъл тази реакция трофотрофичен
отговор и го описал като защитен механизъм срещу стреса и
спомагащ възстановителните процеси.
Дистресът предизвиква изчерпване на енергийните запаси
на тялото, увеличаване на ентропията и съответно дезенера-
ция и стареене. Умственият, емоционалният и физическият
дистрес нарушават хармоничното взаимодействие меЖду
т р и т е нива на съществуване на човека и блокират свободното
протичане на енергия. Повечето хора Живеят в непрекъсната
адреналинова свръхстимулация, която в края на краищата
причинява изтощаване на организма.
Релаксационните техники предизвикват в орзанизма про-
тивополоЖни на стреса физиологични процеси, при което се
съхранява енергия, и следователно водят до забавяне на проце-
са на стареене. При проведено изследване от д-р Р. Уолъс е ус-
тановено, че хора, занимаващи се например от 5 години с релак-
сация и медитация, имат средно с 15 години по-ниска биологич-
на възраст от хронологичната в сравнение с непрактикуващи.
Интересно проучване е направено във връзка с млечната ки-
селина - страничен химичен продукт от стреса. Производство-
то й се стимулира от СНС. Получава се при интензивна мускул-
на работа, когато снабдяването с кислород не е адекватно и не
моЖе да се достави необходимата енергия за работата на
мускула. Млечната киселина се елиминира в периодите на почив-
ка и особено по време на сън. Тогава тя се разграЖда, тъй като в
покой кръвният поток е увеличен и носи повече кислород.
Проследяването на физиологичните показатели по време на
дълбока релаксация показва отслабване на дейността на СНС и
намаляване на спазъма на кръвоносните съдове. Това веднага во-
Qu go пониЖаване на артериалното налягане и повишаване на
кръвния ток към мускулите, като по този начин се доставя
нуЖния кислород и се разграЖда млечната киселина. Според про-
учванията на Уолъс и Бенсън по време на релаксация и медита-
Ция нивото на млечната киселина в тялото намалява 4 пъти по-

61
бързо, отколкото при нормална дейност на тялото и 3 пъти по-
бързо, отколкото по бреме на сън, като нивата спадат рязко
още 6 пърбите 10 минути след започване на практиката!
Защо се обръща такоба внимание на млечната киселина?
Изследванията показват, че при хора, които страдат от нев-
рози и тревожност, нивата на този метаболит 6 кръвта са по-
високи. Когато 6 организма се urokekmupa млечна киселина, се
наблкздава значително увеличаване на тревожността! При хо-
ра с повишено кръвно налягане има по-големи количества млеч-
на киселина в кръвта, отколкото при хора с нормално и при
такива, които прилагат редовно релаксационни техники и ав-
тогенен тренинг.
Релаксаиионните практики имат благоприятен ефект не са-
мо върху физическото тяло, но и върху психичното състояние на
човека. С тяхна помощ бихме могли да се справим с комплексите,
страховете, фобиите и вътрешните конфликти, които обикно-
вено с т о я т скрити дълбоко в нашето съзнание и най-често са ис-
тинската причина за развитието на много психични и психосома-
тични разстройства. Всяко наше преЖивяване се регистрира в
ума и остава там. В началото то обикновено е в съзнателната му
част, но постепенно се измества все по-дълбоко в подсъзнанието,
където се съхранява. Чрез подходящ автоаенен тренинг моЖем да
изследваме ума и да стигнем тези негови части, до които нямаме
достъп в обикновеното будно състояние. Така моЖем да разберем
защо имаме дадени предразсъдъии или мнение по различни
въпроси, защо действаме по определени начини. След като изва-
дим "на светло" съдърЖанието на нашето подсъзнание, бихме
могли да изчистим нещата, които са ни затормозявали години
наред. Енергията, която е била необходима за потискането им, се
освобоЖдава за лечение или творчество и по този начин Живо-
т ъ т на индивида става по-хармоничен. Практикувайки, с тече-
ние на времето човек придобива по-голямо разбиране за начина на
разсъЖдение и вярванията на другите и това води до подобрява-
не на взаимоотношенията му с тях.
Много добре се повлияват от релаксация: симпатикото-
нично обусловена хипертония, тревоЖност, функционални сър-
дечни оплаквания, астма, мигрена и др.
Доказателства за силата на нашия ум дават д-р Карл Си-
мънтън и д-р Бърни Сийгъл в своите книги, като описват слу-
чаи на хора, победили рака само със силата на своята воля и по-

62
ложително мислене, въздействайки върху подсъзнанието си
(вж. "Библиография"). Не можем да пренебрегваме и многото
"необясними" изцеления, които срещаме в литературата. Но
конвенционалната медицина като че ли предпочита да не забе-
лязва и да не се занимава с подобни "случайности".
Е ф е к т ъ т на плацебо, който вероятно е много по-широко
разпространен, отколкото си мислим, също доказва огромния
лечебен потенциал на съзнанието и положителните очаквания
за резултата от лечението, но той може да бъде разбран само
ако разглеждаме ума и тялото като едно цяло. Два много важни
фактора, които за съжаление най-често не се вземат предвид,
са волята за зкивот и вярата на болния, дори подсъзнателните
му идеи и настройка към терапията и/или лекуващия. Д-р Дже-
ръм Франк от болницата "Джон Хопкинс" дава за пример мно-
го случаи, между които и на един лекар, експериментирал при
пациенти с кървяща язва на дванадесетопръстника. Лекарят
всъщност им поставял ампули с дестилирана вода, но им
казвал, че това е нобо лекарство, което ще ги излекува. При
70% за период от една година имало чудесен резултат. Процен-
т ъ т обаче на положително повлиялите се, когато "лекарство-
т о " им било слагано от сестрата, бил само 25! Според д-р
Вирджиния Вийч от Сан Франциско "има огромна разлика меж-
ду една лъжица с бода, дадена 6 устата на пациента безучаст-
но, и същата лъжица с бода, дадена му от човек, който показва
истинска загриженост и съпричастие към болката му".
Спомням си случая, който ни разказваше един преподава-
тел по хирургия. За операция при негов колега от провинцията
дошъл мъж, който бил с диагностицирай рак на стомаха. Кога-
то го отворили на операционната маса, установили, че нищо не
може да се направи, т ъ й като процесът бил много напреднал и
без да пипат нищо повече, го затворили. Но когато дошъл в съз-
нание след упойката, му казали, че са му изрязали язва на сто-
маха и сега е вече "нов" човек. И той действително станал т а -
къв - след няколко години, когато дошъл на преглед, се устано-
било, че от рака в стомаха няма и следа. Това показва, че при
някои хора вярата в лечението и позитивната нагласа имат
голямо значение за оздравителния процес.
Д-р Б. Сийгъл споделя едно интересно наблкздение, направе-
но преди години. Забелязали, че американците от японски про-
изход понасят значително по-тежко облъчването, което се

63
праби понякога при ракови заболявания. В края на краищата се
установило, че т е подсъзнателно свързват тази терапия с
атомните бомбардировки на Хирошима и Нагазаки, при което
загинаха няколко стотин хиляди японци, а хиляди други носят
последствията от облъчването.
Не трябва да забравяме, че не всички болни са лечими неза-
висимо какви методи се прилагат. Понякога има поддържащи
причини от околната социална или природна среда, без чието
отстраняване не моЖе да се постигне трайно излекуване. Има
и хора, които подсъзнателно не Желаят да са здраби. При тях
болестта е средство да избягат от проблемите си или пък им
носи "печалба" - т.е. по този начин т е получават вниманието,
което търсят, или пък манипулират другите.
За да имаме успех в лечебната си дейност трябва да свикнем
да търсим значението на здравните неблагополучия за Живота на
пациента и да задаваме въпроса: "Защо се явява тази болест точ-
но сега?" МоЖе би тя е изява на емоционален или духовен проблем,
и като такъв не би могла да бъде излекувана с обикновени физи-
чески въздействия като алопатични медикаменти и хирургия. В
подобни случаи оздравяването изисква целенасочените и съзна-
телни усилия от страна на болния и промяна в мисленето.
Един от недостатъците на съвременната медицина е, че
тя не гледа на болестта като на повик за промяна в начина ни
на окивот и средство за духовно развитие и израстване, а
както вече отбелязах, като на външен "враг", който "ни
напада" и срещу когото лекарят трябба да се "бори". Този под-
ход е свързан с поставяне на пациента 6 пасибна позиция, в ко-
ято има малко свобода за избор и контрол над Живота си.
Според холистичния подход активното сътрудничество на
болния в процеса на лечение е от съществено значение за бла-
гоприятния краен резултат. Лекарят и пациентът трябва д -
са равнопоставени и да работят като един екип, всеки със сво
июе отговорности, със зачитане на мнението на лекуващия ct
и запознаването му с предлаганите терапии. Според д-р Тревен,
известен австрийски лекар по обща медицина: "Взаимното до-
верие меЖду лекар и пациент, съчетано със знание и чувство за
лична отговорност - ето основата за успешна работа..." Не
трябва да се забравя, че гриоката за здравето е на първо място
гризка на този, който иска да бъде здрав, а целта на лечението
е пациентът да стане колкото се мооке по-малко зависим от

64
лекаря! Целта на сегашната система на здравеопазване обаче е
точно обратната.
Един факт, който ми направи впечатление при кампанията
за набиране на пациенти от семейните лекари, бяха многото
разлепени обяви от този род: "Изберете лекаря X., който ще се
гршки (денонощно) за здравето на вас и вашето семейство." Това
послание отразява изкривената представа за взаимоотношени-
ята, за които стана дума no-горе. Всъщност лекарят би тряб-
вало да напише, "който ще ви помага да се гршките за собстве-
ното си здраве".
Не е възмоокно да се лекува истински без ясна представа за
това какво представляват здравето, симптомите и болестта
и каква е същността на лечението! За да мозке да се даде пре-
ценка за това дали протича в правилната посока терапията,
трябва да се познава законът на Херинг. Той взема под бнимание
йерархичната подреденост на т р и т е ниба, за които вече стана
дума - физическо, умстбено-емоционално и духовно, както и зна-
чението на дадена функция или орган в рамките на всяко едно
от тях. Най-общо могке да се каЖе, че т е се подреЖдат във въз-
ходящ ред по следния начин - физическо (относително най-
маловагкно), следба умствено-емоционалното и най-високо стои
духовното. Във всяко от тях също има йерархия - например във
физическото най-ваЖни са главният и гръбначният мозък, пос-
ле сърцето, бъбреците, белите дробове и т.н., като комката е
най-периферният и сравнително най-маловазкен орган.
Законът на Херинг гласи, че ако по време на лечението се
наблЪдава преместване на увреждането от по-ваокни към по-
маловазкни нива и от по-ваокни централни органи към по-мало-
вазкни и периферни, действително настъпва излекуване. Ако се
наблЪдава противополоокният процес, т.е. придвиокване на ув-
резкдането в дълбочина и към по-ваокни вътрешни органи, това
означава, че болестта се потиска и задълбочава.
В практиката непрекъснато се наблк>дабат тези явления.
Типично например е, особено при деца, появата на бронхиална ас-
тма след третиране на когкни проблеми с различни мазила, осо-
бено кортикостероидни кремове. При прегледа се установява, че
оплакванията от задух и кашлица са се появили скоро или непос-
редствено след изчезването на обрива. Родителите, както и по-
вечето лекари мислят, че коЖният проблем се е излекувал, а се е
Появила "нова" болест. В действителност то6а е "старата" бо-

65
 лест, която е била потисната и сега се изябяба на по-опасно мяс-
то 6 организма, като засяга по-Важни за жибота органи - 6 слу-
чая белите дробове. Ако лечението, което се приложи, е правил-
но, трябва да се наблкздаба следният процес: пърбо изчезват
симптомите, свързани с бронхиалната астма, като същевре-
менно се появява отново обривът. Това показва, че той е бил са-
мо потиснат, а не излекуван. След известно време преминава и
той и тогава детето е Вече наистина здраво.
Както споменах б Глава 1., даването на алопатични медика-
менти или предприемането на хирургична интербенция, насоче-
ни само към премахването на оплакванията с цел "бързо
лечение", е опасна практика, защото по този начин не се лекува
причината за страданието. Въпреки че често може да настъпи
бременно облекчабане, болестта продължава да съществува 6
организма и да търси ново място, където да се изяви. Както
сполучливо е казано: "Премахването само на симптома е като да
убиеш този, който ти е донесъл лоша вест." Т. е. чрез прибърза-
ното приложение на конвенционалните терапии се унищожават
именно онези ценни знаци, които ни предупреждават за
опасността, която вече тлее 6 организма. Понякога изглежда, че
острото състояние е излекувано, но след време разбираме, че ця-
лостното здравословно състояние на човека се е влошило - т.е.
острата болест е преминала в хронична. От своя страна безог-
ледното прилагаме на алопатични медикаменти и хирургия
много често обърква реакциите на организма и лечението по-
късно с естествени методи става много по-трудно, а понякога и
невъзможно. Защо лекарите най-често потискат, а не лекуват?
Защото ги учат да се подчиняват сляпо на "научната" догма - 6
години, докато следват медицина, и после още няколко, докато
вземат специалност. Никой не им казва, че нерядко дори само ед-
но изчистване на организма чрез краткотрайно гладуване или
плодова диета може да помогне на човек да се отърве от тормо-
зили го с години хронични проблеми, а в отделни случаи и от
тежки заболявания като рак например.
Сами по себе си, симптомите не са болестта, а представ-
ляват уникалния начин на реакция на организма към стреса и
усилията за преодоляването му. Начинът на проявление на те-
зи признаци показба посоката на най-малкото съпротивление,
което избира имунната система, за да ни защити по най-доб-
рия начин. Хомеопатията например е ефикасна и наистина ле-

66
куба именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства
действат в същото направление, както и защитните сили на
организма и така му помагат да се справи с болестта. Според
носителят на Нобелова награда, бактериологът Рене Дк>бо "за-
падната медицина ще стане научна само тогава, когато лека-
рите и техните пациенти овладеят силите на тялото и ума,
които действат според лечебните закони на природата".
При общоприетата сеза практика 6 алопатията на опреде-
лена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на ня-
каква болест. Според холистичния подход обаче болестта е са-
мо една. Тя представлява разстройството на Жизнената сила,
което се изразява в различни оплаквания на различните нива
според индивидуалната реактивност и конституиионалните
слабости на индивида и затова протича специфично при всеки.
Ето защо индивидуалният подход е толкова ваЖен за успешно-
то лечение. Отново ще се позова на Хипократ, според когото
"по-ваЖно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколко-
то от каква болест е болен." Когато определяме лечебния план
трябва да обръщаме внимание именно на различията мезкду
хората, на уникалния начин на Живот и нуЖди на всеки, както
и в спецификата в изявата на болестта при всеки. С друаи ду-
ми, винаги трябва да се лекува болният човек, а не абстрактни
болести. Една от слабостите на официалната медицина е, че
тя лекува всички по един и същи начин независимо от претен-
циите за обратното, които заявява. За разлика от алопати-
ята, която се е съсредоточила върху болестта, алтернатив-
ните терапии насочват вниманието си върху болния, затова и
като цяло са по-успешни.
Здравето не е статично състояние, а динамично равнове-
сие. За да се постигне и поддърЖа, се изискват нашите
постоянни осъзнати усилия, а не "магически хапчета". Да си
здрав, не значи само да нямаш никакви оплаквания и да Живееш
в охолство. Здравния модел, който предлага холистичният
подход, изяснява състоянието на човека на всичките му нива
на съществуване - физическо, умствено-емоционално и духов-
но. Ако човек е здрав и силен физически, но в действията си
към околните и себе си е разрушителен, това показва, че той е
болен дълбоко в своята същност. Здравето не се измерва само
чрез липсата на видима болест, но и чрез начина на мислене и
качеството и съдържанието на окивота, който водим. Послед-

67
ните две категории обаче не влизат в полезрението на
медицината. За да е ефикасен лечебният процес, той трябва да
обхваща всички измерения на съществуване на болния. Както
казва Рене Дк>бо: "Да разрешиш проблемите свързани с болест-
та не е еднозначно с това да направиш някого здрав и щастлив.
Последното изисква мъдрост и проникновение, които са отвъд
медикаментите и терапията."
Истинското лечение в най-дълбок план е свързано с духов-
ното израстване и разкриването на творческия потенциал на
индивида, използван за благото на всички. Една от задачите на
лекаря, практикуващ холистична медицина, е да помогне на па-
циента да осъзнае ида премахне блокадите, стоящи на пътя на
неговото себеосъществяване. За да моЖе да направи това, ле-
куващият трябва първо сам да е полоЖил усилия и да е постиг-
нал определена степен на осъзнаване и цялостност, защото
това, което човек не е изградил и не носи у себе си, не моЖе да го
предаде на другите. Лекарят се учи и израства цял Живот от
контакта си с хората, които идват да търсят здравна помощ
от неао. Ако е отворен за посланията, които получава от тях,
т е ще му донесат дълбоки преЖивявания и прозрения.
Най-сериозната болест, от която страда човечеството, е
безмерният егоизъм и неспособността да обичаме, и в резул-
т а т на това се явяват многобройните проблеми с общуването.
Лк)бовта е най-могъщата лечебна сила, но ние обикновено я
разбираме много ограничено, затова и приемаме това твърде-
ние като нещо абстрактно. Тя има реални физиологични изме-
рения във физическото тяло. При един опит, извършен от
Дейвид МакКлелънд със студенти, бил пуснат филм за майка
Тереза, отдала, както знаем, своя Живот в гриЖа за бедните.
След проЖекцията 6 кръвта на студентите е било установено
повишаване на определен тип имуноглоболини, което показвало
засилване на имунната защита. МакКлелънд нарекъл това
"ефектът на майка Тереза".
Необходимо е да отчитаме факта, че всеки процес на лече-
ние има два взаимосвързани компонента - лечение на острите
симптоми и дългосрочна програма за постигане на по-добро
здраве чрез здравословен начин на зкивот. Понякога се налаза да
се овладее сериозно или Животозастрашаващо състояние и
това, разбира се, не моЖем да направим с фитотерапия или
масаЖи. Активната намеса от страна на лекаря нерядко е оп-

68
рабдана и дори наложителна, особено при трабми и кризисни
състояния, но холистичният възглед предполага бяра 6 интели-
гентността на природата и преди всичко 6 активното подпо-
магане на собствените лечителни сили на организма чрез естес-
твени терапии. Здравият разум е най-ваокен при избора на лече-
бен план във всеки отделен случай и всеки лечебен метод тряб-
ва да бъде прилаган по начин, който е най-подходящ за пациента
- самостоятелно или в комбинация с други, имайки предвид те-
зкестта на състоянието и индивидуалните особености на
всеки.
Холистичната медицина не представлява просто механичен
сбор от различни терапии. Тя има за своя основа философията на
холистичния подход и вклк>чва хилядолетната мъдрост и опит,
натрупани по отношение на целия човек и лечебната практика,
вклк>чително и всичко смислено и полезно от достиженията на
съвременната медицинска наука и техника. Нито един метод
обаче сам по себе си не обхваща напълно всички аспекти на здраве-
то и болестта, затова за да имаме успех в лечението, трябва да
притежаваме добри познания за възможностите на различните
терапии и техните ограничения. За да се постигне напредък в ле-
чебната наука медии/ината повече не трябва да бъде разделяна на
"конвенционална" и "алтернативна".
Както вече поясних лекарите нямат ясна представа за същ-
ността на понятието "здраве" и не се обучават как да помагат
на хората да бъдат здрави. Изкуството в медицината е не само
да лекуваш вече проявили се болести, но на първо място да пред-
пазваш от тях, затова основно място в холистичния подход за-
ема профилактиката и здравната просвета. Не трябва да се
забравя, че най-важни фактори за здрава имунна система са пра-
вилният начин на хранене, хигиената и закаляването на
организма! Според д-р Томас Кройс, австрийски лекар, практи-
куващ интегрална (холистична) медицина и хомеопат: "Всяка
терапия трябва да се вглежда в основите... в режима на хранене
и начина на живот на пациента, в условията, които са благопри-
ятствали (развитието на) болестта."
Опитите на д-р Хироши Мотояма и на други учени показ-
ват недвусмислено, че болестта първо се изявява в това, което
наричаме енергийно тяло и може да се регистрира със съот-
ветни уреди. По този начин може да се определи началото на
9адено хронично заболяване седмици или месеци дори, преди то

69
да се е проябшю клинически, и съответно да се вземат необхо-
димите профилактични мерки. Но това откритие не се прила-
га в практиката, защото ще лиши медицинската индустрия
от нейния източник на печалба - болния.
Най-накрая бих искал да обърна внимание на един ваЖен
фактор, допринасящ за развитието на болести - замърсяването
на околната среда в резултат на икономическата и военната
дейност на човека. След катастрофата с Чернобилската атом-
на електроцентрала например в различни части на света се уве-
личиха много раковите заболявания, тези на щитовидната Жле-
за и много други.
Според съвсем скорошно проучване, направено от Наци-
оналната кампания за чист въздух, съвместен проект на Гру-
пата със специална задача "Чист въздух", Националния т р ъ с т
за околната среда и Групата за научни изследвания в интерес
на обществото в САЩ, летният смог в американските градове
от източните щати отклк>чва около 6,2 млн. астматични
пристъпа всяко лято и е причина за хоспитализирането на око-
ло 53 000 души и приемането на 159 000 души в отделенията за
спешна помощ. Само в щата Тексас през летния период има
4600 хоспитализации, 1700 приема в спешни отделения и около
660 000 астматични пристъпа. За Нк> Йорк данните съответ-
но са - 4100, 1200 и 510 000.
Всекидневно човек приема с водата и храната си
пестициди, както и химически съединения от изкуствените
торове. Това са чуЖди и вредни за организма вещества, с които
той трябва да се справя, да обезврежда и да изхвърля от себе
си, за да е здрав. Пестицидите променят биологичната стой-
ност на хранителните продукти, намаляват количеството на
витамин С в тях. Безогледното им прилагане не намалява, а
създава нови проблеми във връзка с охрана на реколтата. Раз-
вива се устойчивост към препаратите и се появяват нови ви-
дове вредни организми. Това изисква допълнително натоварва-
не с пестициди и търсене и прилагане на нови препарати, ко-
ето още повече увеличава риска от замърсяване на селскосто-
панската продукция, цялата околна среда и съответно попада-
нето им в човешкия организъм.
Ето какво пише проф. д-р Ставри Стоянов за изклкзчително
токсичния и с дълаотраен период на Живот хербицид ДДТ, чи-
ето разлагане в природата протича много бавно: "Успешното

70
решаване на екологичните проблеми се заклкгчва в избора на ра-
дикални мерки за намалябане и отстраняване на негативното
действие на полихимизацията на биосферата... От 1945 до 1980
g. в целия свят са използвани около 5 млн. тона ДДТ, което създа-
ба голям фон за съдърЖание на ДДТ 6 околната среда. Сега 6
околната среда циркулират над 2 млн. тона ДДТ и ДДЕ, които са
отлоЖени на дъното на водоемите и почвата. ДДТ и ДДЕ се на-
мират в риби и друаи бионати, във фураЖи и някои хранителни
продукти от растителен и Животински произход, вследствие
на което се съдърЖат и 6 майчиното мляко... някои от органич-
ните съединения на фосфора притежават невротоксичност при
системно въздействие върху хора и Животни...
...По оценка на здравните органи заболяванията на населе-
нието в страни, свързани с продълЖаващо замърсяване на
околната среда през последните 15 години, имат ясна тенден-
ция към увеличаване... Съвременните пестициди предизвикват
безпокойство не само поради острата си токсичност, но и по-
ради проявената от тях кумулативна способност в околната
среда - растения, почва, вода, Животни и човек. Особено внима-
ние се обръща върху т.нар. дълготрайна токсичност, т.е. вър-
ху действието на приетите малки количества акумулиращи
вредни вещества в течение на години и техните мутагенни,
тератогенни и генотоксични действия... Попадайки в биосфе-
рата, пестицидите се вклкзчват в кръговрата на веществата
в природата, в това число и на биоценозата..."
Пестицидите водят до увреЖдане на първичния и вторичния
имунен отговор и оказват алергизиращо действие. Голямо значе-
ние имат особено трудноразграЖдащите се биологично съедине-
ния, защото могат да се натрупват в хранителните вериги.
По данни на международната комисия по опазване на околна-
та среда и за развитие от изтичането на отрови от фабриката
за пестициди в Бопал - Индия, при производствена авария са за-
зинали повече от 2000 души и над 200 000 са останали слепи и
сакати. В ЮЖен Виетнам в рамките на екологичната война
САЩ употребиха силно токсични хербициди, в резултат на ко-
ето бяха засегнати 1,5 млн. души, като 250 000 от тях загинаха.
"Намаляването и отстраняването на замърсяването на
Въздуха, водата и почвата представляват първостепенна за-
9ача на всяка програма за промоция на здравето", заявява проф.
Ч. МердЖанов. А д-р Михаел Тревен казва: "Природата е черве-

71
нагаа нишка, която преминава през всички дисциплини на
медицината... Би трябвало бсеки лекар да получи квалифика-
ция по екологична медицина... Нашият най-голям проблем днес
е почти унищтокената природа... ние трябва да събудим съзна-
нието на пациентите и на хората изобщо за проблемите на
околната среда и да ги убедим, че всеки носи своя дял от отго-
ворност... работата не е само до здравето на отделния
индивид, а до здравето на всички бъдещи поколения."

72
 Раздел II. Ваксини и имунизации

Глава 4. Имунизациите - ефикасни ли са т е

действително?
В медицината и изобщо в здравната култура един от най-
бредните, но за съЖаление пуснал дълбоки корени митобе, е то-
зи за предпазния характер на масовите имунизации. На меди-
цинската професия и на обществеността от десетилетия се
внушава, че т е са главният фактор, допринесъл за намаляване-
то и изчезването на определени инфекциозни болести и единс-
твен метод, чрез който могке да се извършва ефикасна профи-
лактика в тази насока и дори да се подобри здравето на чове-
чеството като цяло. Както обаче сами вшкдаме, такова нещо
не стаба, дори напротив - появяват се ноби, и то още по-сери-
озни инфекциозни болести и се увеличава броят на хората с
хронични заболявания.
Ефикасни и оправдани ли са действително ваксинациите?
Ще ви представя някои факти, за да прецените сами.
Трябва да се знае, че епидемиите следват определени цикли
на поява, развитие и затихване, които не се влияят от
имунизациите. Според Британската асоциация за напредък б
науката ч е с т о т а т а на детските болести е намаляла с около
90% за периода меЖду 1850 и 1940 г., като това се свързва с по-
добрените условия на Живот и хигиена още преди навлизането
на задължителните масови имунизационни програми. Смърт-
ността от морбили например е била сниЖена с 97% още преди
въвеЖдането на съответната ваксина. Във Великобритания
епидемиите и смъртността от полиомиелит, които достиг-
нали своя връх през 1950 г., са намалели с 82% до 1955 а., когато
се въвеЖда полиомиелитната ваксина. Но интересното е, че в
Европа, 6 която въобще не са провеЖдани масови ваксинации
срещу едра шарка и полиомиелит, епидемиите заглъхват по съ-
Щото бреме.

73
 Според публикация на Американската асоциация за напре-
дък 6 науката 6 "Сайънс 86": "Европейските страни са изкоре-
нили полиомиелита, без да ваксинират всички хора. Във
Финландия например само една част от населението е било
ваксинирано, но заболяването е изчезнало."
Дори СЗО признава, че в страните от третия свят често-
тата на заболелите и смъртността нямат пряка връзка с
провежданите имунизации, а с хигиената и храненето!
Данните, отразени в доклада на д-р Кристин Севърин на ед-
на медицинска конференция, състояла се в Дейтън, Охайо, през
ноември 1993 г., показват, че през 1989 г. почти три четвърти
от докладваните случаи на морбили (дребна шарка) в щата са
били при ваксинирани хора, като 80 % от тях са били при лица
над 14-годишна възраст. При преглед на 1600 случая на морбили
в Квебек, Канада, меЖду януари и май 1989 г. се установява, че
58% от разболелите се деца са били ваксинирани. Американски-
те центрове за контрол и профилактика на заболяванията
(CDC) съобщават за случаи на заболели в 100% ваксинирани по-
пулации. Същевременно американското правителство признава,
че морбили при здрави деца в училищна възраст е считано за за-
боляване с благоприятна прогноза. При повече от 3000 случая на
дребна шарка в Охайо от 1987 до 1991 г. не е докладван нито един
смъртен случай или пък сериозно услоЖнение.
Ваксината срещу зауьика (паротит) също моЖе да бъде
много неефикасна - случаи на заболяване има при голям брой
имунизирани деца в училищна и предучилищна възраст.
Що се отнася до магарешката кашлица (коклкпи/пертусис),
половината от няколкото стотин докладвани случая в Охайо
меЖду 1987 и 1991 г. са били при ваксинирани хора. Проучване,
публикувано в "ДЖърнъл ъф педиатрикс" през 1989 г., съобщава
за 55% неуспех на ваксината срещу коклкни.
. На меЖдународен семинар относно страничните ефекти
от ваксинациите според представител на шведските здравни
власти от 1979 г. в Швеция не се прилага ваксина против мага-
решка кашлица поради слабата й ефикасност и високата чес-
т о т а на странични действия и поради факта, че епидемиите
възниквали само у ваксинирани. В Германия също вече не се из-
вършва имунизация срещу пертусис, като и в двете страни ня-
ма регистрирани смъртни случаи в резултат на болестта.
Изследване, публикувано в "Нк> Инглънд дЖърнъл ъф медисин"

74
през 1оли 1994 а., показба, че над 80% от децата над 5-годишна
бъзраст, които са се разболяли от коклкзш, са били имунизира-
ни според протокола. За периода от 1900 до 1935 г. още преди
бъвеЖдането на ваксината случаите на магарешка кашлица,
бклкзчително и смъртните 6 резултат на заболяването, нама-
лели значително - за САЩ със 79%, а за Англия с 82%.
Ваксинациите не само не предпазват ефикасно от болести-
те, за които са предназначени, но напротив, увеличават риска
от "заразяване" с тях, като дори самите т е могат да предиз-
викват възникването на епидемии!
В Япония след въвеЖдането на задължителната имуниза-
ция срещу едра шарка през 1872 г. драстично нараства и
заболеваемостта, и смъртността. До 1892 г. има вече 29 979 ду-
ши починали и всичките т е са били ваксинирани!
В началото на века Филипините преживяват най-теЖката
епидемия от едра шарка, след като 8 млн. души са получили 24,5
млн. дози ваксини, вследствие на което смъртността се увели-
чила 4 пъти!
Една година след въвеЖдането на ваксината на Салк шест
области 6 Нк> Инглънд, САЩ, докладват за значително увеличе-
ние на случаите на полиомиелит. Например в Роуд айлънд през
1955 г., т.е. непосредствено преди въвеЖдането на полиоми-
елитната ваксина, заболелите са били 22. На следващата година
те са вече 122 - увеличението е 454%! В Масачузетс полоЖени-
ето било още по-драматично: 273 случая през 1954 г. срещу 2027
за 1955, което представлява повишаване на заболеваемостта с
642% след въвеЖдане на ваксината! Още тогава лекари и учени
от Националния здравен институт на САЩ (NIH) отказвали да
ваксинират децата си, защото са знаели за неефективността и
опасността от тази ваксина. Но различни фармацевтични фир-
ми, които били влоЖили пари в разработването й и Национална-
та фондация по детски паралич убедили PHS да подпише фал-
шива прокламация, че ваксината е безопасна и ефикасна. Ето
как финансовите интереси раЖдат митове!
През 1959 г. в Масачузетс 77,5% от всички заболели от
полиомиелит, при които се е развила парализа, са били с напра-
вени преди това 3 имунизации.
През 1989 г. в Оман избухва най-големият до този момент
взрив от полиомиелит шест месеца след имунизационната
кампания, като 98% от разболелите се са били ваксинирани.

75
 През 1986 г. при епидемия от коклкзш 6 Канзас 90% от Всич-
ки 1300 разболели се са били ваксинирани. През 1993 з. при по-
добна епидемия в Чикаго разболелите се ваксинирани са били
72%.
Има различни прийоми, които се използват, за да се предс-
т а в я т ваксините като главна причина за ликвидирането или
значителното намаляване на определени инфекщюзни болести.
По време на слушания в Конгреса през 1962 г. д-р Бернард
Грийнбърг от отдела по биостатистика към Университета 6
Северна Каролина заявява, че случаите на полиомиелит са се
убеличили драстично след бъбезкдането на масобите имуниза-
ционни кампании, но статистиките са манипулирани от PHS,
за да се придобие протибополоокното впечатление.
След започването на масовите имунизации съвсем целена-
сочено са били променени стандартите за поставяне на диаг-
нозата "полиомиелит", както и дефинициите на други болести
с цел броят на заболелите да изглегкда по-малък и по този на-
чин да се "докагке" ефикасността на ваксинациите. В САЩ
например след въвеждането на Живата полиомиелитна ваксина
на Сабин, за да се говори за епидемия от полиомиелит, вече
трябвало да има съобщени не 20 случая на 100 000, както било
дотогава, а 35. Освен това бил променен и удълЖен срокът и
изискванията за наличие на остатъчна парализа. Заинтересо-
ваните компании и лица са прилагали и продълЖават да прила-
гат подобни методи не само по отношение на полиомиелита, но
и на други заболявания, когато това им изнася и оправдава по-
литиката и деянията им.
След въвеждането на по-точни лабораторни диагностични
проиедури вече е било възмоЖно да се разграничи например по-
лиомиелитът от асептичния менингит и различни други ви-
русни или бактериални инфекиии, които биха могли да дадат
подобна симптоматика. Вероятно по-рано мноао от т я х пог-
решно са били смятани за полиомиелит. Според д-р Вира
Шнайбнер (вЖ. стр. 118) до 90% от заболяванията от полиомие-
лит, които допреди въвеЖдането на ваксината на Салк са били
определяни като такива, след въвеЖдането на тази имуниза-
ция, са били изклкзчени от статистиката, защото са били пре-
дефинирани, например на вирусен или асептичен менингит.
Министерството на здравеопазването на Великобритания
признава, че ваксинационният статус определя името на

76
заболябането, което се дава при проява на някакви симптоми
след имунизаиията. Това означава, че когато детето или въз-
растният разбие след ваксинацията заболябането, за което е
"имунизиран", или пък се проябят различни странични ефекти,
т
о те се диагностицират като други заболявания и не се
приема, че това са постваксинални реакции. Така и усложнени-
ята, и смъртните случаи, предизвикани от ваксините, изкуст-
бено се поставят 6 различна категория. При аутопсиите на
деца, които са починали след ваксинация, този ф а к т не се
документира, а се пишат други диагнози, например миокардит,
септицемия, менинаит и т.н., като по този начин се скрива ис-
тината. Според Барбара Лоу Фишер, президент на Национал-
ния информационен център по ваксините в САЩ (NVIC), не са-
мо не се проябяба загриженост от страна на правителствени-
те ораани, но и се правят целенасочени опити да се потули ис-
тината за ваксините, многобройните странични ефекти и
смъртни случаи след имунизации.
Според данни на CDC всички случаи на полиомиелит в САЩ
между 1973 и 1983 г. с изклкзчение само на няколко внесени отвън,
са били предизвикани от ваксинациите. Самият д-р Джонас
Салк, създателят на убитата полиомиелитна ваксина, заявява
пред сенатска подкомисия, че епидемиите от болестта след
1961 г. са 6 резултат на имунизациите! От CDC признават, че
понастоящем живата ваксина на Сабин, която се дава през
устата, е основната причина за случаите на полиомиелит в
САЩ. Вирусът остава в гърлото една до две седмици, а в изп-
ражненията до 2 месеца! Така че самите имунизирани се явяват
резервоар на зараза. За периода 1980-1985 г. са съобщени общо 55
случая - 51 след имунизиране и 4 при хора, върнали се от развива-
щи се страни. Трима от заболелите от полиомиелит по време на
пребиваването си в чужбина са били ваксинирани!
Събсем очевидно е, че ваксините не са надежден начин за
предпазване от инфекциозни болести. Те не създават траен
имунитети, така както естествено прекараното заболяване.
Следва логичният въпрос: ЗАЩО ТОГАВА ДЕЦАТА ИЗОБЩО
ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВАКСИНИРАНИ?
Поставянето на определена ваксина лъже тялото да се
съсредоточи върху създаването на антитела, което обаче
Представлява само един аспект от комплексността на имун-
ния отговор и не е сигурен показател за това дали човек ще бъ-

77
де предпазен о т дадена инфекциозна болест. Още през 1950 г.
Британският медицински събет публикува изследване, напра-
вено по бреме на епидемия от дифтерия, което показва, че ня-
ма доказуема връзка мезкду наличието или отсъствието на ан-
титела и случаите на заболелите! Естествено придобитият
имунитет в резултат на прекарано заболяване е очевидно
слогкно явление, вклкзчващо много органи и системи и не мозке
да бъде наподобено само чрез изкуствено стимулиране на обра-
зуването на антитела. Въпреки че специфичният имунитет
срещу определена болест понякога мозке да се засили в резул-
тат на ваксинацията, цялостният имуннен отговор мозке да
се влоши значително и организмът да стане податлив на мно-
го повече инфекции. След имунизирането много деца започват
да боледуват и се появяват хронични проблеми като бронхити,
астма, екзема и др. Ваксините не имунизират достатъчно
ефективно, а сенсибилизират - т.е. правят организма по-чувс-
твителен както към "причинителя" на конкретното заболя-
ване, от което би трябвало всъщност да ни предпазват, така и
към други.
Би могло да се ка^ке, че имунният отговор се "фиксира"
върху изкуствено вкарания в тялото антиген. Имунната сис-
тема е така устроена, че да разпознава "своето" от
"чуЖдото". Когато ваксината се вкара директно в кръвния
т о к на детето, тялото е лишено от възмозкността да реаги-
ра и да се защити по нормалния и най-ефективен за него начин,
като вирусите имат значително улеснен достъп до вътрешни-
те органи и тъкани, навлизат в незаразените клетки на тяло-
то и започват да се размножават там. Това естествено обър-
ква имунната система, защото тя не могке да се ориентира ве-
че кое е "свое" и кое "чузкдо" и съответно кое е вредно и кое - не
е. И тогава остават два възмозкни изхода - единият е да се по-
нигкат защитните сили като цяло и организмът да стане зна-
чително по-податлив на инфекции или пък тялото да атакуба
собствените си клетки и тъкани, при което се развиват авто-
имунни заболявания.
Липсата на видими непосредствени реакиии след ваксина-
цията не означава, че не настъпват хронични имунологични и/
или неврологични проблеми. Понякога втората или т р е т а т а
доза могат да отклк>чат заболяване. След започването на масо-
вите имунизации се появиха здравни проблеми, които преди са

78
били непознати или изявени само 6 много по-слаба степен -
аутизъм, хиперактивност, дислексия и др. Последните 50 го-
дини се наблкздава истинска пандемия от алергии, абтоимунни
и хронични заболявания.
Интерес представляват сравнителните аутопсии при въз-
растни хора от страни, където масовите имунизации са слабо
застъпени, и от САЩ. Установено е, че тимусната Жлеза при
многократно ваксинирани американци показва изразена атро-
фия, която започва още от пубертета, докато при хора от
други дърЖави, където населението е подлагано на значително
по-малко имунизации, тези промени са изразени в по-слаба сте-
пен. Тимусната Жлеза представлява ваЖен елемент от имунна-
та система и нарушения във функцията й се свързват с разви-
тието на автоимунни и туморни заболявания.
Когато говорим за ваксинации, винаги трябва да имаме
предвид индивидуалната възприемчивост, а също така и ог-
ромната възмоЖност на вирусите и микроорганизмите да
мутират. Е т о защо най-разумната идея е да засилим защита-
та на организма по естествен начин чрез методите, които ни
подсказва природата, а не чрез инокулирането на даден патоге-
нен щам в здрав човек (който моЖе никога да не "хване" опреде-
лена болест просто защото не е възприемчив към нея). За съЖа-
ление ролята на хигиената, начинът на хранене и стреса като
имуномодулатори остават далеч в периферията на погледа на
съвременната медицина.
"Повечето от болестите, които ни убиват днес, са резул-
тат на 'замърсяване' на нашата физическа, политическа,
икономическа, обществена, семейна и индивидуална психологи-
ческа среда. Истинските профилактични мерки не могат да
пренебрегнат тези въпроси, когато се говори за здравето и все
пак лекарите твърдят, че проблемът е чисто медицински и по
тпози начин решим чрез тайнствата на 'Църквата на съвре-
менната медицина'...", заявява д-р Робърт Менделсон.
Дори внимателно проведени епидемиологични проучвания не
могат да дадат реален полоЖителен отговор за ефикасността
от имунизациите. Защо? Представете си, че от 100 ваксинирани
5 се разболяват от морбили. В такъв случай се смята, че вакси-
ната има 95% ефикасност. Но ако само 10 от тези 100 човека са
били излоЖени на съответния вирус и 5 от т я х са се разболели,
т
о тогава ефикасността на ваксината автоматично спада до

79
50%! Подобни проучвания очевидно са недостоверни, защото ни-
кой не знае колко души са били б контакт с вируса.
Децата се раждат с относително недоразвита имунна
система. Този преходен имунен дефицит се компенсира донякъ-
де от защитните функции на кърмата и предадения от майка-
та пасивен имунитет чрез антитела. През първите месеци на
живота си новороденото не боледува от някои заразни
заболявания, например морбили, при условие че майката е пре-
боледубала. Естествено хранените кърмачета боледуват по-
малко и по-леко от вирусни и бактериални инфекции.
Постепенно организмът на бебето започва да реагира на
многобройните антигенни стимули, идващи от бактериите,
които започват да населяват кожата, горния дихателен
т р а к т , червата, и от различни вируси и паразитни агенти. По
този начин става укрепването и развитието на имунната
система. Колкото подече ненуокно тя се потиска в този пе-
риод, толкова по-слаба мооке да остане.
Д-р Джон Уокър-Смит, педиатър-гастроентеролог от лон-
донската болница "Cβ. Вартоломей", установява много голямо
увеличение на ч е с т о т а т а на болестта на Крон* при деца от
индийски произход, родени и отгледани във Великобритания, 6
сравнение с деца, родени и живеещи в Индия. Според него по-
тискането на отговора на имунната система срещу много
инфекции, типични за детската възраст, не позволява нормал-
ното разбитие на защитните механизми на децата от запад-
ните държави и затова при т я х се проявяват по-тежки и сери-
озни хронични проблеми.
Според друго проучване, извършено от двама педиатри в
Пакистан през 1981 г., децата, заболели от дребна шарка, на ко-
ито се дават противотемпературни медикаменти, боледуват
значително по-дълго, като се набл1одава засилена склонност
към усложнения от страна на дихателната система и
стомашно-чревния т р а к т . И обратното - най-бързо възстано-
вяване става при тези деца, при които болестта е остабена на

* Болест на Крон (терминален илеипг) - възпалителен процес с

неясна етиология, засягащ ограничен участък от крайния отдел на
тънките черба с разязвявания на лигавицата, грануломатозни изме-
нения и стесняване на просвета на червото понякога и до пълно
запушване.

80
своето естестбено развитие и при които тя се изявяба чрез
най-типичните си симптоми като по-6исока температура и
подчертан коЖен обриб. От това могке да се направи
заклк>чение, че намесата б естественото протичане на болес-
т т а значително потиска имунния отговор на детския органи-
зъм и като последствие дава възможност за развитие на
усложнения. Тези факти са известни на лекарите, практикува-
щи хомеопатия още от бремето на Ханеман.
Въб всеки чобек непрекъснато има различни патогенни
микроорганизми и въпреки това повечето от нас са относи-
телно здрави. Но мнозина са забелязали, че щом преЖивеят ня-
какъв психически стрес, почти беднага след това се разболя-
ват и физически. Това е така, защото организмът отслабвайки
дава възмогкност на болестотворните бактерии бързо да прео-
долеят защитата му и да се развиват свободно. Очевидно е, че
не е ваЖно само дали сме "заразени" с даден микроб, а и какво е
състоянието на имунната ни система 6 момента, което пък
зависи до голяма степен и от психо-емоиионалното ни
състояние. През 30-те години на нашия век американският
учен Роял Райф установява с помощта на микроскопа, който
конструирал, че под влияние дори на незначителна промяна на
средата даден непатогенен микроорганизъм могке да се превръ-
ща в болестотворен и обратното. (Спомнете си за едностран-
чивата теория на Пастьор за специфичната етиология и мне-
нията на други учени, описани в глава 1.)
Знаем, че ако един орган не се упрагкнява, той атрофира.
Ако имунната система непрекъснато се лигиаба от възмоок-
ността да функционира и да се "упраокняба" чрез срещата си с
различни антигени, това постепенно ще доведе до нейното
отслабване и невъзмоокност да се справя със своите задъл-
жения. Детските болести като морбили, рубеола и заушка б
действителност са полезни, защото т е позволяват защитна-
та система на организма да се развива правилно, докато иму-
низациите нарушават естествените етапи 6 протичането на
този процес. Хора, които не са преболедували от морбили
например, имат по-голяма честота на когкни, ставни и костни
заболявания, а непрекараната заушка се свързва с по-висок
Риск от развитие на рак на яйчниците. От наблкздения е уста-
новено, че различни състояния като екземи, астма или често
Рецидивиращи инфекции на дихателните пътища могат да се

81
самоизлекубат след прекарана дребна шарка или друаа обрибна
детска болест, т ъ й като по този начин чрез болестта орга-
низмът се е пречистил и е засилил защитните си механизми.
През 60-те години например 6 "Бейл кшивърсити педиатрикс
клиник" са прилагали с успех заразяването с морбили за подоб-
ряване на състоянието и дори за лечение на деиа с нефротичен
синдром.
Много учени и лекари са убедени, че голяма част от днешни-
те сериозни заболявания са резултат от безконтролната
употреба на алопатични лекарства и ваксини, които потис-
кат реакциите на организма, а не лекуват. Здравословните
щети, които т е могат да нанесат и на бъдещите поколения,
трудно биха се поправили дори с помощта на природната
медицина.
Според д-р Ричард Московиц неестественият процес на
ваксиниране моЖе би води до развитието на "бавни" вируси в
тялото, които допринасят за появата на сериозни хронични
заболявания, неподдаващи се на лечение от алопатичната
медицина, и то много по-сериозни от съответното заболяване,
срещу което е направена имунизацията! НенуЖното прилагане
в много случаи на силни медикаменти като антибиотици, кор-
тикостероиди и др. допълнително утеЖнява полоЖението.
През 1990 г. в Швейцария група от 180 лекари в доклад, озаг-
лавен "Медицински възражения срещу продължителната МПР
имунизационна кампания в Швейцария", заявява следното: "В
нашите брошури за пациенти ние се опитваме да покаЖем съв-
сем точно защо детските болести могат да имат и благопри-
ятен ефект върху съзряването и развитието на имунната сис-
тема на подрастващия организъм. Ако децата превъзмогнат
болестта със собствените си съпротивителни сили, това дава
възможност на имунната система да се развие и да си изгради
устойчивост срещу други заболявания в детството и в зряла
възраст." Естественият и траен в много случаи имунитет,
придобит след прекарване на дадено заболяване, е много по-съ-
вършен, отколкото този, който биха могли да дадат ваксина-
циите, да не говорим за всички опасни последици от послед-
ните.
Отново ще цитирам д-р Г. Ланкто: "Ваксините разболя-
в а т хората... Те не защитават... Това е съвършена глупост,
базирана на страх - страх от болести... Още повече информа-

82
ция се крие от хората... Има много книги по въпроса, но лека-
рите не ги четат... Те бсички се подчиняват сляпо, тоба е
истината."
Д-р Р. Менделсон пише: "...Разбира се, осбен факта, че тези
'профилактични мерки' (имунизациите - бел. авт.) са неефи-
касни и бредни, лекарското съсловие допълнително нанася
вреда, като не дава информация как наистина моЖем да се
предпазим от тези заболявания..."
Ето и мнението на анонимен лекар, публикувано в брой
февруари/март от 1994 г. на "Таунсенд летър фор докторс енд
пейшънтс": "Медицинската парадигма, според която ваксина-
циите ни дават имунитет, е в най-добрия случай икономичес-
ка конспирация, а 6 най-лошия - измама... Ваксинациите несъм-
нено отслабват имунната система на цялата човешка раса, по-
коление след поколение... Ние ще продълЖим да бъдем свидете-
ли на епидемии от още неназовани болести... Детските болес-
ти са абсолкзтно необходими за развитието на имунната сис-
тема - както на отделния индивид, така и на цялото
човечество... Не трябва да позволим ваксинациите да разру-
шат спечелената с мъка биологична цялост и генетична имуно-
компетентост на човешката раса..."
Инфекциозните болести са съпровождали човечеството
от най-дълбока древност. Още преди векове е било забелязано,
че когато човек се е разболявал и оздравял от някои болести,
след това той не боледувал отново от тях. Именно това озна-
чава терминът "имунитет".
В "История на Пелопонеската война" древногръцкият ис-
торик и стратег Тукидид дава описание на чумата, нападнала
Атина в 430 г. пр. н. е. Странното е, че тя се явява изведнъЖ и
няма връзка с епидемиите 6 Европа и Средния изток. Самият
той, прекарал заболяването, праби много интересни наблюде-
ния за ефекта на болестта върху тялото и психиката на чове-
ка и възмоЖната връзка меЖду психологическото състояние и
съпротивляемостта на организма: "Най-уЖасното нещо от
всичко беше отчаянието, което обземаше хората, щом
разберяха, че са заболели от чума; т е веднага изпадаха в състо-
яние на пълна безпомощност, и предавайки се по този начин, гу-
беха своите защитни сили... Но най-много съЖаляваха болните
тези, които бяха преболедували и вече оздравели. Те знаеха как-
во представлява болестта и в същото време се чувстваха

83
сигурни, защото никой не се разболява два пъти, а ако това
случайно се случеше, то никога не беше фатално."
Масобите имунизаиии срещу дребна шарка, рубеола и паро-
т и т доведоха до промяна и 6 модела на протичане на тези
заболявания. Те зачестяват все повече при кшоши и възрастни
хора, като това е свързано с no-medtko протичане и възмогк-
ност за усложнения. Осбен тоба при много хора се проябябат и
б атипична форма.

Глаба 5. Безопасни ли са ваксинациите?

На обществото като цяло не се дава информация за многоб-
ройните странични ефекти от ваксинациите, които могат да
бъдат твърде сериозни и понякога фатални. Самите медици са
поставени в информационно затъмнение за реалния размер на
тази опасност и дискутирането на краткотрайните и дъл-
готрайните уврезкдания, настъпили в резултат на различни
ваксини съзнателно се избягва от официалните медицински
институции. Необходимо е внимателно да изслушваме родите-
лите, когато ни казват, че проблемите на детето им са започ-
нали след някаква имунизация, а не да отричаме тази възмогк-
ност, както правят много колеаи. Задача на лекуващия е да
търси причината за заболяването без предразсъдъци. Родите-
лите са тези, които на пърбо място са отговорни за здравето
на децата си. Те трябва да не се доверяват сляпо на медицинс-
ките институции и да не се страхуват да задават "неудобни"
въпроси.
В края на XIX в. известият английски лекар хомеопат
Комптън-Бърнет пише за ваксиноза (vaccinosis), имайки пред-
вид хроничното заболяване, което се предизвиквало от прила-
ганата тогава масово ваксина против едра шарка. Той дори из-
дава книга по този въпрос, в която представя многобройни слу-
чаи от своята практика, при които установил, че оплаквани-
я т а са започнали след "неуспешна ваксинация". От времето на
д-р Бърнет до сега лекари по целия свят многократно са прос-
ледявали развитието на различни "болести" до направени пре-
ди това имунизации. Сериозните странични ефекти, проявяба-
щи се след поставянето на различни ваксини, общо взето, не
могат да се лекуват от алопатичната медицина, но с помощша

84
на хомеопатията т е са били често успешно преодолявани през
последните 100 аодини.*
"Единствената безопасна ваксина е тази, която никога не е
била слагана" - това заявява д-р ДЖеймз Шенън от Национал-
ния здравен и н с т и т у т на САЩ (NIH).
Според вирусолога Алан Морис "има достатъчно данни, ко-
ито доказват, че детските имунизации причиняват повече
вреда, отколкото полза".
А ето какво пише още в кшския брой на JAMA, 1926 г.: "В
райони, където не се правят организирани ваксинации на населе-
нието, парализата е рядко явление. НевъзмоЖно е да се отрече
бръзката меЖду ваксинациите и енцефалита**, който ги следва."
"Решението дали да ваксинирате децата си, е ваше и само
баше." ("Ръководство за родители за имунизациите при деца-
та", стр. 5, издание на PHS/CDC, 1977 г.)
Според Информационната система за докладване на стра-
ничните ефекти от ваксинации (VAERS) към FDA годишно се по-
лучават меЖду 11 000 и 12 000 официални съобщения, от които
около 1% за смъртни случаи и около 15% за сериозни проблеми, на-
лагащи хоспитализация или завършващи с трайна инвалидност!
Отново ще цитирам д-р Кр. Севърин: "Само за две години - 1991 и
1992, в САЩ са регистрирани 31 666 случая на странични реакции
след ваксинации, вклкзчително 706 със смъртен изход. Почти 5%
от нежеланите ефекти са класифицирани като сериозни. В също-
то време FDA признава, че само около 10% от лекарите доклад-
ват за страничните ефекти от ваксинации!" При проучване в
Нк> Йорк се установило, че само 1 лекар на 40 съобщава за смърт
или увреЖдане, настъпили в резултат на имунизация!
През 1986 г. се създава, забележете, Програма за компенси-
ране на щетите от ваксинации (VICP), която до настоящия
момент е изплатила повече от 1 млрд. USD за различни увреЖ-
дания или смърт, настъпили след ваксинации, като има заведе-
ни още хиляди дела. Въпреки всички горепосочени факти на об-
Ществото непрекъснато се повтаря, че "ползите от ваксина-
циите превишават по значение рисковете".

За
* Подробна информация относно начините на лечение на баксино-
и профилактиката на различни инфекциозни болести с хомеопа-
Д1ия
Че
с описани многобройни случаи могкете да намерите 6 "Терапевти-
н наръчник по хомеопатия" от д-р А. Гълъбов, изд. 2000 г.
** Енцефалит - възпаление на мозъка.

85
 Според д-р ДЖ. Келър хората се Ваксинират гладно под на-
тиск и под въздействие на умело насаокдания страх от опреде-
лени болести. Клинтън Милър заявява в изказване пред Долната
камара на Конгреса на САЩ, че при масовите имунизационнц
програми се наблкздават следните тенденции: да се преувелича-
ват ползите от ваксинациите, като същевременно се омалова-
жават или напълно се пренебрегват рисковете, свързани с тях-
да се създава впечатление за неотлозкност на ситуацията, ко-
гато такава в действителност не съществува; да се стимулира
ваксинационен ентусиазъм сред обществеността; да се разши-
ряват дори пълномощията на полицията и други институции,
за да налагат по недемократичен начин ваксинационните идеи;
да се поддързка прилагането на дадена ваксина дори когато вече
е била многократно дискредитирана, и да се заглушава по всяка-
къв начин гласът на образованите и разумни инакомислещи.
Медицинската индустрия е създала мита за "страшните"
детски болести и съотбетно е предложила "решението" за
тяхното унищожаване - ваксините. На родителите с години се
насазкда страхът, да не би детето им да се разболее от една 8
действителност невинна болест, която би била полезна за раз-
в и т и т е т о на имунната му система и би му дала догкивотен
имунитет, и са накарани да приемат за нормално и дори полез-
но внасянето на токсични коктейли в оформящия се се детски
организъм! Със сигурност т е не знаят, че през последните де-
сетилетия в САЩ смъртността в резултат на имунизаиии
срещу детските болести превишава почти десетократно
смъртността от самите заболявания!
Ето един от начините да се манипулира съзнанието на ле-
карите според д-р Вира Шнайбнер: В по-старите версии на ме-
дицинските учебници детските болети са описани като добро-
качествени и тези, които ги прекарат, остават с траен иму-
н и т е т за цял зкивот. В новите издания, публикувани след въ-
веЖдането на съответните ваксини като МПР (морбили-
napomum-рубеола) например, заболяванията са описани вече ка-
то носещи значителен риск, но затова пък тяхното ликвиди-
ране се извършва посредством масовите имунизации! Разбира
се, когато хората не познават целия богат арсенал от манипу-
лативни методи и прийоми, които се използват, за да ги нака-
р а т да извършват действия дори против убезкденията си, те
не могат да им се противопоставят.

86
 Като цяло фирмите използбат различни механизми, за да по-
тискаш негативната информация, която би трябвало бсички да
знаят- Те не са задълЖени да извършват проучвания за дългот-
райните странични ефекти от ваксинациите, нито пък да пра-
вят сравнителни изследвания с алтернативни методи, като нап-
ример хомеопатия, за ефективността на профилактиката и
лечението. Те нямат никаква изгода от това да се вдига шум око-
ло тези въпроси, защото знаят какъв ще е крайният резултат и
че той въобще няма да бъде в тяхна полза. Техният интерес е да
произвеждат нови и нови ваксини и да ни убеЖдават, че това е
"единственият сигурен начин" да се предпазим от заболявания.
Да, това е сигурен начин, но да си напълнят дЖобовете за сметка
на здравето и на влошаващия се генофонд на цялото човечество.
Ето мнението на д-р Кр. Севърин: "Докато на родителите
не се даде шанс сами да решават дали да се слагат ваксини на
децата им, то значи, че на тях им се отрича пработо на съгла-
сие, без да са информирани достатъчно по въпроса. Защо вакси-
нациите да са по-различни от други медицински процедури, ко-
ито изискват съгласието на пациента, след като е бил инфор-
миран за ползите и рисковете от тях?"
Наскоро моя близка приятелка ми каза, че не Желае бебето й
да бъде ваксинирано. Тя споделила със своя педиатър опасенията
си от възмоЖни услоЖнения след имунизацията, като например
появяване на гърч или други реакции. "Няма нищо страшно" - бил
отговорът - "ще му дадем диазепам преди баксинирането или пък
след това, ако такова нещо се получи."(!) При подобен начин на
разсъЖдение от страна на медицинската професия не бихме мог-
ли да очакваме полоЖителни промени в здравеопазването.
Д-р Р. Менделсон пише: "Ние вече видяхме какво бедствие е
медицината, която лекува, но т. нар. превантивна медицина е
също толкова опасна... Най-голямата заплаха идва от опасни-
те и безуспешни опити да предпазим децата от детските бо-
лести чрез масови имунизации. Имунизирането не е единстве-
ният фактор, който определя дали даден човек ще се разболее
° т дадено заболяване. Много други фактори като хранене, ус-
ловия на Живот и хигиена имат ваЖно значение... Понякога са-
мата ваксинация моЖе да отклкзчи заболяването...
Бурното увлечение на модерната медицина не е никъде
Полкова явно видимо, както при фарса с еЖегодните противог-
Рипни ваксини. Не мога да не мисля за тях, без да се сетя за ед-

87
на сбатба, на която бях поканен. Странно, но родителите на
младоЖенците не присъстваха и изобщо нямаше хора над 60-
те. Когато попитах къде са възрастните хора, ми казаха, че
бсички т е са били баксинирани срещу грип преди няколко дена и
сега били по къщите си, възстановявайки се от страничните
ефекти на ваксината!" *
Представа за реалните опасности, които крият противог-
рипните ваксини, моЖе да се получи от т.нар. Голямо фиаско със
свинския грип (the Great Swine Flu Fiasco) от 1976 г. След щател-
но правителствено и медийно проучбане последба разкритието
на 565 случая на парализа по типа Гилен-Баре** в резултат на
ваксинациите и около 30 "необясними" смъртни случая на въз-
растни хора няколко часа след слагането на июкекцията.
Не е известно дали противогрипната ваксина не предиз-
виква по време на бременността увреЖдане на плода, тъй като
няма никакви изследвания във връзка с това. Добре е да се знае,
че след естествено преболедуване от грип не само че се придо-
бива траен имунитет срещу съответния щам, но освен това
организмът е б по-висока готовност да неутрализира инфек-
ция с грипен вирус, подобен на този, с който човекът вече се е
срещнал.
По-долу ще разгледам накратко някои заболявания, вакси-
ните срещу тях и техните странични ефекти.

Полиомиелит. При голяма част от хората заболяването

протича в съвсем лека форма със симптоматика подобна на
тази при обикновена настинка или грип, моЖе да не бъде раз-
познато и не остабя никакви трайни последици. А по бреме на
епидемии здравите носители на вируса многократно превиша-
ват болните, особено тези с паралитични симптоми! МоЖе би
дори повече от 90% от излоЖените на вируса хора по време на
епидемии остават безсимптомни! Това показва, че преди всич-

* Курсивът е от автора.
** Синдром на Гилен-Баре (полирадикулит на Guillain-Barre) е ав-
тоимунно заболяване със засягане на нервната система, което се ха-
рактеризира с мускулна слабост, неустойчива походка, парези с раз-
лична mejkecm на един или повече крайници или лицето. Възстановя-
ването протича за период от няколко месеца до една зодина, но поня-
кога моЖе да остане трайна инвалидност или уврсЖдане. Около 5%
завършват със смърт.
}со най-баЖна е силата на имунната система и предразположе-
нието! Алопатичната медииина не разполага с ефикасно лече-
ние на паралитичната форма на полиомиелит. Но той е бил
много успешно лекуван с хомеопатия. Ето какво пише д-р Бонд
за сбоя клиничен опит със заболяването: "Винаги съм използвал
латирус* като профилактично средство при стотици семейс-
тва по време на много сериозни епидемии и никога не видях до-
ри и един от тези случаи да се услоЖни. Възстановяването на
бече разболелите се, както и на тези в начален стадий на забо-
ляването беше 100%."
До XIX в. в света не е имало големи епидемии от полиомие-
лит. Те се проявяват главно от началото на XX в. докъм 50-те
години. В страните от т р е т и я свят, където хигиенните усло-
вия обикновено са лоши, ч е с т о т а т а на полиовирусните инфек-
ции е много висока. При голяма част от децата се установяват
антитела в резултат на прекарано заболяване или поради без-
симптомно инфектиране с вируса. Паралитичните случаи обаче
са малко и освен това няма епидемии. Те могат да се проявят,
когато голяма част от населението не е била излагана на вируса
сравнително продължително време и/или се появи нов по-виру-
лентен щам. Изготвянето на самата ваксина моЖе да предизви-
ка създаването му затова в развиващите се страни епидемиите
възникват именно след имунизационни кампании.
През 1955 г. д-р ДЖонас Салк, американски лекар и микро-
биолог, създава ваксина от убити полиовируси, която се поста-
вя инжекционно. На 5 април, 1955 г. Американската фондация
по детски паралич обявява, че ваксината е "безопасна, силна и
ефикасна" и скоро ще изкорени полиомиелита завинаги, след ко-
ето започва масова имунизационна кампания. Само 2 седмици
след това изявление деца, които са ваксинирани току-що, за-
почват да развиват симптоми на полиомиелит. До 23 кши
СлуЖбата за обществено здраве на САЩ (PHS) съобщава, че има
168 потвърдени случая на полиомиелит, като 6 от т я х са за-
вършили със смърт, и още 149 случая сред контактни на иму-
низираните с ваксината на Салк деца!
През 1959 г. д-р Алберт Сабин, също американски лекар и
Микробиолог, създава зкивата полиомиелитна ваксина, която се
п
Риема през устата. От 1962 г. започва да се прилага изклк>чи-
* Латирус (Lathyrus sativus) е хомеопатично лекарство.

89
телно Ваксината на Сабин, т ъ й к а т о тя предизбикба образува-
нето на no-голямо количество а н т и т е л а и според офиииално на-
лоЖеното мнение се смята, че даба по-дълготраен имунитет.
Тук искам да предлоЖа на Вниманието Ви един интересен
ф а к т : През 1948 г. по Време на най-големите епидемии от поли-
омиелит д-р БендЖамин Сендлър, експерт по хранене към
"Отийн Ветеране хоспитъл" установил, че съществува избеещ-
на зависимост меЖду приема на захар и нишестени продукти и
заболеваемостта. Той събрал данни и установил, че областите,
в които консумацията на захарни и т е с т е н и изделия е най-
бисока, и м а т и най-много случаи на полиомиелит. Според него
т е з и храни gexugpamupam к л е т к и т е и предизвикват изтегляне
на калция от к о с т н а т а , нервната и мускулната тъкан. Тоба бо-
ди до значителен калциев дефицит, който допринася за разви-
т и е т о на теЖка картина на болестта. Според епидемиологич-
ните проучбания най-многобройни и сериозни случаи е имало през
л е т н и т е месеци. Д-р Сендлър забелязал, че тогаба децата консу-
м и р а т много сладолед, газирани и други подсладени напитки.
През 1949 г., преди да започне "сезонът на полиомиелита", той
предупредил Жителите на Северна Каролина чрез вестниците и
радиото да намалят колкото се моЖе повече приемът на захар-
съдърЖащи храни. Е ф е к т ъ т : 90% редуциране на консумацията
се последвало от почти същото процентно намаление на заболе-
л и т е - 2498 случая за 1948 срещу 229 за 1949 г.! Впечатлени от ог-
ромните загуби, мощният Млечен т р ъ с т на Рокфелер, продаващ
замразени продукти на Жителите на областта, заедно с търгов-
ц и т е на кока-кола предприели широка кампания, к а т о заябили,
че проучванията на д-р Сендлър са само м и т и статистически-
те данни не са нищо повече от "щастлива случайност" и
съвпадение. На следващата година потреблението на захарни
изделия било същото к а к т о през 1948 и заболеваемостта отново
се покачила. Очевидно побечето хора не Желаят да използват
ума си за мислене. Докато т о в а продълЖава, човечеството като
цяло ще си остава лесна плячка на финансовите акули, безскру-
пулните политици, с е к т и т е и прочие.

Дифтерия. Понастоящем т о б а заболяване е изклкзчителна

рядкост. В САЩ за периода 1900-1930 г. преди въвезкдане на бак-
сината броят на боледуващите е спаднал значително, а смърт-
н и т е случаи са намалели с 90%.

90
 Германия започба задължителна имунизаиионна кампания
през 1939 г. За съвсем кратко бреме след това броят на заболе-
лите скочил на невероятните 150 000, а смъртността се уве-
личила с 600%! Френското правителство след този злополучен
експеримент в нейната съседка отказало да имунизира
населението, но било принудено след окупацията на Франция
от Германия по време на Втората световна война. До 1943 г. за-
болелите станали почти 47 000! В същото бреме в Норвегия,
където не приели да се ваксинират, имало само 50 случая.
През 1975 з. FDA официално признава, че ваксината не е т а -
ка ефекасна, както се е очаквало, и че болестта моЖе да въз-
никне и в имунизирани индивиди. Около 50% от хората, които
се разболяват от дифтерия, са били ваксинирани според
протокола. При една епидемия в САЩ например през 1969 г. 25%
от заболелите и 33% от смъртните случаи също са били при
напълно ваксинирани. Последните 15-20 години 6 САЩ се уста-
новяват не повече от 5 случая годишно.

Морбили (дребна шарка). Това е детска болест, която не се

лекува с алопатия, а се оставя да премине естествения си ход.
Има много редко фатални услоЖнения - средно 1 случай на суба-
кутен склерозиращ паненцефалит на 100 000.
През 1963 г. д-р ДЖон Ендърс с екип създали поредния "меди-
цински шедьовър" - ваксина против това незначително заболява-
не. Скоро след това започнали и масови имунизации. Действител-
но в продължение на около 20 г. след въвеждането на ваксината
заболеваемостта като цяло намаляла до 2% от предишните
стойности. Но от 1900 до 1955 г. (т.е. няколко години преди изли-
зането на пазара на ваксината) смъртността от морбили е била
спаднала с над 97% - до 0,3 на 100 000! Факт е, че и през 70-те го-
дини тя е същата, както и преди въвеЖдането на имунизацията.
При много епидемии до 95%, дори 100% от заболелите са
били имунизирани! Въпреки това вредната практика на вакси-
ниране срещу морбили продълЖава.
Според публикация в "Н1о Инглънд дЖърнъл ъф медисин"
през 1985 г. избухва епидемия в две средни училища, където 99%
° т всички разболели се са били ваксинирани. А същевременно при
Се
рологичните тестове 95% от тях са показали имунитет сре-
и*У морбили (наличие на специфични антитела в серума). Пона-
стоящем според данни за САЩ при епидемиите от дребна шар-

91
ка се разболяват меЖду 58 u 90% от напълно ваксинирани деца!
А на някои баксини дори пише, че имунизираните моЖе да са за-
разни до 1 месец след инокулацията!
Страничните ефекти на ваксината срещу морбили бклкзч-
ват енцефалит, атаксия (некоординирани двиЖения на крайни-
ците), хемипарези, парализа от типа Гилен-Баре, припадъци,
асептичен менинзит, забавяне на развитието, хиперактив-
ност, ретинопатия, слепота, проблеми с обучението, гърчове,
дори смърт.
След започване на масовите имунизационни кампании слу-
чаите на дребна шарка сред възрастните са се увеличили зна-
чително.
При увеличения брой и атипични протичания се забелязва
по-силен обрив, мускулна слабост, периферни отоци и остри
коремни болки понякога със силно изразено повръщане.
Все повече зачестяват и случаите на морбили при бебета
под 1-годишна възраст, а при т я х също са възмоЖни повече ус-
лоЖнения. Причината за това е, че ваксинираните и съответ-
но непреболедували естествено болестта майки не могат да
предадат защита срещу нея на своите деца! Още един довод, за
да се спре безумната практика на тази имунизация.

Рубеола. Много леко протичащо заболяване при децата, ко-

ето дори моЖе да не бъде разпознато. За него няма специфично
алопатично лечение и също като дребната шарка и заушката се
оставя да премине естествения си ход. Преболедувалите придо-
биват траен имунитет. Но проблемът е, че ако Жената е бре-
менна и се зарази в първия триместър, бебето моЖе да се роди с
различни увреЖдания. Това моЖе да стане най-лесно у имунизира-
ни като малки момичета окени и при непреболедували, при ко-
ито липсва изграден естествен имунитет. Д-р Стефан Шонбаум
и колеги в публикация през 1975 г. в JAMA според свое изследване
правят извода, че бременните Жени се заразяват с рубеолния ви-
рус изклкзчително от други възрастни хора, а не от деца.
Според проучвания поне 25% от "имунизираните" не показ-
в а т имунитет 5 години след ваксинирането. По време на раз-
личните епидемии от рубеола в САЩ през последните 15 г. 80%
от заболелите са били имунизирани.
Странични реакции след слагането на ваксината, която е
зкива, вклкзчват болки по ставите и а р т р и т (12 до 20% при

92
 ), диабет (dik. no-долу), полинебрит (болки, изтръпване и
пори парализа на периферните нерби). Според доклад още от
1970 г. се установява, че при 26% от децата, на които е била
направена ваксина срещу рубеола в национална експериментал-
на програма, са се появили артритни болки по ставите,
рирусът мо?ке да остане в организма с години след имунизаци-
ята и да създава по-този начин различни проблеми и възмогк-
ност за развитие на автоимунни заболявания.
Друг проблем, който се забелязва след въвеждането на масо-
вите имунизации, е, че болестта също както морбили и паротит
е започнала да се проявява по-често при възрастни хора. Напри-
мер за периода 1966-1968 г. 23% от случаите на рубеола са били у
лица над 15 г. Двадесет години по-късно този процент е вече 48.

Заушка (паротит). Обикновено това също е доброкачест-

вено протичащо заболяване при деца, за което няма специфич-
но алопатично лечение. Но при младезки и девойки, непреболе-
дували като малки и вече преминали пубертета, в около 20 до
30% от случаите се развива възпаление на т е с т и с и т е или съ-
ответно на яйчниците, което понякога, по-специално при ли-
цата от мъгкки пол, мозке да доведе до стерилитет. Смъртни-
те случаи са изклкочително редки, и то главно при възрастни.
Както и при дребната шарка и рубеолата ваксинирането не во-
ди до траен имунитет!
Жива ваксина срещу заушка за масово прилогкение е въведе-
на през 1977 г. За един период от няколко години според д-р
Нклшпедлер заболеваемостта спада драстично, около 20 пъти,
но само няколко години след това независимо от имунизациите
тя отново започва да се покачва, като остава на едно ниво 7-8
пъти по-ниско отпреди въвеждането на ваксината. Това обаче
е за сметка на зачестилите случаи на паротит у възрастни
хора и съответно на усложнения от страна на тестисите и
яйчниците. Докато за периода 1967-1971 г. заболелите над 15 г.
са били 8,3%, то за 1987 г. т е са 38,3%.
Страничните ефекти от ваксината вклк>чват: обриви,
гърчове, диабет, в редки случаи - енцефалит, както и атипич-
н
и форми на болестта.
Според Американския лекарски справочник сред странич-
ните ефекти, предизвикани от комбинираната ваксина срещу
паротит и рубеола (МПР) са: висока температура и

93
гърчове, обриви, възпаление на тестисите, глухота, енцефа-
лит, синдром на Гилен-Баре, епилепсия, както и атипично про-
тичаща морбили.

Ваксината против магарешка кашлица (пертусис/коклк>щ) ц

особено комбинираната ДТК (дифтерия-тетанус-коклЬш) е смя-
тана за една от най-опасните. Самото заболяване е доста
неприятно, но рядко боди до сериозни услозкнения и смъртни
случаи. За САЩ за период от 11 г. т е са средно само по 7-8
годишно. Боледуват по-често децата от предучилищна възраст.
Всъщност магарешката кашлица е най-опасна за бебетата под 6
месеца. Не съществува специфично алопатично лечение.
В Англия смъртността от коклкзш рязко намаляла, когато
процентът на баксинираните спаднал от 80 на 30 през средата
на 70-те. Тази ваксина е отговорна за голяма част от случаите
на СВДС* и за необратими мозъчни уврегкдания.
В едно предаване на телевизионния канал Ен Би Си, озагла-
вено "ДТК: Ваксинационна рулетка", се цитира известният
американски детски невролог д-р Гордън Миличап, директор
на "Чилдрънс мемориал хоспитъл" в Чикаго, който казал на
един свой пациент, че "не би дал това (ваксината - бел. авт.)
дори на своето куче".
Тази ваксина, както и другите, не дават никаква
гаранция, че няма да се разболееш, и придобитият чрез нея
имунитет е нетраен. Податливостта към заболяване от кок-
лкзш 12 години след имунизацията е до 95%! Например при ед-
на епидемия в Канзас от 1300 заболели 90% са били напълно
имунизирани.
Ваксината е толкова токсична, че се използва при опити с
Животни за предизвикване на анафилактичен шок, като води до
развитието на автоимуннен енцефаломиелит (алергичен енцефа-
лит)! В САЩ никога не са провеждани опити с ваксина срещу
коклкпи, за да се установи дали изобщо тя е ефикасна и безопасна.
Най-често се прилага комбинирана ваксина ДТК, което още
повече засилва вероятността от странични ефекти и услож-
нения. Дори една от фирмите-производителки на ваксината
Connaught Laboratories ("Конот лабораториз"), през 1986 г. пос-

* СВДС - синдром на внезапна детска смърт (SIDS - Sudden Infant

Death Syndrome).

94
 в самите опаковки следните обяснения: "...системни реак-
и и
к а т о треска се случват доста често. Наблкздавани са диха-
телни затруднения, температура до 40,5 по Целзий или по-
висока, постоянен неуспокоим плач, продължаващ т р и часа или
повече, необичайни пронизителни писъци, колапс или гърчове.
Съобщава се понякога и за по-сериозни небролоаични усложнения
като продължителни конвулсии или енцефалопатия, в някои
случаи фатална, анафилактични реакции. Набл1одаван е също и
синдром на внезапна детска с м ъ р т след поставяне на инЖек-
цията." Други странични ефекти са болка и подуване в м я с т о т о
на инЖекцията, проЖектилно повръщане, разстройство, много
силна сънливост, колапс, шок и т . н .
Според д-р ДЖ. Стрейн, президент на Американската акаде-
мия по педиатрия, една на всеки 3000 имунизации за магарешка
кашлица боди до трайно убреЖдане на някое дете. К а т о се бземе
под внимание ф а к т ъ т ,
че се предвиЖда чети-
рикратна имунизация (в
САЩ), то т о з и риск на-
раства go i към 750!
През 1981 г. 6 Япония
бъвеЖдат т. нар. ацелу-
ларна (безклетъчна) вак-
сина срещу коклк>ш, смя-
тана за по-малко опасна.
Но след нея също са наб-
лЬдавани смъртни слу-
чаи и услоЖнения. През
1987 г. 66 японски Жерт-
ви на ваксината получа-
бат огромни обезщете-
ния от дърЖавата за ув-
РеЖданията, които са
получили.
Понастоящем, до-
колкото ми е известно,
имунизация срещу пер-
»Усис не се прави във 15-годишната Надикда с с трайна
ое
л и к о б р и т а н и я и Шве- 100% инвалидност след постабена Вак-
лия, сина ДТК на 5-месечна Възраст

95
 Тетанус. Смъртността при нелекубаните заболели е зна-
чително висока - над 50%, като това отново е проблем на дър-
жавите от третия свят и тропическия пояс. Главните причи-
ни са ниската здравна култура, непочистването на раните, не-
възможността за адекватно лечение. В тези страни е относи-
телно висок и процентът на тетанус у новородените
Бацилът, който допринася за развитието на болестта, се от-
крива в почвата и в стомашно-чревния т р а к т на селскосто-
панските Животни. Може да се намери и 6 червата на хора, без
да предизвиква заболябане. Тъй като т о й е анаеробен организъм
(т. е. за развитието си има нужда от среда, лишена на
кислород) доброто обработване и почистване на раните е мно-
го важно за профилактиката. След преболедуване не се развиба
траен имунитет.
За активна имунизация и реимунизация се използва тета-
ничен анатоксин. Предполага се, че имунизацията с него има
трайност повече от десетилетие, затова се препоръчва ре-
имунизиране веднъж на 10 аодини. При заболяване много добър
лечебен ефект дава приложението на хиперимунен човешки
имуноглобулин, от който не са забелязани странични реакции.
При липсата му може да се прилоЖи конски противотетани-
чен серум, който обаче крие много сериозни рискове от анафи-
лактична реакция и затова се слага след предварителна
десенсибилизация.
Усложненията в резултат на ваксината, които са от 3 до
13% според някои автори, вклкзчват най-често: висока
температура, рецидивиращ абсцес на мястото на инжектира-
нето и рядко обща слабост, анафилактичен шок, загуба на
съзнание, коремни и ставни болки, дегенеративни промени от
страна на нервната система и демиелинизираща невропатия.
Не са провеждани официално изследвания за установяване на
евентуални дълготрайни отрицателни ефекти.
Публикация в "Нк> Инглънд джърнъл ъф медисин" показба,
че след поставяне на ваксината за тетанус настъпва спад 6
броя на Т-лимфоцитите под нормалните стойности, като то-
ва е най-силно изразено 2 седмици след инжекцията. Дори крат-
котрайно намаляване на количеството на тези клетки не е
желателно, т ъ й като показва имунен дефицит.
Сред лекарите също има скептични гласове относно за-
щитните свойства на тази имунизация. По време на Втората

96
 йешобна бойна са документирани 12 случая на тетанус, като 4
тях са били у имунизирани бойници.
От 1976 г. насам 6 САЩ се описбат годишно не побече от
100 случая, една изключително ниска заболеваемост. Най-голям
броят на заболелите от тетанус възрастни хора. Смята се,
че това е в резултат на нередовно реимунизиране. Смъртните
случаи са изкл1очително редки при млади хора и деца, при въз-
растни смъртността е около 30%. Преди въвеждането на ма-
совата имунизация срещу тетанус годишно в САЩ е имало око-
ло 500 случая на заболяването при население, наброяващо пове-
че от 160 млн. Жители (за съответния период).
Тъй като дете под 2 години има много малка бероятност да
развие заболяването, би било логично да не се прави имунизация
преди тази възраст. Това би намалило и рисковете от стра-
нични ефекти.
Според опита от хомеопатичната практика е възмоЖна
успешна профилактика при наранявания. В хомеопатичната
литература има описани много случаи и на излекуван тетанус
при възрастни, новородени, деца и Животни.

Хемофилус инфлуенце тип Б (Hib). Тоба е бактериална ин-

фекция и няма нищо общо с грипния вирус. МоЖе да се прояви с
катар на горните дихателни пътища, синузит, о т и т , поняко-
га пневмония, менингит.
Hib-ваксината е въведена през 1985 г. в САЩ и бързо препо-
ръчана за всички деца на 2 г., дори и на по-големи - до 5 години.
Но заболяването се среща най-често под тази възраст, а вакси-
ната е напълно неефикасна за бебета до 18 месеца и съвсем не-
сигурна за деца на възраст меЖду 18 и 24 месеца.
Епидемиологът Майкъл Остерхолм заявява, че Hib-вакси-
ната увеличава риска от заболяване. Според неговите наблю-
дения поне 41% от имунизираните се разболяват след слагане-
т о й.
Проучване, направено 6 Минесота, показва, че при ваксини-
рани деца вероятността да се разболеят е пет пъти по-
2оляма! Самите лекари са предупреждавани от CDC, че заболя-
ване моЖе да се развие непосредствено след имунизирането,
особено в първите 7 дена. При едно изследване било установено,
ч
е от 55 деца, които се разболяли след ваксинирането, 39 са
Развили менингит!

97
 Устанобено е, че хемофилус инфлуенце е с нисък контаги-
озен индекс (слабо заразно). Например от 772 деца, които са би-
ли 6 контакт с болно дете, само едно се разболяло! Въпреки та-
зи абсурдна ситуация през 1988 г. 6 САЩ се въвеЖда конкзгира-
на Hib-баксина, която се слага задължително на деиата над 18-
месечна бъзраст 6 44 щата. Тя е по-скъпа, изискба поставянето
на 4 дози и също предлага много съмнителен бременен
имунитет.
При Hib-баксината също са докладвани различни странич-
ни ефекти: конвулсии със или без повишена температура, ана-
филактични реакиии, обриви, отоии и един смъртен случай.

Ваксината срещу менингит също причинява мноао сериозни

неЖелани ефекти, като някои от тях са гърчове, анафилактич-
ни реакции и дори смърт. Едно контролирано проучване показва,
че 41% от случаите на менинаит са при ваксинирани деца.

Ваксина срещу хепатит В. Задължителна за България и се

поставя още до 24-ия час след раЖдането. Втората ишкекция е
на 1-вия месец, а т р е т а т а - на 6-ия. От януари 2001 г. се въве-
де задълЖителна имунизация срещу хепатит В за децата до 18
г., родени преди 1992 г.
Първото нещо, което трябва да знаете във връзка с хепа-
т и т В, е, че това заболяване е характерно за наркомани (изпол-
зват общи спринцовки за интравенозно инЖектиране на дрога),
за хора, водещи разпуснат сексуален Живот с честа смяна на
партньорите, хомо- или хетеросексуални, и при такива, при
които често се прави хемотрансфузия (преливане на кръв), ка-
то на риск е излоЖен и медицинският персонал, обслуЖващ те-
зи групи. Но аз искам да ви попитам: вие към коя от т я х бихте
причислили своето новородено бебе?
Според "Гайд т у клиникъл привентив сървисиз" меЖду 60 и
80% от наркоманите имат серологични данни за хепатит В
инфекция, но тя не е проявена.
Според д-р Робърт Менделсон поне две т р е т и от лекарите,
подлеЖащи на тази имунизация, отказват да се ваксинират-
(Появяването на СПИН в САЩ се свързва от някои учени имен-
но с ваксината срещу хепатит В.)
Само за периода от 1 ноември 1990 г. до 31 кши 1992 г. в САШ
има официално докладвани 4227 случая на странични реакции

98
след слагането на ваксината. От т я х 383 са определени като
сериозни, а 57 - като Животозастрашяващи. На 241 души се е на-
лоЖшю да бъдат хоспитализирани, 108 са получили трайни
увреЖдания, а 17 са починали. В 45 случая е последвало опадбане
на косата. И въпреки това CDC, АМА, СЗО и други "здравни" и
"медицински" организации поддърЖат вклк>чването на ваксина-
та срещу хепатит В като задължителна в детския имунизаци-
онен календар. Понастоящем 6 42 щата 6 САЩ я изискват, за да
приемат детето в училище, а много предприятия и институти
отказват да вземат възрастни хора на работа, ако не са си я
направили.
За целия период от 1990 до 2000 г. са съобщени на VAERS по-
бече от 16 000 хоспитализации, увреЖдания и смъртни случаи
след поставянето на ваксина срещу хепатит В!
Самото заболяване няма алопатично лечение (освен симпто-
матично въздействие) и се оставя на естествения си ход, като
спазването на определена диета е най-ваЖният фактор за
оздравяването. Според известния учебник на Харисън "Прин-
ципи на вътрешната медицина" 95% от прекаралите го се възс-
тановяват напълно, а имунитетът е позкизнен. При много хора
се установява т. нар. австралийски антиген, разполоЖен по по-
върхността на вируса, "предизвикващ" заболяването, но т е ни-
кога не помнят да са проявявали симптоми на хепатит.
Случаите на хепатит В в детска възраст представляват
само от 1 до 3% от общия брой заболели. В развитите дърЖави
честотата на заболяването е ниска, но не е така 6 страните
от третия свят, като това отново е свързано с хигиената и
начина на Живот.
През 1991 г. в САЩ е имало 18 003 случая на хепатит В за
население от 248 млн. души. През 1996 г. - 10 637, като от т я х
само 279 са при деца под 14 г. Но според NVIC, за да оправдае
баксинационната си политика и кампании, CDC представя сил-
но завишени и манипулативни данни на хронично болните и
новозаразените, без изобщо да цитира източниците, от които
г
и е получил. Подобна т а к т и к а се използва и от някои фарма-
цевтични фирми в диплянките, прилоЖени към ваксината.
Отново целта е да се всява страх, за да се накарат хората да
с
е ваксинират!
През 1986 г. FDA дава лиценз на Merck & Co. ("Mepk енд Ко.")
За
производство на първата рекомбинантна (генно манипули-

99
рана) ваксина срещу хепатит В, която да замени старата, по-
лучавана от кръб от хронични носители на вируса. С вкарване-
то в човешкия организъм на тази ваксина, която се култивира
в яйчници на китайски хамстери, има възможност за внасяне
на чуЖд генетичен материал. На самите указания към вакси-
ната от 1996 г. насам пише, че "не се знае дали (ваксината) при-
чинява увреЖдане на плода, когато е слоЖена на бременна Жена
и дали моЖе да засегне репродуктивните възможности", както
и "не се знае дали баксината се излъчба в млякото на кърмачки-
т е " . Както всички други ваксини, така и тази стимулира съз-
даването само на временен и несигурен имунитет. Освен това
тя никога не е била изследвана за безопасност в дългосрочен
план, защото FDA не го изисква.
От установените досега странични ефекти става ясно, че
ваксината срещу хепатит В моЖе да предизвика демиелинизи-
ращи процеси в нервната система и свързани с това
заболявания, Гилен-Баре синдром, смърт, вклк>чително и СВДС
(6Ж. фигурата на стр. 132). През 1996 г. д-р Бъртън Вайсбрън,
специалист по инфекциозни болести и клетъчна биология, кой-
то е един от основателите на Американското друЖество по
инфекциозни болести, пише в "Уискънсин медикъл дЖърнъл",
че "има все повече съобщения в медицинската литература за
демиелинизиращи заболявания, настъпващи след като индиви-
д ъ т е получил ваксина срещу хепатит В". Той предупреЖдава,
че създадената с помощта на генното инЖенерство ваксина
съдърЖа такава последователност от полипептиди, какбато
се среща 6 човешката нервна тъкан, например миелина, и чрез
механизъм, наречен молекулярна мимикрия, тези полипептиди
могат да действат като автоантигени, стимулиращи разви-
т и е т о на автоимунен демиелинизиращ процес, какъбто е нап-
ример мултиплената склероза.
Канадският лекар Байрън Хайд, меЖдународно признат ав-
т о р и т е т по миалгичен енцефаломиелит, известен още като
синдром на хроничната умора, заявява през 1997 г. на една кон-
ференция, свързана с предизвиканите от ваксинациите хро-
нични заболявания, че е събрал данни от повече от 200 случая
на сериозни имунологични и неврологични заболявания, възник-
нали след имунизация за хепатит В. Според него: "...част от
проблема е, че самите фармацевтични компании и правителс-
т в а т а казват: 'Ето, вземете това хапче, то е безопасно, то е

100
чудесно нещо, не носи рискобе и проблеми', а лекарите... дейст-
бително са повярвали б тази опасна философия..."
Ето част от свидетелските показания на Барбара Лоу
Фишер, президент на NVIC, пред Съвета за обществено здраве
в Спрингфийлд на 28 март 1998 г.: "Едно 6-годишно момиче на
име Кетрин сеаа леЖи в леглото си в Ckyyku, Илиноис, и не мо-
?ке да побдигне глабата си от възглавницата или да отиде до
тоалетната. Само допреди 13 седмици Кетрин с неизчерпаема
енергия се пързаляше с кънки на лед и мечтаеше да отиде на
олимпиада. Майка й не искаше да й се слага ваксина срещу хепа-
т и т В, но нейният педиатър й казал, че това е политически
въпрос като СПИН и скоро Американската академия по педи-
атрия (ААР) ще направи тази имунизация задължителна. На
Кетрин й слоЖили иткекцията и сега тя моЖе би повече нико-
га няма да моЖе да кара зимни кънки. Къде е нейното право на
информирано съгласие? И къде ще бъдат лекарите от щатско-
то здравно министерство, CDC и ААР, когато майка й я носи
нагоре по стълбите към банята? И ще плати ли щ а т ъ т
Илиноис сумите, свързани с лечението й, когато й изтече
застраховката, и ако Министерството на правосъдието пос-
танови да не й се изплаща компенсация?"
Проф. Бони Дънбар, учен с 25-годишен стаЖ 6 областта на
баксините, представя на същото слушане в Спрингфийлд слу-
чаите на асистентката, работила с неао, и на своя брат, полу-
чили увреЖдания в резултат на ваксинация срещу хепатит В.
"Преди т р и години брат ми, който е аеолоа, агроном и има че-
тири научни звания, дойде да работи при мен в 'Бейлър колидЖ
ъф медисин' върху един общ проект б областта на молекуляр-
ното генно инЖенерство... Беше му поставено изискване да си
направи имунизация срещу хепатит В. От 24-ия час до четвър-
тия ден след поставянето на ваксината той имаше темпера-
тура и се чувстваше силно отпаднал. От две до четири седми-
Ци след имунизацията се проявиха цял куп симптоми и 15 лека-
Ри заявиха, че това са странични ефекти от тази ваксина. От
името на щата Тексас дори му беше изплатена компенсация от
300 000 USD, колкото бяха медицинските разходи, свързани с
лечението му.
Почти по същото време при мен в лабораторията дойде да
Работи за през л я т о т о една 21-зодишна студентка по
Ме
9ицина. Тя също трябваше да си направи ваксина срещу хепа-

101
mum B. След първата июкекция вдигна температура и се по-
чувства отпаднала. Три седмици след втората июкекция т я
загуби зрението на едното си око, което се възвърна частично
след 6 месеца. Тя не искаше да си слага т р е т а т а доза и затова
проведе разговор с нейния лекар, но той й казал, че тази вакси-
на е най-безопасната (?!) и няма никакъв проблем. След трета-
та июкекция се налоЖи да бъде приета в болница за дВа месеца
поради сериозните услоЖнения, които настъпиха и изгуби на-
пълно зрението на окото си."
Д-р Дънбар заявил на слушането, че през последните 3
години, докато е събирал данни, свързани с ваксината срещу хе-
п а т и т В, към неао са се обръщали стотици лекари и пациенти
от целия свят, които са му съобщавали за различни странични
ефекти и сериозни автоимунни и неврологични услоЖнения в ре-
зултат на имунизацията в напълно здрави преди това деца и
възрастни: много силни обриви, треска, болки в ставите, хро-
нична умора, загуба на зрение, отслабване на паметта, мултип-
лена склероза и други неврологични проблеми, симптоми, подоб-
ни на тези, които се срещат при колагенози и др.
През 1998 г. френски адвокати са забели съдебно дело срещу
френското правителство от името на 15 000 граЖдани на стра-
ната с обвинението, че "е омалобаЖило рисковете, свързани с
ваксината, и преувеличило ползите за обикновения чобек".
Междувременно един френски лекар е събрал данни за над 600 ду-
ши със сериозни имунологични и неврологични увреЖдания, нас-
тъпили след поставянето на ваксина срещу хепатит В, като
много симптоми напомнят на тези при мултиплена склероза.
Ето какво казва през май 1999 г. Барбара Лоу Фишер на слу-
шане пред подкомитета по правителствени реформи за
правосъдието, лекарствената политика и човешките ресурси
с тема "Ваксината срещу хепатит В": "В NVIC са получени до-
сега стотици съобщения за увреЖдания и смърт след поставя-
не на ваксина срещу хепатит В... Имаме съобщения за чернод-
робен рак, развиващ се при малки деца след имунизация срещу
хепатит В. Има семейства, в които двама и дори трима члена
са получили трайни увреЖдания след ваксинирането.
Трагичното е, че при новородените и бебетата под 2-месечна
възраст страничната реакция моЖе да завърши със смърт.-
Семействата, чиито деца са увредени от ваксини, се опитват
да се справят с мисълта, че са направили правилния избор. Те са

102
 япрабили тоба, което са им казбали официалните здрабни
йяасгпи и лекарите. Повечето от тези деца са били много умни
1 напълно здрави до момента на поставянето на ваксината... В
някои случаи родителите са били принудени да слоЖат (на
детето) поредната доза, независимо че вече е имало сериозна
пеакция от предишната... Ние имаме съобщения от толкова
много хора, които са били принуждавани и заплашвани да про-
пълЖат с имунизирането докрай, независимо че са получавали
треска, коЖни обриви по цялото тяло, силни ставни болки, нев-
рологични симптоми и признаци, подсказващи за развитието
на автоимунен процес."
Хипотезата за демиелинизацията на централната нервна
система след поставянето на тази ваксина се подкрепя и от
статията на четирима учени, озаглавена "Загуба на зрение и
еозинофилия след (приложение на) рекомбинантна ваксина сре-
щу хепатит В", публикувана в италианското издание на
"Лансет" от април 1994 г. Изследвани са 30 пациенти, при ко-
ито са настъпили гърчове, висока температура или разстрой-
ство непосредствено след имунизацията. Установено е било
наличието на определени антигени, показващи възмоЖната ав-
тоимунна база за възникване на процеса на демиелинизация.
Ето някои ц и т а т и от писмото на Пати Уайт, писано от
името на група медицински сестри от Мисури до слушане на
специална подкомисия на американския Конгрес на 18 май 1999
а. по въпроса за ваксината срещу хепатит В: "Ние непрекъсна-
то вшкдаме все повече и повече засегнати деца в училищата и
сме много загриЖени, защото огромната част от тези увреЖ-
дания моЖе би се дълЖат на въздействието на ваксината сре-
Щу хепатит В върху нервната и имунната система на
новороденото... За последните три или четири години забеля-
захме значително увеличение на броя на децата, които влизат
в училище с разстройства на развитието, неспособност за
Учене, намален обем на вниманието и/или сериозни хронични за-
болявания като диабет, астма или припадъци. Всяка следваща
г
одина полоЖението е по-лошо, отколкото предходната. Има
само една обща нишка, която свързва тези деца с подобни
п
Роблеми: т е са получили новата опитна ваксина срещу хепа-
т и т като новородени в началото на 90-те... CDC и FDА нямат
Ни
каква представа за това какви биха могли да бъдат дългот-
райните ефекти на тази ваксина върху развиващата се нервна

103
u имунна система на новороденото. Те само отричат връзката
меЖду уврежданията и слоЖената само няколко часа след раж-
дането ваксина срещу хепатит В. CDC признава, че няма ни-
какви изследвания по въпроса и заявява, че дори не се знае кол-
ко време ще действа ваксината.
През 1950 г. (преди започването на масовите имунизации)
САЩ е била на т р е т о място в света по най-ниска детска
смъртност. Днес е на 24-о.
Основните класове са пълни с деца, при които има симпто-
ми на неврологични и/или имунологични увреждания: епилепсия,
гърчове, различни видове парализа, аутизъм, забавено
развитие, ковенилен диабет, астма, проблеми със зрението, за-
губа на слуха и най-различни поведенчески проблеми... Нашите
районни училищни здравни статистики показват, че поне 20%
от децата ни имат значителни неврологични увреждания и/или
хронични заболявания...
Ние вярваме, че ваксината срещу хепатит В е насилие над
развиващата се имунна и нервна система на новороденото.
Предполага се, че ваксините трябва да ни направят по-здрави,
но аз в 25-годишната си практика на медицинска сестра нико-
га досега не съм вшкдала толкова много болни деца. Нещо много,
много лошо става със синовете и дъщерите ни. Статистичес-
ките данни показват за 4 години увеличение с 300% на децата,
които еЖедневно идват за здравни консултации при нас...
ПреЖивяването, което имах с моята дъщеря след ваксина-
цията й срещу хепатит В, ме направи много по-отворена към
информацията, която получавахме от пациенти, учители и
други сестри. Трябваше аз сама, лично да направя проучване, за
да установя, че съм прилагала и подкрепяла линия на действие,
която всъщност повече е увреЖдала децата, отколкото да им
помага. Аз прекарах безброй часове в четене на книги, свиде-
телски показания при слушания, научни доклади, статии в ме-
дицински списания и интернет-сайтове от целия свят. Не
стигнах леко до това решение, уверявам ви. Двадесет и пет го-
дини пълно доверие в нещо не се отхвърля толкова лесно.
През тези години аз бях изричала хиляди пъти добре репети-
рания рефрен 'Проявете разум и мъдрост, имунизирайте', и бях
успокоявала безброй родители, че т е вземат правилното реше-
ние, като ваксинират децата си... дори когато идваха при мен
със сериозни съмнения и резерви. Сега ще трябва да Живея с тоба.

104
 Сега ние сме изпрабени пред морална дилема: дали да защи-
им 'сбещената краба на конбениионалната имунизаиионна
, иЛософия', или да гоборим ясно и без колебание и да отстояба-
с
мело здрабето и благополучието на невинните деца..."

Нека се спрем и на ваксината за едра шарка (бариола). Никой

не знае къде и кога за пръв п ъ т се е появила едрата шарка. При
домашните Животни има подобни заболявания и е възмойшо още
преди хилядолетия човек да е "прихванал" от тях, козато е за-
почнал да ги отглегкда и опитомява. Предполага се, че болестта
е била позната на древните китайци и индийци, въпреки че пър-
бите писмени сведения за нея ни дава персийският лекар Разес,
Живял в Багдад през X в. от н.е. Болестта е била известна в
дребна Гърция и Рим, но могке би не е била смятана за сериозна
заплаха за здравето и затова тези култури не са имали специ-
фична дума за обозначаването й, която да е отразена 6 медицин-
ските т р а к т а т и от това време. Разес пише, че повечето хора
прекарват болестта б една или друга възраст от Живота си.
Смята се, че едрата шарка навлиза в Западна Европа чрез нашес-
твията на маврите, както по-късно и чрез връщащите се от
кръстоносните походи рицари. Болестта се е оказала много
смъртоносна за населението на ЮЖна Америка, което очевидно
не е имало преди това контакт с вируса, пренесен от конкиста-
дорите през XV 6., и съответно не е имало изработен имунитет.
За развитието на болестта допринася вирусът на вариола.
Както и другите заболявания с вирусна етиология едрата шар-
ка също не е лечима със средствата на алопатичната медици-
на, а се оставя на собствения си ход, к а т о само се назначават
симптоматични медикаменти. Болните се изолират, за да не
се разпространява заразата.
До XVII в. в Европа вече са знаели, че прекараното заболя-
ване дава траен имунитет. Също т а к а било наблкздавано, че
болестта се изявява най-тегкко и често при бедните и недо-
хранените, както и във военно време. По време на войната за
независимост в САЩ например епидемии от едра шарка избух-
вали главно б армейските части и в бедняшките квартали на
г
Радовете. В Англия някои излагали нарочно децата си на кон-
т а к т с болни, за да прекарат заболяването с предпологке-
н
ието, че е по-добре това да стане, докато организмът е млад
и
силен. Ако някой не оцелявал, тоба означавало едно гърло по-

105
малко за хранене. Тоба е бил един естествен начин да се конт-
ролира болестта. Хората от Средния и Далечния изток, ко-
ито обаче имали к о н т а к т с вариолата от доста по-дълго
време, развили друг подход, който изглеЖдал по-резултатен.
В Гърция и Отоманската империя прилагали следния способ:
изсушен и с т р и т на прах материал от пустулите (гнойните
мехурчета) се бтривал 6 одраскване, което се правело обикно-
вено на ръката. В Китай приемали този прах, като го
смъркали. Обикновено третираният по този начин развивал
леки симптоми на болестта и най-често оздравявал без
последствия. Методът бил въведен в Англия 6 началото на
XVIII в. от лейди Мери Монтегк), след като се запознала с него
в Константинопол (сега Истанбул), където мъЖът й бил наз-
начен известно бреме за посланик. Самата тя прекарала едра
шарка няколко месеца преди тоба, която обаче съсипала кра-
сотата и. И така, преди да напусне Константинопол, тя под-
лоЖила на инокулация* сбоя 6-годишен син. Детето развило
болестта почти в пълния и вид, но оздравяло и останало иму-
низирано за цял Живот.
Няколко години след като лейди Монтегк) се завърнала 6
Англия, избухнала епидемия от вариола и затова тя прилоЖила
същия метод и на дъщеря си, който отнобо се оказал успешен.
Кралското семейство се заинтересувало от този подход и ре-
шило да се проведе следният експеримент: на шестима затвор-
ници от 19- до 36-годишна вързаст, осъдени на смърт чрез
обесване, било предложено да се подлоЖат на инокулация, като
в замяна щели да получат свободата си, ако оЖивеят. Експе-
риментът бил извършен пред очите на цялата тогавашна на-
учна общественост, като заразените били наблкздабани за пе-
риод от няколко седмици. Всички развили леки симптоми на за-
боляването, но се възстановили безпроблемно. Лекарите все
пак не били напълно удовлетворени, затова една от затвор-
ничките, 19-годишната Елизабет Харисън, била накарана да се
гршки за болни от едра шарка, като дори й наредили да легне 6
едно легло с 10-годишно дете 6 самия разгар на болестта. Тя не
разбила дори и най-малък симптом на вариола.
Принцеса Каролин поЖелала обаче още доказателства и
предлоЖила всички сираци от едно паство да бъдат инокулира-
Инокулация - бкарбане на патогенни микроби 6 организма.

106
ни no същия начин. Успехът бил затбърден. След тоба тя под-
логкила на същата процедура и дбете си 9- и 11-аодишни
аЪ щери. Всичко тоба било нашироко отразено 6 тогавашната

преса. Последвали подобни действия и от страна на други

аристократи. Но като цяло методът останал непопулярен
сред населението, а осбен това предизвикал силна опозиция и
от страна на църквата.
За периода 1721 - 1727 г. от 897 инокулирани починали 17 ду-
uiu, докато според някои съвременни автори, като Уилям
Кларк, от самата болест Жертвите били 1 на всеки 6.
Методът на инокулация постепенно бил изоставен към 30-
те години на XVIII в., като се прилагал спорадично само при
епидемии.
Междувременно било забелязано, че при хора, заразени по го-
реописания начин с материал от вариолни пустули, не се изявя-
бали никакви болестни симптоми, ако преди това са прекарали
заболяването "кравешка шарка". То се проявява с мехурчета,
пълни с гнойна материя, по вимето на кравите, които отмина-
ват бързо и е свързано с вирус, който е много подобен на вари-
олния при човека. Някои дори твърдели, че нарочно заразявали
себе си или децата си с кравешка сипаница, за да се предпазят
от едра шарка. При хората се появяват някои незначителни
признаци, напомнящи за най-леките форми на вариолата - сла-
бо повишена температура, обща отпадналост и болки по
тялото, по няколко пустули по предмишниците.
Английският лекар Едуард ДЖенер решил да проучи по-за-
дълбочено този въпрос. Всъщност това, което го вълнувало,
било възможността някои болести при човека да водят нача-
лото си от опитомените Животни. Той дошъл до извода, че
кравите са възприели тази "шарка" от конете, а човек на свой
ред - от кравите някъде назад в далечното минало.
На 14 май 17S6 г. той взел материал от пустулата на ръка-
ва на една Жена, болна от кравешка шарка*, Сара Нелмс, втрил
г
о 6 повърхностното одраскване, което направил в предмиш-
Ницата на ДЖеймз Фипс, здраво 8-годишно момче, и то се разбо-
ляло. ДЖенер отбелязал, че симптомите били като в леките
Сл
Учаи на инокулиране с изсушен материал от пустули от ва-

,Ко * Думата ваксина означава "крабешки" на латински, а нейният

Рене vacca- "краба".

107
риола, прилааан преди тоба от кралския двор. След няколко
седмиии ДЖенер инокулирал 6 момчето материал от пустула
от едра шарка, но то не се разболяло. ДЖенер пробел опити с
още няколко души, които затвърдили убеждението му 6 ефи-
касността на мероприятието. В началото на XIX 6. английски-
ят парламент бръчил на дба пъти назрада на ДЖенер б размер
на 30 000 британски лири, като той получил допълнително и
различни почести.
Следващата ваксина (срещу бяс) била създадена след повече
от 70 г. от Луи Пастьор.
В първите 50 години след откриването и потвърЖдаване-
то на техниката на ДЖенер британското правителство за-
почнало не само да окураЖява ваксинирането, но и да го прави
задълЖително чрез закони. Това довело до недоволство сред
много хора, които смятали, че по този начин се накърняват
граЖданските им свободи.
Методите на баксиниране варирали меЖду различните
лекари. След едно-две десетилетия се установило, че имунизи-
рани хора също се разболявали от едра шарка, което показвало,
че имунитетът, придобит по този начин, не е поЖизнен, така
както от прекараното заболяване. Затова била въведена и
реимунизацията.
Същевременно през XIX 6. настъпил голям прогрес 6 общес-
твената хигиена, което до голяма степен премахнало услови-
я т а за възникване на епидемии от каквито и да са инфекциоз-
ни болести. През 1900 г. ДЖ. Пийбълс пише книгата "Ваксина-
цията: проклятие и заплаха за личната свобода, със статис-
тики, които потвърЖдават опасностите от нея и престъпния
й характер" (Vaccination: A Curse and a Menace to Personal Liber-
ty, with Statistics Showing its Dangers and Criminality).
Смъртността и заболеваемостта от вариола се увелича-
в а т значително именно със започване на задълЖителните ма-
сови имунизации! Преди въвеЖдането им в Англия през 1853 г.
най-високата смъртност, отчитана за двегодишен период, е
била 2000 случая. Самият д-р ДЖенер признава че едрата шарка
е била относително неизвестна болест, когато той направил
първата ваксинация. В Англия по това време имало само някол-
костотин случая. След 15 години задълЖителни ваксинации 6
Англия през 70-те години на миналия век 23 000 души са Жертви
на болестта, а в Германия за същия период - над 124 000!
Ваксината за едра шарка не само че не помага за отмиране на
болестта, а тъкмо обратното - допринася 6 определен период
от време з а Възникване на епидемии и изклк>чително висока
смъртност' В Япония 29 000 души умират след 7 години
стриктни имунизаиии и реимунизации. За сравнение в Австра-
лия правителството веднага прекратява имунизационната
кампания при първите 2 смъртни случая. И в резултат едрата
uiapka изчезва в тази страна! За период от 15 години е имало
само 3-ма заболели!
През 1905 г. във Филипините е отбелязана 10% смъртност
при болните от едра шарка. След масова имунизационна програ-
ма заболяванията приемат епидемичен размер, убивайки почти
25% от ваксинираното население! Въпреки това правителство-
то продълЖава усърдно да имунизира. През 1918 а., когато е най-
тезкката епидемия от едра шарка, там смъртността достига
до 54%, като 95% от заболелите са били ваксинирани. Най-мал-
ко пострадали ^кителите на остров Минданао, където е имало и
най-малко ваксинирани и смъртността е била само 11%.
Тези факти показват ясно, че имунизацията срещу едра
шарка MOike да бъде изклкзчително опасна! Всички нецензури-
рани доклади на лекари потвърждават, че случаите на заболя-
бане са до 90% сред ваксинирани и реваксинирани и че смърт-
ността след проведените имунизации превишавала многократ-
но броят на смъртните случаи от самото заболяване. Но спо-
ред официален лондонски здравен служител много от заклк>че-
нията били фалшифицирани, за да не се разбере истинското по-
лозкение на нещата.
Според публикация от 1980 г. в "Мкяпейшън рисърч" при ре-
ваксинирани деца се установяват хромозомни аберации
(промени) в белите кръвни клетки. Това показва, че ваксината
за едра шарка има мутагенен ефект върху човешките
хромозоми. Едва ли знаете, че първото момче, ваксинирано и
реваксинирано от д-р ДЖенер 20 пъти, умира на 20-годишна
възраст. Синът на ДЖенер, също ваксинирай и реваксинирай
Няколко пъти, умира на 21 а. И двамата починали от туберку-
лоза - заболяване, което се развива при силно отслабена имунна
защита.
Последната епидемия в САЩ от вариола е била през 1947 г,
о Н1о Йорк. Според СЗО едрата шарка вече не съществува като
За
боляване - последният известен случай е бил в Сомалия в края

109
на 70-me. Деиата побече не се ваксинират - от една страна се
смята, че вероятността от ново естествено появяване на eq,
рата шарка е много малък, а от друга - не моЖе да бъде пренеб-
регната възможността от услоЖнения от ваксината.
На 26.10.1979 г. СЗО офиииално декларира, че едрата шарка
е изтрита от лиието на Земята.

Инфекциозните болести вариола, туберкулоза, заушка, пек

лиомиелит и др. са известни още от древността. Според СЗО
целта на ваксинациите е да се постигне тяхното
"изкореняване". Но дали това е възможно и въобще Желателно?
Вирусите и бактериите са Жизнено необходими за развитие на
имунната система и подобна идея е, меко казано, нелепа.
Когато даден вирус циркулира от години в определена
популация, се изработва колективен или наричан още "стаден"
имунитет. Това се свързва и с по-леко протичане на заболява-
нията, като епидемични взривове възникват тогава, когато
дълго време не е имало досег на вируса с популацията или пък се
появи нов щам.
Имайки предвид забележителната способност на вирусите
да преЖивяват и да мутират, подобна цел изглеЖда недости-
Жима. Освен това, за да се осъществи "изкореняване" на дадена
болест, вирусът трябва да не притеЖава алтернативни гос-
ториемници освен човека и ваксинацията да дава доЖивотен
имунитет. Но нито едно от тези условия не е изпълнено.
Американският лекар Едуард Кае, 6 качеството си на пре-
зидент на Конвенцията по инфекциозни болести във Виена
през 1983 г., заявява: "Целта на епидемиолозите не би трябва-
ло да бъде изкореняването на инфекциозните болести с по-
мощта на масивна употреба на ваксини и антибиотици, а по-
скоро контролът и подобряването на качеството на зкивота.
Трябва да приемем съществуването на определен брой болни
от туберкулоза, полиомиелит и малария и да навлезем 6 едно
естествено, екологично динамично равновесие, правейки по-
ефективни способностите на тялото за самозащита, с по-
мощта на здравна политика, която не е замърсена от интере-
сите на фармацевтичните мултинационални компании."
Още 6 началото на миналия век хомеопатията е предлоЖи-
ла безопасна алтернатива на ваксинациите и е била успешно
прилагана превантивно при различни инфекциозни заболявания

110
 бреме на епидемии. Д-р Ханеман устанобил, че хомеопатич-
ите лекарстба могат да действат и профилактично, когато
Й клиничната им картина, получена от техните доказбания и
токсикология се наблк>дават симптоми, подобни на тези при
съответните заболявания. Така например той използвал с мно-
го добър резултат хомеопатичното лекарство приготвено от
беладона (Belladonna) за профилактика на скарлатина по време
на една много вирулентна и смъртоносна епидемия, като през
1801 г. дори публикувал кратка брошура за своя опит в тази
насока. По подобен начин Ханеман подходил и при пертусис,
щонзилит и еризипел. През XIX в. практиката да се прилагат
като профилактични средства хомеопатични лекарства чи-
ито симптоми с ъ о т в е т с т в а т на определени заболявания, ста-
нала обичайно явление. Например по време на холерната епиде-
мия 6 Англия в средата на същия век на хората масово се разда-
вало хомеопатичното лекарство, приготвено от камфор, за ко-
ето е известно, че има "болестна картина", точно отговаряща
на първия стадий на холерата, и по този начин са спасени хиля-
ди човешки Животи. Досега много хомеопати по света са пос-
тигали добри резултати използвайки като ваксина хомеопа-
тични лекарства, които нямат страничните ефекти на обик-
новените ваксини.
Нека се върнем назад бъв времето, отново в средата на
XIX в., и да проучим опита на д-р Бьонингхаузен, излекувал и
профилактирал успешно много случаи на фаталните едра шар-
ка и бяс: "Аз прилозких хомеопатичното лекарство туя (Thuja)
при първия случай на едра шарка, който се появи при мен за
лечение. Р е з у л т а т ъ т надмина всички мои очаквания. На чет-
въртия ден пустулите бяха изсъхнали; на осмия ден всички т е
бяха паднали... Този безспорно благоприятен ефект ме накара
да прилоЖа това лекарство не само при всички мои следващи
заболели пациенти, но и да го използвам в няколко семейства,
където имаше болни и като профилактично средство.
Резултатите бяха много добри и в нито един случай след при-
лагането на туя, не се разболяваше друг човек в къщата. Най-
явно след лечението беше отсъствието на характерните
белези, които при други случаи са неизбеЖни и са обезобразили
Полкова много хубави лица..."
Хомеопатичното лекарство вариолинум (Variolinum) също
е
доказало профилактичната си ефикасност при епидемии от

111
едра шарка. Ето какво споделя д-р Адамс на една медицинска
конференция 6 началото на века: "Опитът показва, че едраща
шарка се развива далеч по-често при ваксинирани, отколкото в
случаите когато е даден вариолинум профилактично. Обик-
новеният начин на баксиниране често не предпазва - тоба е
наблк>дението на много хора, които са си имали работа с епиде-
мии от едра шарка; многобройните смъртни случаи 6 армиягпа.
на Филипините независимо от правителствените усърднц
ваксинации и реваксинации са пресен пример за всички нас... с
едно поразително единодушие лекарите изпитали профилак-
тичния метод с вариолинум, са вече негови верни привърЖени-
ци, въпреки че много от тях започнаха прилагането му със
скептицизъм."
Нашият съвременник, известният лекар хомеопат д-р Пиер
Шмид, заявява: "Хомеопатията ни дава предимството да имуни-
зираме населението без риск...и никакви вредни странични
ефекти. Най-благородната роля на медицината е безспорно
профилактиката... Първата профилактика се състои 6 даване-
то в ранно детство на конституционално хомеопатично лекарс-
тво според тоталността от симптоми, правейки по този начин
детето по-издръЖливо и подобрявайки имунната му защита..."
Ето какво пише д-р Грейди Дийл в с т а т и я т а си
"Задължителното ваксиниране е медицински геноцид": "Да
приемай! в т я л о т о си ваксини, направени от човешка кръб,
абортирани фетуси, болни свине и маймуни, Живак, алуминий и
формалдехид, е насилие над Божествения закон и много повече
причина за възникване на болест, отколкото лечение... карат
ви насила да позволявате невинната плът на вашите деца да
бъде замърсявана с ваксини, съдърЖащи гной, нечистотии и
разлагаща се кръв на хора, неродени бебета и Животни, и само
тогава, след като здравето на лкзбимите ви деца е компроме-
тирано, т е могат вече да влязат в 'светая светих' на контро-
лираните от правителството училища, които продълЖават
следващата стъпка в програмата за разрушаване на тялото,
ума и духа..."
Юстас Мълинз, автор на книгата "Убийство чрез инЖек-
ция" (Murder by Injection) заявява: "Днес ние страдаме от цяла
плеяда съсипващи ни заболявания както на ума, така и на тя-
лото, като почти всички могат да бъдат проследени директно
до операциите на фармацевтичните монополи..."

112
 д_р Вира Шнайбнер: "Факт е, че много страни, които се на-
1чаШ свободни, са подложени на медицинска диктатура... и
агпа
са повече болни отколкото здрави... Страна, която е
аправила ваксинациите задължителни, не е свободна стра-
,п Това е страна от зомби, правещи това, което ги принуЖ-
бат Ч рез заплахи корпорациите, които ги използват, за да
трупат печалби... Всички ваксинации трябва да бъдат прекра-
тени незабавно и всички Жертви на техните странични ефек-
ти да бъдат адекватно компенсирани... Става все по-очевидно,
ч е вместо да лекува хората, ортодоксалната медицинска сис-
тема сътворява все повече и повече уЖасни болести... След ка-
то проучих 35 000 страници ортодоксална медицинска литера-
тура, аз не открих дори едно доказателство, че ваксините ня-
кога са предотвратили някое заболяване... "
Д-р Харълд Бътрам от Квакертаун заявява: "С деспотич-
ните си решения за задълЖителност на ваксините, които взе-
мат правителствените бк>рократи, работейки често ръка за
ръка с фармацевтичната индустрия, не се оставят на родите-
лите никакви възможности на избор и така налице са всички
потенциални компоненти за една трагедия с исторически
характер."

Всички ваксини съдърЖат различни вещества, които са

вредни за здравето и представляват най-малкото алергени за
човешкия организъм: следи от антибиотици, алуминиеви соли,
тиомерзал (Живачно производно), формалдехид (вЖ. при
"Аспартам") и др. Според информационния център на Австра-
лия няма приемливо каквото и да било безопасно количество
формалдехид, което моЖе да се инЖектира в човешкия органи-
зъм.
Друг факт, за който моЖе би огромната част от хора не
подозират, е възмоЖността при производството им ваксини-
те да бъдат замърсени с вируси или части от генома им. Виру-
сите са агенти, чрез които моЖе да се осъществява прехвърля-
не на генетична информация от един гостоприемник на друг. Те
съдърЖат чист генетичен материал - РНК (или ДНК), който
МоЖе да е на самия вирус или вече да е "замърсен" с РНК или
ДНК от друг вирус или организъм. При навлизането си в човеш-
ките клетки част от този чуЖд генен материал моЖе да бъде
внедрен в човешкия геном!

113
 През 50-me soguHU g-p Барбара Клинтък, специалист no
генетика, описва поведението на "скачащите гени", наричани
още ретротранспозони. Те представляват подвиЖни геннц
частици, които преминават от един организъм 6 друа.
Всъщност това са нормално съществуващи гени, които се ус-
тановяват при различни Животни - крави, плъхове, маймуни,
птици и др. След масовите имунизационни кампании срещу по-
лиомиелит през 50-те и 60-те, такива "скачащи гени" са уста-
новени и в хората в началото на 80-те. Тяхна кл1очова харак-
теристика е, че могат лесно да се рекомбинират с ДНК фраг-
менти от вируси, хора и Животни и да образуват нови хибрид-
ни ДНК-молекули, наричани "химери".
През 60-те американският учен g-p ДЖошуа Ледерберг от
Станфордския медицински университет заявява, че вирусите
са генетични послания, които могат да препрограмират чо-
вешките клетки! Той съвсем категорично заявява, че "ние вече
практикуваме биоинЖенерство 6 огромен мащаб чрез използва-
нето на Жиби ваксини при масовите имунизационни кампании"!
Ваксините се получават чрез заразяване със съответния
вирус на клетъчни култури от маймунски, кучешки или говеЖ-
ди бъбреци, пилешки ембриони, човешки абортирани фетуси и
др., които са богати на чуЖди за човешкия организъм протеини
и ДНК. Въведени в тялото, съответните вируси и ДНК-еле-
менти от различните видове Животни навлизат в клетките,
като могат да доведат до генна мутация с непредвидими пос-
ледствия или да останат дълго време в латенто състояние.
При промяна във вътрешните условия на организма в резул-
т а т на стрес или зяболяване могат да допринесат за развити-
ето на автоимунен процес. Какво естествено и здравословно
има във вкарването на подобни адски коктейли в кръвта на
човек, още повече на едно бебе?!
В края на 50-те години в САЩ десетки милиони американ-
ци са били ваксинирани с полиомиелитна ваксина, заразена с
вируса SV-40, известен с това, че причинява определен вид рак
в мозъка на африкански зелени маймуни. А днес се знае, че той
моЖе да доведе и до имунен дефицит, бродени малформации и
дори левкемия при малки деца. Но за обществото тези данни
са били тайна години наред. (Някои учени и лекари свързват
появата на HIV-вируса и СПИН именно с този бирус.) Според
д-р В. Дъглас "като се остави настрана реално съществува-

114
 възмоЖност ваксините да са замърсени с Животински
бцруси, които могат no-късно да предизвикат заболявания ка-
010 мултиплена склероза, рак, левкемия, болест на Кройцфелд-
Якоб и др., ние би трябвало да вземем предвид факта дали
изобщо т е имат ефекта, за който са предвидени". Тестове,
чрез които да се установяват вирусни замърсявания на
ваксините, са въведени чак в средата на 80-те, но и т е не са
успокоително надеЖдни.
Според проучвания в САЩ през 1973 г. честотата на тумо-
ри в мозъка при деца родени от майки, имунизирани с полиоми-
елитна ваксина, е била 13 пъти по-висока, отколкото от
небаксинирани, а през 1980 г. вирусът SV-40, за който вече ста-
на дума, е открит в около 25% от мозъчните тумори при хора.
Различните щамове полиовируси имат способността спон-
танно да се рекомбинират и така да създават нов щам. В
статия, публикувана в том 196 на "ВайролъдЖи" от 1993 в., се
разкрива, че даваната през у с т а т а полиомиелитна ваксина
създава благоприятни условия за подобно рекомбиниране чрез
едновременно инфектиране на клетките с вируси от различни
щамове. Представете си, че в същия този момент полиовиру-
сите срещнат и друг вид вируси, например в червата на
детето, и обменят помеЖду си генетичен материал. Това моЖе
да даде начало на съвсем нов вид патогенен микроорганизъм,
срещу който човешкият организъм няма имунитет.
Друг проблем, който съществува например при полиоми-
елитните ваксини, е, че щамовете от Живата ваксина на Сабин
лесно мутират отново към вирулентии форми, т.нар. див тип.
Вирусът, въведен след инокулацията, моЖе да персистира с
години, без да се проявяват клинични симптоми. Не е известно
колко дълго моЖе да продълЖава това при различните вируси,
които могат да се окаЖат опасни за неваксинирани индивиди.
Според д-р Хоуърд Ърновиц от Бъркли, Калифорния, за
развитието на определени оплаквания и заболявания при "син-
Орома на Залива" сред десетки хиляди американски войници са
Оопринесли и многобройните експериментални ваксини с виру-
си и бактерии, които са им били поставяне без тяхното инфор-
мирано съгласие.
Публикация във в. "Гардиън" от 05.02.2001 г. разкрива, че
полиомиелитна ваксина (от която 83 500 дози са били изнесени
6 Ирландия), както и кръвни продукти от британски кръвода-

115
рители, получени от разболели се впоследствие от болестта
на Кройцфелд-Якоб англичани, са продавани в още 10 страни
Хиляди пациенти в чуЖбина и неизвестен брой хемофилццц
във Великобритания вероятно са били лекувани с тези продук,
ти меЖду 1996 и 2000 г. Поне от 12 з. съществуват опасения за
възмоЖноста за разпространение на заболябането чрез ваксини
или кръвни продукти, но според британското министерство
на здравеопазването рискът от заразяване бил само теорети-
чен. Едва през 1996 г. британското правителство заявява, че
моЖе да съществува сериозна опасност за здрабето на хората.
Ирландските власти съобщиха, че по-голяма част от ваксина-
та е правена в периода 1998-1999 г. на бебета и деца 6 предучи-
лищна възраст.
Какво представлява болестта на Кройцфелд-Якоб? Това е
бавно прогресиращо и фатално заболяване, засягащо централ-
ната нервна система. Известно е под името "луда краба" (го-
веЖда спонгиформена енцефалопатия) и за пръв п ъ т е иденти-
фицирано през 1986 а., когато десетки Животни започват да из-
мират от нея. Болестта на Кройцфелд-Якоб е човешката фор-
ма на болестта и се причинява от консумацията на заразено
вовеЖдо. Започнало веднъЖ да се проявява, заболябането се раз-
вива бързо. Появяват се нестабилност в походката, проблеми с
равновесието, тревожност, депресия, безпричинен плач; болни-
ят започва да става объркан и да получава все по-големи пролу-
ки в паметта. Постепенно става напълно дезориентиран, има
халюцинации, не моЖе да ходи, оглушава и ослепява. Диагнозата
се доказба чрез биопсия или ядреномагнитен резонанс.
Досеаа само във Великобритания (най-засегнатата страна),
поне 85 души са Жертва на болестта, а 13 от т я х са били
кръводарители. Според някои учени се очаква да се разболеят
меЖду няколкостотин и няколко хиляди души, но никой не се ан-
гажира с точни прогнози. Сред заболелите и починалите има и
деца. Болестта е нова и за нея се знае много малко, вклк>чително
и за инкубационния период, който е необходим, за да се развие.
Д-р Г. Ланкто заявява: "Медицинските власти продълЖа-
в а т да лъЖат. Ваксинациите представляват катастрофа за
имунната система. В действителност т е причиняват много
заболявания и променят нашия генетичен код... след 10 г. ние
ще знаем, че т е са били най-голямото престъпление срещу чо-
вечеството."

116
 Американските деца, преди да влязат в училище, имат ве-
поставени средно по 33 дози от около 10 бидове ваксини, при-
огпвени от различни вируси и бактерии. ПолоЖението не е
HOgo по-различно и у нас. Десетки милиони деца по света, как-

0 и бъзрастни са въвлечени насила в този антихуманен

експеримент.

Има натрупани наблк>дения, които ясно показват връзката

мезкду синдрома на внезапната детска смърт (СВДС) и
ваксинациите. За година само в САЩ случаите на СВДС са сред-
но меЖду 7000 и 8000. Според едно изследване пикът на смърт-
ността е меЖду 2-рия и 4-ия месец след раждането, точно кога-
то се правят първите рутинни имунизации. В средата на 70-те,
когато в Япония възрастта за ваксиниране е била направена от
2 месеца на 2 години, честотата на СВДС драстично намаляла!
През 1979 г. д-р Даниел Шанън описва случаите на 200 деца
с толкова сериозни дихателни затруднения след ДТК-
баксинация, че се е налагало да се прибегне до реанимационни
процедури.
Е. Тайлър и ДЖ. Емери пишат през 1982 г.: "Не моЖем да из-
клк)чим възможността за скорошната имунизация като един
от допринасящите фактори в неочакваната детска смърт."
През същата година Уилям Торч, директор на Катедрата по
детска неврология към университета в Невада, на 34-ата го-
дишна среща на Американската асоциация по педиатрия пред-
ставя изследване, свързващо ваксината ДТК със СВДС. Негово-
то заклкзчение е: "Данните показват, че ДТК-ваксината моЖе
би е една неразпозната основна причина за СВДС и смъртта в
ранна детска възраст и че рисковете от имунизациите моЖе
би вземат превес над потенциалните ползи от тях. Изследва-
нето навеЖда на мисълта, че има нуЖда от преоценка и веро-
ятно промени в сега съществуващите имунизационни процеду-
Ри." Повече от две т р е т и от изследваните от него случаи са
били баксинирани с ДТК преди смъртта си. От т я х 6,5% почи-
нали до 12-ия час след ваксината, 13% - до 24-ия час, 26% - до 3-
ия
ден, 37%, 61% и 70% съответно в периода от една до три
Се
9мици след слагане на инЖекцията.
Около 85% от случаите на СВДС са меЖду 1-вия и 6-ия ме-
Се
Ч с пикове меЖду 2-рия и 4-ия месец. Първите три дози ДТК
Се
дават на 2-рия, 4-ия и 6-ия месец!

117
 Както бече могке би се досещате, докладът на Торч предиз-
бикба бой 6 асоциаиията и той бил обвинен, че е използвал слу-
чайни данни, защото е интервкзирал родителите на починали-
те деца! Интересно от козо друг би трябвало да се осведоми?!
Веднага се предприемат мерки изследването и данните на
този лекар да се покрият с мъгла и да се опровергаят в послед-
ващо "клинично контролирано изследване", което е скалъпено
и оповестено по обичайния манипулативен сиенарий. В него
според медииинския изследовател Харис Култър са били допус-
нати основни нарушения на процедурата и критериите, според
които е трябвало да бъдат вклкзчени случаите.
Друго ваЖно проучване, показващо връзката мезкду СВДС и
ДТК-ваксината и проследябащо честотата на СВДС за периода
1972-1983 г., е проведено от петима лекари и публикувано през
август 1987 г. в "Америкън дзкърнъл ъф пъбликхелт". Въпреки
някои ограничения, които са били налозкени, авторите отчи-
т а т , че за периода непосредствено след ваксинацията до 3-ия
ден след поставянето на ингкекцията честотата на СВДС е 7,3
пъти по-висока, отколкото в периода до 30-ия ден след имуни-
зацията.
При едно неотдавнашно научно изследване на този проблем
с автор д-р Вира Шнайбнер*, използвайки специално констру-
иран компклпризиран уред "Котуоч", са измерени епизодите на
апнея (спиране на дишането) и хипопнея (ненормално плитко
дишане) преди и след слагане на ДТК-ваксината. Получените
данни ясно показват, че ваксинацията причинява силно изразе-
но увеличаване на ч е с т о т а т а на епизодите на апнея и
хипопнея, като т е продължават с месеци след поставянето й!
Има вече достатъчно факти, които показват връзката на
различни имунизации с възникването и на диабет! Това стаба
директно чрез разрушаване на клетките на Лангерхансовите
острови, чрез автоимунен. процес или по двата начина
едновременно.

* Д-р В. Шнайбнер е бече пенсиониран старши научен изследова-

тел 6 правителството на Нк> Саут Уейлс, Австралия, с докторат по
естествени науки. Автор е на над 90 научни публикации и 3 книги, ед-
на от които е "Ваксинациите: 100 години ортодоксални научни изс-
ледвания токазват, че ваксините са медицинско насилие над имунна-
та система" (Vaccination: 100 Years of Orthodox Research Shows that
Vaccines Represent a Medical Assault on the Immune System, 1993)

118
 Диабетът е втората причина за бъзникбане на слепота 6
САЩ (близо 24 000 ноби случая годишно) и седмата - за преЖдев-
ременна смърт, като се явява и кофактор за смъртта на около
200 000 американци всяка година. Почти половината от всички
извършени ампутации на крайници в САЩ, т. е. около 54 000, са
свързани е това заболяване. То е и една от водещите причини за
развитието на хронична бъбречна недостатъчност.
През 1950 г. в САЩ е имало около 1,2 млн. диабетици, а сега т е
са около 10 млн., като за същия период от време населението е на-
раснало само с 50% - това означава почти 20-кратно увеличение
на заболелите. Според статистическия бкшетин на "Метрополи-
тън лайф иншк>рънс Ко." за 1997 г. диабетиците са представля-
вали около 5% от населението на САЩ, като за тях са отивали
около 15% от всички разходи, свързани със здравепазването. Ос-
вен нездравословното хранене и наследствеността ваЖни
фактори, които могат да отклк>чат диабет, са вирусните ин-
фекции и наличието на някакъв автоимунен процес.

Нека сеза разгледаме някои от детските заболявания, вак-

сините срещу т я х и диабета.
Още през 1949 г. вниманието на някои лекари е било привле-
чено от факта, че нивото на кръвната захар при деца е пони-
жено след проявена значителна реакция вследствие на поста-
вянето на протибококлкшша ваксина (тя е част от ДТК днес).
Знае се, че ваксината предизвиква хипогликемия* при мишки и
зайци. Гордън Cmloapm пише през 1977 г.: "Известно е, че пове-
че от която и да е друга от обичайно прилаганите, ваксината
срещу коклкош провокира хипогликемия поради повишеното об-
разуване на инсулин." Токсините на коклк>шния бактерии имат
афинитет към Лангерхансовите острови в панкреаса. При Жи-
вотни противококлк>шната ваксина стимулира свръхпродук-
Ция на инсулин, което се последва от изтощаване на Жлезата и
разрушаване на тези клетки със значително сниЖаване на про-
дукцията на този хормон. Т. е. първоначално настъва хипогли-
кемия, а след това - диабет.
През 1978 з. двама датски учени - Ханик и Коен, също
забелязали, че деца със сериозни реакции след имунизация срещу

* Хипогликемия е намаляВането на съдързканието на глкзкозата 6

кръвта (за чобека под 2,7 mmol/1).

119
коклкзш имат проблеми с глк>козната хомеостаза. През 1979 г.
немските учени Ханесен и Кбаст открили симптоми на хипог-
ликемия при 49 от проучваните 149 деца със сериозни странич-
ни реакции след поставянето на противококлкзшна ваксина.
Въпреки натрупаните данни отговорните правителстве-
ни институции не Желаят да се правят изследвания за изясня-
ване на връзката диабет - ваксинации и не отпускат средства
за такива.
Ваксината морбили-паротит-рубеола (МПР) и особено ком-
понентите за заушка и рубеола има отношение по-специално
към т.нар. к>венилен диабет (1 тип), при който е необходимо
догкивотно прилозкение на инсулин. Рубеолната част от комби-
нираната ваксина е най-опасна в това отношение. Известно е,
че и рубеолата, и заушката могат да отклкзчат диабет, но то-
ва ваЖи за ваксината в още по-голяма степен. През 1978 г.
Маргарет Мензър пише: "От 1968 г. досега се забелязва нараст-
ващ интерес към възмозкността вирусни инфекции да играят
роля в етиологията на диабета... един вирус, за който редовно
се установява, че предизвиква това заболяване при човека, е
придобитият с рагкдането рубеолен вирус." Според Е.
Рейфийлд и колеги синдромът, свързан с вродената рубеола, ни
дава най-добрата документация за връзката на тази инфекция
с развитието на инсулинозависим тип диабет.
През 70-те години учените установиха, че вирусът на
рубеолата, когато тя е придобита, мозке да остане в организма
с години и дори за цял Живот и така да оказва своето вредно
въздействие. Около 20% от тези хора развиват инсулинозави-
сим тип диабет. Вирусът на рубеолата действа чрез образува-
нето на специфични имунни комплекси, съставени от него
самия, и антитяло (т.е. стимулират автоимунна реакция).
През 1982 г. П. Койл и сътрудници показват, че подобни имунни
комплекси се установяват при индивиди.с вродена рубеола и
при ваксинирани хора. У две т р е т и от изследваните ваксини-
рани т е са били установени до 8 месеца след имунизацията. Но
не могат да бъдат открити у хора, които не са боледували от
рубеола или пък които са преболедували и са развили естест-
вен имунитет. Тези имунни комплекси независимо дали са въз-
никнали в резултат на вродена рубеола или след ваксинация,
могат да атакуват панкреаса и съответно да предизвикаш
развитието на захарна болест.

120
 През 1989 з. японският учен Нумазаки и сътрудници заразя-
ват лабораторни култури от чобешки панкреасни клетки от
Лангерхансобите остроби с вируса на рубеолата. Те
установили, че клетките започват да произвеждат значител-
но по-малки количества инсулин.
Що се отнася до заушката има достатъчно доказателства
за това, че заболяването моЖе да отклк>чи инсулинозависим
щип диабет. С опити ин витро е установено също, че вирусът
на заушката моЖе да инфектира бета-клетките на панкреаса
и да ги разруши. Според X. Култър има описани многобройни
случаи на диабет, развил се след имунизация срещу паротит.
Няма установена пряка връзка меЖду ваксината за морби-
ли и диабета. Но не трябба да се забравя, че всяка ваксина вкар-
ва 6 организма чуЖди субстанции и генетичен материал, които
могат да провокират автоимунен отговор и съответно да до-
бедат до развитието на различни заболявания, вклкзчително и
на захарна болест.
Ето и част от едно интервк) с доц. д-р Асен Михайлов, за-
беЖдащ Лабораторията по морбили, паротит и рубеола, публи-
кувано бъв 6. "Монитор" от 25.04. 2000 а.:
Въпрос: "Доц. Михайлов, има ли смисъл момчетата на 12-
години да се реимунизират с трикомпонентна ваксина (става
въпрос за МПР ваксината - бел. авт.)Т'
Отговор: "Не смятам, че това ще поншки съществено забо-
ляванията от рубеола, нито че ще намали циркулацията на
вируса... По-сериозният проблем обаче е, че ваксината не е
безопасна."
Въпрос: "Защо?"
Отговор: "Проблемът е 6 паротитната съставка на тази
ваксина. Паротитният вирус има невротропни свойства (т.е.
насочва се към нервната система - бел. автп.), които при произ-
водството на ваксините не са избегнати. Ваксиналният щам
има остатъчна небровирулентност - атак}^6а центраната
нервна система. Затова смятам, че реваксинирането на 12-го-
QuiUHume момчета и момичета не е безопасно."
Въпрос:"Подобни услоЖнения след прилоЖение на паротит-
н
а ваксина имаше през 1982 а., когато избухна огромен скандал.
Тоаава твърдяха, че ваксината е 'калпава'."
Отговор: "И най-добрата ваксина моЖе да даде подобни
УслоЖнения. През 1982 г. бяха имунизирани над 400 000 деца на 4-

121
9 годишна възраст. В резултат на ваксината над 70 от
развиха серозен менингит. Тогава обвиненията паднаха върху
качеството на ваксината. Днес имаме съобщения за подобнц
усложнения и от други страни, които ползват най-съвременни
ваксини. Така че според мен реваксинирането на 12-годишните
с 3-компонентната МПР-ваксина не е безопасно. Тук колегите
епидемиолози ще скочат. Ако едно неваксинирано дете се
разболее, рискът от усложнения нараства с възрастта. При
момчетата най-сериозният риск е от безплодие. Така е, но и са-
мата ваксина крие същия риск, макар и в по-слаба степен. Това
трябва да се обясни на родителите и задължително да се взе-
ме тяхното съгласие.*"
Но от 1 януари 2001 г. у нас се въведе промяна в имунизаци-
онния календар - МПР-ваксината ще се прави не един път, как-
то беше досега, а два пъти. Втората ваксина ще се слааа на
всички 12-годишни деца, на които досега не се правеше (първа-
та е на 13-месечна възраст). МоЖе би нашето здравно минис-
терство е решило да догони американците поне по отношение
на едно нещо - в САЩ има изискване към всички студенти, ко-
ито постъпват за обучение и са мегкду 18 и 20 г., да са баксини-
рани двукратно с МПР-ваксина.
Според публикация на д-р Бартелоу Класен в "Н1о Зийлънд
медикъл дЖърнъл" от май 1996 г., след изпълнението в Нова
Зеландия на една масова имунизационна програма срещу хепа-
т и т В за периода 1988-1991 г., при което са били ваксинирани
бебета на 6-месечна възраст и по-големи от тях, е установено
нарастване на заболеваемостта от инсулинозависим захарен
диабет (I тип) с 60%! Неговият анализ се базира на изследване,
обхванало 100 000 деца. През 1997 г. Класен представя още дока-
зателства за връзката на ваксините с диабета. Според проуч-
ванията му честотата на диабета I тип е била постоянна при
децата до 4-годишна възраст до момента, в който правителс-
т в о т о не направило няколко промени в имунизационния
календар. През 1974 г. 130 000 деца на възраст от 3 месеца до 4
години са били вклк>чени в експериментално изпитване на Hib-
ваксина. През 1976 г. ваксината за коклкзш е била направен "по-
силна" чрез добавяне на втори щам от вируса. За периода 1977-
1979 г. д-р Класен установил 64% увеличение на болните ого

Курсивът е от абтора.

122
 0 е н и лен диабет деца 6 срабнение с периода 1970-1977 г. За пе-
иода от 1977 до 1996 г. убеличението е общо 124%!
През 1982 г. бъб Финландия била добавена ноба ваксина 6
имунизаиионния календар. На деиата на възраст мегкду 14 ме-
е ц а и 6 години била назначавана МПР. Тоба било последвано от

н 5 к е ктирането на експериментална Hib-ваксина на 114 000 де-

а н а д 3 месеца. Въвегкдането на тези нови ваксини довело до

62% увеличение на болните от диабет I тип в групата на деца
от 0 до 4 години и 19% увеличение за групата от 5 до 9 години
съответно за периодите 1980-1982 и 1987-1989 г.
В имунизационната практика се пренебрегва и един друг
факт: хората от различните раси и култури, бсяка със свой на-
чин на хранене и Живот и специфична експресия на гените, не ре-
агират по еднакъв начин на баксините. Само преди няколко го-
дини това е било драматично доказано при аборигените от се-
берната част на Австралия, където имунизационна кампания
довеЖда до невероятните 50% смъртност сред децата! Д-р А.
Калокеринос, който е проучвал въпроса, установява, че недости-
гът на витамин С в храната е бил клкзчов фактор за тази
смъртност. Ваксинациите изчерпват резервите на организма
от този витамин и много от децата са оЖивели благодарение на
допълнителните вливания ишкекционно. Но никой не би могъл
да каЖе какви са дълготрайните последици за всички преЖивели.
Според д-р Калокеринос безумие е да се ваксинират милиони де-
ца в Африка с отслабена от недохранване и различни болести
имунна система. Много от тях след поставянето на ваксината
получават стомашно-чревни инфекции, отравяне на кръвта
или други проблеми и умират, "така че остават малко, които да
са податливи на морбили и да се разболеят. Това е един добър на-
чин да получиш хубави статистически резултати, т. е. като
убиеш тези, които са склонни да развият заболяването."
При едно проучване в "Нк) Инглънд дЖърнъл ъф медисин"
преди 6 години се установило, че в Румъния значително по-го-
лям процент от децата, ваксинирани срещу полиомиелит, раз-
биват заболяването, отколкото в дърЖавите с по-висок стан-
дарт на Живот. Впоследствие била открита и връзка мегкду
июкекционното приемане на антибиотици и риска от заболя-
ване при румънските деца. Само една июкекция, направена до
е
9ин месец след ваксинацията, увеличавала риска 8 пъти, 2 до 9
и
№кекции - 27 пъти, а 10 или повече июкекции - 182 пъти!

123
 Както стада ясно, въпросът, свързан с инфекциозните бод
ти и имунизациите, не е строго медицински, а икономически
циален и политически! За да се спрат епидемиите, трябва да
подобрят условията на окивот на хората, а не да се ваксинират
За да се подобри и като цяло здравното състояние на човечество
то, трябва да се извършат много реформи в обществено-полити
ческия зкивот и здравеопазването, които обаче не са по вкуса ца
определена група от. индивиди, печелещи от болестта на другигпе

Според някои учени, лекари и медицински изследователи

последствията от ваксинациите при много деца се свързващ е
трайно убрезкдане на мозъка и нервната система и аутизма*
хиперактивността, дислексията** и други проблеми, имащи
отношение към характера, поведението и обучението, започ-
в а т да се наблкздават все по-често след въвеЖдането на масо-
вите имунизационни програми в средата на нашия век.
През 1943 г. детският психиатър Лео Канер съобщава за 11
случая на нобо умствено разстройство, напълно различно от из-
вестните дотогава. Скоро след това му дават името аутизъм.
Аутизмът много рядко има нещо общо с психологически проб-
леми, както се е предполагало в началото. Това състояние е свър-
зано предимно с неврологични увреждания и при тези деца обикно-
вено е имало или има гърчове и припадъци, тикове, промени в мо-
зъчните вълни (установено чрез ЕЕГ), координационни и моторни
нарушения, проблеми със зрението, парализи, дислексия и др.
Първите случаи са установени скоро след въвеждането на
масовите имунизации в САЩ срещу магарешка кашлица. През
50-те и 60-те броят на децата с аутизъм зачестяват. В
Япония първият случай е регистриран през 1945 г. също след за-
почване на имунизацията срещу коклкпи, а днес всяка година 6
тази дърЖава се диагностицират по няколкостотин нови. В
Европа първото дете с аутизъм е регистрирано през 50-те,
след въвеЖдането на ваксината срещу коклкош.
След масовото прилагане в практиката на комбинираната
ваксина МПР през 1988 г. случаите на аутизъм са се увеличили

* Най-общо казано, при аутизъм детето се затваря б свой собствен

свят, стаба неконтактно и често изостаба 6 умственото си развитие.
** Дислексия представлява разстройство на способността за
четене.

124
 u4HO
. Според едно научно изследване при 24 деца от 25 с
9Р Зъм, които допреди ваксинирането са били нормални, е ус-
а
^ обен бирусът на дребната шарка.
111
Б Йоркшир, Англия, броят на аутистичните деца се е уве-
и л 22 пъти след въвеждането на ваксината! В Съри 1 на
а ки 69 деца започнало да разбива аутизъм. На Шетлъндските
Западните шотландски острови допреди 1988 г. тоба състо-
яние е било непознато.
Същата е картината и 6 САЩ. В Н1о ДЖърси случаите на
утизъм в последните 2 десетилетия са се увеличили с 876%, в
Калифорния - с 275% от 1987 до 1998 г., а в Пенсилвания - със
109% от 1993 до 1997 г.! Само в щата Калифорния за първите 6
месеца на тази година са регистрирани 1027 деца с аутизъм,
което прави по 6 нови случая всеки ден!
В Япония ваксината МПР е забранена, а във Великобрита-
ния някои лекари също отказват да я правят. Но във Велико-
британия правителството не Желае да признае връзката меЖ-
ду ваксините и аутизма и да плаща обезщетения. Дори семейс-
твата на деца с явни мозъчни поражения вследствие на вакси-
нации могат да получат само до 40 000 аналийски лири, и то ако
докаЖат, че детето е увредено поне в 80%! А вие вече знаете
как най-често цялата бк>рократична система от дърЖавни и
правителствени институции действа в една посока - срещу
потърпевшите обикновени хора и в подкрепа на "бизнеса".
Във февруарския брой на "Лансет" от 1998 г. има статия, в
която се описва нов синдром, вклкзчващ аутизъм и възпаление на
червата, проявяващо се при деца след прекарана вирусна инфек-
ция или ваксинация с МПР. Тринадесет британски учени начело с
гастроентеролога Ендрк) Уейкфийлд съобщават за извършено-
то от тях изследване на 12 деца меЖду 3 и 7 години, при които са
се развили сериозни стомашно-чревни симптоми. При 8 от т я х
се появили и поведенчески промени с изоставане в развитието и
те били диагностицирани като аутистични. Проблемите при
всички тези здрави преди това деца започнали след поставяне на
ваксина МПР. При 5 от т я х е имало реакции и при предишни
ваксинации. Д-р Уейкфийлд е изучавал повече от 160 подобни
сл
учая със същия синдром. Той е установил, че в червата на деца-
та се намира вирусът на дребната шарка, въпреки че т е никога
Не
са боледували от такава. Уейкфийлд веднага е бил обвинен от
°фициалните власти и организации, занимаващи се със и печеле-

125
щи о т масовите имунизации, че "подкопава общественото дове_
рие във ваксините и така излага на риск Живота на децата"
(стандартно изфабрикубано обвинение, но бършещо работа).
Понастоящем 6 САЩ 1 на 1000 деца се диагностицира като
аутистично. Д-р Б. Римлънд, основател и директор на Инсгпц.
т у т а по изследване на аутизма и основател на Американското
общество по аутизъм, заявява: "Нелепо е да се твърди, че връз-
ката меЖду многото случаи на аутизъм и ваксинациите е слу-
чайност... Очевидната истина е, че някои деца са увредени ощ
ваксинациите..." Японски учени също установяват подобна за-
висимост.
Според Порша Иверсън, основател u президент на фонда-
цията "Излекувай аутизма сега" (Cure Autism Now), "почти по-
ловината от стотиците пациенти, които ни се обаЖдат всеки
месец, заявяват, че детето им е станало аутистично скоро
след поставяне на ваксина".
Въпреки тези факти правителството на САЩ отказва да
отпусне средства за проучване на страничните ефекти след
ваксиниране, а същевременно одобрява годишен бкздзкет от
почти 1 млрд. USD за създаване на нови ваксини, закупуване на
такива и стимулиране на масовите имунизации!
В едно неотдавнашно изследване на аутистични деца е
установено, че при 84% от тях има антитела срещу определе-
ни тъкани в мозъка, което показва, че имунната система ата-
кува нервните клетки на собствения организъм. Освен тоба
антителата много приличали на тези, които се установяват
след поставяне на МПР-ваксина.
X. Култър в книгата си "Ваксинации, социално насилие и
престъпност: мецидинското посегателство над американс-
кия мозък" (Vaccination, Social Violence, and Criminality: the
Medical Assault on the American Brain) застъпва тезата, че ма-
совите имунизационни програми спомагат за развитието на
социопатна личност, което се наблкздава като широко разп-
ространено явление през последните десетилетия в САЩ
Според Култър, извършил огромна проучвателна работа и а6~
т о р на няколко книаи за ваксините и историята на медици-
ната, ваксинациите при децата водят до "енцефалит 6 много
по-големи мащаби, отколкото здравните власти са склонни
да признаят". Последствията са минимално или значително
увре^кдане на мозъка и нервната система и свързани с тоба

126
 злични неврологични и победенчески проблеми. Едно изслед-
ване 6 Германия показва връзка мегкду 22 патологични невро-
огични състояния и ваксинациите - от проблеми с внимани-
ето до епилепсия.
Ваксинациите са основната причина, водеща до енцефалит
6 САЩ и ° другите индустриализирани страни. Тъй като мо- •
агп
да се засегнат различни части от нервната система, зато-
ва и клиничната картина моЖе да е много разнообразна - инте-
лектуални или характерови отклонения, предимно физически
недъзи или комбинации с различна тезкест и варианти. Според
Култър голямото нарастване на детската престъпност, зло-
употребата с наркотични вещества и колапсът на американс-
ката образователна система имат в значителна степен връзка
с масовите имунизации. Аутопсиите след постваксинален ен-
цефалит показват разрушаване на миелиновите структури в
мозъчния ствол и гръбначния мозък.
Ето какви реакции са наблкздавани след поставянето на
различни видове ваксини, които са идентични с проявени ен-
иефалитни и постенцефалитни симптоми: повръщане, разс-
тройство, загуба на контрол над сфинктерите, разширява-
не на зениците, избиване на гръбнака назад, нарушение на
ритъма на съня, зкестоки главоболия, издуване на фонтане-
лите, схванатост във врата, кошмарни сънища, силно учес-
тено дишане, внезапна смърт, апнея, цианоза, гърчове,
припадъци, загуба на координация, много силно изразено
заекване, невъзмозкност за преглъщане, лицева парализа, па-
раплегия и квадриплегия, вяли парализи, отпуснатост, изос-
таване в умственото и физическото развитие, дислексия,
глухота и др.
Минималната първоначална реакция и дори липсата на т а -
кава след поставяне на ваксината не означава, че не е настъпи-
ло уврегкдане на мозъка или на нервната система изобщо. МоЖе
9а е имало само леко повишена температура или засилена
сънливост, с които, на пръв поглед се изчерват отрицателни-
те странични ефекти. Но след няколко седмици, месеца, дори
го
9ини започват да се появяват сериозни симптоми от страна
н
а нервната система. Много колеги въобще нямат представа за
Я1ези последствия или не Желаят да мислят за тях. Но т е са ре-
ал
ни и ще продължават да заплашват децата, докато ваксина-
Uuume съществуват.

127
li

През 1982 г. Норман Гешбинд и Питър Бехан публикуващ

сбоите открития за връзката мезкду аутизма, катаралнощо
възпаление на лигавицата на стомашно-чревния тракщ
дислексията, заекването, мигренозните главоболия, проблеми-
те в развитието и леворъкостта. Нишката, която ги свързва
са ваксинациите.
Много възрастни учители с опит в САЩ заявяват, че голя-
ма част от днешните ученици и студенти са със значително
по-ниска познавателна способност и имат по-малък обхват на
вниманието в сравнение с тези от 60-те години. В някои учили-
ща до 13% от учениците трябва да се записват в специални об-
разователни класове. За да удовлетворят училищните адми-
нистратори, които се оплакват от непрестанно спадащите
резултати на изпитите на учениците от 60-те насам и за да не
излагат истината на показ, тези, които подготвят
тестовете, предоставят значително по-лесни задачи, откол-
кото преди т р и десетилетия. Едно национално изследване 6
САЩ през 1988 г. показва, че математическите способности са
силно намалели при американските коноши и т е не могат да се
справят със задачи, които преди години са били давани на уче-
ници от по-долните класове!
Един проблем сред децата от предучилищна възраст и на-
чалните класове в САЩ, който започва да става все по-трево-
гкен поради неимоверното си разрастване от началото на 50-
т е години, е синдром на дефицит на вниманието с хиперак-
тивност (СДВ)*. През 1902 г. английският лекар Дгкордгк Стил
описва синдрома за пръв път, макар и не под това име. В серия
от лекции пред Кралския лекарски колезк той аовори за деца,
които са агресивни, неподдаващи се на дисциплина, емоци-
онално лабилни, импулсивни, Жестоки, с повишена моторна
активност, не могат да седят на едно място неподвизкно,
почти непрекъснато си мърдат краката или правят нещо с
ръцете си, вниманието им се отвлича много лесно (т.е. не мо-
?ке да го задъргкат върху един обект или тема), нетърпеливи,
често говорят много и непрестанно и прекъсват другите, не
могат да изчакват въпросите и т.н. Според д-р Стил тези де-

* СДВ - синдром на дефицит на вниманието (Attention Deficit

Disorder - ADD) и СДВХ - синдром на дефицит на вниманието с хипе-
рактивност (Attention Deficit and Hyperactivity Disorder - ADHD).

128
 проявяват сериозна, хронична "липса на морален контрол"
причината за това е органична, а не е лоши родителски гри-
жи и възпитание.
След едно десетилетие американските лекари вече разиск-
ват подобни проблеми в САЩ. Това, което е общо меЖду почти
всичките тези деца, е, че са прекарали енцефалит. От начало-
то на века до сега има многобройни публикации, описващи деца-
та с "постенцефалитни поведенчески проблеми", които
бклкзчват нарушения във вниманието, засилена моторна
активност, импулсивност, проблеми с паметта - краткотрай-
н а и дълготрайна, асоциално поведение и др. Очевидният извод

е че причина за тези прояви са настъпилите мозъчни

убреЖдания. Затова е бил въведен и терминът минимално мо-
зъчно увреЖдане (ММУ).
Понятието хиперактивност е използвано за пръв п ъ т от
Лофер и Денхоф (1957) за описание на синдрома СДВХ. Всъщ-
ност разглеждат се две основни категории - синдром с дефи-
цит на вниманието (СДВ) и синдром с дефицит на вниманието
с хиперактивност (СДВХ) с няколко подтипа. При деца със СДВ
има само проблеми с вниманието, но няма изразена хиперак-
тивност или импулсивност.
Децата със СДВХ имат често проблеми и с т а к т и л н о с т т а
- или не могат правилно да преработват усещанията от леко
докосване, натиск и болка или пък не могат да се ориентират
правилно за положението на т я л о т о си в пространството. И
така т е често се блъскат в различни предмети, изпускат
неща, извършват опасни действия без да осъзнават риска и пр.
Установено е, че с излизане от детсвото, хиперактив-
ността мооке да намалее, но проблемите с вниманието и им-
пулсивността остават.
През 1963 г. PHS изброява около 100 симптома свързани с хи-
перактивността и ММУ. През 1988 г. JAMA признава, че СДВХ е
водещата причина за консултация с психиатри на децата от
п
ър6оначалните класове и леЖи в основата на повечето от пове-
9енческите проблеми, които се наблк>дават в тази възраст.
През 1971 г. д-р Пол Вендер, водещ а в т о р и т е т по това вре-
^ заявява, че ММУ "има връзка с хиперактивността и дава
^агпо резултат почти всички поведенчески проблеми при
Зецата". През 1984 г. проучване в медицинския факултет на
Ри университет показва, че това е моЖе би проблемът, с

129
 който най-много като време се занимават педиатрите. Сп0
изчисления ММУ засяга около 20% от деиата в училище. ^
Според данни на Националния институт по психично зп
ве на САЩ около 18 млн. деца под 18 г. имат някакби умсгпбр
проблеми и поне 3 до 5% от т я х са със СДВ, а 5% - с депресца
Симптоми и промени, свързани с личността и характера к
ито настъпват б резултат на ММУ, причинено от постбакси
налния енцефалит, са: ниско самочувствие - отслабване на еаощп
което се компенсира често с прояви на агресия и по-късно
хиперсексуалност, депресия и склонност към самоубийство, раз_
витие на разстройство 6 общуването и контактите, алиенация
чувство за неадекватност и постепенно развитие на черти на
социопатна личност със склонност към извършване на тезкки
криминални деяния. Според X. Култър колкото и леко да е ММУ
то оказва влияние върху способността на мозъка да възприема и
обработва постъпващите от външната среда стимули по адек-
ватен начин и впоследствие това се отразява върху формиране-
то на идеи и отразителната способност като цяло. Нарушава се
и способността за символно и абстрактно мислене и възприятие.
Тестобете с аутистични деца например показват уврегкдане на
ствола и на мозъчните нерви. Така става ясно, че биологичното
забавяне и намесата в развитието на мозъка и нербната система
се отразяват и върху развитието на личността като цяло с
всички произтичащи от това негативни последствия.
Както вече споменах, децата с ММУ често са с намалена
способност за концентрация и устойчивост на вниманието. В
резултат изпитват затруднения 6 училище, защото не успя-
в а т да свършат задачите в даденото време и да се справят с
материала. Имат също и много проблеми със съня.
След като децата са увредени по този начин, идва ред на
медикаментите. Психиатри, педиатри и общопрактикуващи
. лекари изписват разнообразни препарати - транквилизатори,
психотропни, противоепилептични и др. (за това вЖ. при
"Антидепресанти и психостимуланти") в опит да контроли-
рат поведението на малките пациенти. Но всички тези лекар-
ства имат странични ефекти, понякога по-лоши и от самите
признаци, свързани с ММУ. Те могат още повече да влошат д е '
цата или просто да променят симптомите, като освен тоб а
могат и допълнително да засилят у т я х чувството за неадек'
ватност и комплекса за малоценност.

130
 ]у[ного родители са забелязали, че злоупотребата с медика-
H
rnu често боди по-късно до злоупотреба с наркотици. По на-
0
деца, при които се наблк>дават данни за ММУ, са много по-
клонни и податливи на токсикомании като тклпкшопушене,
лкохолизъм и приемане на дрога, защото вероятно по този на-
чин т е донякъде притъпяват болезненото чувство за неадек-
ватиост и хиперактивността и същевременно се оевобоЖда-
баш от малкото останали им задръгкки.
Синдромът ММУ е свързан и с развитието на леворъкост,
т ромавост, склонност към гърчове. Интересно е, че процен-
т ъ т на левичарите в САЩ е нараснал значително за последни-
те 30 години.
През 1922 г. масовите имунизации срещу едра uiapka предиз-
бикват взрив от енцефалит с последващ Гилен-Баре синдром.
Но ф а к т ъ т за връзката мегкду ваксината и мозъчното увреж-
дане тогава е бил скрит от обществеността.
Точната роля на алергичната реакция при развитието на
енцефалита не е била напълно разбрана до 1935 а., когато д-р
Томас Ривърз прави откритието на явлението, известно като
"експериментален алергичен енцефаломиелит".
През 1938 г. връзката алергия-ваксинации-енцефалит е би-
ла тема на научно изследване. През 1954 г. със сигурност се
установява, че общият фактор в патологията на енцефалита
е "анафилактичната хиперсензитивност". И за това доприна-
сят именно масовите имунизации.
През 1978 г. британският учен Родзкър Бенистър прави
наблюдението, че демиелинизиращите заболявания стават по-
сериозни, защото има някакъв ненормален процес на увеличава-
не на чувствителността на нервната система.
Интересно е да се знае, че до 80% от аутистичните деца и
възрастни и децата с ММУ, включително и хиперактивните,
имат по-силно изразена алергична нагласа и високи нива на се-
ротонин в мозъка, които също така се отделят при алергична
и анафилактична реакция. През 1970 г. д-р Г. Розенбура заявява,
че автоимунен алергичен механизъм стои в основата на пост-
баксиналния енцефалит, най-вероятно задействан от навлиза-
нето на вируса в клетката и последваща реакция антиген-
антитяло.
През 1982 г. израелски учени откриват, че аутистичните
9еца имат "клетъчно опосредстван имунен отговор към мо-

131
зъчната тъкан", което отнобо подсказва, че 6 основата на па
тогенезата на аутизма стои автоимунна реакиия.
За да се разбере същността на уврежданията, които настъп-
ват 6 детския организъм, трябва да се знае, че защитната миели-
нова обвивка на нервните клетки, която е необходима за правил-
ното протичане на нервните импулси, се оформя 6 годините на
израстването на детето. При някои нерби тя започба да се разви-
ва едва при навършени 8 месеиа. Но на различни места б тялото
това развитие продължава с различна скорост до 15-годишна
възраст! Какво става, когато се вкара ваксината в детския орга-
низъм? Невротоксичният алергичен процес възпрепятства раз-
витието както на миелинобата обвивка, така и на цялата нерв-
на система и възниква увреЖдане с различна теЖест.
През 1988 г. Дитрих и други учени, правейки ядреномагни-
тен резонанс на мозъка на деца на възраст от 4 дена до 36
месеца, установяват, че тези, които изостават в развитието
си, имат нарушен процес на миелинизация.

Схема на неврон
с миелиноба оббибка

аксон
, на срез

пртцъпВане на
Ранбие
миелиноби ламели
миелин (пластинки)

С понятието миелин се означават

липидните Вещества (холестерол, фос-
фолипиди и цереброзиди), които се
натрупват по контактиращите външ-
ни слоеве на намотките от цитоплазме-
ната мембрана на Швановите клетки.

132
 При полиомиелита има също процес на демиелинизация,
койт° мозке да засегне различни отдели на нервната система -
ибото бещестбо на гръбначния мозък, продълговатия мозък,
моста, мозъчната кора, двигателните клетки в предните рога
на гръбначния мозък и др. И енцефалитът, независимо дали е в
о е з у л т а т на заболяване от същински полиомиелит или вследс-
твие на ваксинация, моЖе да предизвика демиелинизация и
това, както стана ясно, се знае отпреди повече от половин век.
Хората, които страдат от различните степени и аспекти
на ММУ, естествено ще имат проблеми с постигане на успех в
обществото. Тази недоизграденост и уврезкдане на нервната
система водят, както вече споменах, до неадекватност на ко-
муникативните изяви на децата и по-късно, когато станат
възрастни, проблемът се задълбочава и социалната неприспо-
собимост води до асоциално поведение.
При около 90% от малолетните престъпници в САЩ се ус-
тановява дислексия и различни проблеми с обучението, дисгра-
фия, дискалкулия* и др., които предполагат създаването на ус-
ловия за социална небградимост. Още през 1928 г. един британ-
ски лекар отбелязва, че при деца с прекаран енцефалит има
"лкзбопитна еднотипност" на промяната в характера и пове-
дението. Те изразяват своята неспособност за успешно взаимо-
действие с обществото чрез агресия, импулсивно и ирационал-
но поведение и най-често се определят като социопати, когато
преминат вече тийнейдгкърска възраст. Проучванията в САЩ
непрекъснато потвързкдават, че деца с ММУ често по-късно,
бече като к>ноши и възрастни, проявяват изразени криминални
тенденции, импулсивно деструктивно поведение. При едно из-
следване на хиперактивни деца е било установено, че т е завър-
шват 20 пъти по-често в поправителни училища, а мнозо от
тях показват много нисък коефициент на интелигентност.
От 1970 г. до сега броят на затворниците в САЩ като цяло се
е удвоил, а на отделни места, например Калифорния, се е утроил.
Убийствата на непознати хора са се увеличили значително.
Много често след развитие на постваксинационен енцефа-
лит настъпват гърчове и припадъци. От изследвания се знае,

* Дисграфия - общо назбание на разстройствата 6 писането.

Почеркът е неясен и нечетлив. Дискалкулия - разстройство 6 спо-
собността за извършване на аритметични дейстбия.

133
 че за епилептиците е значително no-трудно да контролиращ
импулсите си и агресивността си. При проучване в американс-
ки затвори се установило, че затворниците с история на при-
падъци са 10 пъти повече, отколкото другите. При друго изс-
ледване с 329 предимно от бялата раса и от средната класа
индивиди, със силно изразена склонност да проявяват насилие
били установени припадъци или други данни, сочещи за наличи-
ето на ММУ при повече от 90% от тях.
Според X. Култър няма да е преувеличение, ако се заяви, че
т р и т е основни социални проблема, пред които са изправени
САЩ днес, са: колапсът на образователната система, злоупот-
ребата с наркотици и медикаменти и епидемията от насилие,
които се коренят в постенцефалитния синдром, свързан с ма-
совите многобройни имунизации.
Независимо от натрупаните данни и изградените аргумен-
тирани теоретични постановки за вредата от масовите имуни-
зации президентът Клинтън през 1993 г. прави предложение за
въвеждането на Национална ваксинационна програма! Защо ли?!
В САЩ през 1986 г. е приет Национален закон за увреждания
на децата вследствие на ваксинации. Той изисква от лекарите
да дават на родителите информация за ваксините и детските
болести, да докладват за странични ефекти или смърт, нас-
тъпили след имунизации, и да отразяват нежеланите реакции
в медицинската документация на детето или на възрастния,
както и датата, и вида на сложената ваксина, фирмата произ-
водител и името на този, който е направил ваксинацията.
Може би съвсем целенасочено никой не контролира спазването
на тези изисквания и както вече разбрахте, огромна част от
постваксиналните реакции и увреждания остават несъобщени.
Много родители дори не знаят за този закон и за правата си.
Повечето лекари са с така добре обработено съзнание, че не ис-
. к а т да приемат фактите, свързани с увреждащия характер на
ваксините, и дори отхвърлят непосредствените реакции след
имунизирането като случайност или дори глезене от страна на
детето, с което заблуждават родителите. Подобно е отноше-
нието на много колеги и у нас.
Според Н. Милър при едно изследване, когато на родители-
те е било казано да наблюдават за каквито и да са реакции при
децата след имунизацията, 93% са съобщили за физически или
поведенчески промени.

134
 Въпреки че 6 повечето американски щати чобек моЖе да
а с е им н
каЖе 9 У изира поради лични, философски или религи-
н и убеждения, властите прилагат най-различни тактики и
UHU з а а
imP ' 9 накарат хората да се ваксинират. Например в
р^абни колежки и училища се изискват документи за направе-
бсички имунизации. А федералното правителство отказва
и н а
омоЩ семейства, които не са ваксинирали децата си.
еменно
МеЖ9УбР някои лекари и училищни власти безскрупулно
ggjkgaeam родителите, че "законът изисква задължително
имунизиране". Последните могат да бъдат обвинени за насилие
над децата, ако отказват да се направят предлаганите
имунизации, и дори да бъдат отнети родителските им права!
Но не само това: властите дори се опитват да предизвикат
чубството за вина у семейства, в които детето е починало
след ваксинация, обвинявайки ги, че не са го гледали както
трябва, а когато е плачело, са го тръскали и така се е стигнало
до гърч, припадък или до смъртен изход *! В някои американски
затвори леЖат невинни родители заради алчността на фарма-
цевтичната промишленост и заради престъпната безотговор-
ност на медицинските и правителствените институции!
Д-р Вира Шнайбнер пише: "Не само че ваксинациите не по-
добряват здравето на децата и изобщо на тези, които се вак-
синират, но т е причиняват сериозни здравословни проблеми и
същевременно трудности на техните семейства, като прев-
ръщат в преследвани и изкупителни Жертви самите Жертви
на баксинациите... Един социален работник от САЩ ми разка-
за, че много родители, осиновили деца, сега гният в затворите.
Първо ги карат насила да ваксинират децата и когато се про-
явят странични ефекти или настъпи смърт, ги обвиняват, че
гае са ги причинили...
Много британски родители се обърнаха към мен миналата
Й
одина (1997) и се оплакаха, че децата им са развили поведенчес-
ки и стомашно-чревни проблеми след ваксинация. Но вместо да
получат помощ от своите лекари, т е им казвали, че си въобра-
зяват съществуването на оплакванията или пък че са ги пре-
9извикали самите те, за да привлекат внимание към себе си...
•Неспособността да се слуша и да се виЖда истината създаде
е
9На порода от медици, които no-скоро разболяват, отколкото
* ТоВа е т. нар. shaken baby syndrome (анал.).

135
лекуват, които се превърнаха в обвиняващи вместо помощни
ци и които в края на краищата прикриват, независимо дадц
съзнателно или не, но с тревоЖно увеличаваща се честота, бо-
лестите създадени от безсмислените и смъртоносни буламачц
назначени с лицемерна святост..."
Същевременно фармацевтичните компании са освободени
от финансова отговорност в случаите на увреЖдане или смърт
настъпили след поставяне на каквато и да е ваксина, като осбен
това щетите се заплащат с парите на данъкоплатците, т.е. на
самите пострадали.
През май 1991 г. б писмо до министър Съливан NVIC изказва
молбата си да се отстранят двама лекари от Съвещателния ко-
м и т е т по въпросите на имунизациите, който прави национал-
ната ваксинационна политика и е отговорен за създаването на
новите насоки за имунизация с ДТК. Поводът е конфликт на ин-
тереси - д-р ДЖеймз Чери и д-р Едуард Мортимър са получили
от производители на ДТК-ваксина повече от 800 000 USD като
експерти, консултанти или за изследвания!
За д-р Г. Ланкто и хора като нея, които заявяват, че вакси-
нациите увреЖдат трайно имунната, система на децата и во-
дят до сериозни неврологични проблеми, се казва, че подкопа-
ват доверието в "установени практики и в институциите", че
излагат на риск децата и им се приписват какви ли не още дру-
ги "смъртни" грехове. Кое "установява" дадена практика,
предполагам, че вече ви е ясно - не здравето на човека, а печал-
бата. Когато богатите "хуманисти" плачат за болното чове-
чество, не забравяйте никога, че това са крокодилски сълзи! Те
не са родени от състрадание, а от лакомия.
Според д-р Ланкто около 45% от фондовете на УНИЦЕФ
отиват за ваксиниране на хора 6 т р е т и я свят, а за подобрява-
не на хигиената и условията на Живот само 17%!
А междувременно ваксинационното рали продълЖаба. Спо-
ред NVICP още около 250 ваксини се разработват и 100 от тях
вече са подлоЖени на клинични изпитания! Работи се върху
ваксини, които да се прилагат чрез назален спрей, дори забеле-
Жете - чрез ухапване от комари, както и чрез консумацията на
плодове на трансгенни растения, в които са отглеждани съот-
ветните вируси!
В индустриализираните дърЖави се използват различни
методи, за да се накарат или излъЖат хората да се ваксини-

136
parn- Фармацевтичните концерни, които печелят милиарди от
този бизнес с Живота, инвестират и пари, и бреме чрез сбоите
преки представители и чрез тези, които участват скрито, за
qa провеЖдат агресивна, проваксинационна политика.
За да се стимулират масовите имунизации в някои страни,
като Англия например, Националната здравна слуЖба изплаща
"бонуси" на лекари, които направят повече от определените
ваксинации! В САЩ федералните здравни власти при Центро-
вете за контрол и профилактика на заболяванията (CDC) да-
ват награди и финансови поощрения на щатските здравни
департаменти, като от 1965 г. до сега са раздадени стотици
милиони долари! Програмата за отпускане на финансова помощ
дава на всеки щат по 50, 75 или 100 USD "на дете", което е вак-
синирано с всичките препоръчителни от федералното прави-
телство ваксини, вклкзчително и за хепатит В.
През 1993 г. е одобрен Законът за всеобхватна детска
имунизация, който дава на Министерството на здравето и
слуЖби за чобека (DHHS) властта да отпуска повече от 400
млн. USD на различните щати, за да правят регистри на деца-
та и така да се контролира дали т е се имунизират. Целта е на
всяко дете да се даде номер при раЖдането и чрез централизи-
рана компкзтърна система с база данни да моЖе да се проследя-
ва по години, дори и да се премести 6 друг щат, дали е имунизи-
рано или не, и съответно да могат да бъдат предприети репре-
сивни мерки срещу него или родителите му. Това става или ка-
то се отказва прием на децата и младежките в дърЖавните
училища и колежките, или пък като се обвиняват родителите 6
престъпно нехайство към подрастващото поколение! Напри-
мер отказ на ваксина срещу хепатит В моЖе да означава недо-
пускане до детските градини, занималните, държавните учи-
лища, университетите, неприемане на работа, отказ на меди-
цинска застраховка, или на социални помощи за социално слаби
семейства. По тази манипулативна схема всъщност се правят
задължителни различните видове препоръчителни ваксини!
Фармацевтичната индустрия отпуска щедри финансови
средства за стимулиране на масовите имунизации. Много щати
получават дарения например от "Робърт Ууд ДЖонсън Фаун-
дейшън" на фирмата Johnson & Johnson ("ДЖонсън енд ДЖон-
сън"), за да направят системи за следене на имунизираните де-
Ца и да налагат ваксинирането. През 1989 г. американската

137
фармацевтична компания Merck & Co., производител на вакси-
ните за дребна итрка, МПР и хепатит В, заедно с Johnson &
Johnson образуват Worldwide Consumer Pharmaceuticals Co.
("Уърлдуайд кънскзмър фармацкшшкълс Ко.") с цел завладява-
не на още по-големи пазари. За 1997 г. само Merck & Co. реализи-
ра продаЖби на ваксини за 1 млрд. USD!
Още ли продължавате да се чудите защо никой не ви казва
за страничните ефекти на ваксините и за всички рискове,
свързани с тяхното приложение?
Друг момент в тази подла война срещу здравето на чове-
чеството е създаването по проекта "Ол кидс каунт" (All Kids
Count) на работна група към Дирекцията за оцелябане и разви-
тие на детето при Център "Картър" 6 Атланта, който е ръ-
ководен от бившия директор на CDC д-р Уилям ФоЖ. Тази ра-
ботна група се спонсорира не от кой да е, а от СЗО, Световна-
та банка, Фондация "Рокфелер", Фонда на ООН за населението
(UNPFA) и някои производители на ваксини, като последните
освен това финансират "Инициатива за ваксиниране на деца-
т а " (CIV). CIV, чиято щаб-квартира е 6 Женева, е основана през
1990 г. и целта й е да стимулира и подпомага "развитието и
оползотворяването" на различните ваксини от всички деца по
света. Все още ли не сте разбрали ли за какъв заговор срещу чо-
вечеството в световен мащаб става дума?
Гореизброените организации не са единствените, чиято
цел е масовото инокулиране на децата с токсични коктейли,
извършвано под благовидното название "имунизиране". През
1991 г. е основана организацията "Еври чайлд бай my" (Every
Child by Two) от една бивша първа дама на САЩ - Розалин Кар-
тър, Жена на президента ДЖими Картър, и от Вети Бъмпърс,
Жена на сенатора от Арканзас Дейл Бъмпърс. Организацията е
спонсорирана go голяма степен от Merck & Co., Lederle u
Connaught - т р и т е най-големи производители на ваксини б
САЩ. Фондацията на CDC, която започва да действа през 1995
г., е събрала през последните 4 г. над 15 млн. USD c цел стиму-
лиране на масовите имунизации по различни начини - например
чрез организиране на "разяснителни" конференции и др.
През 1995 г. се съдава и "Имкшизейшън екшън коалишън''
(Immunization Action Coalition), която пък от своя страна дейст-
ва и чрез Коалиция "Хепатит В" (Hepatitis В Coalition), за да по-
ощрява в национален мащаб имунизирането срещу хепатит В.

138
 фармацевтичната компания Smith Kline Beecham Pharma-
uticals ("Смит Клайн Бийчъм Фармацк>тикълс") чрез Аме-
иканската фармацевтична асоциация спонсорира национална
кампания, която позволява на аптекарите да ваксинират деца
бъзрастни! От 1998 г. до сега 23 щата са прокарали закони,
позволяващи на аптекарите да продават и да назначават как-
то ваксина срещу хепатит В, така и други ваксини.
През 1996 г. в Австралия се въвеЖда проследяваща система
за направените ваксини и съответно детски имунизационен
регистър. Това означава достъп до данните на всяко дете, ко-
ето има медицинска застраховка от всяка точка на Австра-
лия. Така ако на детето се налоЖи да влезе в болница, същест-
буба реалната възмоЖност лекарят, който е превърнат в слу-
га на системата, да попита дали са му направени всички вакси-
ни и ако не са, той моЖе да изиска да се поставят на място!
Освен това правителството моЖе да прати здравен работник
6 къщата на някое дете, което не е ваксинирано до 90-ия ден
след срока, обявен в имунизационния календар, за да убеди роди-
телите да спазят процедурата. Много демократично, нали?
Имунизационната кампания на австралийското прави-
телство, която струва 80 млн. USD, протича под лозунга: "Ако
имунизацията не хване детето ви, то болестта ще го напра-
ви." Ако родителите не са запознати с гореизложените факти,
съвсем естествено е да се поддадат на тази манипулация свър-
зана с насаждането на страх от опасност, която в действи-
телност не съществува.
А ето някои внушаващи страх и обреченост заглавия и от
нашата преса - "Грипът фатален за всеки 3-и", "Грипът идва",
"Свършиха грипните ваксини" и т.н. Ще цитирам извадки от
статия, публикувана във 6. "Монитор" от 11.10.2000 г., озаглаве-
на "От новия грип се оглушава": "Вторичните бактериални ин-
фекции и услоЖненията, които ще съпътстват грипа тази го-
9ина, са изключително опасни... Лечението на грипа е много
^РУдно, защото класическите препарати не са ефикасни, сочат
3
9ра6ни експерти. Според специалистите от Център по заразни
и
паразитни болести единственото спасение е противогрипна-
^α ваксина да стане задължителна (!)..." (Курсивът е мой.)
Разбира се, че има застрашени групи от хора и това са т е -
зи с хронични заболявания на белите дробове и сърдечно-съдо-
система, както и кърмачетата и децата в ранна детска

139
възраст, но тоба въобще не означава, че най-добрата про и
лактика е т е да бъдат ваксинирани.
Тази ваксина, както и друзи е противопоказана при алев
към белтъчини, особено яйчен белтък, и аентамииин. Не се 6aW
синират и бременните до 3-ия месец и страдащите от бронх
ална астма. Изграждането на антитела стаба до три седадЦи
след баксинирането, през което бреме рискът от заболявам
продължава да съществува. Самата ваксина може да предизвик
6а заболяване, и то понякога по-сериозно, отколкото самия грцп
Ето ви част и от с т а т и я т а "Грипът Сидни - златната
кокошка за фармацевтиката" (в. "Монитор" от 29.1.2001 г )•
"Паника създаде чуждестранната преса, която съобщи, че та-
зи година грипът взема много повече човешки жертви ощ
обичайното... 8 млн. души ще се разболеят, 20 000 ще умрат до
края на епидемията. Прогнозите са на фармацевтичната фир-
ма 'Смит Клайн Бийчъм', която следи здравето на британци-
те..." Интересно на какво основание са направени тези прогно-
зи и защо никъде не прочетох или чух след няколко месеца съоб-
щения за тяхното сбъдване или опровержение. И по-нататък:
"Тревожните съобщения за размерите на арипната епидемия на
Запад, като че ли случайно съвпаднаха с промоцията на 2 прин-
ципно нови противогрипни препарата... Фармацевтите не про-
пуснаха шанса да ги рекламират на фона на общата паника.
Резултатът - и двете лекарства зрабнаха най-висок дял на
продажби в отрасъла за последните 2 месеца, а ПР-кампани-
ята* беше определена като най-прилепчивата, разпространена
според медийни експерти 'по въздушно-капков път'..."
Грипни епидемии е имало още в средните векове. От XIX 6.
досега е имало няколкостотин епидемични взрива, но само ня-
колко са били известни със своята тежест и смъртоносност.
Всяка година доминират различни грипни вируси като по-
вечето са сходни с вече появявали се в миналото. Според много
учени генетично устойчиви грипни вируси живеят съвсем безо-
бидно в птиците, а някои от т я х преминават в свинете.
Тогава имунната система на прасето атакува вируса, като го
променя генетично. Ако след това този вече мутирал вирус
премине в човек, може да се стигне до заболяване.

* ПР - от английски PR = public relations (пъблик рилейшънс) - т. е-

за връзки с обществеността.

140
 предвид експериментите, които се правят в раз-
и ла
боратории от десетилетия, и всичко, което ще проче-
31
т е
в тази книга, човек моЖе с основание да се запита: "А не
и някои от смъртоносните щамобе всъщност култивирани
° човека с тъмни иели?" За най-теЖката и смъртоносна епи-
° мия през 1918 а., за която се оббинява т. нар. испански грип,
и която загиват над 2 млн. души, има данни, че е била най-
трого засекретен биологичен експеримент. Съществува голя-
неяснота относно източника, откъдето пламва самата
пандемия. Първо през пролетта на 1918 г. избухва безопасна
грипна вълна, а през есента на същата година се развихря смър-
тоносната пандемия, каквато с в е т ъ т изобщо не познава и до
този момент. Този вирус не е направил обичайния скок птици-
прасета-хора, описван от някои учени.
Има още две епидемии, протекли теЖко - през 1957 г. от
"азиатския грип" и през 1968 г. - от "хонконгския грип". Смята
се, че и в двата случая вирусите бързо са преминали от птици-
те в прасетата и о т т а м - в хората.

Ваксинаиионната политика 6 нашата страна е изяснена 6

Наредба JVh 2 от 27.04.2000г. за видовете имунизации в Републи-
ка България и сроковете за извършването им, издадена от ми-
нистъра на здравеопазването и публикувана в бр. 38 на ДърЖа-
бен вестник от 09.05.2000г. Според нея са задължителни имуни-
зациите и реимунизациите срещу туберкулоза, дифтерия,
тетанус, кокл1ош, полиомиелит, морбили, заушка, рубеола и ви-
русен хепатит В, като 6 прилоЖение са посочени бремето и на-
чините на извършването им. В наредбата се посочва, че осво-
боокдаване от задълокителните имунизации мооке да се напра-
6и единствено по медицински показания, но това не е оконча-
телно, защото слагането на ваксините само се отлага, докато
с
е установи, че човекът е оздравял или е в ремисия от някакво
сериозно заболяване! Никъде не се споменава, че родителят
трябва да бъде информиран както за всички възмозкни
с
У лоокнения, свързани с прилагането на която и да е от вакси-
н
игпе, така и за същността на заболяванията, срещу които са
н
&сочени имунизациите!
В Прилоокение № 4 към чл. 10, ал. 1 , т. III., където пише за
Сгг
фаничните ефекти при ДТК-ваксината, меЖду другото се
п
°яснява: "Предвид честотата на фебрилни (температурни -

141
бел.абт.) реакции след имунизация с ДТК се препоръчва профц
лактично приложение на подходящ антипиретик 6 момента ца
имунизацията, на 4-ия и на 8-ия час."
В сбетлината на цялата изнесена б този раздел инфор^д
ция е очевидно, че определени членове от тази наредба би тряб-
вало да бъдат преразгледани и преформулирани 6 демокраггщ..
чен вид възмоЖно най-бързо и да отпадне елементът задължи-
телност^. Всеки трябва да има право да избира дали да вакси-
нира детето си или себе си, и то само след като е запознат с
истинските факти!
Нека хвърлим бърз поглед и на Националната програма за
профилактика, ранна диагностика и лечение на туберкулоза-
та в Република България за периода 2000-2003г., обнародвана 6
бр. 56 на ДърЖавен вестник от 11.07.2000 г.
Туберкулозата е най-широко разпространената инфекци-
озна болест в света въпреки масово провежданите имунизации
и отразява как се храним и как Живеем. Във всички страни, къ-
дето бедността, лошите хигиенни условия и ниската култура
са сериозен проблем, туберкулозата намира благодатна почба
за развитие. Това е заболяване на социално слабите и на подло-
Жените на хроничен глад, алкохолиците, наркоманите, диабе-
тиците.
И така 6 тази наредба 6 тона на други подобни писания, 6
които явно се копира "светлият" пример на СЗО, се изписбат
много общи приказки за профилактиката, в които естестбе-
но, най-ваЖно място е отредено, познайте на какво - на иму-
низациите и профилактичното приемане на медикаменти,
разбира се. Никъде, никъде няма да прочетете, че основна
причина за развитие на туберкулозата е лошата хигиена и
отслабения имунитет поради хроничен аминокиселинен и ви-
таминен глад и лоши условия на окивот и че именно това са
факторите, чрез които трябва да се направи истинската
профилактика.
Според официално изнесените данни за България заболева-
емостта през 1990 г. е била 25,1 на 100 000 души, докато за 199"
г. е 50 за същия брой население, а болестността съотбетн 0
125,3 и 182,2 отнесени за същите години, като е нараснала зна'
чително и смъртността. Увеличението на заболяването е изк'
лкзчително за сметка на случаите на белодробна туберкулоза
като през 1998 г. заболеваемостта от нея е 42,9 на 100 000. 3aul°

142
"Жълтата гостенка" започна да спохоЖда бсе по-често бълга-
рина бъпреки ваксинациите? Отгоборът е прост - защото хо-
рата Живеят 6 стрес и недохранване. Къде се изпари м и т ъ т за
ларастващото благополучие на българина за последните годи-
ни на набедена демокрация?
Туберкулозата става все по-трудно лечима с досега пред-
писваните туберкулостатици и антибиотици, които трябва
да се приемат месеци наред и са твърде скъпи. От десетиле-
тия е известно, че BCG-ваксината не дава имунитет срещу
заболяванието, но упорито продължават да я прабят. През
1977 г. френският педиатър проф. Марсел Ферк> публикува
книгата "Провалът на BCG", в която разкрива неефикасност-
та от противотуберкулозната ваксина и опасностите от
страничните й ефекти. Вече повече от две десетилетия мно-
гобройни френски лекари и учени настояват за забраната на
тази ваксина.
Наскоро у нас беше съобщено за 14 деца от едно ямболско
село, ишкектирани по погрешка с двойна доза противотуберку-
лозна ваксина, в резултат на което 5 от т я х са развили заболя-
ването.

Глаба 6. Ваксинациите като средство за тайно,

насилствено намаляване на населението на Земята
От няколко десетилетия се разработват ваксини срещу
забременяване под егидата на СЗО и има данни, че т е са използ-
вани в някои страни като опитно средство за тайно регулира-
не на населението на Земята.
В началото на 90-те години СЗО ръководи масова ваксина-
ционна програма срещу тетанус в различни страни, меЖду ко-
ито Никарагуа, Мексико и Филипините. През октомври 1994 г.
организацията "Хкман лайф интернешънъл" (ХЛИ) получава
доклад от своя мексикански клон за протичащите 6 тази стра-
на имунизации. Тъй като имунизационните протоколи не изг-
леЖдали съвсем редовни, организацията се сдобила с няколко
Чроби от ваксината и я дала за изследване. В някои от тях би-
ло установено наличието на човешки хорионгонадотропин
(ХГТ), естествено произвеЖдан от човешкото тяло хормон, не-
обходим за протичане на нормална бременност. ХГТ предизвик-

143
6а освобождаването на други хормони, които подготвят лига-
вицата на м а т к а т а за имплантиране на бече оплодената яйце-
клетка. Рязкото побишабане на ХГТ след зачатието го прабц
отличен диагностичен способ за определяне със сигурност на
настъпила бременност. Чрез бъбезкдането на този хормон 6
Женското тяло съчетан с носител тетаничен анатоксин, цел-
та е да се заблуди организма и да започне да образува антите-
ла не само срещу бацила на тетануса, но и срещу самия ХГТ!
При една започбаща бременност тези антитела ще атакуващ
нормално образувания от тялото на Жената ХГТ, и ако т е са в
достатъчно голямо количество, ще предизвикат нейното пре-
късване!
ХЛИ веднааа направила тази информация достояние на
членовете на своя сбетобен събет и на бсички свои филиали 6
повече от 60 страни. Скоро започнали да пристигат доклади и
от Филипините, където са били ваксинирани 3 400 000 Жени,
както и от Никарагуа.
Ето фактите, които са известни:
- Hα Ваксинация са били подлоокени само зкените мебкду 15
и 45 г. (в Никарагуа меЖду 12 и 49 г). Но веднага моЖем да се
запитаме: Поради каква причина се е сметнало, че т е са изло-
Жени на риск от заразяване с тетанус повече отколкото мъЖе-
те и децата?
- Имунизационният протокол изисквал да се направят об-
що 5 ваксини, като първите 3 в разстояние на 3 месеца. Но за-
що е нуЖно това, след като се приема, че дори само еднократна
ваксинация осигурява 10-годишна защита?
- Във ваксините нормално не мооке да има ХГТ и няма на-
чин той да бъде там по естествен път.
- СЗО повече от 20 години участва активно в разработка-
та точно на подобен тип ваксина срещу забременяване, в ко-
ято има човешки ХГТ, прикрепен към носител тетаничен ана-
токсин (същите ваксини, които са открити в посочените по-
горе страни)!
И тук отново възникват някои въпроси: СЗО здравна орга-
низация ли е в действителност, чии интереси обслуЖва и как-
во всъщност се крие зад това име?
СЗО и филипинското Министерство на здравеопазването
се опитват да омаловажат разкритията и да представят не-
щата като случайност. Но изследвания, проведени с 30 произ-

144
 избрани бече баксинирани Жени, показали, че 26 от т я х
аГП 6 организма си много високи ниба на антитела срещу ХГТ,
което е възмоЖно само ако 6 прилаганите баксини е имало зна-
чително количество от хормона. И няма никакъб друг начин в
телата на тези филипинки да се появят антитела срещу ХГТ,
ако той не е бил предварително вкаран в тях!
Но това не е всичко. Оказва се, че никоя от т р и т е типа из-
ползвани баксини не са били лицензирани или регистрирани във
филипинското Бк>ро по храните и лекарствата! Директорът
му пояснил, че тези компании не подлеЖат на регистрация и
след като ваксините са били одобрени от СЗО, моЖело да се
предполага, че идват от "надеЖдни производители".
По-късно сведения за използвана подобна ваксина присти-
гат и от Африка.
Свързани със СЗО във връзка с работата над ваксината
срещу забременяване са Фонда на ООН за населението (UNPFA),
Програмата на ООН за развитие (UNDP), Световната банка,
Съвета по населението, Фондация "Рокфелер", Всеиндийският
институт по медицински науки, редица университети, напри-
мер в Усала, Финландия и в щата Охайо, САЩ, както и някои
организации, спонсорирани с обществени средства. Национал-
ният и н с т и т у т по здравето на децата и човешкото развитие
(какви гръмки имена!) е бил доставчикът на човешкия ХГТ за
някои от опитите с ваксината.
СЗО започва "специалната си програма" по въпроса за чо-
вешкото възпроизводство и демографския контрол през 1972 г.
и до 1993 г. вече е усвоило над 300 млн. долара за научноизследо-
вателска работа по този въпрос, като само за контрацептив-
ни ваксини официално обявената сума е около 11 млн. USD.
Именно тази програма е водещата 6 разработката на
ваксината, за която стана вече въпрос. Освен споменатите
фондации, организации и институти пари за програмата са
отпускани от Швеция, Великобритания, Норвегия, Дания,
Германия, САЩ, Фондация "Форд" и Международният център
за научноизследователска работа и развитие.
При обикновените ваксини целта е да се предизвика образу-
ването на антитела срещу чуЖди за организма агенти - най-
често вируси. Но контрацептивните ваксини използват имун-
ната система, за да предизвикат образуването на антитела
с
Рещу определени хормони или други вещества, нормално съ-

145
ществуващи в човешкото тяло и участващи в процеса и
възпроизвеждане. За да се излъоке организмът и за да почне д
образува антитела, съответният хормон трябва да се вкара 6
него прикрепен към друга чуокда субстанция, какъвто е напр-ц
мер тетаничният анатоксин. Понастоящем има поне 6 таки
6а баксини 6 процес на разработка.
Чрез определен тип ваксина например се цели да се потисне
образуването на гонадотропин-освобоЖдаващия хормон 6 диен-
цефалона (хипоталамуса). Но т ъ й като прилоЖението й боди
до промяна във функцията на цялата ендокринна система, и
Жените, и мъЖете, на които е направена трябба да приемащ
синтетични стероидни хормони, за да се тушират странични-
те ефекти, които се изявяват. При Жените изкуствено се про-
вокира състояние наподобяващо менопауза!
По принцип по-голяма част от изследванията са насочени
към баксини, предназначени за Жени, защото менструалният
цикъл се смята за по-лесна цел за повлияване. Най-използвана
досега е анти-ХГТ ваксината. За да се удълЖи нейното дейст-
вие, бета-ХГТ гени са прехвърлени на вирус от едра шарка,
който моЖе да се репродуцира в организма! (Злите чернома-
гьосници от миналото само мозат да мечтаят за изобретател-
ността на съвременните им колеги.)
Първата много голяма опасност, която конрацептивните
ваксини крият, е създаването на условия за развитие на авто-
имунни заболявания. От средата на нашия век насам броят им
по целия свят се увеличава непрекъснато и около две т р е т и от
заболелите в Европа и САЩ са Жени.
Вторият рисков момент е кръстосаната реактивност, ко-
ято моЖе да се получи в резултат на ваксинацията. Тъй като
структурата например на ХГТ има общи елементи с други
хормони, то създадените антитела могат да се насочат и към
тях. Такива явления вече са набл1одабани.
Трето: има голяма опасност от развитие на непредсказу-
еми странични ефекти. Едно експериментално изследване 6
клиника в Швеция през кши 1994 г. е било преустановено, защо-
то при първите 7 доброволци са се появили неочаквани реак-
ции.
Четвърто: съществува възмозкността ваксината да се
назначава без знанието на гкената (така, както в описания слу-
чай).

146
 П е т о : не са прабени никакви изследвания, отчитащи риска
„ eU ama, които евентуално биха се родили от т е з и майки, ко-
0 все пак забременеят.
Ето какбо пише д-р Г. Ланкто: "Ваксинациите са средстбо
намалябане на населението на Земята. Драстично - 6 стра-
ните от т р е т и я свят. Хронично - 6 индустриализираните
ър}кави. Във връзка с това Робърт МакНамара, бивш прези-
аент на Световната банка, бивш дърЖавен секретар на САЩ,
под чиято заповед са провеждани масивни бомбардировки над
Виетнам, заявява следното според една френска публикация:
'Трябва да се вземат драконовски мерки за демографска редук-
ция срещу волята на населението. Намаляването на ражда-
емостта се оказва невъзмоЖно или недостатъчно. Тогава значи
трябва да се увеличи смъртността. Как? Чрез естествени
методи. Глад и болести.'...
...ваксините се използват като биологическо оръЖие... да
разпространяват болести и... улесняват целенасочения гено-
цид. Те позволяват да се избиват хора от определена раса, оп-
ределена група или страна... В името на здравето и благополу-
чието, разбира се. Вземете Африка например. Свидетели сме на
почти пълното изчезване на някои общности... При едно слу-
шане във връзка с дейността на ЦРУ д-р Готлиб, специалист
по ракови заболявания, признава че през 1960 г. е разпръснал ог-
ромно количество вируси в река Конго (Заир), за да я замърси и
да зарази всички хора, които ползват реката като водоизточ-
ник. И същият този д-р Готлиб е бил избран да оглави Нацио-
налния и н с т и т у т по рака (NCI)!... Преди няколко години Рой-
терс съобщи: 'Болест, подобна на СПИН, изби 60 000 души в к)Ж-
ната част на Судан... Семейства, цели селища изчезнаха...'
Ваксинациите слуЖат като средство за експериментира-
не, да се пробват нови продукти на золеми части от населени-
ето. Под маската на гриЖа за здравето и благополучието на на-
селението хората се ваксинират срещу псевдоепидемии с про-
9укти, които някой иска да изучава..."
Д-р Ланкто дава за пример една голяма имунизационна кам-
пания срещу хепатит В в провинция Квебек 6 Канада през 1994
г
- на деца и възрастни от 1 до 20 г. (Предишните 2 години в съ-
^Дата област са били провеЖдани масови имунизационни и ре-
имунизационни кампании срещу менингит.) За слааането на
ваксините са били специално обучавани определени медицински

147
сестри. Не е имало епидемия, нито рискове от такава, но на-
т и с к ъ т да се имунизират хората е бил огромен и според нейни-
те думи дори "училищата били превърнати 6 клиники". Имена-
та на всички баксинирани деца са били вкарани в компк>тър
Тези, които са отказали, са били сочени и третирани едва ли не
като отхвърлени от обществото. А сестрите дори са преслед-
вали родителите вкъщи, настоявайки да имунизират децата
си. Според д-р Ланкто този огромен натиск е бил поради фак-
та, че провинцията се населява от много местни хора с индиан-
ска кръв, които о т с т о я в а т своята културна идентичност и
независимост. А провинция Квебек е изклк>чително богата на
бодни запаси. Както пише канадската лекарка: "Водата днес е
злато. Някой моЖе ли да се сети за по-подходящо биологично
оръЖие, чрез което да премахне пречките към овладяването на
тези водни източници?"
През февруари 2000 г. FDA дава път на нова баксина срегцу
пневмококоба пневмония, а щатското правителство обмисля
да я пршюЖи за имунизация на децата меЖду 2 и 5 г. на тъмно-
кожите и на туземните индианци, т.е. да ги използва като
опитни зайчета. Според експерти напълно е възмоЖно поне 1%
от децата, които ще получат ваксината, да развият инсулино-
зависим диабет или друго автоимунно заболябане. Тази баксина
всъщност е конк>гирана и е комбинация от 7 различни ваксини,
всяка от различен щам на бактерията. Ваксината е подобна по
структура на вече прилаганата баксина за хемофилус инфлу-
енце, свързвана със значително нарастване на инсулинозависи-
мия тип диабет сред децата. Според д-р Барт Класен нобата
7-валентна ваксина моЖе да бъде 7 пъти по-токсична от тази
срещу хемофилус инфлуенце. Той заявява: "Планът на прави-
телството да насочи имунизациите към чернокосите и мест-
ните индианци е най-вероятно да има ефекта на целенасочен
расов геноцид..."
Освен че чрез ваксините моЖе да се промени генетичният
материал на ваксинираните, масовите имунизации дават и
възмоЖност да се събира богата информация за имунната ре-
акция и степента на съпротивляемост на определени народ-
ности или раси към определени вируси, което е много ваЖно от
военна гледна точка. Отново ще си позволя да цитирам д-Р
Ланкто: "В името на защитата на нашите страни ние произ-
веЖдаме най-смъртоносното оръЖие... Биологичното оръЖие е

148
 пгантски бизнес, основно финансиран с нашите пари. Той е съ-
0
така финансиран, и то без нашето знание, с нашия Живот.
Този на нашите деца и милионите невинни, които са поЖертва-
и
Именно ние, които Живеем 6 Западния сбят, сме отговорни
за всички болести и действия на геноцид по целия свят. Чрез
нашето приемане и одобряване на ваксинациите и у нас, и в
чугкбина..."
Ето и мнението на Международната група за най-съвре-
менни изследвания, в която влизат учени и лекари от различни
сгп рани: "Какво се случва през последните 50 години? Обмисле-
но и съзнателно вкарване на биологични токсини в човешкото
тяло, които увреокдат здравето, репродуктивните способнос-
ти, интелигентността и социалното поведение. Като резул-
тат се проявяват социални заболявания, вклЪчващи пробле-
ми с обучението и усвояването на знания, престъпност и дру-
ги инволЪционни феномени, които позволяват на определени
социални групи да контролират съзнанието на населението
чрез поддържане на конфликти, като по този начин пречат на
планетарната еволЪция и същевременно окънат огромни пе-
чалби от биологичната и неврофизиологичната дегенерация на
обществото."

149
 Раздел III. Рак

Глаба 7. Истината за рака

Бих искал да започна тази тема с ц и т а т от изданието
"Вътрешни болести" под редакцията на известния български
лекар проф. Чудомир Начеб: "Злокачествените заболявания
представляват едни от най-вагкните, все още неразрешени,
биологични, социални и медицински проблеми на нашия век.
Всяка година в света заболяват от злокачествени тумори над 6
млн. души, а около 4,5 млн. умират. В борбата със злокачестве-
ните новообразувания вече са постигнати измерими успехи, но
все още, общата заболеваемост и смъртност в света расте, ко-
ето е в пълен контраст с развитието на науката и културата
в човешкото общество. Понастоящем всеки десети окител на
планетата умира от рак, а ако тези тенденции се запазят, до
края на века всеки пети или шести човек ще умира от тези ис-
тински социалнозначими заболявания... В нашата страна го-
дишно заболяват около 24 000 души от рак, 15 000 умират, а об-
щият брой на болните е над 150 000. Общата заболеваемост от
злокачествени новообразувания у нас през последните години на-
раства с около 1,5% годишно, а смъртността се увеличава с око-
ло 3%... Голямо здравно и социално значение за нашата страна
има фактът, че ракът е много честа причина за смъртността
и инвалидизирането на хора в работоспособна възраст...
Образуването на един злокачествен тумор е слоЖен и про-
дължителен многофакторен процес, преминаващ през няколко
стадия. По всяка вероятност процесите са обратими и по
принцип е възмозкно туморната клетка да се превърне 6
нормална, което засега е установено предимно при клетъчни
култури в експериментални условия и при някои човегики ту-
мори. Образуването на злокачествените тумори и тяхнаШа
еволкщия в организма на болния се повлияват от голям брой из-
вестни или все още неизвестни екзогенни или ендогенни

150
фактори... В организма протичат слоЖни взаимодействия
меЖду фактори на околната среда... и фактори на самия орга-
низъм, които определят произхода и еболкщията на раковото
заболяване...
Вече се знае, че 80-90% от злокачествените тумори се при-
чиняват от известни фактори на околната среда, свързани с
начина на окивот на съвременния човек. Според обобщените
данни на СЗО най-голям относителен дял заема начинът на
хранене, следван от тк>тк>нопушенето (общо обуславят около
60-70% от смъртността от рак), репродуктивното и сексуал-
ното поведение, алкохолизма, професионалните фактори, за-
мърсяването на околната среда, прекомерната употреба на ле-
карства и др. Очевидни са големите възможности и перспек-
тиви на т. нар. първична профилактика на рака, насочена към
премахване или намаляване на канцерогенните фактори..." По-
нататък в книгата се описват постиЖенията на съвременна-
та молекулярна биология, на чиято база се изпробват различни
методи, които са все още само в предклиничен и клиничен екс-
периментален стадий, но не се прилагат в рутинната практи-
ка и се представят "някои обнадеЖдаващи предварителни ре-
зултати".
В главата "Съвременна онкологична доктрина" моЖе да
прочетем: "Съвременното лечение на злокачествените ново-
образувания е комплексно и се провезкда с помощта на трите
основни метода - хирургично, лъчево и лекарствено лечение.
Имунотерапията все още не е излязла от стадия на клинични-
те изпитания и не е доказала своето точно място в общия
план на лечението...
Терапевтичната стратегия за всеки отделен онкоболен се
изработва задълЖшпелно от мултидисциплинарен екип от спе-
циалисти онколози, включващ хирург, радиотерапевт и
химиотерапевт, а напоследък се изискват и патоморфолог,
зинеколог, рентгенолог, ендоскопист, уролог, специалист по ре-
хабилитация, психолог и др... Засега хирургичното лечение е
°сновен и единствен метод за лечение при над 50% от онкобол-
Hurne с локализирано заболяване независимо от нозологичната
е
диница. При останалите 50% от онкоболните с локализирано
За
боляване хирургичното лечение се комбинира по различен
На
-чин с лъчетерапия и/или лекарствено лечение... Най-добри
РезУлтати в света при лечението на онкоболни са получени в

151
големите комплексни онкологични центрове на развитите
дърокави, в които има изклЪчително добре финансирани кадро-
ви и материално-технически възмоокности. Експертите на
СЗО препоръчват във всички страни да се създават комплекс-
ни онкологични центрове с по 650 болнични легла, които да об-
слузкват 1-2 млн. население...7'*
След като би запозная с още някои факти относно разпрос-
транението на раковите заболявания по-света, ще ви предста-
вя проблема и от друга гледна точка и, надявам се, ще разбере-
те защо не е постигнат резултат в профилактиката и лечени-
ето на рака. В първа глава вече се запознахте с мнението на он-
коспециалисти от различни страни по отношение на химиоте-
рапията.
Ракът е б т о р а т а главна причина за преждевременната
смъртност 6 Австралия. През 40-те години раковите заболя-
вания са давали 12% от общата смъртност, а през 1992 г. -
25,9%. За мъЖката популация от 1 до 44 г. ракът е втората во-
деща причина за този показател, а във възрастовата група
меЖду 45 и 64 г. - първата, като при йените възрастовите гра-
ници са съответно от 1 до 24 г. и меЖду 25 и 64 г.
Смъртността от белодробен рак се е увеличила 25 пъти от
1930 г. до сега, като 5-годишният период на преживяване за бре-
мето от 1977 до 1985 е обхващал само 11% от заболелите.
Пушачите и месоядните по-често заболябат от белодробен рак.
Ракът на гърдата е най-честият сред австралийските
Жени. В Нк> Саут Уейлс например от 1973 до 1990 а. заболева-
емостта се е увеличила с 19%. Според едно изследване на д-р
Такеши Хираяма и сътрудници при тези, които консумират
еЖедневно месо и Животински мазнини, има 4 пъти по-висок
риск от заболяване. Едно голямо британско проучване показва,
че 40% от Жените с диагностицирай рак на гърдата и лекубани
алопатично преЖивяват до 5 г., 30% - до 10, а само 18% - до 20
г. Д-р Едуард Сканлън от "Нортуестърн кшивърсити медикъл
скул" заявява 6 "ДЖърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън
(JAMA), че "за период от 100 г. лечението на рака на гърдата е
еболЬирало от пълната липса на лечение до радикално такоВа
и отново назад към по-консервативна терапия, без това да се
отрази на смъртността".

Курсивът във всички цитати е от автора.

152
 Увеличението на рака на простатата при мъЖете в
Австралия е 6-кратно за периода 1910-1959 г. За същото време
случаите с рак на яйчниците при Жените са нараснали 4 пъти.
Голямо увеличение на честотата на различните видове рак се
наблк>дава при всички възрастови групи. Най-висока честота на
рак при децата има в Австралия и Нова Зеландия, но тенденция
за нарастване на заболеваемостта се наблкздава в целия сбят.
"Войната" на конвенционалната медицина с рака очевидно
е пълен провал. А лечението, което се предлага, много често
убива по-бързо болния или му причинява допълнителни страда-
ния. Затова официалните институции непрекъснато се опит-
ват да прикрият тези истини. ДЖон Бейлар, бивш редактор на
"Ю Ес дЖърнъл ъф дъ нешънъл кенсър инститклп", работил за
изданието 25 години, съобщава през 1985 а. на годишната среща
на Американската асоциация за напредък в медицината, че по-
настоящем все повече хора с доброкачествени или леки заболя-
вания се вклк>чват неправомерно в статистиките на излекува-
ните от рак. Това става, за да се оправдае официалната поли-
тика, която се води. Друга тактика, която се прилага, за да се
убеди обществото в напредъка на антираковата индустрия, е
да се обяви пациентът за излекуван, ако е преЖивял 5 г. след
поставянето на диагнозата и терапията, независимо че скоро
след това моЖе да е починал.
Според Франк Вийвел, директор на "Хора срещу рака"
(People Against Cancer), в САЩ разходите свързани с това забо-
ляване, са повече от 100 млрд. годишно "за лечения, които са ед-
новременно неефективни и нехуманни". Броят на заболелите и
на починалите продълЖава да расте въпреки влаганите огром-
ни и непрекъснато увеличаващи се финансови средства за изс-
ледване и лечение.
Отново ще цитирам д-р Г. Станков: "В Хайделберг, Герма-
ния, където завърших медицина, има золям раков център, кой-
то съществува повече от тридесет години и междувременно е
набъбнал до 2000 души научен персонал с годишен бк>дЖет пове-
Че
от половин милиард марки. Е ф е к т ъ т от тези разходи е
п
Рактически нула - досега не е постигнат никакъв напредък в
ле
чението на рака 6 този институт... Този институт не е из-
клЬчение, а правило. Само 6 областта на рака има десетки по-
9°бни институти по света, чието съществуване не моЖе да се
обоснове с постигнатите т а м резултати. Ние моЖем да обоб-

153
щим това заклкзчение за всички изследователски институти в
областта на медицината, без да се отклоним съществено ощ
истината, и по този начин ще получим една бледа представа за
колосалното разхищение на човешки и финансови ресурси в та-
зи област на науката - медицинската изследователска дей-
ност е наистина буре без дъно..."
Според проф. д-р Самк)ел Ъпстейн, председател на Между-
народната асоциация за превенция на рака, болестите трябва
преди всичко да се предотвратяват. Според него от 50-те го-
дини до сега онколоаичните заболявания са се увеличили рязко,
като при някои видове рак процентът надвишава 300.
За да добиете представа за манипулацията в тази област
на медииината от страна на здравните власти и индустри-
ята, бих искал да ви запозная с изследванията и лечебните
постижения на някои учени и лекари и натиска оказван бърху
тях.

Роял Реймънд Райф е роден през 1888 г.

Лекар, биолог и физик от Сан Диего, САЩ,
смятан от мнозина за най-разностранния
гений, Живял някога. Енциклопедичността
на неговите познания и умения е действи-
телно впечатляваща. За научноизследова-
телската си работа и постиЖенията си той
получава 14 награди и т и т л а т а "почетен
Д-р Роял Райф доктор" на университета в Хайделберг!
Д-р Райф разработва технологии, които
и днес се прилагат в електрониката, биохимията,
радиохимията, балистиката и авиацията. МоЖе да се каЖе, че
той развива биоелектричната медицина. МеЖду изобретени-
ята му са: хетеродинен ултравиолетов микроскоп, микроди-
сектор и микроманипулатор.
През 1920 г. конструира първия в света много мощен свет-
линен микроскоп. След повече от десетилетие усъвършенства-
не, през 1933 г., той завършва окончателно работата си над
своя универсален микроскоп - изклкзчително слоЖен уред, със-
тавен от 5682 различни части и постигащ увеличение 60 000
пъти. Откритието на Райф има огромно значение - то даба
възмоЖност да се наблюдават в динамика репликационният
цикъл при вирусите, Жизненият цикъл на бактериите, как

154
последните се изменят в
различни форми, за да пре-
зкивеят промените 6 окол-
ната среда, и как под вли-
янието на различни канце-
рогенни вещества някои от
т я х превръщат нормална-
та клетка 6 ракова! За
сравнение бих искал да по-
ясня, че със съвременните
електронни микроскопи мо-
гат да се наблкздават виру-
си и бактерии само в неак-
тивно състояние.
Райф усърдно и неумор-
но документирал спектрос-
копския почерк на всеки
микроб, който изследвал, и
начина, по който се разви- Микроскопът на g-p Райф
вал 6 тъканните култури.
Той бил толкова напред от своите колеги, че т е изобщо не мо-
Жели да разберат същността на проучванията му. Затова мно-
зина пътували до Сан Диего, за да видят микроскопа и да при-
добият идея за това, което правел.
Всъщност д-р Райф пръв идентифицира микроорганизъм,
който е главна причина за разбитието на ракови заболябания
при хората, когато се създадат необходимите условия за това.
Той го нарекъл 'Cryptocides primordiales'. Райф видял и вирусите,
които допринасят за развитието на полиомиелит, херпес, грип
и много други болести, и документирал педантично всичките си
изследвания със снимки, филми и подробни записки.
За да унищогки микробите, Райф използвал същия физичен
принцип, който му помогнал да ги наблкздава гкиби - принципа
Hα резонанса. Атакувайки ги чрез специално създаден от него
Уред с електромагнитни бълни с тяхната резонансна честота,
но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушава-
нето им. По същия начин, по който ни е известно, че мо>ке да се
Използва звук с определена честота, но с золям интензитет, за
9а се счупи например само стъклена чаша, като същевременно
п
Редметите наоколо остават незасегнати. Това става именно

155
поради факта, че молекулите й т р е п т я т с честота, хармо-
нична на зададената. Методът на Райф унищожавал само виру-
сите без изобщо да засяга здравите клетки и тъкани. Ученият
нарекъл съответната честота "смъртоносна осцилаторна
стойност" (Mortal Oscillatory Rate - MOR).
На 20 ноември 1931 г. в имението на д-р Милбанк ДЖонсън в
Пасадена 40 най-изтъкнати медицински специалисти от САЩ
се събират на банкет, организиран в чест на д-р Р. Райф под
мотото "Краят на всички заболявания". Но само няколко годи-
ни по-късно всички тези хора ще "забравят" и изобретателя, и
това събитие.
Райф работил упорито години наред, понякога и по 48 часа
без прекъсване, докато установил MOR за огромен брой микро-
организми, допринасящи за развитието на различни, понякога
опасни заболявания - грип, менингит, тетанус, полиомиелит и
др. След като в своите опити излекувал много раково болни Жи-
вотни, унищожавайки безболезнено съответния вирус със спе-
цифична електромагнитна честота, Райф заедно с д-р Мил-
банк ДЖонсън от Университета в ЮЖна Каролина и под наблю-
дението на специално назначен медицински научноизследова-
телски комитет провел успешен експеримент с хора през ля-
т о т о на 1934 г. За период от 4 месеца всичките 16 пациенти с
различни ракови заболявания, диагностицирани като терми-
нално болни, били излекувани с този безболезнен и без странич-
ни ефекти метод. Последвалите опити меЖду 1935 и 1938 г.
затвърдили първоначалния успех и същевременно предизвика-
ли силното безпокойство на медицинската индустрия. Какво
ще стане с всички официално налоЖени терапии, след като хо-
рата разберат, че някой моЖе да предлоЖи безболезнено, без
неЖелани въздействия и много по-евтино лечение? И така Мо-
рис Фишбейн, който по това време контролирал Американска-
та медицинска асоциация (АМА), изпратил при Райф адвокат с
предлоЖение, на което "не моЖеш да откаЖеш". Но Райф го от-
хвърлил. Не се знае точно това, което Фишбейн е искал от
учения, но моЖем да се досетим, имайки предвид подобни пред-
лоЖения, правени на други учени. А именно АМА да придобие из-
клк)чителни права над съответния метод, като реши как да го
използва (или да не го използва под различни предлози).
През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цяла-
та власт, с която разполагала, за да спре изследванията и рабо-

156
rnama c уреда на Райф. Голяма част от документацията с изс-
ледбанията му била открадната, а микроскопите му изпотро-
шени. В същото бреме лабораторията "Бърнет Лаб" 6 Нк> Д?кър-
си, 6 която учени се канели да потвърдят изследванията на
Райф, била опогкарена. Единствената компания - "Бийм Рей Кор-
порейшън", произвеждаща частите за микроскопа и уреда, из-
ползван за лечение, чрез скалъпен съдебен процес била принудена
да фалира. Последният удар за Райф обаче бил, когато полици-
ята незаконно нахлула в лабораторията му и конфискувала ця-
лата останала информация, обхващаща десетилетния му труд.
Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с от-
немане на правото да практикуват и дори затвор, а тези, ко-
ито се опитали да го защитят, били подлогкени на финансови
репресии. Артър Кендал, директор на "Нортуестърн скул ъв
медисин", който работел известно време с Райф върху раковия
вирус, приел предложението срещу 200 000 USD, които за онова
бреме представлявали значителна сума, "да се оттегли в
пенсия" и заминал за Мексико. Д-р ДгкордЖ Док, друг известен
сътрудник на учения, също бил накаран да замълчи, получавай-
ки голямо парично дарение заедно с най-големите почести, ко-
ито могкела да му предлогки АМА.
Преследванията изпълнили Райф с горчивина и го довели
постепенно до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през
1971 г. - годината, в която правителството в лицето на прези-
дента Никсън обявило "война на рака". Какво чудовищно лице-
мерие !
Една от заслугите на Райф, а именно откриването на ви-
рус, допринасящ за развитието на ракови заболявания, било
присвоено от ВирдЖиния Ливингстън. През 1948 г. тя започва
да прави научни съобщения в тази насока, като дава свое собс-
твено наименование на микроба - 'Progenitor cryptocides', и ни-
коаа дори не е споменала името на Райф в разработките си.
Всъщност Ливингстън е посещавала много често неговата
•Лаборатория, докато последната все още е функционирала, и
използвала микроскопа. Тя дори се преместила да работи на-
близо, за да моЖе да следи внимателно работата на Райф.
И така този изклкзчителен, но много скромен учен, отда-
9ен на своето дело за благото на човечеството и чуЖд на слава
11
Фалшиб блясък, никога не получил полагащите му се призна-
Н
и известност за откритието, което направил! Медицинс-

157
ката индустрия и нейния антураж се постарали добре името
му и работата му да потънат много бързо 6 забраба, като ни-
къде 6 научните списания не се допускали статии от него или
за неговите разработки. И така поколения студенти по меди-
иина са завършили, без да чуят нищо за откритията на д-р
Райф, а и на мнозина като него. Ето това е един от начините,
по които се осъществява манипулацията на лекарите!
Пораженията, нанесени на човечеството от лакомията на
фармацевтичните концерни и корумпираността на политици-
те, са на път да засенчат всички масови убийства досега в исто-
рията на човечеството. За да разберете за какви пари става
въпрос и чии "права" се защитават от властите, бих искал да
уточня, че лечението само на един човек, болен от рак, в САЩ
струва средно около 300 000 USD! И ако това не е добър бизнес!

През 40-те години на миналия век Джон Хокеи, ветеринар от

Илинойс, случайно открил билки, които оказвали благоприятен
ефект при някои ракови заболявания. Как станало това? Когато
неговият лк>бим жребец заболял от рак, той решил да остави жи-
вотното да умре на свобода. Хокеи забелязал, че конят започнал
да пасе растения, които не били част от обичайната му диета и
след няколко седмици туморът започнал да се стабилизира. След
една година конят бил вече съвсем добре. Ветеринарят започнал
да експериментира с животни, като прибавял и популярни до-
машни лекове към билките. Той постигнал значителен успех и
предал рецептите, които прилагал, на своите наследници. Хари
Хокеи, специалист по хранене и правнук на Дж. Хокеи, отворил
клиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите за
лечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева на
АМА. Наричан "най-големия мошеник на века", той бил многок-
ратно арестуван, повече от когото и да било друг в историята
на медицината - над 100 пъти за период от две години. Независи-
мо от голямата опозиция, която срещнал, той успял да направи
най-голямата частна клиника в света за лечение на раково болни
хора 6 Далас, Тексас, където се преместил през 50-те.
Един от най-решителните преследвачи на Хокеи бил Д.А.
Темпълтън, който искал да затвори клиниката. Хокеи бил арес-
туван толкова много пъти от него, че започнал да носи със себе
си полици за стотици долари, за да плаща всеки път гаранцията
за освобождаването си. Но понякога той решавал да остане 6

158
затбора за няколко дена, за да докагке правотата си. В такива
случаи пациенти, които били излекувани от него, идвали на тъл-
пи пред затбора, носели му храна и предлагали своите свидетел-
ски показания 6 негова полза. Хокеи бил осбобоЖдаван набързо, за
да избегнат властите конфузното пологкение. Когато братът
на Д- Темпълтън заболял от рак и бил обявен за нелечим случай,
той постъпил при Хокеи и оздравял. Тогава Темпълтън, който
бил най-о^кесточеният му преследвач, станал негов адвокат.
Все пак след няколко години на продължаващ тормоз Хокеи се
видял принуден да премести клиниката си в Мексико.

Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За не-

го д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда, казва: "Аз
бшкдам в него един от най-видните гении в историята на
медицината. Много от неговите идеи бяха присвоени, без изобщо
името му да се свързва с тях.
И все пак той постигна много
повече, отколкото би било
възмо&но при неблагоприят-
ните условия, в които тряб-
баше да работи... Тези, които
той излекува, остават като
свидетелство за истинност-
та на идеите му."
Макс Гърсън е роден през
1881 г. в Германия. Учи меди-
цина 6 Бреслау, Вурцбк>рг,
Берлин и Фрайбург. Известно
бреме след завършването си е
назначен за директор на спе-
циализираното отделение за
туберкулозно болни в Мкш-
хенската университетска
болница по препоръка на д-р
Фердинанд Зауербрух - све-
товноизвестен гръден хирург
и
авторитет по туберкулоза.
Корица на книгата "Цензу-
Като студент Гърсън риран заради това, че лекуба рак",
СГп
радал от мигрена, за ко- написана от Журналиста С. Хот за
ято му казали, че няма лече- д-р М. Гърсън

159
 ние. След като решил да опи-
та с определен диетичен р е -
Жим, който сам си съставил,
CANCER той се осбободил от тоба
страдание. По-късно, вече
като лекар, прилагайки ди-
THERAPY
RESULTS OF FIFTY CASES
е т а т а на негоб пациент,
страдащ също от мигрена,
той му помогнал да се изле-
The Cure of Advanced кува не само от нея, но и от
Cancer by Diet Therapy много разпространената и
:
A SU MMAKY OF 30 YEARS OF ,J
нелечимата тогава коЖна
CLINICAL'EXPERIMENTATION - ':; форма на туберкулоза (въл-
чанка). През 1929 г. д-р Ф.
Зауербрух пише статии 6
"I •aee in Gαman one of the most
eminent geniuses in medical history
няколко меЖдународноизвес-
ALBERT SCHWEITZEK, м.1>. гани специализирани меди-
цински издания, като заявя-
MAXGERSON,M.D| ва, че е открита терапия на
коЖната туберкулоза, и
описва опита, проведен от
Корица на книгата "Лечение д-р Гърсън под негово лично
на рака" от g-p M. Гърсън
наблк>дение. От всички 450
болни 446 били трайно и напълно излекувани - един невиЖдан
успех. Освен това той постигнал и много добри резултати при
лечението на болни от белодробна туберкулоза, дори в доста
напреднал стадий, отново само с помощта на специална диета.
През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продълЖа-
6а да работи и с раково болни пациенти с голям успех. АМА. не-
доволна от постиЖенията му, измисля претекст, за да го изк-
лк>чи от редовете си. През 1949 в. той представя пред Сената
на САЩ напълно документирани десетки случаи на излекувани
раково болни хора, за да моли за финансова подкрепа, т ъ й като
клиниката му била малка и не моЖела да приеме огромния нап-
лив от пациенти. Въпреки убедителните доказателства, вклю-
чително и показанията на излекубани от него хора, лобито на
АМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финанси-
рането на проекта му. Разбира се, както казва един негоб
биограф, той е бил "щастлив", че не е бил директно преследвай
u вкаран в затвора, както някои други негови колеги и учени.

160
 Д-р Уилям Кох като млад лекар учи под ръководстбото на
проф. Мойсей Гомберг, разкрил през 1910 г. природата на сво-
бодните радикали, за които толкова се говори днес. Кох защи-
тава докторат по химия като "специалист по свободните
радикали", а по-късно става професор по химия и хистопато-
логия в Мичиганския медицински университет и професор по
физиология в Уейн С т е й т Юнивърсити. Уилям Кох е племен-
ник на споменатия вече нобелов лауреат Робърт Кох - откри-
вателя на туберкулозния бацил.
В резултат на научната си работа и изследвания д-р Кох
създава особен биологичен катализатор, който по подобие на
хомеопатичните лекарства представлява силно разреден раз-
твор на определени вещества. През 50-те години той, както и
други лекари съобщават за многобройни излекувани случаи на
хора, болни от диабет, левкемия, рак, проказа, туберкулоза и
различни видове алергии, с помощта на нобия препарат в съче-
тание с диетично-хигиенен реЖим. Приемането на малки дози
от този катализатор от време на бреме спомага за обезвреЖ-
дане на токсините, постепенно прочиства тялото и като кра-
ен резултат настъпва излекуване.
Кох бил даден под съд от Управлението по храните и ле-
карствата в САЩ (FDA) заради използваното от него
лекарство. Представителите на FDA решили да го изследват,
за да го изобличат 6 неправомерно практикуване, но уредите
им не успели да регистрират нищо, т ъ й като катализаторът,
който присъствал в разтвора, бил б нищоЖни количества. Над
600 лекари и 2000 излекувани пациенти се явили в съда да свиде-
т е л с т в а т в негова полза. След 9-месечен съдебен процес д-р
Кох бил обявен за невинен. Изморен от това яростно преслед-
ване, през 1953 г. той се преместил в Рио де Жанейро, където
продълЖил научната и лечебната си работа. През 1967 г. умрял
б Бразилия от отравяне при странни обстоятелства.

Станислав Бурзински е роден в Полша през 1943 г. Интере-

сът му към химията е изключително силен и като ученик през
I960 г. той печели национален медал 6 проведената олимпиада.
След завършване на гимназия записва медицина. Проявява силно
влечение към биохимията и дори му дават да отговаря за една
лаборатория още докато следва. Като студент той публикува
и
първите си статии върху аминокиселините и пептидите.

161
През 1967 г. Бурзински завършва медииина с отличие - пръб
сред сбоите 250 събипускници, а една зодина след това защита-
ва и докторат по биохимия - постшкение, с което могат да се
похвалят малиина на тази възраст.
Темата на дисертаиията му е свързана с изследването на
кръв от паииенти с различни заболявания и връзката меЖду
т я х и наличието на определени аминокиселини в организмите
им. Наблк>денията, които той прави през този период, насоч-
в а т б определена посока проучването на Живота му. Успехите
му обаче предизвикват завист сред колегите му б социалисти-
ческа Полша и той е привикан в казармата. Благодарение на
влиятелни учени след 2 г. емигрира в САЩ. През 1974 г. получа-
6а финансова помощ от Националния и н с т и т у т по рака на
САЩ (NCI), която използва, за да купи уредите, необходими за
продълЖаване на научноизследователската си дейност.
Д-р Бурзински открива, че група пептиди, естествено съ-
ществуващи в тялото, потискат развитието на обикновени-
те клетки в ракови. Според него т е са част от биохимична за-
щитна система на организма, която допълва имунната, но все
пак има по-различно дейстбие от нея. Тези пептиди ни защита-
в а т от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, а
чрез препрограмирането им. Бурзински ги нарекъл антинео-
пластони. Той открил, че раково болните хора имат много си-
лен недостиг от тези пептиди 6 тялото си - само до 2-3% от
количеството, намиращо се в здрав организъм. Въвеждането на
достатъчно антинеопластони през у с т а т а или ишкекционно
водело до бързо намаляване на повечето бидове ракови образу-
вания и до тяхното изчезване. ПрилоЖението им не е свързано
със странични ефекти за разлика от химио- и лъчетерапията,
дори и при приемане на много големи количества от тях.
Благодарение на тази терапия от 1977 до 1992 г. при повече
от 2000 раково болни хора, много от които в терминален ста-
дий и обявени за "нелечими", било постигнато излекуване или
подобрение със значително удълЖена преЖивяемост.
През 1983 г. FDA се опитва да попречи на Бурзински да при-
лага своето лечение, като забеЖда граЖданско дело срещу него.
Съдията не виЖда никаква вина и искът е отхвърлен. Но адво-
к а т ъ т на Бурзински споделя какво му е казал представителят
на Управлението Робърт Спилър: "Имаме и други начини да го
спрем."

162
 През кзли 1985 г. агенти на FDA нахълтбат 6 клиниката му
5 Хк>стън, Тексас. Без да имат прабо, агентите конфискуват
О
1соло 200 000 страници документация по случаите на неговите
пациенти и бъб бръзка с проучванията му.
През 1990 г. д-р Бурзински отново е призован в съда да дава
показания. През 1991 г. петима експерти от NCI посещават
клиниката му и преглеждат документацията на 7 души с ту-
iviopu в мозъка, които са били смятани за нелечими. Те устано-
вяват, че петима от т я х са в ремисия (т.е. при т я х не се забе-
лязва никакъв тумор), а други двама са в регресия, т.е. новооб-
разубанието е намаляло. Експертите утвърждават, че прила-
ганото лечение има антираков ефект и препоръчват по-ната-
тъшни опити.
На 24 март 1995 г. д-р Бурзински заедно с трима свои изле-
кувани пациенти е поканен в предаването на Си Би Ес "Дис
Морнинг". Още същия ден следобед агентите на FDA нахлуват
6 клиниката му, където извършват обиск, и след като 7 часа
тероризират персонала му, си т р ъ г в а т с пълни кутии с доку-
ментация - негова лична, медицинска и на фирмата му.
Независимо че не било намерено нито едно доказателство,
уличаващо го в каквото и да е престъпление, до 1997 г. д-р Бур-
зински Жибее в един кошмар, непрекъснато преследван по раз-
лични начини - призовки за съдебни дела, конфискация и унищо-
жаване на информация за лекуваните от него хора, като дори е
оказван психически тормоз над някои от последните.

За да е ясно докъде могат да стигне медицинската индуст-

рия б отстраняването на тези, които пречат на "бизнеса" и,
•Ще ви представя накратко историята около доклада на Бене-
9икт ФицдЖералд от 3 август 1953 з.
Някъде в началото на 50-те Чарлз Тоуби, бизнесмен на
около 40 години от Нк> Хемпшир, заболява от рак. След като
бил диагностицирай, официалните медицински власти му да-
ли още 1-2 години Живот. Но приятел на неговото семейство
Му препоръчал да се консултира с Робърт Линкълн, уваЖаван
лекар от Медфорд, Масачузетс, който работел с една група
Учени от Бостънския университет върху нова терапия за ра-
ково болни. Тоуби оздравял напълно, като бил само един от
стотиците успешни подобни случаи 6 практиката на д-р
Линкълн.

163
 Историята вероятно щяла да свърши дотук, ако бизнесме-
нът не се оказал син на влиятелния сенатор Чарлз Тоуби стар-
ши, който по това бреме бил председател на Комитета по
меЖдущатска и чуЖдестранна търгобия и освен това участ-
вал в отпускането на значителни финансови средства за науч-
ноизследователска работа на известни ракови центрове. Ес-
тествено той останал много учуден, като разбрал, че терапи-
ята, която предлагал д-р Линкълн и която спасила Живота на
сина му, е съвсем неизвестна. А същевременно организации ка-
то АМА, Американското раково общество и Министерството
на здравето, образованието и благосъстоянието непрекъснато
декларирали, че няма друго лечение на раково болните освен хи-
рургия и лъчетерапия.
Сенатор Тоуби поканил лекари и представители на ор-
ганизации, имащи отношение към терапията на рака, за да се за-
познаят с метода на д-р Линкълн ида дадат научна преценка, но
никой не проявил особен интерес. Той бил доста изненадан от
тази очевидна съпротива, тъй като ракът е заболяване, което
струва на данъкоплатците милиони долари годишно, похарчени
в търсене на лечение. Изглеждало му невероятно, че една ефе-
касна терапия в това отношение не предизвиква интерес в ме-
дицинската общественост. Същевременно Тоуби старши разб-
рал и за някои други нетоксични лечебни методи, които били
предлоЖени от заслуЖаващи доберие лекари и към които също
не се проявявала заинтересованост. Той решил да разбере какво
става и потърсил помощта на адвоката Бенедикт ФицдЖералд,
следовател при сенатската Комисия по меЖдущатска търгобия
и експерт по разкриването на незаконни монополистични
практики. Дал му срок една година, за да направи задълбочено
проучване на цялата щатска система, която има отношение
към лечението на раково болни хора, и да установи дали не съ-
ществува някаква конспирация по отношение на ефикасните
новаторски терапии. Същевременно решил да запази в тайна
разследването и запознал с неао само някои конгресмени, тъй ка-
то лобито на АМА (разбирай на фармацевтичната индустрия)
било най-влиятелното (то вероятно продълЖава и сега да е
такова) и моЖело да попречи на работата на ФицдЖералд.
След една година, когато получил доклада, Тоуби бил потре"
сен от разкритията и веднага поискал слушане по доклада пред
комисия на Конгреса. Но твърде странно, съвсем наскоро след

164
jjio6a, npegu ga се състои официалното предстабяне на докла-
да, сенатор Тоуби починал. Сенаторът Брикър, който бил из-
бестен с това, че получавал значителни средства от АМА, бил
избран на негово място и съответно оглавил Комитета по
меЖдущатска и чуждестранна търговия. Едно от първите
неида, които направил Брикър, било да уволни веднага Фицдже-
ралд и да потули разследванията му.
Но все пак Чарлз Тоуби младши се погрижил доклада да вле-
зе в официалния архив на Конгреса. За съжаление конспираци-
ята, описана от Фицджералд, продължава и днес, половин век
след това, като ежегодно обрича на смърт милиони хора.

Искам да ви запозная накратко и с българския принос в т а -

зи област, който е неизвестен не само за широката обществе-
ност, но и за медиците у нас.
Продан Христов е български учен, живеещ и работещ в Авс-
трия от 1955 з. Първоначално той се записва да учи за лекар, но
след като следва 7 семестъра, се отказва, защото разбира, че
тази медицина не е това, за
което е мечтал, и се прех- ПРОДЛН ХРИСТОВ
бърля да учи биохимия. Без
никаква подкрепа от дър-
жавата или от други инс-
титуции, само с финансова-
та помощ на своя брат, той
разработва от билки неток-
сичното лекарство антима-
лигноцит (СН23), което по-
казва много добри клинични
резултати при лечението
на хора с ракови заболява-
ния. Впоследствие в процеса
на изпитанията се оказва,
Че
препаратът има много
добър ефект при хора, болни
On
i диабет, хепатит, дори
^ироза, хроничен гломеруло-
Не
Фрит, гъбички, екземи открито е лек
а
^ кто и други заболявания. Корица на книгата интербкз с
Фи няколко болни се норма- учения Продан Христов

165
лизират показателите на кръбната захар и т е спират напълно
приема на инсулин.
Е т о какбо споделя Христоб: "Когато имаше акиии и се съ-
бираха средства, само за една година във фонда за борба против
рака влязоха шест милиона шилинга, от които т р и милиона
получи проф. Мьозе в Грац. Той лекуваше с някакви спори, за ко-
ито се знаеше, че няма да дават никакъв резултат, и другите
т р и милиона дадоха на Раковия и н с т и т у т - на проф. Врба, за
да моЖе да се разхоЖда по Америка с приятелките си. През тая
година "Финансовото" (министерство) върна на брат ми доку-
менти за деветстотин хиляди шилинга, които беше похарчил
за изследванията, т.е. тия пари не ги признаха за разход и той
трябваше да ги заплати под формата на данък...
Предложихме документацията (от опитите, които е про-
веЖдал - бел. абт.) на един виенски медицински вестник, който
отказа да я публикува, понеЖе тя трябвало да мине през
Раковия и н с т и т у т във Виена, да се одобри от него. Втория
опит направихме в Лекарската камара. Тя също издава меди-
цински вестник. И т е отказаха..."
Лекарството многократно е изпробвано успешно на Живот-
ни и най-накрая след доста трудности, враждебна реакция и
насмешки, както и неколкократни опити на различни фарма-
цевтични фирми и колеги да измъкнат формулата от него,
Продан Христоб успява сам да осигури изпитанието му 6 една
болница във Виена. След като вшкда добрия лечебен резултат
от препарата, директорът на клиниката поЖелава да разбере
състава му и спира по-нататъшното му прилоЖение. Следват
експерименти в държавната болница в Клагенфурт под ръко-
водството на д-р Ерих Берга, където отново се постигат мно-
го добри резултати. "Болните, които се лекуваха в Клаген-
фурт, бяха в последния стадий на заболяването. Това са хора,
които са оперирани, облъчвани, с химиотерапия и след като Ве-
че няма абсолкзтно никакви шансове да им се продълЖи гкибо-
т ъ т , за лечение да не говорим, се изписват. И тия болни, кога-
то се започна изпробването на лекарството, отново влизаха 6
болницата - чули отнякъде - идваха. А имаше и такива, кои№°
я
по това време бяха на лечение в самата болница и се прехвърл '
и
ха към д-р Берга... Много от т я х бяха изписани без никаки
симптоми на заболяване. Те се изписаха здрави... има
тика. Всичко е документирано..."

166
 Освен това се установява, че дори и в много големи количес-
тва лекарството не показва никаква токсичност и не причи-
нява никакви увреждания 6 генетичния материал - бременни
гкени, излекувани с СН23 от ракови заболявания, разкдат напъл-
но здрави бебета, които се развиват нормално.
Следват и филмирани успешни опити с десетки болни в
Хирургическата университетска клиника в Граи при проф.
Шпат и в "Хануш Кранкенхаус" във Виена с директор проф.
Флайшхакер. "При такива паииенти, които са лекувани с ци-
гпостатика и облъчване и не е имало абсолкзтно никакви резул-
т а т и , с прилагането на медикамента туморите почти
изчезват. Това е документирано по време на изпробването."
Христов описва много случаи на терминално раково болни па-
циенти - и възрастни, и деиа, трайно излекувани с антималиг-
ноцит: "...имаме болни, които Живеят 15, 16, 19 години, след ка-
то са били 'кандидати' за другия свят - излекувани са, без да
има някакъв рецидив."
Проведени са успешни изпитания и в частната болница на
д-р Исълс. Скоро след това Христов с много трудности открива
своя малка клиника 6 курортното арадче Bag Райхенхал, на 17 км
от Залцбург, в Германия. Работата му обаче е саботирана от
главния лекар, когото наема. По-късно му крадат и от лекарст-
вото. "Мога да каЖа, че в клиниката имаше много добра атмосфе-
ра. Мезкду пациентите и персонала взаимоотношенията бяха ка-
то в една голяма фамилия. Нямаше т а я болнична обстановка,
както в големите заведения, ами една домашна атмосфера, което
за човек, болен от рак, е от голямо значение. Впоследствие офан-
зивата от страна на Лекарската камара, от страна на фарма-
цевтичната индустрия, от страна на местните власти се засил-
ваше с всеки изминал ден. Колкото резултатите ни бяха по-
добри, колкото повече болни се изписваха без симптоми, толкова
по-голяма ставаше реакцията от страна на конкуренцията, та-
ка да се ка?ке. Стигна се дотам да викнат д-р Вайс (назначената
от него нова главна лекарка - бел. авт.) при прокурор, без да има
причини. Прокурорът я предупредил, че е по-добре да напусне
клиниката, понеЖе има опасност да я съкратят, да и отнемат
п
Равото на лекар, да я изклкзчат от Лекарската камара..." При
Напускането си тайно през нощта тя изнася цялата документа-
ция за всички лекувани над 600 души. Опитът на Христов по съ-
дебен ред да си върне заграбеното не дава резултат.

167
 Следващият главен лекар, когото ученият наема, също бил
заплашен, че ще има проблеми с Лекарската камара, и той дорц
не почнал работа. И така независимо от протестите на паци-
ентите и техните близки, виждащи ефекта от лечението
Христов е принуден от Здравната служба да затвори клиника
та след година и няколко месеца успешна практика, по време р
която е лекувал безплатно, "...замисълът на властите прозц
раше. Това не беше загриженост за болните, а битка срещу мен
и срещу новия препарат..." Христов е принуден от немските
власти да напусне незабавно страната без обяснения и дори без
да има възможност да си прибере собственото оборудване.
"Още преди да затворят клиниката, се чувстваше, че има ня-
каква кампания, която няма да доведе до добър край.
Финансовата служба в Берхтесааден прави ревизия на
счетоводството. И още тогава усетих, че тук се търси начин
клиниката да се ликвидира. Много от разходите, за които има-
ше документи, не се признаваха, понеже счетоводителят ги е
представил по-късно... по този начин начитат клиниката, ко-
ято трябва да плаща двеста и няколко хиляди марки данък. А
всъщност клиниката работеше на загуба, понеже ние плащахме
всички разноски по нея от джоба си. Плащахме за лечението на
зерманските пациенти... Общо 223 хиляди марки неплатени
сметки за пациенти от всички краища на света... Имах чувст-
вото, че когато човек предприема такова нещо на света - мал-
ко или много ще получи подкрепа. Точно обратното се случи. Те
гледаха по всякакъв начин да могат да ни погребат, да ни
ликвидират... и успяха... Лекарската колегия създава услови-
ята, за да може официалната власт да настъпи фронтално...
Машинарията започва да работи по програма. Идбат екзекуто-
рите. Правят се обжалвания - въобще не се приемат. Искаме
втора ревизия - не се приема..."
"Смятам, че няма никаква солидарност (на здравите с бол-
ните - бел.авт.). Дори и лекарите, които са посветили живота
си да помагат на болните, и т е го правят автоматично.
Болният за т я х е само, така да се каже, един номер... Ако има-
ше солидарност, нямаше да се стигне до положение, в което сме
днес - доста хора да работят в областта на рака, пък и в дру-
ги области, но нямат сила да приложат за общо ползване от чо-
вечеството това, което са открили... Обикновено в една кли-
ника може да има 20, да речем, 50 лекари 6 по-големите болнич-

168
щ забедения, но един е, чиято дума се чуба. Тоба е шефът им.
Той е във връзка с индустрията, която произвежда медикамен-
ти, той казва кои от т я х ще се прилагат 6 клиниката. Всички
аруги са длъЖни да изпълняват неговите нареждания. МоЖе би
и ма много лекари, които като обикновени граЖдани се чудят
leak е възмоЖно, щом като има такова лекарство, то да не се
прилага. Но т е нямат власт. Инициатива моЖе би имат, но без
бъзмоЖност да правят това, което искат. Всичко върви по на-
реЖдане отгоре. А тия, които дърЖат кл1очовите позиции в го-
лемите клиники, които имат име, които могат да се нало-
Жат..- са хората на индустрията...
Има хора и институции, които са заинтересовани да не изле-
зе лекарство против рак по други съобраЖения. Индустрията
произвеЖда собствени медикаменти, които са в употреба и се
прилагат по целия свят. Това са т. нар. цитостатици. Индуст-
риалците знаят много добре, че цитостатиците не само не
лекуват, но могат да предизвикат и раково заболяване... И въп-
реки това се прилагат. Слепешката. Без да се мисли за последи-
ците... Производителите нямат интерес да излезе нещо по-
ефикасно.... Собствениците на тези производства нямат инте-
рес да се появи и утвърди някакъв медикамент, който наистина
лекува рака, понеЖе за късо време вече никой няма да купува тех-
ните... Те правят оборот за милиарди. Из един п ъ т кранът се
забива. Из един път тези милиарди изчезват, понеЖе идва някой
друг и още повече някой отдолу, от низините. Производителите
също нямат интерес да излезе на пазара ефикасен медикамент...
Учените..., които с т о я т на клкзчови позиции по министерства,
6 институти, т е са малко или много в ръцете на индустрията...
Този, който трябва да даде път на моето откритие, няма да по-
лучи нищо от мене, а от производителите сигурно получава. Ако
ми даде път - пресъхва му изворът. Той няма вече да получава
такива 'лесни пари'."
А ето и мнението на учения за различните институции, ко-
ито се създават по света, за да се "помага" на заболелите: "Чо-
век не моЖе да влезе във връзка с болните... Във Виена има спе-
Диални организации, които се занимават с болните от СПИН,
хуманитарни', но е изклк>чено човек да влезе в контакт с тях.
Те се занимават с други проблеми - да им осигурят облекло,
хляб, квартира, такива неща, от които не моЖе да им се про-
Животът... Интересно е, че когато има такива пробле-

169
ми, се обособяба специална каста - хора, които Живеят на
ба на болните... Стотици такиба хора образуват друЖеещба
организации, получават заплати. По тоя начин им се създав
работа. Цяла мафия. Обаче не т е допускат да стизнеш до щях
(до болните - бел. авт.). Лекарят - на върха стои т а м някакъв
си лекар, който никоза не моЖе да се намери..."
Тук искам съвсем накратко да ви запозная с това как е
създадено например Американското общество по рака (ACS)
През май 1913 г. група лекари и лаици се срещат в Харварп
клуб в Н1о Йорк, за да основат организация във връзка с рако-
вите заболявания. Целта и, забележете, не е да допринася за
излекуване или за профилактика на рака, а само за контрол ~
т.е. за поддърЖане на едно вечно статукво на "борба с рака".
Обществото е било спонсорирано от ДЖ. Морган и ДЖ. Рокфе-
лер младши, a lopucmume на последния - Дебевойз и Плимптън,
са избрани на водещи длъЖности в административното му
тяло през 20-те.
Ето какво мисли Христов за причините за рака: "... чове-
к ъ т се отдалечи доста от природата, от това, което тя му е
дала. Но най-злавното за здравето на хората - това е
храненето. След войната с масовото въвеЖдане на изкуствени-
те торове се увеличиха не само раковите заболявания, но и
много, много други болести... с изкуствените торове се насил-
ва клетката... Като отслабне клетката - отслабва целият
орзан. Като отслабва органът - отслабва целият организъм...
Когато една клетка е до такава степен слаба от тоба
израЖдане, казано на прост език, карциногенните (канцероген-
ните - бел. авт.) вещества, които поемаме, много лесно могат
да трансформират една здрава клетка 6 ракова, тъй като съп-
ротивата на здравата клетка е вече пониЖена... тези измене-
ния в организма настъпват постепенно и понякоза т р а я т 10,
15, 20 години... Факторите за образуване на рака не са само
един или два. Те са цял комплекс, в който храненето е сред най-
ваЖните. След това идват психическите състояния на хора-
та, стресът, в който Живеят. Всичко това заедно ускорява за-
боляването... замърсяването на въздуха, на водите... Индуст-
рията, която бълва непрекъснато отрови. Те се поемат от
хората, от Животните, от растенията. Икономиката е от
най-големите виновници, понеЖе се произвеЖда колкото се мо-
Же повече, без да се дърЖи сметка за екологията..."

170
 Продан Христов се опитба неколкократно да регистрира
откритието си 6 България още през 80-те години, по бремето
на управлението на Тодор Жибкоб, както и по-късно през 90-
m e j като се обръща към МНЗ, но без резултат. Очевидно отго-
ворните бисши чиновтщи 6 медицинските и правителствени-
т е инстанции, от които зависи изпитанието и приложението
на лекарството, слуЖат на чуЖди интереси и на собствения си
егоизъм, а не на народа и на страната си. "Няма солидарност
меЖду хората. Ако тази солидарност съществуваше, тя щеше
да е 6 състояние да накара институциите 'горе' да вземат съ-
бършено друго решение...", твърди Христов.
По целия свят стотици, моЖе би и хиляди частни и дър-
жавни лаборатории в университети, клиники и и н с т и т у т и
работят, за да о т к р и я т лек срещу рака, като се харчат ог-
ромни средства за кауза, която предварително е обречена на
неуспех. Ако бъде открито и въведено такова лекарство, ко-
ето помага на ораанизма да се справи с раковите заболявания,
това означава край на милиарди долари годишна печалба от
химиотерапия, облъчване, хирургически операции и всичко,
което обслуЖва цялата тази индустрия, защитаваща болест-
та.
Ето какво казва още във връзка с това Христов: "Средст-
вата, които еЖегодно се инвестират, се увеличават непрекъс-
нато... Същевременно разходите за лечение на болните от рак
надминават 3 млрд. ДМ. За да се открият нови лечебни бъз-
моЖности и за подобрение на старите, фармацевтичната ин-
дустрия в Германия през 1987 г. е дала 3,7 млрд. DM. В тази су-
ма не влизат разноските за медицинска информация и рекла-
ма..." Всяка година се провеЖдат десетки конгреси и конферен-
ции на тема рак и лечението му и се правят хиляди публикации,
но какъв е резултатът?
В САЩ още през 1972 бкздЖетът на Националния инсти-
т у т по рака (NCI) е възлизал на 400 млн. USD. След 20 години
този бк>дЖет е бече 2 млрд. USD и въпреки това само през 1991
а. 514 000 американци са починали от рак, докато във всички
бойни бодени от САЩ броят на убитите е 578 245. До 1991 г.
NCI вече е изразходил повече от 1 млрд. USD само за изследва-
ния върху рака на гърдата. И въпреки това, докато през 1973 г.
26,9 от всеки 100 000 Жени са умирали от този вид рак, през
1988 т е са вече 27,5!

171
щ Както стаба ясно по целия сбят броят на болните и умира-
щите от злокачествени заболявания непрекъснато С е
увеличава. В обявената от медицинските институции "война
на рака" милиони долари се вземат от данъкоплатците и се
хвърлят за една кауза, която предварително е обречена на
провал. Двукратният лауреат на Нобелоба награда и "баща" на
ортомолекулярната медицина д-р Лайнъс Полинг, казва: "Всеки
трябва да знае, че 'бойната с рака' е една голяма лъзка."

172
 Раздел IV. Лекарства ли казахте?

Глава 8. Ятрогенни заболявания и медицински

грешки
Най-общо казано, ятрогенни заболявания са тези, които са
предизвикани по някакъб начин от прилаганото лечение, дейс-
твията или поведението на самия лекуващ, диазностичните
процедури или обстановката, свързана с изброените елементи.
С нарастващото прилагане на продуктите на фармацев-
тичната индустрия ятрогенните заболявания с т а в а т и все
по-голям проблем. Според публикации в JAMA сериозните стра-
нични реакции, възникващи след приемането на медикаменти,
са една от водещите причини за случаите на преждевременна
смърт в САЩ. Едно изследване, публикувано в "Аустрелиън
дгкърнъл ъф хоспитъл фармъси" разкрива, че за периода 1987-
1988 г. меЖду 30 000 и 40 000 хоспитализации в Австралия се
дълЖат на страничните ефекти, свързани с приеманите син-
тетични лекарствени средства, а смъртните случаи са меЖду
700 и 900 на година. Но т ъ й като в Австралия, както и в САЩ
официално само около 10% от случаите се докладват, цялост-
ната картина остава скрита. Много лекари твърдят, че ис-
тинските цифри са значително по-високи. Според д-р ДЖулиън
Голд от "Нешънъл хелт сървейлънс кзнит" към Института по
здравето на Британската общност, чието задълЖение като
епидемиолог е да наблкздава цялостно здравната обстановка,
90 40% от всички пациенти в Австралия моЖе би са Жертва на
ягпроаенни заболявания. Поне половината от т я х са от услоЖ-
нения от медикаменти, Същата цифра се изчислява и за
Великобритания.
Нека да видим какво пише известният и извън страната
н
и токсиколог, проф. д-р Александър Монов, в книгата си
Лекарствена болест", на чиято титулна страница стои при-
зивът "На прага на 21-ви век-Зов за хуманизъм!": "Лекарстве-

173
ната болест е уникален парадокс и един от най-сложните фе_
номени 6 медииинската наука и практика. Тя е отражение на
голямото противоречие 6 съвременния сбят, а именно: средст-
ба и препарати, които медицината е изградила и създала за
борба срещу разнообразните болести в човешкия организъм
при определени услобия причиняват разнообразни и в редица
случаи много теокки болестни състояния. Отнася се за
патология, която заема еокегодно все по-големи размери 6 це~
лия свят. Тя си формира собствена епидемиология със собстве-
ни качествени и количествени измерения, в зависимост от ви-
да на лекарствата, времето и региона. Лекарствената болест
поставя редииа важни проблеми по отношение на нейната
същност, диааноза и лечение, на цялостната медицинска лечеб-
на практика в областта на всички видове заболявания...
Наблкзденията, извършени от мен и други изследователи
установяват, че през последно време лекарствената болест се
разширява с нови нозологични единици, нови увреокдащи меха-
низми в нейната патогенеза...
Лекарствената болест вклкзчва разнообразни увреждания у
човека от различни медикаменти, прилагани в общоутвърдени
терапевтични дози. Тези увреждания възникват в хода на ле-
чебния процес при правилно или погрешно поставена диагноза1.
Болестните промени при такава патология се колебаят в мно-
го широк диапазон от едва проявени единични симптоми до
крайно тежки поражения в различни органи и системи с небла-
гоприятна прогноза...
Постоянно се увеличава разпространението на лекарствени-
те увреждания в хода на лечението на редица заболявания, особе-
но на хроничните им форми... Докато епидемиите от инфекци-
озни заболявания възникват внушително остро, плътно изпъл-
ват определени населени райони и имат временен характер с
различна продължителност, лекарствените заболявания изпъл-
ват 'мълчаливо' и безшумно всекидневието на населението по
цялата планета... Медиците и обществото все още не могат ре~
ално да преценят действителните пораокения, които през пос-
ледните години тази патология нанася в човешкия организъм-
Тази епидемия все още няма бариери пред себе си, тя няма пери-
одичност и регионални ограничения. Тя е навсякъде... "*

Курсивът е от абтора.

174
 Побечето медикаменти са токсични, защото са съставени
ла
5но от изкуствено синтезирани химически съединения. Доста-
тЪ
ч н о е да отборите който и да е фармацевтичен справочник, за
а с е
убедите в това, четейки изброените многобройни отрица-
телни въздействия и противопоказания, изписани под всеки ле-
карствен продукт. От 1961 з. до сега броят на " т е с т у в а н и т е за
безопасност" медикаменти е надхвърлил 205 000. Приблизително
15 000 нови се пускат всяка година на пазара, а около 12 000 се
изтеглят, защото впоследствие се е оказало, че предизвикват се-
риозни за здравето вредни ефекти или смърт!
Проучвания, извършени през 90-те, показват, че в САЩ по-
не 180 000 души умират годишно в р е з у л т а т на ятрогенно пре-
дизвикана с м ъ р т . По данни на FDA само през 1978 г. 1,5 млн.
американци са били хоспитализирани в р е з у л т а т на "лечение"
с медикаменти. Около 30% от т е з и хора са били допълнително
убредени от т е р а п и я т а в болниците! Нозокомиалните
инфекции* в з е м а т годишно около 20 000 гкертви в САЩ.
Цената, свързана с т я х н о т о лечение, по данни на CDC е около
4,5 млрд. USD. През последните 20 години вътреболничните
инфекции са се увеличили с 36%. Една от причините е, че мно-
жество микроби са развили р е з и с т е н т н о с т към съществува-
щите антибиотици. Средно всеки един на 500 приети в болни-
ца умира в р е з у л т а т на медицинска грешка. На някои места
обаче съотношението достига дори до 1 към 200. За сравнение
шансът човек да загине 6 самолетна к а т а с т р о ф а е 1 към 8
милиона, а при автопроизшествия по п ъ т и щ а т а на САЩ заги-
ват годишно средно около 43 500 души.
К а к т о заявява Уилям Ричардсън, председателят на група-
та, извършила задълбочено проучване по проблема с ятрогенни-
т е заболявания, и президент на Фондация "Келог" в Б е т ъ л
Крийк, Мичиган, " т е з и зашеметяващо високи стойности... са
неприемливи за една медицинска система, чието първо обеща-
ние е 'да не вреди'".
Според Националната одитна слузкба на Великобритания
°коло 100 000 души всяка година се разболяват от вътребол-
нични инфекции, които пряко в о д я т до около 5000 смъртни
Сл
Учая и допринасят за около още 15 000.

* Т.с. тези, които се разбиват, докато човекът е на лечение или

из
след6анс б болница.

175
 Проф. Лусиън Лийп, детски хирурз и преподавател Q
Харвард, смята, че "здравеопазването е огромна индустрия ц
ятрогенните усложнения са проблем номер едно".
Проф. Бертранд Бел от медииинския колеЖ "Алберщ
Айнщайн" 6 Нк> Йорк: "Всеки ден в болниците се убиват хора
Това се случва във всяка болнииа в САЩ. Но обществеността
не go знае."
Според лекари, заемащи най-високи длъжности в универси-
т е т и из цялата страна, медицинските грешки са сериозен
проблем във всички болници в САЩ. (Това се отнася и за оста-
налите индустриализирани дърЖави.)
"Факт е, че ние извършваме хиляди грешки еЖедневно в на-
ционален мащаб", заявява Дейвид Неш, заместник-декан и ди-
ректор на СлуЖбата по здравна политика и клинични резулта-
ти при университета "Томас ДЖеферсън".
От векове има вицове за лекарските арешки, но с технизи-
рането и химизирането на медицината, т е стават все повече и
едва ли имаме повод за смях. Неизбезкно е и най-опитният и съ-
вестен лекар да е допускал грешки в практиката си и то
нееднократно! Нерядко това не зависи от неговите знания или
благородни намерения, а от различни други условия, вклкзчи-
телно и от страна на самия пациент. Има, разбира се, и опреде-
лен процент грешки, които се правят поради явно незнание и
пропуски в медицинската подготовка или немарливост. Според
публикации в американския печат хирургическите грешки
представляват най-голям процент - около 48.
Много от грешките изобщо дори не се забелязват или
докладват. Д-р Лейтън Клъф от Австралия коментира:
"Националните здравни с т а т и с т и к и не отразяват степен-
та на проблема с ятрогенните заболявания. В смъртния акт
могке да пише например, че болният е починал от бъбречна
недостатъчност, но не се отразява ф а к т ъ т , че това услож-
нение е настъпило вследствие на даден медикамент... Лека-
рите понастоящем не са задългкени да докладват набл1ода6а-
ните от т я х случаи на заболяване, провокирано от медика-
менти."
0
Част от тези проблеми се предизвикват от огромнот
разнообразие използвани синтетични лекарствени препарат^
страничните ефекти, които дават, и взаимодействияШа
ме^кду тях, които не могат да бъдат предвидени. Често сам11'

176
ш
е лекари, които приемат нови пациенти 6 болниците, не
знаят какби медикаменти е приемал или приема човекът.
Децата и възрастните хора са особено излоЖени на риск бъв
връзка с неточно определена доза или неправилно назначено
лекарство. Понякога и сестрите дават погрешни лекарства
и л и инЖекции.
Не трябва да се забравя, че хората се лекуват не само в
болниците, но и извън тях. Според едно изследване в старчески
домове за всеки долар за назначен лекарствен препарат е израз-
ходван по 1 долар и 33 цента за лечение на ятрогенното заболя-
ване, което е възникнало от приложението му.
За да се бори с проблема предписване на грешен медика-
мент на човек, за коаото не е предназначен, през 2000 г. амери-
канското правителство обяви, че ще направи основен ремонт
на написаните с дребен шрифт предупреждения за странич-
ните ефекти и противопоказания, с които се предполага, че
лекарите трябва да се запознаят, за да предпазват хората от
назначаването на опасни лекарствени средства. Допускайки,
че поради голямата си заетост твърде малко медици ч е т а т
тази част от указанията, а разчитат само на обясненията на
агентите на фирмите, които обаче въобще не наблягат на
рисковете, FDA смята чрез нововъведението да даде възмоЖ-
ност на лекаря за половин минута да види най-значителните
странични ефекти и противопоказания. Но това, разбира се, е
само палиативна мярка, т ъ й като истинската причина оста-
ва недокосната, а именно - прекаленото използване на медика-
менти и вредната философия, която господства по този въп-
рос!
Друг голям проблем са рецептите. Проучване на фарма-
цевти в Масачузетс показало, че около 2,4 млн. медикаментоз-
ни предписания са изпълнени погрешно в аптеките. През 1998
а. са изпълнени общо около 2,5 млрд. рецепти на 270 млн.
население, като това прави средно по 9,2 на човек! Освен това
голям брой медикаменти се продават и свободно, т. е. без
рецепта. Чудно ли е, че фармацевтичните гиганти се опит-
ват по всички възмоЖни начини да задушават естествените
лечебни методи?!
Според слушания пред Конгреса през 1997 г. около 51 млрд.
USD на година струват ятрогенните услоЖнения, голяма част
° т които са предотвратими. В същото време похарчените па-

177
pu 6 последно време за здравеопазването са около 1,2 трилиона
USD на година, което представлява 14% от брутния национа-
лен продукт.
В другите индустриализирани страни тенденцията също е
за непрекъснато увеличаване на разходите за здравеопазване
Според статия в "Бк>летин" от 24.03.1992г. в Австралия нап-
ример се изписват два пъти повече антибиотици, отколкото 6
Швеция и още повече, отколкото в САЩ и Великобритания
Според доклад на Националната здравна стратегия през 1992 g
са били направени 180 млн. рецептурни предписания. Това пред-
ставлява 640% увеличение в сравнение с 1949 г., като нараства-
нето не спира дотук! За 1991 г. в Австралия за медикаменти,
изписани с рецепта са похарчени 2 млрд. USD, a за такива, ко-
ито се отпускат без рецепта, 1,4 млрд. USD!
Здравните власти не само че недооценяват проблема със
страничните ефекти на фармацевтичните лекарствени сред-
ства, но се опитват да заблудят лековерната общественост,
че медикаментозно-предизвиканите заболявания се дълЖат из-
клкзчително на неправилна употреба и приложение и така
прехвърлят това бреме изцяло върху предписващите лекари и
дори върху самите пациенти. Целта е да се защити главният
виновник за това състояние - фармацевтичната индустрия 6
частност и медицинската индустрия като цяло! Затова и
официалните медицински институции пренебрегват факта, че
повечето от синтетичните препарати наричани от някои
"лекарства", са вредни в своята същност независимо дали са
"правилно" предписани!
По този въпрос д-р Ричард Тейлър, бивш активен член на
Общество "Лекари за реформа" и автор на книгата "Меди-
цина извън контрол" (Medicine Out of Control), пише: "Всъщ-
ност поради засилващата се комплексност на медицинската
технология и увеличаването на разнообразието от химикали,
предлагани за лечение, се увеличават ятрогенните заболя-
вания... За нещастие последните са самоподдърЖащи се и са-
моувеличаващи се. Много ятрогенни услоЖнения изискват спе-
цифично лечение, което от своя страна излага пациента на
възмоЖността за развитие на нова ятрогенна болест. Болни-
ят моЖе дори да получи ятрогенно услоЖнение в резултат на
а
диагностична процедура или тест, която е необходима, за д
се диагностицира първоначалното медикаментозно предизби-

178
 заболябане. Ситуацията, при която ятрогенната болест
п редизбик6а нобо подобно усложнение, би могла да се нарече
'ятрогенеза бторо нибо'. В болниците това не е рядко явление.
РъзмоЖно е дори да настъпи т р е т о и дори четвърто ниво на
я1П
ро8енеза... Всеки назначен медикамент, всеки извършен ди-
агностичен т е с т , всяка оперативна интервенция носят със
себе си риска от ятрогенни усложнения. На колкото повече
медикаменти, тестове и оперативни вмешателства е подло-
жен пациентът, толкова по-вероятно е да развие ятрогенно
заболяване. Поради съществуващото на настоящия етап
фрагментиране на медицинската помощ, при която всеки спе-
циалист обръща внимание само на съответната органна сис-
тема, цялостният риск, на който е излоЖен пациентът
Вследствие на тоВа често се забравя."
Още през 1966 з. д-р Бийти и д-р Петерсдорф пишат в
"Анали на вътрешната медицина": "Трябва да се посочи, че я т -
рогенните проблеми са кумулативни и в усилието си да се из-
мъкне от услоЖненията на диагнозата и терапията лекарят
моЖе допълнително да утеЖни проблема, бидейки принуден да
предприеме действия, сами по себе си рискови."
Най-сигурният начин да се намалят грешките е да се из-
чисти максимално здравеопазването от многобройните без-
полезни, а често и вредни и същевременно скъпи и като цена, и
за здравето медикаменти и от опасни, и ненуокно прилагани
диагностични процедури и хирургически интервенции. Защото
огромната част от грешките са резултат на създадената сис-
тема на функциониране на болниците, клиниките, здравното
осигуряване и въобще на здравеопазването като цяло. Колкото
по-слоЖно изградена е една социална система, толкова повече
се увеличава вероятността от грешки и толкова по-лесно се
манипулира.
Много лекарства имат подобни имена и могат да бъдат
объркани както от лекарите, така и от сестрите и па-
циентите. Непрекъснато излизат нови и нови медикаменти, а
лекарите не получават достатъчно достоверна информация
за повечето от тях и не могат да се ориентират в това море
° т синтетични боклуци.
Не трябва да се забравя и фактът, че медикаментите мо-
г
йт не само да предизвикват заболяване сами по себе си, но и
допълнително да маскират симптомите на оригиналната бо-

I 179
лест, превръщайки я 6 хронична, като така правят истинско-
то и лечение още по-трудно!
Трябва да се знае, че голяма част от хората се раждащ
здрави. Ако се хранят правилно, съблкздават хигиена и разумен
начин на живот и не им се пречи чрез всякакви наложени "здра-
вословни" мероприятия, като например ваксинации, могат да
останат здрави до дълбока старост. В повечето случаи на за-
боляване здравият организъм може да се справи сам без бъншна
намеса или само с незначителна такава, която може да се огра-
ничи главно до природни лечебни методи.
Много интересно явление е наблкздавано досега в различни
държави при провеждане на стачки от лекари. Например при
едномесечна стачка на медици в Израел през 1973 г. смъртнос-
т т а в национален мащаб достигнала най-ниското си равнище.
Според сведения на Йерусалимското погребално общестбо
смъртните случаи намалели почти наполовина! През 1976 г. 6
Богота, столицата на Колумбия, лекарите стачкували 52 дена
и според официалните с т а т и с т и к и смъртността спаднала с
35%! Подобни събития се случили няколко години по-късно 6
Калифорния и Великобритания.
Според проучване на CDC и след анализиране на десетте
водещи причини, които определят намаляването на заболева-
емостта и смъртността се установява, че на първо място е
начинът на зкивот, следван от факторите на околната
среда, наследствеността и едва на четвърто място идба нап-
редъкът в медицината! Според анализ на проф. Томас Мак-
Ккзън от бирмингамския университет медицината е играла
много малка роля в удължаването на живота във Вели-
кобритания през последните столетия, като най-много за то-
ва са допринесли подобренията 6 хигиената и храненето. Уче-
ните Джон МакКинли и Соня МакКинли идват до същите
изводи. Те установяват, че медицинското вмешателство 6
САЩ през последните 100 години има значение само между 1 и
3,5% за удължаване на средната продължителност на
живота. Тези статистики показват само едно: здравето зави-
си най-вече от профилактиката чрез правилен начин на
окивот, хигиена и рационално хранене!
Една основна причина, поради която здравеопазването по
света, а вече и у нас, е в това неудовлетворително
състояние, е, че медицинските институции и много лекари се

180
остабят да бъдат купени по най-различни начини от фарма-
цевтичната индустрия, чиято глабна цел, отново повтарям,
е печалбата. В книгата си "Разногласие в медицината - девет
лекари говорят без страх" (Dissent in Medicine: Nine Doctors
Speak Out), g-p P. Менделсон заявява: "Здравеопазването в
САЩ е превърнато в многомилиарден бизнес. На него се дъл-
Жат повече от 12% от брутния национален продукт.
Приходите от здравната индустрия, които понастоящем
надминават 360 млрд. USD годишно, са на второ място след
военната индустрия. Истинските печалби са всъщност мно-
го по-големи... Много индустриалци, решени да спечелят от
продукти, свързани със здравеопазването, срещат една ос-
новна пречка: практикуващите лекари представляват основ-
ните дистрибутори на тези продукти... Ако корпорациите не
контролират сбоите дистрибутори (лекарите), т е няма да
получат очакваните печалби за своите акционери... Затова не
трябва да се учудваме на факта, че висши слуЖители на кор-
порации, ориентиране към здравеопазването, са решили да
привлекат лекарите в своя лагер... Тези рекламни усилия, ко-
ито започват с подаръци към практикуващите лекари и сту-
денти по медицина, са се превърнали в широкообхватни
кампании, които моделират начина на мислене и на поведение
на медиците. Фармацевтичните компании наемат агенти,
чиято цел е да посещават лекарските кабинети и да предос-
т а в я т образци от техните медикаменти. Те описват показа-
нията и се опитват да убедят лекарите да използват техни-
те лекарства. Като всеки друг търговец т е омаловажават
продуктите на техните конкуренти, като същевременно
прикриват недостатъците на представяните от тях. Тези
агенти нямат медицинско или фармацевтично образование и
дейността им не е регулирана от никакви щатски или феде-
рални закони. Независимо от липсата на медицинско
образование... търговските им кампании са толкова резул-
татни в САЩ, че средноостатистическият лекар всъщност
Получава обучението си за медикаментите от тях. Тази прак-
тика вече е довела до широкоразпространена прекомерна
Употреба на медикаменти и от лекари в ежедневната им
Практика, и от неспециалистите... Фармацевтичната индус-
трия съблазнява младите студенти по медицина, като им
п
Редлага подаръци, безплатни пътувания до конференции и

181
безплатен "образователен" материал... На младите лекари
фармаиебтичните компании предлагат субсидии за научноиз-
следователска работа. На медицинските институти се пред-
лагат големи суми за провезкдане на клинични опити. Фарма-
цевтичните фирми редобно дабат щедри бечери и коктейли
за лекари. Те осигуряват парични средства за построяване на
сгради на болницг1, медицински университети и и н с т и т у т и
за 'независима' научноизследователска работа."
Фармацевтичната индустрия съвсем целенасочено е разви-
ла това огромно влияние върху медицинските образователни
институции. То е било подпомогнато от няколко фактора.
Пърбият е икономическият - федералните субсидии, отпуска-
ни за научноизследователски програми, са твърде недостатъч-
ни и на академичните учени не им достигат средства за проек-
ти. Второ - някои от извършващите изследванията имат ли-
чен финансов интерес в биотехнологиите и са изкушени от
възмозкността бързо да забогатеят. Трето - академичните ле-
кари обикновено имат незначителна клинична практика. В
университета т е са специалисти по екзотични болести, край-
ни състояния или Животински модели, но нямат опит от рабо-
та с хронично болни хора и техните егкеднебни проблеми и
нуЖди или с ранни симптоми, подсказващи за сериозни заболя-
вания. И т ъ й като академичният лекар не зависи от добрата
воля на пациента, за да прегкивява, здравето на последния е
второстепенен фактор за него. Всички тези причини го правят
слаб оценител на ефикасността на лечението, което предлага,
и доброволен залоЖник на медицинската индустрия. Впоследс-
твие, за да рекламират своята стока по-ефикасно, фармацев-
тичните компании използват имена на известни учени като
етикет за качество. Според д-р Р. Менделсон "практикуващи-
те лекари повече не са свободни да избират лечебния план, кой-
то би бил най-подходящ за вас, а са принудени да следват пред-
писанията на лекари, чиито мотиви и връзки (с медицинската
индустрия) са такива, че техните решения могке да не са 6 най-
добър баш интерес".
Защо, мо>ке би да се запитате, не чувате и не четете 6 ме-
диите за тази глобална конспирация? Ето ви отговора на
Дгкон Суинтън, бивш заве?кдащ личен състав на "Нк> Йорк
таймс" и един от най-увагкаваните американски вестникарС'
ки Журналисти. Наричан от своите колеги "деканът на сбо-

182
ята професия", Суинтън бил помолен да бдигне т о с т през
1953 г. пред "Нк> Йорк прес клъб", при който той праби много
баЖно и разкрибащо изявление: "На днешно бреме 6 Америка
няма такова нещо като свободен печат. Вие го знаете и аз го
знам. Няма нито един от вас, който да смее да напише своето
честно виждане, а ако го направите, знаете предварително, че
то няма да види бял сват. На мен ми плащат всяка седмииа, за
да не изказвам откровено мнението си във вестника, за който
работя. Други от вас са в подобна позиция като мен и всеки,
който е достатъчно глупав, за да си дава честните мнения,
ще бъде скоро на улицата и ще си търси друга работа...
Работата на журналиста е да руши истината, да лъже
безцеремонно, да изопачава фактите, да клевети и злослови...
и да продава страната си и расата си за насъщния си. Вие го
знаете и аз го знам и що за дивотия е този т о с т за независи-
мата преса? Ние сме инструменти и васали на богаташите
зад кулисите. Ние сме марионетките - т е дърпат конците, а
ние танцуваме. Нашите таланти и възможности и нашият
живот са собственост на други хора. Ние сме интелектуални
проститутки."
Изказванията и на други видни журналисти подкрепят
изявлението на Дж. Суинтън. Ричард Сейлънт, бивш прези-
дент на Си Би Ес нк>з, заявява: "Нашата работа е да дадем на
хората не това, което искат, а това, което ние решим, че
трябва."
Първата важна задача на медицинската индустрия в све-
товен мащаб е да потиска чрез всички възмогкни средства как-
вато и да е информация за надеЖдно и евтино природно лече-
ние, а втората - да поддъргка заблудата, че патентоваемите
синтетични медикаменти са отговорът на човешките стра-
9ания. Преди няколкостотин години католическата църква
натрупала огромно богатство, продавайки индулгенции на
вярващите, като им обещавала, че така ще си "спасят" души-
те. Но след това тази лъжа станала явна. Днес фармацевтич-
ните картели печелят милиарди като използват подобна схе-
а
^ - т е се опитват да ви продадат своите продукти като
3
9Равни индулгенции", подхранвайки измамата, че с т я х си ку-
п
Убате здраве.
Здравето е основно човешко право, както и достъпът до
Се
ки метод, който може да помогне то да бъде постигнато

183
или възстанобено. Никоя фармацевтична компания, организа-
ция или правителство нямат правото да ограничават разп-
ространението на информация за ползите от профилактич-
ните мерки и естествените методи на лечение и всяка страна
в света би трябвало да съобрази законодателството си с тези
основни полоокения.
Медицинската научноизследователска дейност би трябва-
ло да бъде под обществен контрол, както и политическата
такава, и то не само на думи. Парите на данъкоплатците
трябва да се използват преди всичко за развиването на профи-
лактични мерки и унищожаването на условията за развити-
ето на определени болести, а не за медикаменти, които само
облекчават временно симптомите, без да лекуват, и същевре-
менно предизвикват многобройни странични ефекти или
преждевременна смърт.
Фармацевтичният картел, въпреки някои свои неуспехи
напоследък с прокарването на определени закони 6 отделни
страни, не се предава. Сега се опитва да извива ръцете на на-
ционалните правителства и международните парламентарни
ораани. Напоследък беше направен опит да се прокара в бри-
танския парламент закон под името MLX 249, който пред-
вижда да се смята за престъпление разпространяването на
информация за какъвто и да е естествен профилактичен или
терапевтичен метод. И не само това, а да се даде кзридическа
власт на фармацевтичната индустрия да отсъжда и наказва
сама всички "престъпления" в нарушение на предложения от
нея закон!

По-долу предлагам на вашето внимание няколко примера на

ятрогенеза с дълготрайни последствия.

През 1997 г. от пазара са изтеглени медикаментите за от-

слабване фенфлурамин (fenfluramine) и дексфенфлурамин (dex-
fenfluramine), след като се установява, че т е са довели при мно-
го хора до сериозни необратими сърдечни поражения и дори до
смъртни случаи, когато са използвани заедно с друго лекарст-
вено средство - фентермин (phentermine). Тази комбинация на-
ричана фен-фен е била широко рекламирана и предписвана на
хора, искащи да отслабнат. Заведени са дела за стотици мили-
они долари срещу производителя.

184
 Hecmepougmime противовъзпалителни (НП) са твърде по-
пулярни медикаменти сред медииите и са широко използбани и
при артрит. Според публикация б "Америкън дЖърнъл ъф ме-
дисин" на учения д-р Г. Сингх от Станфордския университет:
"Дори една умерена преценка показва, че около 107 000 пациен-
ти се хоспитализират годишно във връзка със стомашно-чрев-
ни услогкнения, възникнали от приемането на НП и поне 16 500
смъртни случая годишно се дългкат на тях, и то само сред
артритно болните пациенти."

Талидомидът (Thalidomide) е синтезиран 6 Германия през

1954 г. при една програма за получаване на антихистаминови
медикаменти за лечение на алергии. От тестовете установи-
ли, че освен известни противовъзпалителни свойства новият
препарат имал и ясно изразено сънотворно действие.
През 1958 г. талидомидът навлиза в масова употреба в
ЕВропа, КЪкна Америка и Австралия. Буквално тонове от този
препарат са били произведени и предписани. Медикаментът е
бил назначаван и на бременни Жени за сутрешното гадене и
повръщане, когато имало такива.
На 16 декември 1961 г. д-р МакБрайд, австралийски гинеко-
лог, публикува съобщение в "Лансет", в което отбелязва, че бе-
бета, родени от гкени, приемали талидомид по време на бремен-
ността, имат характерни деформации на крайниците. След 5
месеца друго съобщение 6 същото медицинско списание заявява,
че талидомид, даван на бременни зайци, предизвиква подобни
уродства в крайниците на новородените. Препаратът е изтег-
лен от пазара, но порагкенията вече са нанесени.
Механизмът, по който талидомидът причинява вътреут-
робни дефекти, не е разгадан и до днес. Установено е, че този
негов ефект се изявява мегкду 21-вия и 33-ия ден от бременнос-
т т а като тератогенността не се влияе от дозата. При 80%
от новородените, при които майките са го вземали в критич-
ния период, се наблк>давали малформации. Пораженията са би-
ли предимно на горните крайници - от видоизменени като
плавници до липсващи пръсти на ръцете или цели ръце. Поня-
кога са били засегнати по подобен начин и краката, а 6 много от
с
лучаите имало и допълнителни дефекти - бродени сърдечни
п
°роцц, черепни малформации, лицеви парализи, уврегкдания на
Пикочополовата система и др.

185
 Децата, станали известни като "талидомидовите бебе-
та", според някои автори са около 10 000. За т я х са създадени Q
някои страни асоциации, които да ги подпомагат, но това едба
ли е направило техния Живот и този на родителите им по-
щастлив.

В периода 1957 - 1970 а. в определени малки райони в Япония

бъзникбат епидемии от заболябане, което донякъде приличало
на полиомиелит и протичало със слабост, парализи и слепота,
и на което било дадено името подостра миелооптиконевропа-
тия (SMON - Subacute Myelo-Opticoneuropathy). Повече от 15 го-
дини усилията да се изолира някакъб бирус или бактерия като
евентуален причинител за развитието му остават неуспешни.
Още при първите случаи е наблкздавана особена закономер-
ност на прояба на болестта: стомашни болки с разстройство,
понякога придружено с кървене, след което се изявяват и симп-
томите от страна на нервната система. До 1964 г. Жертвите
достигнали 161 души - твърде много за тези слабо населени
райони. Понякога заболявали по няколко души от семейство.
Обикновено най-много случаи имало 6 края на лятото, затова
учените решили, че моЖе би причинителят се пренася от ня-
какви насекоми. Но интересното било, че болестта се срещала
най-рядко сред малките деца, а най-често сред Жените на сред-
на възраст, което все пак било странно за инфекциозно
заболяване. При фермерите, които работели с повече пестици-
ди, се наблкодавала no-рядко, но имало доста случаи сред лека-
рите. При изследванията в кръвта и урината не се откривали
патологични промени, а освен това не се проявявали треска или
обриви, които непряко да показват наличието на някакъв па-
тогенен микроб в организма.
Епидемията дори заплашвала да застраши олимпийските
игри 6 Япония през 1964 г., т ъ й като никой не моЖел да открие
от какво се причинява болестта и с какво съответно да се ле-
кува.
През май 1964 г. японското правителство отпуска средст-
ва и назначава комисия за проучване под ръководството на
проф. МагодЖиро Маекава от университета в Киото. В екипа
бил вклкзчен и един от първите, които се сблъскали с новото
заболябане, Рейсаку Коно, високоуваЖаван вирусолог, за когото
отнобо ще стане дума след малко.

186
f
Същата година Масахиса Шингу, бирусолоа от университе-
та 6 Куруме и също член на комисията, оповестява, че е отк-
рил вирус в изпражненията на болни от SMON, който той кла-
сифицирал като ехобирус. Различни еховируси са известни с
това, че моаат да инфектират чревната лигавииа, и Шингу
решил, че има данни за такава инфекция. Той изказал твърде-
нието, че вероятно този микроорганизъм атакува впоследст-
вие нервната система подобно на полиомиелитния вирус и води
до развитието на заболяването. Той публикувал своето "отк-
ритие" през 1965 г., като твърдял, че причината за заболяване-
то е вече установена.
Но Рейсаку Коно приел с голяма предпазливост съобщени-
ето на Шингу. В продължение на почти три години той изслед-
вал пациенти със SMON, но не установил наличието на ехови-
руса, както и не успял да събере доказателства, че пациентите
изобщо преди това са били инфектирани с него.
В същото време Маекава и други изследователи от комиси-
ята направили изненадващо откритие, на което обаче за съгка-
ление било обърнато много малко внимание. Те установили, че
на около половината от заболелите е било предписвано едно ле-
карство против разстройство, известно под името ентеро-
биоформ (Enterovioform), a на другата половина - лекарството
емаформ (Emaform). И дбата медикамента били назначавани
при проблеми с храносмилатения т р а к т - такива, каквито се
изявявали при началните симптоми на синдрома SMON. Ес-
тествено възникнало подозрение, че мозке би тези препарати
имат някакво отношение към заболяването, но комисията,
съсредоточена върху идеята за вирусната етиология, бързо
отхвърлила това предпологкение, като отбелязала, че две раз-
лични лекарства не могат да предизвикат една и съща болест.
Същевременно до края на 1966 г. случаите вече станали 2000.
През 1967 г. комисията била разпусната, без да бъде устано-
вена причината. Но почти веднага след това 6 две селски облас-
ти в префектура Окаяма започнала нова вълна от заболяването.
Много възрастни гкени и някои мъгке в тридесетте били приети
6 съседните болници, като през 1971 г. заболелите представля-
вали почти 3% от населението на областта. Междувременно
п
Рез 1968 г. бил открит коксакивирус в един от пациентите, но
се оказало фалшива тревога - впоследствие се установило,
е станало случайно лабораторно замърсяване на пробата.

187
 През 1969 з. японското здравно министерство, разтревоЖе-.
но от разрастването на епидемията, назначава нова комисия с
десетократно по-висок бкздЖет в сравнение с 1964 г. - най-зо-
лямата комисия изобщо създавана за проучването само на едно
заболяване. За ръководител бил назначен този п ъ т Рейсаку
Коно, който бил отворен за алтернативни идеи относно въз-
моЖната причина за заболяването. Той разделил на четири час-
ти работния екип, в който влизали 40 от най-известните
японски специалисти в различни области на медицинската
наука.
По това време в световната специализирана литература
се появили съобщения за т. нар. бавни Вируси, които според ня-
кои изследователи причинявали заболяване след продълЖите-
лен латентен период на престой в човешкия организъм. Коно
проучил обстойно и тази хипотеза, провеждайки съответните
експерименти в продълЖение на три години, като дори помо-
лил за съдействие колеги от други страни, но и тук идеята за
намеса на някакъв микроб ударила на камък.
Част от учените в екипа започнали да т ъ р с я т бактерия
като евентуален причинител, но това също не довело до ника-
къв разултат.
За щастие някои от участниците в разследването не били
заслепени от вирусната етиология и именно т е преоткрили
това, което било установено при проучванията на предишната
комисия, но на което тя не обърнала нуЖното внимание.
Фармакологът Бепу, посещавайки силно засегнатата област
Окаяма през 1969 г., за да проучва причините за разрастващата
се епидемия, забелязва, че болните са приемали определени
медикаменти, за да лекуват разстройство. Но за разлика от
екипа на Маекава той проучва въпроса по-задълбочено и уста-
новява, че двете лекарства - ентеровиоформ и емаформ, имен-
1
но тези, които са били предписвани срещу диария, са различн
търговски наименования на една и съща субстанция - клиокбь
нол (clioquinol). Именно тези два медикамента били давани, по-
някога в големи количества, на хора с разстройство и дизенте-
рия.
Бепу направил експеримент с мишки, очаквайки да види неб-
рологична симптоматика, подобна на тази при SMON, но с из-
вестно разочарование установил, че Животните умрели и при-
бързано решил, че моЖе би се е заблудил със заклк>чението си.

188
 През същата 1969 а., проучвайки събраните данни от раз-
лични лекари и болниии, комисията се натъкнала на един осо-
бен ф а к т - някои от пациентите били описани със странен зе-
лен налеп по езика - симптом, на който до този момент не би-
ло обърнато бнимание. Първоначално сред учените възникнала
идеята, че вероятно този цбят се дълЖи на определен тип
бактерия, която моЖе да произвежда зелени пигменти. Но хи-
потезата не била потвърдена. МеЖдубременно постъпили дан-
ни, че при някои пациенти урината също е с подобен цвят. След
химично изследване се установило, че това е променена форма
на клиоквинол!
Клиоквинол, продукт на фармацевтична компания Ciba-
Geigy (Циба-Гайги), се продавал от години. Смятало се, че той
само преминава през червата, убивайки причинителя на дизен-
терията, без да се абсорбира в тялото. Но наличието му в ури-
ната и на езика на болните опровергавало тази теория. Съот-
бетно възникнало силното подозрение, че болестта е причине-
на от това вещество, а не от вирус. Този въпрос вълнувал из-
вънредно много Тадао Цубаки, професор по неврология в универ-
ситета в Нииаита, който се заел да събере неопровержими
доказателства, за да потвърди или да обори тази хипотеза.
Междувременно привърЖениците на вирусната етиология не
били очаровани от развитието на нещата. Опозицията към
становището на проф. Цубаки се засилвала и от факта, че
клиоквинолът бил масово изписван от лекарите, които сега не
моЖели да се примирят с разкритието, че моЖе би са влошава-
ли състоянието на пациентите. Разбира се, т е не са и подозира-
ли какво става всъщност, но идеята, че могат да бъдат обви-
нени, сама по себе си е била предостатъчен мотив за негатив-
ното им отношение към теорията за ятрогенната генеза на за-
боляването. Това вещество било давано на хора с разстройство
и коремни болки, но се оказало, че самото то предизвиква сто-
Машно-чревни проблеми и колики. Лекарите, неосведомени за
тези странични ефекти, са го назначавали в много случаи във
все по-големи дози с презумпцията да лекуват разстройство-
то, но всъщност са допринасяли за задълбочаване на проблема и
Впоследствие се е развивала неврологична симптоматика.
Проф. Цубаки наредил да се направи проучване в 7 болници.
Д° кади 1970 г. той вече бил събрал достатъчно данни, за да
О следното заклк>чение: 96% от заболелите са вземали

189
клиокбинол, преди да разбият SMON, а тези с най-тежките
симптоми са приемали най-високи дози. Освен това се устано-
вило, че случаите на SMON били 6 синхрон с количеството на
предписваните и продавани за различните периоди от време
медикаменти, които съдържали тази субстанция.
Ятроаенният произход на заболяването обяснява и стран-
ните му и необясними характеристики, които всъщност били
свързани с особеностите на приема на клиоквинол - в по-малки
дози от децата - затова при т я х имало най-малко поражения;
често в цели фамилии, в които имало дизентерия или
разстройство, както и в семействата на лекари, т ъ й като те
самите често разчитали на този медикамент при подобни
стомашно-чревни оплаквания. Освен това се установило, че
епидемията започнала съвсем скоро след като дбата препара-
та ентеровиоформ и емаформ били одобрени за производство б
Япония.
През януари 1970 г. имало нови 36 случая на SMON и още 70
през 1оли, затова японското здравно министерство решило да
доведе до знанието на лекарите разкритията и да ги огласи 6
пресата. На 8 септември японското правителство забранило
изобщо продажбата на клиоквинол. През цялата следваща годи-
на имало само 36 случая на SMON, през 1972 г. - 3, а през 1973 -
само 1. С това епидемията свършила!
Изследванията върху тази субстанция с Животни продъл-
жили през следващите години и безспорният му невротоксичен
ефект бил доказан. За мишки той бил толкова отровен, че при
т я х нямало време да се проявят никакви неврологични симпто-
ми - т е просто умирали (спомнете си за опита, извършен от
фармаколога Бепу). Междувременно се установило, че и в други
страни по света са съобщавани от лекари подобни случаи, но
без епидемичен характер. В Япония клиоквинолът е бил пред-
писван масово и в големи дози, като нерядко болните са приема-
ли и други медикаменти. Здравнозастрахователната полити-
ка на японското правителство стумилирала предписването на
повече лекарства, като заплащането на лекаря се определяло
главно по този показател! В резултат на това процентът на
здравноосигурителния бк)джет скочил от 26 за 1961 а. до 40 за
1971 г. - цифра, превишаваща значително тези в другите стр а "
ни. Имало е пациенти, които са приемали от клиоквинола п°
няколкостотин грама в продължение на няколко месеца, дока"

190
0io 6 други страни no света той е бил сравнително рядко назна-
чаван и в no-малки количества.
SMON е типичен пример за ятрогенно заболяване. Ето до
какво моЖе да доведат фармацевтичните "магически хапове"
и погрешната здравна стратегия и политика. Еднопосочност-
та на мислене на някои учени допълнително забавила разкрива
нето на истинската причина. Както Р. Коно сполучливо отбе-
лязва: "Ние все още сме здраво в хватката на откритията и
теориите на Пастъор и Кох." Във всеки случай вирусолозите
получили урок, а епидемията била прекратена.
Рекапитулацията била 11 007 Жертви, от които няколко
хиляди починали, а останалите трайно увредени, години изсле-
дователски труд и много средства. След като разбрали, че още
преди това Ciba-Geigy е получавала сведения, разкриващи ток-
сичността на клиоквинола, разгневени потърпевши завели дело
срещу компанията, японското правителство, 14 дистрибуто-
ри на медикаментите и 23 болници и лекари. Ето какво казва
Ецуро Тоцука, един от адвокатите на пострадалите: "Ние бях-
ме единствените, които събирахме информация извън Япония
и канехме чуЖдестранни експерти, за да свидетелстват в
съда. Установихме, че FDA в САЩ е ограничила употребата на
клиоквинол още 10 години преди това да стане в Япония. Ние
открихме лекари от чуЖбина, които са докладвали и преди
странични ефекти от употребата му. Но Ciba-Geigy осъщест-
би връзка с т я х и ги убеди с изклкзчение на един или двама да не
ни оказват съдействие... Компанията беше поканила някои от
тях на почивка, а други да посетят главното й предста-
вителство... Ние разбрахме, че т е са възнаградени, за да не ка-
Жат нищо."
Днес мнозинството учени и лекари, да не говорим за обикно-
вените хора извън Япония, не са чували за цялата тази исто-
рия.

Хормоналните препарати и особено свързаните с предпаз-

ване от забременяване днес вече са масово изписвани и у нас.
Гази мода също има своите вредни последствия. Ето някои от
сгг
фаничните им ефекти: увеличен риск от развитие на
тромбози, повишаване на кръвното налягане, увеличаване на
Нелесното тегло (често наблкздавано явление), отоци, акне,
Разстройства на функцията на щитовидната Жлеза, възниква-

191
не на спонтанни маточни кръвотечения, нервно-вегетативнц
разстройства - главоболие, миарена, депресия, умора и др. Про-
тибопоказанията биха заели половин страница, затова няма да
изброявам всички. Намесата 6 хормоналния баланс на организ-
ма мооке да има трайни отрицателни последици и такаба не е
зкелателно да се осъществява, без да има изрична нуокда от
това и то едва след като са опитани всички естествени средс-
тва на лечение и ако те не са дали резултат.
През 40-те години в САЩ масово е бил предписван на млади
Жени хормоналният препарат диетилстилбестрол (ДЕС). Бом-
бата избухва десетина години по-късно, когато изведнъЖ рязко
нарастват случаите на изключително редкия по принцип рак
на влагалището при малки момичета. Оказва се, че заболелите
са родени от майки, приемали ДЕС. Само в документацията на
д-р Хърбст, според д-р Р. Менделсон, има описани 300 подобни
случая.
Контрацептивното средство норплант е на второ място
по докладвани странични ефекти след антидепресанта прозак
(вЖ. при "Антидепресанти") и затова И н с т и т у т ъ т за изслед-
ване на населението попълва официална петиция go FDA, за да
иска спиране на продажбите му.
Норплант е създаден от ембриолога Шелдън Сегал с финан-
совата помощ на фондация "Рокфелер". Той е производство на
Wyeth-Ayerst и е бил одобрен за употреба в САЩ от FDA на 10
декемрви 1990 г. Състои се от 6 малки капсулки, пълни със син-
тетичен прогестерон - левоноргестрел. Те се поставят под-
коЖно на мишницата на Жената, за да я предпазват от забре-
меняване за срок до 5 години. Според изчисления около 1 млн.
американки и около 2,5 млн. Жени от други части на света са
имплантирани с норплант. Поставянето и махането му стру-
ва меЖду 300 и 600 USD.
Тестуването на норплант започва през 1972 а. в развиващи-
те се страни - Хаити, Бразилия, Индонезия, Бангладеш;, Ямай-
ка, Чили и Доминиканската република. В стряскащо докумен-
тално предаване - "Човешката лаборатория", излъчено по ВВи
се излага непрофесионалният начин, по който са били извъриге-
ни клиничните експерименти с препарата в Бангладеш и Хаи-
ти, като са били нарушени меЖдународните норми за подобни
изпитания. Предаването е било осъществено през 1995 г. и из-
лъчено във Великобритания, но не и в САЩ.

192
 Въб филма гкени, участвали 6 опита, свидетелстват за
тегкки странични ефекти, проявили се след поставянето на
контрацептива. Те не са били предупредени за експериментал-
ния характер на проучването, нито за възможните рискове. На
т я х дори им било отказано махането на имплантанта,
До днес хиляди дела са заведени 6 САЩ срещу фирмата произ-
водител от Жени, изпитали според т я х сериозни странични
ефекти от поставянето на норплант, включително и ослепяване.

Антидепресанти и психостимуланти

Последните десетина години често чуваме за масови убийст-

ва и въоръгкени престъпления в САЩ, извършени както от въз-
растни хора, така и от деца, които никога дотозава не са проявя-
вали агресивно поведение и не са участвали в престъпни банди.
Един ден през 1989 г. ДЖоузеф Уесбекър, печатарски работ-
ник в Луизвил, идва на работното си място, убива 8 души и ра-
нява 16 с автоматично оръЖие, след което се самоубива.
На 19 февруари 1996 г. Тими Бектън, на 10 години, използва
като щ и т сбоята 3-годишна племенничка, насочвайки пушка
срещу заместник-шерифа.
През ноември 1996 г. Дгкули Мари Мийд се обагкда на 911, мо-
лейки полицаите да дойдат и да я застрелят, защото, ако т е не
го направят бързо, тя самата ще се застреля. Но ще застреля и
тях преди това. Петима полицаи пристигат само за няколко
минути и я "успокояват" с 10 куршума в главата и тялото.
На 21 май 1998 г. в Спринзфийлд, щата Орегон, 14-годишни-
ят ученик Кип Кинкел застрелва своите родители, след което
отива в училищния стол, където убива 2 и ранява 22 свои
съученици.
На 24 май 1988 г. две момчета на 11 и 13 г. откриват огън
от горичката, разположена край тяхното училище. Резулта-
т ъ т - 5 убити и 9 ранени.
На 20 април 1999 г. двама студенти в Литълтън, Колорадо,
си устройват "гърмяща веселба" в една гимназия в покрайнини-
те на града.
През к>ли 1999 г. Марк Бартон убива 13 човека в Атланта.
Повечето от извършителите ги чака дойшвотна присъда
и
ли смъртно наказание.

193
 Това е само част от зловещата статистика. Но какво мо-
Же ga е допринесло за тези внезапни изстъпления? Дали има не-
що общо меЖду тях?
Не моЖем да не допуснем и да не отбелеЖим вредното вли-
яние на телевизията и киното, които предлагат насилие в
изобилие; относително свободния достъп до оръЖие, липсата
на подходящо образование, наличието на семейни проблеми и
откъсване на децата от семейството, икономическите за-
труднения, въздействието на расистки, сатанински и други
подобни култове. Но това, за което средствата за масово осве-
домяване, с малки изклкзчения, не уведомяват своите читате-
ли, е, че всички тези деца и бъзрастни са приемали психотроп-
ни медикаменти.
Нека се впуснем б едно малко разследване.
През януари 1988 г. американската фармацевтична компания
Eli Lilly & Co. ("Илай Лили") пуска на пазара своя хит - антидепре-
санта флуоксетин или известен още като прозак (Prozac). Смята
се, че е вземан досега от около 40 млн. души по света, като 6 пос-
ледните години се дава масово и на деца. Прозак заедно с флуво-
ксамин (Luvox), сертралин (Zoloft), пароксетин (Paxil, Seroxat), ци-
талопрам (Seropram) и фебарин (Fluvoxamine) спадат към една
група - тази на т. нар. селективни инхибшпори на обратния зах-
ват на серотонина (SSRI*). Те избирателно потискат обратното
залавяне на серотонин 6 синаптичната цепка и съответно водят
до повишаване на нивото на този медиатор в мозъка.
Антидепресантът венлафаксин (Effexor) също потиска об-
ратния захват на серотонина, но не е специфичен, защото дей-
стба по същия начин и на норепинефрина, и на допамина (други
медиатори 6 мозъка). Според документацията на FDA има по-
добни странични ефекти като прозак. Известно е, че той моЖе
да причини тревоЖност, безпокойство, безсъние, анорексия, за-
губа на тегло и мания. След употребата му са докладвани сери-
озни абнормни поведенчески и емоционални реакции - параноя,
враЖдебност, депресия, налудни идеи, психоза. МоЖе да предиз-
вика хиперактивност и спазми в различни мускулни групи, ка-
то например тортиколис, и да доведе до сексуална дисфункция-

* За по-удобно ще използвам по-нататък б текста съкратеното

от английски език обозначение на препаратите от тази арупа - SSR*
(Selective Serotonine Reuptake Inhibitors).

194
 Но нека продълЖим с прозак. Избестният американски пси-
хиатър Питър Брегин казба: "У мен няма никакво съмнение, че
прозак моЖе да добеде до насилие и самоубийство. Вшкдал съм
много такива случаи. При един неотдавнашен клиничен експе-
римент 6% от децата приемащи прозак, станаха психотични.
А манийната психоза моЖе да доведе до насилие."
За да разберете кой е д-р Брегин, ще ви запозная накратко с
неговата биография. Дипломира се с отличие в Харвардския
университет през 1958 а., след което забърщва едно от най-
престшкните учебни заведения в света - "Кейс уестърн ризърв
скул ъв медисин" в Кливланд. Специализира психиатрия и полу-
чаба високо признание с назначението си 6 Национания инсти-
т у т по психично здраве на САЩ. Член на Американската пси-
хиатрична асоциация и на Кралското медицинско общество в
Англия, директор на Центъра за изучаване на психиатрия и
психология, който създава през 1971 а., и хоноруван преподава-
тел в университета "ДЖон Хопкинс". Член е на редакторския
състав на няколко медицински и специализирани психиатрични
издания. Автор е на много книги и статии в областта на
психиатрията, меЖду които "Токсична психиатрия" (Toxic
Psychiatry, 1991) и "Да отвърнеш дръзко на прозак" (Talking
Back to Prozac, 1994). Заради последната и заради участието му
като дещо лице в няколко процеса срещу Eli Lilly компанията го
атакуба и се опитва да го дискредитира.
През 1994 г. д-р Брегин се явява като експерт, за да свиде-
телства срещу Eli Lilly no случая на ДЖоузеф Уесбекър, за кой-
то стана дума no-горе. Едно от предявените към производите-
ля на медикамента обвинения, което поддърЖа д-р Брегин, е, че
компанията не е направила достояние съществени научни до-
казателства за опасностите възникващи при приемане на пре-
парата, т. е. възможността да причиняба изблици на насилие и
9а подтиква към самоубийство. Според д-р Брегин над 160 дела
са заведени срещу фирмата производител, повечето от които
за внезапно възникналите прояви на насилие към другите или
към себе си проявили се в процеса на лечение с медикамента.
Престижното британско медицинско списание "Лансет" 6
е
дин от броевете си от 1990 г. предупреждава, че приемането на
лекарства от групата на SSKI е свързано със стимулирането на
с
Уицидни мисли и поведение (т.е. самоубийствени). По-късни
Проучвания 6 Англия също потбърЖдават тази опасност.

195
Според проф. Брегин стимулиращият ефект на прозак по бреме
на клиничните му изпитания е бил толкова изразен, че 6 много
случаи се е налагало да се нарушава протоколът на опита и да
се назначават на болните транквиланти или седативи, за да
потиснат тревожността и възбудата, които възниквали. В
сравнение например с някои други антидепресанти като имип-
рамин и амитриптилин, приемането на прозак води до 4 пъти
по-висок риск от извършване на самоубийство.
Прозак причинява мания в малко повече от 1% от пациен-
т и т е (при трицикличните антидепресанти този процент е
около 0,3). Например при мания след прием на медикамента в 23
от 33-те докладвани случая въобще не е имало подобни епизоди
преди това. Манията често завършва с насилие и деструктив-
но поведение както към себе си, така и към околните, като чо-
векът моЖе да изпитва параноидни налудни идеи и да проявява
силна врагкдебност.
Проф. Брегин: "Натрупват се все повече доказателства, че
антидепресантите не са най-доброто лечение на депресия. В
същото време досега вече има натрупани достатъчно много
данни, които показват, че т е често уврезкдат мозъка и ума, по-
някога предизвиквайки сериозни и опасни поведенчески абнорм-
ни прояви, вклкзчително и насилие, насочено към самия себе си и
към другите."
Според д-р Дзкоузеф Тарантоло, психиатър от Вашингтон,
"всички медикаменти от групата SSRI лишават пациента от
емоция". Поведение, свързано с насилие или самоубийствени
действия, са наблк>давани както още в самото начало на при-
емане на прозак, така и след продължително лечение. Когато
наскоро говорих по този въпрос с мой приятел лекар от чузкби-
на, той ми каза: "И аз, и моите колеги знаем за това действие
на медикамента."
Някои от често срещаните странични ефекти на прозак
вклкзчват: проблеми в сексуалната сфера, особено при мъгкете
- понигкено либидо, неспособност да се изпитва оргазъм, пови-
шено артериално налягане, кръвоизливи, втрисания, засилен
апетит, наддаване на тегло, гадене и повръщане, промени бъб
вкусовите усещания, болки в ушите, често уриниране. Някои
no-рядко срещани или само в единични случаи са гастрит и гас-
троентерит, колит, отоци по крайниците, дерматит, опадва-
не на косата, сърцебиене, аритмия и застойна сърдечна недос-

196
щатъчност, мигрена, хипотиреоидизъм и др. Но най-теЖките
неЖелани реакции са: апатия, параноя, антисоциално победе-
ние, враЖдебност, тревоЖност, суицидни мисли, халкщинации,
^рационални идеи, хистерия - въобще един експлозивен кок-
тейл от симптоми.
Психиатърът от Харбардския университет Мартин Тей-
Ч
ър заедно със своя колега ДЖонатан Коул и медицинската сест-
ра Керъл Глод публикуват през февруари 1990 г. в престижния
"Америкън дЖърнъл ъф сайкайътри" доклада "Възникване на
интензивни сиуцидни мисли по време на лечение с флуоксетин
(прозак)". В него се разглеЖдат случаите на шестима пациенти
меЖду 19 и 62 години, лекувани за депресия, които преди започва-
не на терапията с медикамента не са имали суицидни мисли.
Авторите подробно описват как всичките тези шест души след
няколко седмици са били изцяло обхванати от мисълта за само-
убийство и изпаднали в "много интензивно и завладяващо ги на-
пълно състояние" - такова, каквото никога не са изпитвали ко-
гато и да било преди това. Единият от тях си допрял заредена
пушка 6 главата, а друг едва бил удърЖан да не извърши самооса-
катяващи действия. Тези суицидни мисли се задърЖали след пре-
късване на лечението, ако това изобщо моЖе да бъде наречено
такова, от т р и дена до три месеца у различните пациенти. Д-р
Тейчър пише, че този опасен страничен ефект се наблкодава при
3,5% от лекуващите се при него, които приемат прозак.
Едно по-ранно изследване, резултатите от което са публи-
кувани в септемврийския брой на "ДЖърнъл ъф клиникъл
сайкайътри" от 1989 г., показва, че петима от лекуваните раз-
били т. нар. акатизия - състояние, характеризиращо се с сил-
на тревоЖност и моторно безпокойство, пациентът страда
от безсъние, като непрекъснато се върти в леглото и изпитва
нуЖда непрестанно да дбиЖи крайниците си. Според д-р Брегин
това състояние би могло да допринесе за проявата на насилст-
вени или себедеструктивни действия, т ъ й като то представ-
лява изключително тормозещо преЖивяване. Според доклад на
Пъблик ситизън рисърч груп" от 1990 г., акатизия моЖе да се
п
Рояви при 10-15% от приемащите прозак.
Д-р Дейвид Хийли, меЖдународно признат психофармако-
Л
°Й, твърди, че има явна причинно-следствена връзка меЖду
приемането на медикамента и случаите, свързани със само-
Убийства и убийства.

197
 Епидемиологично изследване, публикувано през 1995 г. в
"Бритиш медикъл дЖърнъл", също свързва приемането на про-
зак с повишен суициден риск.
Според проучване, извършено от учените, работещи 6
Йейлския университет Кинг и Ридъл и публикувано б " Дгкърнъ.л
ъв ди Америкън академи ъв чайлд енд ъдолесънт сайкайътрц'
през 1991 а., саморазрушителни феномени се наблк>дават у 14%
от децата и кшошите (мезкду 10 и 17 а.), лекувани с прозак за об-
сесивно-компулсивно разстройство.
Същевременно многобройните контролирани сравнителни
изследвания на медикаментите от групата на SSRI не показ-
в а т статистически значима разлика в ефектибността им при
лечението на депресия. Едно шокиращо изследване, публикува-
но 6 "Дгкърнъл ъв нървъс енд ментъл дизийзиз" от 1996 г. (mow
184, № 2) от Рода Фишер и Сеймур Фишер, наречено "Антидеп-
ресанти за деиа", заклк>чава: "Независимо че 6 литературата
единодушно се отчита в резултат на двойно-слепите опити,
че антидепресантите не са по-ефективни от плацебо при лече-
нието на депресия при деиа и кшоши, т е продължават да се из-
писват масово."
За 1995 8. прозак заема една т р е т а от всичките продажби
на фирмата. Печалбите на компанията от него са 2 млрд. USD,
а за 1999 г. - 2,6 млрд. USD.
Майкъл Гринфелд в с т а т и я т а си "Да защитаваш прозак",
публикувана през декември в "Калифорния лойър", отбелязва,
че б последните няколко години една дузина съдебни случаи сре-
щу призводителя са потулени чрез договаряне все едно, че нико-
га не ги е имало. Това дърЖи пресата настрана и съответно и
обществеността, която не разбира за огромните обезщетения,
които изплаща компанията. По този начин много хора, които
също се чувстват ощетени от медикамента, не повдигат об-
винение срещу нея. В някои случаи компанията прави договорка
и с обвинението, което предявява незначителен иск, давайки
възможност тя да бъде публично оправдана. В същото време
тайно изплаща на потърпевшия значителна сума. Това са някои
от триковете, които използват по приниип фармаиевтичниШ6
кониерни, за да прикрият своите грешки. Досега от всички за-
ведени в САЩ дела срещу Eli Lilly от потърпевши присъда не е
била произнесена 6 нито един случай, като или обвиненията с
били отхвърлени, или са били разрешени по гореописания на ч и

198
Мнението на компанията бинаги е било: "Виновно е заболяване-
010, а не медикаментът."
Но нека да се върнем към историята на прозак и неговото
узаконяване.*
През 1982 г. Дейвид Данър от университета във Вашингтон
започва да получава средства от Eli Lilly за научноизследова-
телска работа и семинари, които впоследствие ще достигнат
до 1,4 млн. USD. В същото време Данър е в Съвещателния ко-
митет по психофармакологични медикаменти към FDA, който
преглеЖда представянето на нови лекарства пред Управле-
нието. Членовете на комитета винаги се п и т а т дали нямат
конфликт на интереси с тази фармацевтична фирма, която
представя съответния продукт за одобрение. Въпреки че меж-
дувременно Eli Lilly вече му е платила за провеЖдането на кли-
ничен опит със 100 пациента с прозак, Данър заявява, че в нас-
тоящия момент няма никакви подобни отношения с фирмата и
FDA приема отговора му за истинен. Освен това той е изнесъл
до този момент и 5 семинара, спонсорирани от същата компа-
ния. Но за всичко това Данър не съобщава на FDA. Той премъл-
чава, че фирмата има договорка с него за спонсориране на още
два негови семинара, ако прозак бъде одобрен. И първия от т я х
върху новия медикамент той изнася в Питсбърг само един ден
след като FDA дава разрешение за пускането му на пазара.
Съвсем скоро след това Данър получава от компанията нова
субсидия, за да изследва ефекта на препарата върху механизма
на съня.
През 1985 г. Eli Lilly провеЖда нов опит с прозак, при който
установява, че той не е по-ефикасен от плацебо затова един
статистик от FDA им предлага да намерят начин да предста-
вят резултатите от опита по-приемливи. Компанията изк-
л1очва от клиничните тестове страничните ефекти, като ги
приписва на самото заболяване (депресията), но от Управле-
нието казват, че това опорочава резултатите.
През 1986 г. д-р Ричард Капит, който работи за FDA дава
следното становище: "Прозак моЖе да влоши някои симптоми.
С прилоЖението на медикамента се свързва определен клини-
чен риск от лека до средна теЖест... Тези потенциални риско-

м
* Тази информация е придобита чрез Закона за сбобода на инфор-
ацията, който действа В САЩ.

199
бе бклкзчбат засилване на вегетативната симптоматика на
депресията. Предлага се тоба да се отрази 6 листовката къад
медикамента, за да предупреждава лекарите за възмоЖните
влошавания... Ако лекарството се допусне до производство,
след това ще са необходими нови опити, за да се прецени по-
точно теЖестта на потенциалните рискове."
FDA установява, че Eli Lilly не е представила никаква ин-
формация за психотичните епизоди по време на изпитанията,
проведени с прозак, но не предприема никакви мерки, за да сан-
кционира компанията.
Два месеца преди да се даде зелена улица на препарата, от
FDA знаят вече за 27 смъртни случая от контролните клинич-
ни изпитания - самоубийства, извършени по различен начин! За
всички от т я х е потвърдена директната им връзка с прозак.
Докладвани са още 12 други инцидента със смъртен изход, но
т е не са били пряко свързани с приема на медикамента. Въпре-
ки смущаващите данни прозак е одобрен и пуснат на пазара.
През авауст 1991 г. след едно слушане за прозак Пол Лебер
от FDA изразява загриЖеност, че до този момент има повече
от 15 000 негативни сведения за медикамента, и притиска
персонала, който работи в отдела за докладване на странични-
те ефекти на лекарствата, да отхвърли голяма част от тези
реакции като маловаЖни.
До 1992 g. в FDA са докладвани 28 600 странични реакции плкзс
1700 смъртни случая! Един от членовете на комисията към FDA,
Дейвид Кеслер, заявява, че това сигурно е само част от отрица-
телните явления. (Да си спомним, че по принцип само около 10%
от сериозните странични ефекти се докладват на FDA!)
Трябва да се отбелеЖи, че в Германия отказват да лицензи-
р а т прозак до 1992 г., докато компанията не се съгласява да
слоЖи в листовката предупреждение към лекарите, че пациен-
т ъ т трябва да бъде следен отблизо по време на терапията и
при необходимост да се дадат успокоителни (за да се тушира 6
известна степен състоянието на акатизия, което моЖе да Въз-
никне и за което стана дума по-горе).
Критики към прозак идват и от Великобритания. През
1995 г. Хершел ДЖик извършва проучване върху самоубийстба-
та 6 тази страна сред хора, които са приемали 10 различни
антидепресанта, предписани им от личния лекар. Той открил-
че при пациентите, приемали прозак самоубийствата били зна-

200
чигпелно побече. Според изследването при лекуваните с неао
и
ма 187 самоубийства на 100 000, докато същата иифра за хо-
рата с депресия, които не са в много теЖко състояние и не са
ле ку6ани, е само 30. Това значи, че шансът да се самоубиеш, ако
приемаш прозак, е неколкократно по-висок, отколкото ако не
се лекуваш изобщо!
Поради лошата репутация, която прозак добиВа през пос-
ледните години, Eli Lilly променя името му на сарафем (Sara-
fem), като препоръчва "новото лекарство" за лечение на пре-
менструален синдром при Жени (известен и като пременстру-
ално дисфорично разстройство). Този трик с даването на ново
наименование на стар продукт се използва понякога от фарма-
цевтичните компании и е една опасна семантика, която заб-
луЖдава както лекаря, така и пациента.
Ето какво пише психиатърът Питър Крамер в книгата си
"Да слушаш прозак" (Listening to Prozac): "Прозак изглеЖда, че
дава някакво специално чувство на увереност и самонадеяност
на обичайно плахия, на чувствителния - безочливост, а на ин-
троберта - социалните умения на търговски агент." А ето и
думите на психиатъра Кей ДЖеймисън от университета
"ДЖон Хопкинс", автор на книгата "Неспокоен ум" (An Unquiet
Mind), резултат от многодишните му наблкздения и лечебен
опит: "СрамеЖливостта си отива, на нейно място идват точ-
ните думи и Жестове и чувствате с увереност у вас силата да
запленявате другите. Откривате интересни неща у интересни
хора." Така е описан от него епизодът на мания, която всъщ-
ност е сериозно болестно състояние, изискващо психиатрична
помощ. По време на такива манийни епизоди "обичайно плахи-
ят" моЖе да нападне дори полицай, а срамеЖлива и интроверт-
на Жена моЖе да направи безсрамно предлоЖение на непознат
мъЖ. Сериозните епизоди на мания обикновено завършват в
закл1очено психиатрично отделение. А лекарства като прозак
и
9руги от групата на SSRI могат да дадат импулс за възниква-
не точно на такова състояние.
Досега няма проведени изследвания върху дълготрайните
е
фекти от приема на антидепресанти. Те се дават с цел да
Предотвратят самоубийство, но ф а к т ъ т е, че всъщност сами-
те т е могат да го предизвикат.
Това, което е много опасно, е, че лекарите под влияние на
пг
Ресивната рекламна политика на фармацевтичните компа-

201
нии придобибат склонността да надценяват полоокителните
ефекти за сметка на рисковете от употребата на различни
медикаменти. Пациентите също нерядко са съучастници 6 то-
зи процес. Ако четете или слушате рекламите, моЖе да придо-
биете усещането, че краят на депресията (или какбото и да е
т а м страдание) е само на едно хапче разстояние от бас. Това,
което не би съобщават обаче е какви негативни ефекти и рис-
кове крие това "лечение". Затова винаги трябва да се има пред-
вид, че рекламните твърдения имат твърде малко общо с
действителността! Фармацевтичната индустрия дава много
повече пари за реклама, отколкото за научноизследователска
работа и производство. Това означава стотици милиони, ко-
ито се изразходват, за да се изглади образът на новият про-
дукт и да се зазлушат критичните гласове. По закон лекарст-
вото, което предстои да бъде пуснато на пазара, трябва да
премине задълбочени проучвания, като определянето на риско-
вете и ползите от него трябва да са съотнесени към медицин-
ския проблем, който имат за цел да разрешат. Разбира се, дъл-
боката депресия е много сериозно състояние, но въпросът е до-
колко антидепресантите облекчават това психично страда-
ние и дали страничните им ефекти оправдават тяхната
употреба. Голяма част от хората изпадат 6 депресивни епизо-
ди в резултат на социалните условия, загуба на близък човек,
или изобщо някакъв друг Житейски стрес. Бих би попитал: ни-
ма моЖете с антидепресант да осигурите работа на някого или
да го утешите за загубата на детето му, починало от свръхдо-
за наркотици?
Искам да обърна внимание и на един друг момент - много
от хората, които пият тези медикаменти, са заблудени от-
носно собствените си усещания и чувства. Защо? Защото при
лечението на депресията е ф е к т ъ т на плацебо е много силно
изразен. Проучванията показват, че около две т р е т и от па-
циентите, които съобщават за "чувствително" подобрение
при приемане на антидепресанти, се чувстват по същия начин
от плацебо, като същевременно не изпитват странични ефек-
ти като полова слабост, тревожност, безсъние и т. н.
За да разберем какво всъщност става трябва да вникнем 6
човешката психология. Медицината засега не разполага с лабо-
раторни тестове, с които да отчита настроението. Понякога
дори и най-близките не знаят за чувствата, които някой из-

202
n
um6a, u много депресирани личности успябат да заблудят не
само сбоите роднини и колеаи, но и самите себе си по о т -
ношение на терапевтичното бъздейстбие. Преценката за
ефекта от лекарството е замъглена много често от необходи-
мостта да вярваме, че има вече нещо, което ще облекчи тези
наши страдания и ще ни позволи да се отървем от болестта.
Защо, мислите, 6 името на здравето толкова много хора са
приемали всякакви отвратителни смеси и силно токсични съ-
единения като Живачни и арсенови соли, подлагали са се на
кръвопускане и драстични очистителни? Защото от векове и
лекари, и пациенти са хранили винаги силна надеЖда за излеку-
ване, и поради тази причина нерядко са се заблуЖдавали за нас-
тъпващо подобрение след лечението, когато такова всъщност
не е имало. Някъде дълбоко б своята същност на човек му се
иска да вярва в приемането на лекарства и затова съвременна-
та наука има нуЖда от цялата обективност, на която е
способна, за да отдели надеЖдите и Желанията от истински-
те лечебни ефекти на медикаментите. Нееднократно лично
съм наблкздабал самозаблудата по отношение на очакваното
подобрение, в която моЖе да изпадне пациентът, искащ да
постигне излекуване. Всъщност само неговите надеЖди и Же-
лания са тези, които му носят измамно облекчение, но той
много успешно моЖе да обърка и лекаря. Този ф а к т се използва
не само от фармацевтични фирми, но за съЖаление и от някои
некоректни лечители и лекари, прилагащи алтернативни ле-
чебни методи.
Трябва да е ясно, че в клиничните опити има много пари, за-
лоЖени на карта. Ако се установи, че лекарството, което се
изпитва, няма очаквания ефект и/или има и много или опасни
странични ефекти, тоба моЖе да означава години изследвания
и милиони долари загубени за компанията, която го е разработ-
вала. Ако обаче се докаЖе, че е успешно, това би означавало ми-
лиарди долари печалба, достатъчна, за да поддърЖа един фар-
мацевтичен гигант години, докато направи поредния удар.
Имайки предвид тези факти, не би трябвало да се учудваме, че
фармацевтичните компании често правят всичко възмоЖно,
което е твърде далеч от разбиранията за етичност и хуман-
ност, за да изкарат на пазара някой свой продукт.
Без да навлизам в подробности, ще ви запозная накратко с
°питите, проведени с два препарата, и мисля, че т е ще ви да-

203
gam допълнително идея за начините, по които често се избър-
шба одобрението на медикаменти.
Ето например клиничния опит със серзон под намер CN 104-
002. Този експеримент започнал с група пациенти, които били ди-
азностицирани със сериозна депресия със среден брой точки 24 по
скалата на Хамилтън*, мегкду които нямало такива с очевидно
самоубийстбени тенденции. На една част от лекуващите се бил
назначен серзон, а на друга - плацебо. Никой от участващите не е
знаел на кого какво е дадено освен няколко души, които следели за
безопасността на експеримента. Опитът продълЖил 6 седмици,
като всеки пациент бил изследван веднъзк седмично и се отчита-
ли резултатите. Фирмата производител очаквала да се устано-
ви "значително подобрение" при тези, на които бил даден серзон,
което би се дефинирало като 50% намаление на точковия сбор по
скалата на Хамилтън. Въпреки че 6 седмици е малък срок за изпи-
тание на медикамент, за който се очаква, че ще се приема месеци,
това бреме е все пак достатъчно, за да се установи дали ще има
някакъв първоначален ефект.
Какбо показали резултатите? Статистически нямало раз-
лика меЖду групата, на която давали серзон, и тази, която при-
емала плацебо. При плацебо-групата подобрението било с 11 т., а
при серзон-групата с 12 т. - съвсем нищогкна разлика, която би
могла и да е съвсем случайна. При 6 от 8 теста, представени от
фирмата пред FDA, серзон не показал някакви значими предимс-
тва спрямо плацебо. Още три други опита били прекъснати,
преди да са ясни резултатите. За три от неуспешните опити
FDA била убедена от компанията, че дозата била твърде ниска,
затова били направени нови три с по-висока доза. Единият от
тези експерименти бил пълен провал, а други два били на
границата, но били провъзгласени за успешни. Дори и когато най-
неблагоприятните за серзон резултати били изклкзчени, хората,
лекувани с него, имали подобрение само 13 т. средно, докато
тези, лекувани с плацебо - 12 т. При това полоЖение как би мог-
ло да се твърди, че серзон е ефикасен? Знаейки тези факти всеки
здрабомислещ лекар би предпочел да назначи плацебо, отколко-
то съответния медикамент.

* Тази скала за определяне на наличието и степента на депресия е

създадена от английския психиатър Макс Хамилтън през 60-те. Мак-
сималният брой точки при нея е 52.

204
 Един обезпокоителен проблем при клиничните изпитания
на антидепресанти е, че много пациенти отпадат от изследба-
цията поради токсичния ефект на изпробваните медикамен-
ти. При експеримента със серзон една т р е т а се отказали, пре-
ди да изтекат 6 седмици. Но било разрешено напусналите да се
о т ч е т а т все едно че са продължили опита, като накрая са би-
ли бклкзчени дори тези, които отпаднали още пърВата
седмица! Представете си следната ситуация: пациентът нап-
ример е добре до т р е т а т а седмица, но на ч е т в ъ р т а т а е хоспи-
тализиран поради сериозни странични ефекти от медикамен-
та. В крайното отчитане обаче се вклкзчва именно меЖдинния
резултат преди човекът да е приет 6 болница, и това очевид-
но опорочава опита.
Трябва да се има предвид и друа факт. Един от най-чести-
те странични ефекти на антидепресантите е да се влоши
тревожността и безсънието или пък да се проявят такива, ако
преди не са съществували, и да се добавят към симптомите на
депресията. За да се блокират тези странични ефекти, на па-
циентите било разрешено да вземат успокоителното средство
хлоралхидрат. Да, но в този случай вече има вклк>чено и друго
лекарство и очакваният благоприятен ефект на изследвания
медикамент става твърде съмнителен. А именно б един от
"успешните" опити със серзон на участващите било разрешено
да приемат сънотворни, като 14 от т я х вземали допълнител-
но и различни транквиланти и антидепресанти! Тогава кой мо-
Же със сигурност да твърди, че минималният полоЖителен
ефект в тази група в сравнение с плацебо се дълЖи именно на
серзон, а не на някое от другите лекарствени средства?
При втория "успешен" опит със серзон статистическите
данни били още по-ненадеЖдни. Един-единствен супервайзър
наблкздавал опита в 6 психиатрични и 7 семейни практики. Ко-
samo най-накрая били отчетени резултатите, се установило,
ч
е опитът е неуспешен. Докато при пациентите от 7-те се-
мейни практики имало известен полоЖителен резултат, то
п
Ри психиатричните пациенти нямало такъб. Какво направи-
ли тогава? Просто изклк>чили от крайните резултати послед-
ните.
Научният метод изисква да се повтори даден резултат,
о бече веднъЖ е бил постигнат или за който се изказват
По
9обни твърдения. Но в случая със серзон това не е станало.

205
 Резултатите от изпитанията на ефексор също не са кой
знае колко по-добри от тези на серзон. В два от т р и опита
ефексор не показал положителен резултат 6 срабнение с плаце-
бо по скалата на Хамилтън 6 края на 6-ата седмица. Но FDA
отново позволила да се променят правилата, за да може ефек-
сор да бъде одобрен.
Дълаотрайният прием на медикаменти, при които дорц
краткосрочните изпитания не са показали значителен благоп-
риятен ефект, а същевременно са се изявили понякоза твърде
обезпокоителни и сериозни странични явления, крие още по-го-
леми рискове, които могат да останат скрити с години.
Всичко това разбира се, остава за сметка на доверчивите
пациенти, между които, трябва да се отбележи, има и много
лекари, и техните семейства. Защото провалите при еспери-
ментите с различните нови медикаменти не се разкриват на
медиците, а им се пробутват крайните, видяхте вече по какъб
начин, получени "добри" резултати.
В опитните протоколи би трябвало да се отбелязват всич-
ки лекувани, при които приемането на медикамента е било пре-
къснато поради каквато и да е причина - независимо дали пора-
ди тежък страничен ефект, или пък защото пациентът се е
самоубил по някакъв начин. Но както видяхте, точно това по-
някога не се прави, за да може да се получи одобрение за пускане
на пазара. От всички цитирани no-горе опити с антидепресан-
ти, както и от изказвания на представители на фармацевтич-
ни компании става ясно, че болните всъщност се чувстват
съвсем добре от плацебо, а очакваните ефекти от различните
препарати от тази група са твърде малки. Тук отново искам
да напомня, че за разлика от плацебо антидепресантите имат
значителни и често твърде сериозни странични ефекти, като
трябва да се държи сметка не само за психоемоционалното
сътояние, но и за промените, които могат да настъпят в реди-
ца органи и системи - черен дроб, бъбреци, сърдечно-съдоба
система и т.н.
Поне 27% от пациентите, приемали ефексор например, са
получавали гадене, а 11% - сексуални проблеми, като 5% от тях
развили импотентност, а останалите 6% - ненормална или бо-
лезнена еякулация. При 8% се проявил запек, а 9% изгубили апе-
т и т напълно и били класифицирани като анорексични. к
cop показал също и странични ефекти върху сърцето

206
 леко учестябане на пулса, побишабане на кръбното наля-
гане и др. Според преценки на FDA след една година терапия с
ефексор бероятно 8% от тези, които го приемат, ще трябба да
започнат да пият лекарства за понижаване на кръбното
налягане. При 14% ефексор предизвикал сънливост. Повече би-
ли тези, при които предизвикал безсъние, тревоЖност или нер-
бност - общо 18%. При 10% от участващите в опитите се по-
явили неестествени изпотявания, а 11% получили пресъхване
н а устата.
Общо при 19% от приемащите ефексор страничните
ефекти станали толкова силни, че се налоЖило да прекъснат
приемането му, преди да изтече крайният 6-седмичен срок.
Аналогични са данните и за другите антидепресанти от тази
група.
При изпитанията на серзон също са наблкздавани подобни
странични ефекти, но преобладаващи са били тези от страна
на висшата нервна дейност - объркване, проблеми с паметта,
пониЖена концентрация, както и липса на координация, забаве-
на психомоторика. По-слабо изразени са били незкеланите въз-
действия бърху половата сфера, което неговите производите-
ли съответно използвали при рекламирането му.
При един двойно сляп рандомизиран опит със сертралин
(золофт), проведен от д-р Дейвид Хийли с 20 здрави души ме?к-
ду 28 и 52 г., са се появили суицидни мисли при двама от т я х са-
мо няколко дена след лечението.
Страничните ефекти при лекарствата от групата на
SSRI са толкова изявени, че един на всеки пет-шест чобека
трябба да преустанови приема им. За сравнение при поншкава-
щото холестерола лекарство зокор този процент е около 5,6%,
а за фосамакс -употребяван при остеопороза - само 4%. Прозак
е лекарството, за което FDA е получила най-много сведения за
странични реакции - повече от 39 000. На второ място е конт-
рацептивът норплант с 24 000 доклада за неЖелани въздейст-
вия.
Негкеланите реакции могат да бъдат от лек коЖен обрив
9о смърт. FDA характеризира като "сериозни" тези, при ко-
ито настъпва смърт, трайно увре±дане, рак, малформации в
п
лода или такива, за които се налага хоспитализация. От 1987
9о 1997 г. прозак дъргки първото място и 6 това отношение с
°600 доклада. На второ място е противосъсирващият медика-

207
мент кумадин (Coumadin). Паксил, друг антидепресант, който
бече споменах, е на 4-о място 6 тази мрачна листа, золофт - на
7-о, а ефексор - на 19-о. Фактът, че измеокду първите 20 меди-
камента са 4 антидепресанта, гобори достатъчно ясно за
тяхната токсичност.
Скорошни проучвания показбат, че нибото на прозак 6 мо-
зъка е около 100 пъти по-високо, отколкото в кръвта и се
смята, че положението е подобно и при другите антидепресан-
ти от тази група. Натрупването означава, че ефектът от те-
зи медикаменти мозке да продъл&ава още дълзо след като при-
емът им и бил прекъснат. Освен това според характера на мо-
зъчните вълни човек като че ли е 6 състояние на безчувствен
сън, а всъщност изглеЖда буден и действа. Повишените нива
на серотонин в мозъка провокират кошмари и сомнамбулизъм.
И точно както при сомнамбулизма много от пациентите, ко-
ито са вземали прозак, съобщават, че не помнят въобще или
имат слаб спомен за това, което са прабили. Повишени нива на
серотонина се получават например при приемане на наркотици
като ЛСД, които водят до появата на халкщинации, както и
при шизофрения, органични заболявания на мозъка, болест на
Алцхаймер, аутизъм, анорексия и др.
Дори само една доза прозак от 30 мг повишава двойно нибо-
то на кортизола, което се наблк>дава при стресови ситуации.
Резултатите от това са много по-вредни при малки деца, на
които безотговорно се предписва този антидепресант. Първо-
начално MOjke да настъпи еуфорично състояние, за което съоб-
щават някои от приемалите го, последвано от депресия и за-
силваща се умора.
В най-откровените статии и клинични учебници дори няма
претенции, че е доказан научно механизмът, по който дейст-
в а т антидепресантите. Ето какво пише в последното издание
на Американската психиатрична асоциация: "Причините за
mejkkume депресивни епизоди и биполярното разстройство ос-
т а в а т неясни и няма удовлетворително обяснение, насочбаидо
към ефективността на лечението." Независимо от твърдени-
ята, че прозак, золофт и паксил са по-ефикасни, защото увели-
0
чавали концентрацията на серотонин в мозъка, в повечеШ
учебници пише, че всички антидепресанти имат, общо 6зеШ°'
еднаква (не)ефикасност. Освен това медикаменти, които дейс-
т в а т върху различни невромедиатори, имат непредсказуем11

208
странични ефекти. Вероятно т е предизбикбат бид химичен
uiok 6 мозъка и 6 периода на адаптация към тези промени моЖе
да изглеЖда, че при някои хора като че ли настъпба подобрение
на симптомите.
Но рисковете от антидепресантите не свършват дотук.
Когато хората са ги приемали месеци или дори години наред и
решат да спрат, се появяват нови сериозни проблеми. Първият
е психологическата зависимост и тя се наблк>дава и при други
медикаменти - сънотворни, успокоителни. Всички т е са се
превърнали в нешо като патерица за човека, който не моЖе да
си представи, че без нея би могъл да ходи. Вторият проблем е
сбързан с включването на медикамента в метаболизма на т я -
лото и промените, които той предизвиква във физиолозичес-
ките процеси. Затова при спирането му моЖе да се появи цял
букет от абстинентни симптоми. Д-р П. Брегин пише 6 книга-
та си "Осакатяващи мозъка лечения в психиатрията" (Brain
Disabling Treatments in Psychiatry): "Психиатричните лекарст-
ва са значително по-опасни за приемане, отколкото много лека-
ри и пациенти осъзнават, но внезапното им прекратябане съ-
що моЖе да бъде рисковано. Много от тях водят и до пристрас-
тяване и повечето предизвикват абстинентен синдром, като и
двете състояния са емоционално и физически тормозещи и по-
някога Животозастрашаващи..." Според д-р Томас Мур, поне
един от трима приемали антидепресанти, изпитва абстинен-
тен синдром.
Eli Lilly заявява, че прекъсването на приема на прозак не е
било систематично проучвано нито при Животни, нито при хо-
ра. Според Bristol Myers Squibb ("Бристол Майерс Скуиб") сер-
зон не е изследван в дългосрочен план за поносимост, физическа
зависимост или абстинентни симптоми. Същото ваЖи и за зо-
лофт. Много малко са компаниите, готови да п л а т я т за едно
скъпо проучване, което моЖе да разкрие нова опасност, произ-
тичаща от употребата на даден медикамент. Това би означа-
бало спиране на неговото производство, което ще лиши от пе-
чалби фирмата производител. Поради тази причина всичко ос-
тава за сметка на потребителя!
Според едно проучване около 35% от пациентите, приема-
ли ефексор, изпитват абстинентни симптоми, които вари-
Рат от грипоподобни оплаквания до безсъние, гадене, нерв-
ност и лесна уморяемост. При малък брой от лекуваните сим-

209
nmoMume са били толкова силни, че, за да бъдат овладяни, се е
наложило да им се дабат други лекарстба, а при няколко дущи
е било невъзможно медикаментът да бъде спрян. 8 човека ощ
изследваната група развили мания, а други 8 получили
припадъци. При 3 настъпила сърдечна аритмия. Подобни сим-
птоми въобще не са наблЬдавани при пациентите, приемали
плацебо!
Кампанията Wyeth-Ayerst съобщава за подобни абстинент-
ни симптоми и при други две лекарстба - дезирел и имипрамин.
Някои фирми дори не слагат предупреждение към лекарите на
указанията за медикаментите за възможните симптоми при
прекъсването им, може би защото т е никога не са били подроб-
но изучавани. Не се познават и непредсказуемите неблагопри-
ятни лекарствени взаимодействия, които биха могли да се
получат, когато заедно с антидепресантите се приемат и дру-
ги лекарстба.
Един от доводите, които използват фармацевтичните
компании, за да налагат своята продукция, е, че 15% от нелеку-
ваните от депресия посягат на живота си и затова имат нуж-
да от антидепресанти. Но изследванията показват, че само-
убийствата са много по-чести сред хората, които приемат ме-
дикаменти от групата на SSRI! 64 от бсеки 68 самоубийства
или опити за самоубийство са при тези, които приемат анти-
депресанти, а не при тези които са на плацебо!
Въпреки наличните данни фирмите, както и FDA продъл-
жават да отричат, че антидепресантите могат да доприне-
сат за извършване на самоубийство, и да не приемат фактите.
Ето например какво казва Дарлин Джоди о т Bristol Myers
Squibb: "Аз не твърдя, че антидепресантите предпазват от
самоубийство, но не вярвам, че т е го предизвикват."
Въпреки всички обезпокоителни факти още по-тревожно е.
че прозак и други медикаменти от групата на SSRI се предпис-
в а т на все повече млади хора и деца както от общопрактику-
ващите лекари, така и от педиатри! Независимо че т е са одоб-
рени о т FDA за приложение само при възрастни, защото не са
провеждани опити с лица под 18 г. Във 6. "Ю Ес Ей тудей" от 2
май 1999 г., се цитират данни от едно частно проучване на д-Р
Джери Ръштън, педиатър в медицинския факултет на универ-
ситета в Северна Каролина, което е обхванало 600 фамилни ле-
кари и педиатри. 72% от т я х признават, че са предписвали

210
SSRI на пациенти nog 18 2. (Единствено лувокс е одобрен за при-
лоЖение при деца, и то само при обсесибно-натраплиба нев-
роза.) 67% са заявили, че са давали медикаменти за лека и сред-
но изразена депресия при деца. 40% са назначавали антидепре-
санти от същата група при синдром на дефицит на внимани-
ето (СДВ) и синдром на дефицит на вниманието с хиперактив-
ност (СДВХ) - състояния, при които няма извършени рандоми-
зирани клинични опити. Само 8% от лекарите са заявили, че са
получили подходящо обучение относно лечението на депресия
при деца.
Проучването показало също, че антидепресантите се из-
писват и при нощно напикаване и агресивно поведение. Някол-
костотин хиляди деца под 18 г. възраст вече се "лекуват" с
прозак в САЩ.
Тревогкен е и ф а к т ъ т , че нищо не е известно за дългосроч-
ното въздействие, което тези "лекарства" имат върху цент-
ралната нервна система на подрастващите! Предположени-
ята, че малчуганите ще реагират като възрастните, са доста
несигурни.
Отново в "Ю Ес Ей тудей" от 22 февруари 2000 г., който
цитира информация от JAMA, откриваме тревоЖни данни за
драстичното увеличение на предписанията на антидепресан-
ти и други медикаменти при дори съвсем малки деца. Само за
периода от 1991 до 1995 г. този процент е 50, вклкзчително за
прозак и за риталин (за последния ще стане дума след малко), и
то при деца меЖду 2- и 4-годишна въраст, като броят на "леку-
ваните" в горепосочената възраст непрекъснато нараства.
Клонидин (Clonidine), използван за лечение на високо кръвно при
възрастни също е медикамент, който се предписва все по-чес-
то за безсъние при хиперактивни деца.
След инцидента в Литълтън, Колорадо, за който стана ду-
ма no-горе, психиатрите, извикани да помогнат психологичес-
ки на присъствалите на събитията студенти, както и на
близките на убитите и ранените, са започнали да изписват съ-
щите антидепресанти! Д-р Ан Трейси направила лично проуч-
ване и установила, че почти на половината от тези хора са
назначени психотропни лекарства!
Риталин (Ritalin), медикамент на фирмата Ciba-Geigy,
спада към групата на амфетаминоподобните психостимулан-
с адреномиметично действие - ПАмД. Те преминават през

211
кръбно-мозъчната бариера и действат предимно върху цент-
ралната нервна система. Под тяхно влияние се премахва чув-
ството за умора и сънливост, като се подобрява активното
внимание. Появява се усещане за прилив на сили и бодрост,
увеличава се работоспособността. Когато 6 Европа устано-
вяват смъртни случаи, най-вече при спортисти, става ясно,
че амфетаминът води до зависимост, след което е забранен
о т СЗО.
Поемането на по-големи дози ПАмД боди до психомоторна
възбуда, агресивност, еуфория или дисфория, безсъние, безапе-
титие. Токсикоманите, употребяващи тези средства, са с по-
вишена активност и агресивност, и с параноидни изгкивябания.
В началото либидото е засилено, след това настъпва импо-
тентност. Значително изразени са сърдечно-съдовите ефекти
на амфетамина и амфетаминоподобните стимуланти - наблкз-
дава се повишено кръвно налягане, тахикардия, опресия в сър-
дечната област, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт.
Риталинът се метаболизира в черния дроб и се излъчва
през бъбреците. Предизвиква освобождаването от пресинапс-
ните структури на медиаторите норадреналин, допамин и се-
ротонин. Той е централен стимулант на нервната система -
засилва психическата и физическата активност, води до еуфо-
рия. Препоръчва се при "трудни деца", т.е. такива, на които е
поставена диагноза СДВ или СДВХ.
Риталин никога не е тестубан за безопасност и ефикас-
ност при дълготрайна употреба. Но със сигурност е устано-
вено, че хроничното му приложение моЖе да доведе до зависи-
мост (пристрастябане/токсикомания) и до развиване на то-
лерантност към него. Механизмът му на действие не е напъл-
но изяснен.
През последните години много ученици и студенти зло-
употребяват с риталин, като го използват в качеството му на
стимулант, за да постигат по-добри резултати. Но последст-
вията нерядко са: изтощение, формиране на зависимост или
евентуално прибягване към наркотици.
Някои странични ефекти, предизвикани от медикамента
са: нервност, безсъние, раздразнителност, потиснатост, по-
нигкение на апетита, главоболие, замаяност, неясно виЖдане.
хиперактивност, конвулсии, мускулни крампи, тахикардия.
тикове или изостряне на такива, артралгия, забавяне на

212
теЖа, коЖни реакции - уртикария, алопеция. При прекъсбане
на приема моЖе да се разбие токсична психоза. При предозира-
не се поябябат симтоми от страна на ЦНС и засилени симпа-
щомиметични ефекти: тревожност, побръщане, треперене,
мускулни зърчове, конвулсии, които могат да бъдат последва-
ни от кома, психомоторна възбуда, еуфория, агресивност, ха-
лкщинации, делириум, главоболие, хиперпирексия, сърдечна
аритмия и др.
Ето какво пише за риталин 6 "Справочник на лекарствени-
те средства" под ред. на проф. П. Узунов, изд. 1999 г.: "Хронич-
ната злоупотреба с риталин моЖе да доведе до отчетлив т о -
леранс и физическа зависимост с варираща степен на абнормно
поведение... Риталин не бива да се използва при деца под 6-го-
дишна възраст, т ъ й като безопасността и ефикасността на
препарата в тази възраст не са установени... Употребата му
трябва да се избягва по време на бременност... не е ясно дали
активната субстанция на риталин или неговите метаболити
преминават в кърмата..."
Какво става в САЩ сега, според някои автори? Ако детето
закъснява малко за час моЖе да му се слоЖи диагноза "поведен-
ческо разстройство"; ако не моЖе да чете още според изисква-
нията за дадено ниво - вече има "разсейване и незадърЖане на
вниманието" и т.н. И всички тези прояви са кодирани като
нозолозични единици (обособени описания на отделни заболява-
ния) в една от международните класификации на болестите.
Използваната в САЩ класификация през 1952 г. е вклк>чвала 112
нозолозични единици, а през 1994 г. т е са вече 370! И, разбира се,
при всички т я х се препоръчва да се вклкзчат в лечението син-
тетични медикаменти!
Няма да коментирам и да се спирам подробно на отразения в
средствата за масово осведомяване неетичен опит с лекарстве-
ния препарат рисполепт, който беше проведен през май 2000 г. в
старозагорското сиропиталище "Мария Терезия". Живеещи в
дома сираци меЖду 11 и 14 г., набедени за деца с "по-буен темпе-
рамент" са били излъгани, че им дават витамини, от които "ще
станат по-красиви и дори ще отслабнат". Шест деца получили
интоксикация след приемането му, за което са били откарани в
Центъра за спешна помощ с различни сиптоми: припадане, виене
н
а свят, забавена сърдечна дейност, сънливост, парене в очите,
г
лавоболие, болки в корема. Самата фирма производител

213
съобщи, че медикаментът е забранен за приложение при деца
15 години. Може би за някои лекари животът на сираците eg6а лц
има голяма стойност - важно е да се "прави наука".
Най-накрая искам да би обърна внимание на факта, че пси-
хотропните лекарства са един от начините, чрез които се
осъществява контрол над личността.

Глаба 9. Защо медикаментите уврезкдат и убибат?

Според д-р Джон Брейтуейт* фармацевтичната индуст-
рия държи рекорд по закононарушенията в сравнение с всички
останали индустрии. Фармацевтичните компании успяват да
наложат своите "лекове" чрез подкупи, невярно рекламиране и
заобикаляне по многобройни начини на законодателствата на
различните страни. Най-тревожен е ф а к т ъ т , че т е чрез подп-
равени и нагодени "тестове за безопасност" представят често
опасни за здравето субстанции (медикаменти) да изглеждат
безвредни и дори полезни. Манипулацията се осъществява по
няколко начина, на първо място чрез измами 6 самите клинич-
ни изпитания. Компаниите лесно могат да наредят да се из-
върши подходящо за техните интереси изследване, което би
помогнало за патентоването на лекарството. Стимулите и
изкушенията за провеждащите експериментите са големи. По-
не по 1000 USD средно се плаща на изследващия за човек и така
някои лекари моаат да получат дори до 1 млн. USD на година
от опитите с нов медикамент! ** Тези хора знаят, че ако не да-
дат такива данни, каквито се очакват от т я х (а не каквито 6
действителност са!), за в бъдеще няма да могат да разчитат

* Д-р Джон Брейтуейт е бивш научен изследовател криминолог

към Австралийския институт по криминология и стипендиант на
"Фулбрайт" към университета в Ървин, Калифорния, и към Центъра
по транснационални корпорации към ООН. Автор е на книзата "Кор-
поративното престъпление на фармацевтичната индустрия
(Corporate Crime in the Pharmaceutical Industry), 1984, написана след об-
ширно международно разследване, вклкзчващо и интервкзта със 131
висши изпълнителни кадри на различни фармацевтични компании 6
САЩ, Великобритания, Австралия, Мексико и Гватемала.
** За повече информация по този въпрос вшк в следващата глава
"За клиничните изпитания".

214
на npuxogu или субсидии о т съответната фирма. Подобна е си-
туацията и при опитите бърху Животни.
Има различни начини да се фалшифицират данните от да-
пеяо изследбане - например не се съобщават починали по бреме
на клиничните изпитания пациенти или отказали се, а продъл-
жават да се о т ч и т а т като Живи и/или участвали докрай 6
експеримента (както при някои случаи, описани 6 предишната
глава). При разследване на някои от опитите с кардиомедика-
щента карипорид б АрЖентина било установено, че са били
променяни и подменяни данни на участвали б експеримента,
6клк>чително и електрокардиограми.
Често схемата за провеждане на клиничните изпитания за
определяне на сферата на действие на даден препарат не от-
говаря на изискванията. Например вклк>чват се много малко
хора или пък такива, които не представят съвсем точно гру-
пата със съответното заболяване, за които по принцип е
предназначен изследваният медикамент. Това е и една от при-
чините част от многобройните странични ефекти да ста-
ват явни, след като препаратът вече е одобрен за производс-
тво и пуснат на пазара.
Фабрикуването на данни според Брейтуейт е толкова ши-
роко разпространено, че за него си имат. термини въб фарма-
цевтичните производства на различните страни.
През 1982 г. една японска фармацевтична фирма - Nippon
Chemipar ("Нипон Кемипар"), признава, че е представила лъЖ-
ливи данни на японското правителство при подаване на молба
за пускане на пазара на обезболяващия и противовъзпалителен
медикамент норведан (Norvedan). Компанията представила
фалшивите резултати на д-р X. Сампеи, директор на пластич-
ната хирургия в университета в Нипон, и му платила 2,4 млн.
йени, за да използва неговото име. Тази схема с позоваване на
авторитети е доста ефикасна и също влиза в действие.
Тъй като всяко изследване е свързано със значителни раз-
ходи, повечето от правителствените институции, регулира-
Щи и одобряващи продажбата на дадено лекарство в съответ-
ната дърЖава, разчитат на данните, които им се предоста-
вят от фармацевтичната компания и от дърЖавните органи-
зации на страната, където медикаментът вече е одобрен.
За периода 1977-1980 г. FDA е установила случаи на 62
л
екари, представяли манипулирани или изцяло фалшиви кли-

215
нични данни. Според проучване на Управлението един на всекц
петима лекари, които провеждат изследване на ноби медика-
менти, съчинява сведенията, които предаба на фармацевтич-
ните компании и си прибира съответната сума б дЖоба. Д-р
Брейтуейт пише: "Проблемът е, че по-голямата част от изма-
мите в клиничните проучвания остабат неразкрити. Повече-
то случаи, които стават достояние на обществеността, са 6
резултат на изклк>чителна небрежност, проявена от лекаря
престъпник." Според д-р ДЖудит ДЖоунз, директор 6 "Диви-
Жън ъф дръг икспириънс" към FDA, ако данните, които са по-
лучени от някой медик не са удовлетворителни за проучваното
лекарство, съвсем б реда на нещата е компанията да продълЖи
опитите другаде, където ще й дадат устройващи я резултати
и показатели. Финансовото изкушение за лекарите да "полу-
ч а т " от изпитанията резултати, каквито фирмата очаква
от тях, е голямо, независимо от страната, в която се извърш-
ва изследването.
Ето изказването на бивш слуЖител на FDA, иитирано в
книаата на д-р Брейтуейт: "Бях шокиран от материалите, ко-
ито пристигат при нас. Освен проблема с качеството същест-
вува и проблемът с непочтеността при проучбанията на ноби
медикаменти..."
В броя си от 24 кши 1985 г. немският престиЖен еЖесед-
мичник "Дер шпигел" публикува огромна изобличителна ста-
тия от няколко страници, озаглавена "Как фармацевтичната
индустрия купи Бон". Тя раззлеЖда истинските мотиви, сто-
ящи зад тестуването на лекарствата. МоЖе да се каЖе обаче,
че същността на съдържанието й се отнася до всички индуст-
риални дърЖави с развита фармацевтична промишленост. Ето
кратка извадка от нея: "По правило фармацевтичните компа-
нии не изливат милиони в касите на политическите партии, а
дават пари на някой отделен политик или обществена фиаура
сред тези, които определят здравната политика. СлуЖейки си
с помощта на някой конгресмен, т е получават изклкзчително
изгодни пазарни условия, които им осигуряват дълготрайни
печалби. Както разкриват документите, фармацевтичната
индустрия, така да се каЖе, купува законодателството..."

Опитите с новосъздадени медикаменти върху гкивотни

(влЬчително и вивисекция), като начин на придобиване на

216
даоверна научна информаиия, валидна и за човека, е спорен още
отпреди 150 г., от бремето на неговия истински създател -
френския физиолог Клод Бернар. Привържениците на метода и
фармацевтичните компании чрез агресивни кампании и с по-
мощта на средствата за масово осведомяване, общо взето, са
успели да убедят и лекарите, и общестВото, че именно опити-'
ще с животни са отговорни за прогреса в медицината. Това оба-
че е твърде далеч от истината - много лекари и медицински
историци досега са демонстрирали, че важните открития са
ставали в хода на клиничното изследване и наблкодение на
болните, аутопсиите и различни други похвати за изучаване на
човека, а вивисекционистите са изопачили историята в своя
собствена изгода. Експериментите с животни понякога само
"доказват" това, което вече е установено у човека. През 1974
Ханс Роиш публикува книгата "1000 лекари (и много повече)
срещу вивисекцията", която е компилация на изказванията и
мненията по този въпрос на много медици и учени от целия
свят.
Как бихте могли да т е с т у в а т е например вероятен анти-
депресант на мишка или дори маймуна и как ще ги накарате
да изпаднат в състояние, наподобяващо човешкото, за да пре-
цените дали медикаментът действа положително? А как т е
биха ви казали какво изпитват? Дали са получили главоболие,
гадене или болки в корема? Тъй като се използват здрави жи-
вотни в експериментите, т е трябва освен това по изкуствен
начин да бъдат накарани да страдат и да се разболяват. Тази
симулирана ситуация рядко има нещо общо с етиологията и
патогенезата на естествено развиващо се заболяване при
човека.
Друг факт, който се пренебрегва, е, че организмът на жи-
ботните реагира различно от човешкия в много отношения и
метаболизмът на внасяните отвън химични субстанции не е
еднакъв при различните видове. Затова значителна част от
зкивотозастрашаващите странични ефекти на медикаменти-
те въобще не могат да се предвидят, дори опитите да са били
извършени по най-добрия начин. Ето мнението на един от све-
товноизвестните токсиколози проф. Герхард Збинден от цкь
рихския и н с т и т у т по токсикология: "Повечето странични
реакции, които се получават при човека, не могат да бъдат
демонстрирани, предвидени или избегнати посредством оби-

217
чайните експерименти (с Животни - бел. авт.) за подостра илц
хронична интоксикация... Повечето експерти считат модер-
ните рутинни токсикологични процедури за ялови усилия, при
които научната изобретателност, творчество и здрав разум
са заменени с безсмислено попълване на стандартни протоко-
ли." Д-р Е. Маршал от Балтимор пише: "Дори когато един ме-
дикамент е бил подлоЖен на пълно и адекватно фармакологич-
но проучване върху няколко Животински вида и е установено,
че е сравнително нетоксичен, често се установява впоследст-
вие, че той моЖе да прояви неочаквани токсични реакции при
болни хора. Това се знае още от раждането на научната фарма-
кология."
Много вещества, които са силно отровни за хората, са бе-
зопасни за различни видове Животни. Знае се например, че арсе-
никът моЖе да убие човека, но същевременно е безопасен за
морските свинчета, пилетата и маймуните? Зелената мухо-
морка, причинила смъртта на много хора, е безвредна за заека.
Ботулиновият токсин, който убива и мишката, и човека, не
моЖе да навреди на котката. Антибиотикът хлорамфеникол
моЖе да предизвика увреЖдане на костния мозък при хората,
но не и при Животни.
Метаболизмът при човека е по-забавен, медикаментите се
задърЖат по-дълго в организма. Затова и токсичният им ефект
се засилва. Например противовъзпалителните фенилбутазон
(phenylbutazone) и оксифенбутазон (oxyphenbutazone) се метабо-
лизират в човешкия организъм за 72 ч. При маймуната резус оба-
че този период е 8 ч., при кучето - 6 ч., а при зайци - 3 ч.
В експериментите последвали след трагедията с талидо-
мида се е оказало доста трудно да се демонстрират терато-
генните му ефекти, и то с различни Животински видове. В поч-
ти 10 породи плъхове, 15 - мишки, 11 - зайци, 2 - кучета, 8 -
примати и много други, при които е бил изпитван препаратът,
тератозенни ефекти възниквали рядко, и то когато е бил при-
лаган във високи дози.
Проблемът е, че не само мегкду самите видове има разлика
в реакцията им към определени вещества, но и меЖду възрас-
товите групи и пола, като дори времето на денонощието е от
значение! Например установено е, че младите Животни не ре-
агират по същия начин като възрастните на йонизиращата
радиация или на действието на транквиланти. При проведени

218
 Вечерта onumu c 50% летална доза от дадено бещестбо по-го-
лямата част от плъховете измрели, докато със същото ве-
щество и със същата доза, но дадена сутринта, почти всички
плъхове оЖивели. По подобен начин преЖивяемостта през зи-
мата била по-висока, отколкото през лятото. Смъртността
освен това е била по-висока при Животни, които Живеели по
много б клетка, отколкото при тези, оставени при по-голяма
свобода. Всички тези изброени условности обикновено не се от-
ч и т а т при експериментите.
Трябва да се има предвид и ф а к т ъ т , че организмът при хо-
рата също си има свой ритъм и в различните часове на деноно-
щието преобладава дейността на определени органи и
системи. Това е било известно от векове на китайската и ин-
дийската традиционна медицина, с което са съобразени и ле-
чебните методики, които т е прилагат. Съвременни проучва-
ния също потвърждават тези факти. Например прагът на
болката е най-нисък сутрин рано, а най-висок следобед. А обез-
боляващите средства действат по-силно сутрин и по обяд, от-
колкото през нощта.
Фармацевтичните компании биха могли да изберат върху
кой най-подходящ вид да извършат експериментите, за да по-
лучат най-добри и удовлетворителни за тях резултати. Но
ако лекарствата се изпитват според действителните
изисквания, огромната част от т я х никога не би излязла на па-
зара поради своята вредност и неефикасност. И, разбира се,
много фармацевтични фирми биха фалирали. Тоба ваЖи в още
по-голяма степен, ако се даде п ъ т на естествените лечебни
методи.
Д-р Херберт Гундесхаймер обяснява: "Резултатите от
опитите с Животни не са съпоставими меЖду видовете и сле-
дователно не могат да гарантират безопасността на новия
• медикамент за хората... Всъщност целта на тези.тестове по-
скоро е да защитабат не потребителя от опасни продукти, а
самите корпорации от съдебна отговорност." Когато хората
са увредени в резултат на определен медикамент и се опитат
9а предприемат законови действия срещу производителя, то-
зава той моЖе да се оправдае, че се е придърЖал към "тестове-
те за безопасност", и така е освободен от вината за пускането
на пазара на опасен продукт. Сами виЖдате колко измамна е
постановка!

219
 Е т о какбо моЖе да се прочете 6 брошура, написана за паци-
енти от известна фармацевтична фирма: "Не моЖе да има та-
кова нещо като абсолкотна безопасност при предписването на
медикаменти. Различните пациенти могат да реагират раз-
лично на една и съща доза от медикамента и е възмозкно да се
проявят някои незкелани странични ефекти, които да не ста-
нат известни докато не минат години, през което време ле-
карството е било в широка употреба."*
Е, 6 такъв случай, щом като и самите фирми твърдят, че
дори индивиди от един и същи бид реагират по различен начин,
то как ще са сигурни тогава, че резултатите с дадено вещест-
во проведени върху различни Животински видове, ще са валид-
ни за човека?
Е т о и думите на д-р ДЖеймз Галахър, казани през 1964 а.,
когато е бил директор на отдела за медицински изследвания на
американската фармацевтична фирма Lederle Laboratories
("Ледерле"): "Друг съществен проблем, който се явява като ре-
з у л т а т от правилата и това, което ги налага, е прекаленото
наблягане върху опитите с Животни. Те се извършват поради
законови съображения, но не и поради научни. Предсказуемата
им стойност за човека е често безсмислена, което означава, че
и нашите изследвания моЖе би са безсмислени."
Нобеловият лауреат Ернст Б. Чейн, изолирал пеницилина,
заявява: "Никакъв опит с даден медикамент, дори и да е прове-
ден с няколко Животински вида, вкл1очително примати, при
всички възмоЖни условия, не моЖе да ни даде каквато и да е
гаранция, че изпробваната по този начин субстанция ще се
дърЖи по същия начин в човешкия организъм, защото в много
отношения човекът не е същият както Животните."
И така каква е истинската стойност на експериментите с
Животни? Първо, те могат да бъдат манипулирани, за да пока-
зкат "благоприятни" резултати. И второ, целта им е да бъ-
дат преди всичко алиби за корпорациите, когато техните про-
дукти уврезкдат или убиват. (След като извършването им е
обявено официално за оневиняваща процедура.) Отново ще раз-
гледам случая с талидомида. Той например не е бил изпитван на
бременни Животни, а в другите изследвания е показал липса на
токсичност. Поради това фирмата не е била осъдена. Реакии-

Курсивът е от автора.

220
 па на фармацевтичното лоби при трагедията с този медика-
яг
мент е била, че тоба е "рядко изклк>чение" и че " т о подчерта-
вало необходимостта от побече и по-щателно провеЖдани опи-
ти с Животни". Но проф. С. Аугин, вирусолог в университета 6
Анкара, използвайки алтернативни методи на тестуване, ус-
тановил опасностите от препарата и така спестил на Турция
"талидомидовите бебета".
Медицинският историк X. Роиш, автор и на книгата "За-
колението на невинните" (Slaughter of the Innocent) пише: "He
само е скандално, но и трагично, че на Лекарствения т р ъ с т му
е позволено да наводни пазара със своите продукти под предлог,
че т е са напълно изпробвани за ефективност и безопасност
бърху Животни и че здравните власти, разбирай правителст-
вото, поощрява тази заблуда, която не е нищо повече от една
доказана измама. Защото и двете страни напълно осъзнават,
че опитите с Животни са погрешни и просто слуЖат за алиби -
застраховка за деня, когато вече няма да е възмоЖно да се скри-
ват пагубните странични ефекти на медикамента. Тогава т е
могат да каЖат, че 'всички изискуеми тестове са били напра-
вени' - че т е са спазили закона."
Роиш дава за пример случая с Eli Lilly u нейния препарат
за а р т р и т опрен (Оргеп), причинил смъртни случаи. Компани-
ята е заявила, че няма да плати обезщетения на семействата
на починалите, защото се е съобразила с всички предпазарни
изисквания за тестуване на медикамента и затова не моЖе да
бъде дърЖана отговорна от закона за нехайство и неизпълне-
ние на задълЖенията си. Въпреки че има надеЖдни и точни на-
учни методи за определяне на токсичността и ефективност-
та на новите медикаменти като: култури ин витро, хрома-
тография и мас-спектрометрия, квантова фармакология,
правилно проведени клинични изпитания с хора и др., т е не се
прилагат.
Ето последствията от този порочен подход: през 50-те го-
дини в Германия само 3 от 100 000 бебета са били с малформа-
Ции, а през 80-те т е са вече 500 на 100 000 - повече от 150 пъти
Увеличение. Едно проучване на лекари в бившата Западна Гер-
мания показва, че 61% от малформациите при новородените и
88% от общия брой на мъртвородените се дълЖат на лекарст-
ва, които майката е приемала по време на бременността. И
всички т е са били "безопасни" според тестовете, проведени с

221
животни! Д-р Г. Станков пише: "... огромната част от лекарс-
т в а т а на пазара днес не са изпитвани правилно относно тях-
ното действително лечебно действие. В Германия броят на
такива лекарстба, които по закон трябва впоследствие, гп.е.
след регистрацията им, да докажат своята клинична ефикас-
ност, се изчисляба на 16 000..."
В САЩ през 50-те годишно са се раждали около 70 000 бебе-
та с малформаиии, а през 80-те - 250 000, т. е. убеличениета за
тези 25-30 години е 350%! (Тук значение, особено за САЩ, имат
бероятно и някои други фактори например флуорирането на
водата, за което ще прочетете по-нататък б книгата.)
Английският лекар Върнън Коулмън, автор на няколко
книги за медицината и здравето, заявява: "Последствията от
това, че разчитаме на опитите с животни, е, че нови и всъщ-
ност неизпитани медикаменти и процедури се прилагат на оа-
ромен брой хора, като това носи огромни печалби по най-бързия
възможен начин."
Вие вероятно не знаете, че основателят на династията
Рокфелер Джон Рокфелер старши е живял б отлично здраве до
98-годишна възраст, като се е хранел умерено и балансирано с ес-
тествена храна, ползвал е при нужда услугите на хомеопатията
и напълно е избягвал синтетични лекарстба! Същото се отнася
и за неговия син Джон Рокфелер младши, който живял до 86 г.

Ето би един съвсем кратък списък с някои "изследвани за

безопасност" медикаменти, които са се оказали твърде ток-
сични и затова са били изтеглени от пазара (не всички са били
разрешени и продавани в България):
Орабилекс (Orabilex) - причинил бъбречни увреждания с фа-
тален край.
Метакбалон (Methaqualone) (сънотворно) - причинил сери-
озни психотични разстройства и добел до смъртта поне на 366
души чрез убийство или самоубийство.
Изопротеренол (Isoproterenol) - за астма - довел до около
3500 смъртни случая през 60-те
Ералдин (Eraldin) (сърдечен медикамент) - предизвикал се-
риозни увреди на очите и 6 храносмилателния т р а к т и много
смъртни случаи.
Фенформин (Phenformin) -предизвикал около 1000
случая.

222
 Прелудин (Preludin) и макситон (Maxiton) (за отслабване) -
причинили сериозни клапни увреЖдания и порагкения на нервна-
та система.
Пронап (Ргопар) и плаксин (Plaxin) (успокоителни) - предиз-
викали смъртта на мноао бебета.
Уретан (Urethane) (за левкемия) - причинил рак на черния
дроб, белия дроб и костния мозък.
Дебендокс (Debendox) (срещу гадене) - причинил родови
дефекти, и т.н.

Д-р Лиза Лендимор-Лим* в книгата си "Отровни предписа-

ния" (Poisonous Prescriptions), 1994, която е написана б резултат
на клиничните й проучвания във Великобритания, дава информа-
ция за често прилагани лекарства, като отделя спеииално внима-
ние на тези, които са рутинно предписвани при бебета и деца.
Тя установява например, че диабет или астма могат да се
проявят след приемане на антибиотик или друг често назнача-
бан медикамент. Д-р Лендимор-Лим дава многобройни примери,
като обяснява механизмите, по които това става, и чрез гра-
фики и статистически изчисления посочва драматичното уве-
личение на диабета в индустриализираните страни през пос-
ледните 40 години, белязани с масовото навлизане на синте-
тичните медикаменти в здравеопазването (вече беше изяснен
бъпросът с ваксините 6 това отношение).
Според Журналистическо разследване на в. "Ю Ес Ей тудей"
(публикувано б броя от 24.09.2000 г.) само за период от 2 години,
т.е. от 1998 г. до настоящия момент, FDA над 800 пъти не е спа-
зила федералните закони, които изискват при одобряване на но-
ви медикаменти и храни да не съществува конфликт на
интереси. Това означава, че експертите, участващи в съответ-
ните комисии за одобрение на медикаменти или храни, трябва

*Д-р Лиза Лендимор-Лим е английски учен. Завършва с отличие

химия
г
и молекулярни науки през 1983 г. 6 университета 6 Съсекс, Ан-
лия. През 1984 г. й е дадена стипендия от Шведския институт, след
което работи известно време за Съвета за медицински изследвания
към Националния институт за медицински изследвания 6 Лондон и за
п
Дън нкзтришън кшит", КембридЖ. Занимаваща се с проблемите на
Рофилактиката, сега тя е независим консултант и изследовател,
фокусирала вниманието си върху вредните ефекти от фармацевтич-
ните медикаменти и други химикали.

223
да са незабисими ида нямат никакби финансови бръзки или обла-
ги от фирмите, чиито продукти ще се разглеждат. Но се оказва,
че повечето от тях имат финансови взаимоотношения с фарма-
цевтичните компании! С други думи, или т е самите са участва-
ли в разработката на съответния продукт, или са спонсорирани
от компаниите да изнасят семинари или да дават
"консултации" във връзка с него. Всъщност най-добрите специ-
алисти на FDA, които би трябвало да защитават пряко инте-
ресите на потребителите и пациентите, са често и експерти
във фармацевтичната индустрия!
33% от участниците 6 102 срещи на комисии по повод раза-
леждането на различни медикаменти са имали пряка финансова
заинтересованост 6 одобряването им! Но още през 1992 г. FDA е
спряла да изнася фактите, свързани с конфликт на интереси "за
да не нарушава личните права на членовете на комисиите."
Мнозо финансови конфликти дори не са докладвани в това проуч-
ване на вестника, защото са били смятани за малки, за да им се
обръща специално внимание. Например не се приема, че има конф-
ликт на интереси, ако един член на комисията получава 50 000
USD на година от определена фармацевтична компания или ако
той участва в дадена комисия, която разглежда друг продукт на
същата тази фирма! Същото се отнася и ако той има до 5000
USD в акции в съответната компания. Нима очаквате обектив-
ност на преценките при това положение?
Както вече споменах, от огромно значение за успеха на
фармацевтичните гиганти е рекламата, която непрестанно
обработва по подходящ начин умовете и на лекарите и на об-
ществеността като цяло. От нея разбира се, вие няма да
разберете, че "лекарствата" са причина за огромен брой ятро-
генни заболявания, хоспитализации и смъртни случаи.
В една с т а т и я на "Сън хералд" от 18.08.1992 г. пише:
"Фармацевтичните компании харчат внушителната сума от
200 млн. USD всяка година в Австралия, за да намират пазари
за своите продукти... Това представлява почти 10 000 USD
годишно, изразходени в опити да съблазнят всеки един от рабо-
тещите 21 000 австралийски фамилни лекари." Според д-р Тео
ван Лисхаут, секретар на Общество "Лекари от Нк) Сау№
Уейлс за реформа" 50% от медикаментите на пазара не са съ-
ществували преди 10 години и съответно не са разглеждани и
изучавани в университетите. Твърде заетите медици следоба-

224
телно разчитат само на агентите на фармацевтичните фир-
ми за цялата информация, която им се даба за тях.
Един много кобарен метод, който използба фармацевтич-
ната индустрия, за да манипулира общественото мнение, е
чрез създаването и спонсорирането на организации - асоциа-
ции, фондации и др., които yjk защитават правата на пациен-
т и т е и се борят за унищожаването на дадена болест, а всъщ-
ност прокарват политиката на концерните. Или си осигурява
"контролирана опозиция", например сформира някъде сдругке-
ние "ГраЖдани за здраве" (това е произволно име), чиято цел
привидно е да защитава здравната свобода, но всъщност осъ-
ществява целите на картела.
В подкрепа на това ще цитирам част от с т а т и я т а на
Стела Йорданова във в. "Монитор" от 11.11.2000 г. със заглавие
"Мистерията инсулин" и подзаглавие "Война за пазара подк-
лаЖда истерията около ЖивотоподдърЖащия медикамент.
Б и т к а т а на компаниите е за по-големи продаЖби и печалби,
страданието на болните хора е само оръЖие": "ДърЖейки мо-
нопола над пазара на медикаменти, производителите имат мо-
нопол и над човешкото страдание. Контролът бърху лечени-
ето на големи групи пациенти им дава възмоЖност да оказват
и огромен икономически и социален натиск. Особено когато
става дума за лечението на диабета, което въвлича солидарно
не само пациентите, но и техните близки.
Само през горещото лято след старта на здравната рефор-
ма бяхме свидетели на няколко истерични публични кампании,
провокирани от асоциации на различни групи болни... т е се боре-
ха не за правото на лечение и безплатни медикаменти, а за конк-
ретни скъпоструващи продукти на конкретни производители.
Кампаниите се провеЖдаха като по учебник. Най-напред се
появяваха спорадични вестникарски публикации през ден-два,
седмица по-късно съответното гражданско сдруЖение аларми-
раше, че Животът на десетки хиляди болни е в опасност, даваше
пресконференции и заплашваше с граЖданско неподчинение. В на-
чалото на всяка пресконференция се отправяха благодарности
към съответната компания, която, която безкористно дарява-
ла медикаменти на закъсалите и подпомагала дейността на съ-
ответната организация със средства и офис оборудване..."*
* Курсивът е от автора.

225
 В крайна сметка целта е увеличаване на продажбите и при-
ходите на компаниите... Фармацевтичните колоси следват
последователно принципа на "зарибяването" подобно на нарко-
картелите. Стъпвайки 6 малка и бедна страна, т е най-напред
очертабат уязвимите групи и се отдават на благотворител-
ност. На болниците и пациентите се правят мащабни дарения
на скъпоструващи продукти, консумативи, писалки и т.н. Ор-
ганизират се научни симозиуми, семинари и коктейли. Лекари-
те са доволни, изучават терапията, прилагат я на болния, той
се чувства добре и това не струва нищо нито на пациента, ни-
то на болницата. След това дареният медикамент свършва.
Пациентът се чувства добре и го иска, но съвсем естествено
не моЖе да го купи, защото става дума за изключително скъпи
лекарства. Производителят е готов да ги продаде. И започба
публичният натиск.
Драконовските закони, забраняващи рекламата на лекарст-
вени продукти в неспециализираните медии, кара компаниите да
инвестират колосални бкздЖети в маркетинга и връзките с
обществеността. Техните представители обаче никога не се на-
бъркват в публични скандали. Фирмите не взеха отношение по
нито една от акциите. Това правеха лидерите на асоциациите...
А иначе благодарните компании помагат на гражданските
сдруЖения. Днес Българска асоциация "Диабет" открива лук-
созния си национален клуб..."

Глава 10. За клиничните изпитания

В последователни статии под общото заглавие "Ловци на
хора", публикувани от 17 до 22 декември 2000 г., група Журна-
листи от в. "Вашингтон пост" разкриват как американски
фармацевтични компании използват -като опитни Животни
пациенти от т р е т и я свят и Източна Европа, вклктително и
от България, превръщайки това в процъфтяваща индустрия.
По този начин фармацевтичните гиганти искат да избегнат
силно завишените изисквания за клинични изпитания на ноби
препарати 6 САЩ. Във връзка с тези разкрития в. "Монитор
публикува с т а т и и в броевете си от 21 и 22 декември 2000 г.,
според които в Университетската клиника по неврология и
психиатрия в София върху пациенти се е изпитвал американс-

226
1сият медикамент зелдокс, като пациентите не са били уведо-
мени, че той не е одобрен за прилоЖение 6 САЩ.
Фармацевтичните и биотехнологичните компании масобо
се насочВат към дърЖави, където законодателството не е тол-
кова строго, има по-малко бкзрокрация и разходите са значител-
но по-малки. Освен това 6 бедните страни се срещат по-често
определени заболявания. Хората т а м се съгласяват лесно, защо-
то имат нуЖда от здравна помощ, а и осбен това има повече нег-
рамотни и малко образовани, което улеснява убеждаването им.
Ето какво споделя един китаец, участвал в клинични изпитания
с генна насоченост: "Казаха ни, че ще има безплатна медицинска
помощ. Затова всички идват." Това, разбира се, е било само улов-
ка и лечение на тези хора не е било извършвано.
Не искам да каЖа, че някои от проучваните нови медика-
менти не моЖе да се окагке полезен, а да наблегна върху поста-
новката и недостатъчното независимо контролиране на опи-
тите, което дава дъзмозкност както за прикриване дори на се-
риозни странични ефекти, така и за надценяване на "добри-
те" страни на даден продукт.
В. "Вашингтон пост" дава за пример начина, по който е бил
проведен един опит на голямата американска компания Pfizer
Inc. (Пфайзер). През април 1996 г. по бреме на епидемия от ме-
нингит 6 Нигерия тя изпробва антибиотик, наречен тробан,
който все още не е бил одобрен в САЩ. Фирмата не успяла да
набере достатъчно пациенти в САЩ, затова се насочила към
тази африканска дърЖава. Експерименталният медикамент се
смятал за потенциален "хит" - според анализатори от "Уол-
стрийт" Pfizer биха печелили около 1 млрд. USD на година, ако
трован получи одобрение.
Според нигерийския лекар Амир Йола тестуването на анти-
биотика в двумилионния бедняшки метрополис Кано не е извър-
шено както трябва, но той не моЖел да се противопостави, за-
Щото фирмата е имала подкрепата на правителството. Там, къ-
дето има авторитарни реЖими и няма свобода на словото, подоб-
ни експерименти се провеЖдат по-лесно. По това време Нигерия
е управлявана от военните и според "Вашингтон пост" е имало
9Растични нарушения на човешките права и корупция. Никой не
би пробвал 6 една нормална дърЖава новосъздаден антибиотик с
Неизвестни качества, сред епидемия от менингит, покосяваща
стотици, в набързо пригодени за това полеви условия, с недоста-

227
тъчно персонал u диагностични възможности. Ето какво предс-
табляба "клиниката" за инфекциозни заболявания в Кано: според
работили в нея международни доброволни сътрудници това е ед-
на от най-зловонните и пренатоварени болници 6 света, разпа-
даща се съборетина, направена от ронещи се тухли от сгурия.
Може да се видят как плъхове гризат занемарени трупове и как
пациенти се изхождат направо на пода. В някои отделения няма
вода и електричество, а стените са опръскани с кръв и
екскременти. И това става в края на второто хилядолетие, ко-
гато на толкова други места по света т ъ н а т в разкош.
Тексаският педиатър Джордж МакКрекън, водещ специ-
алист по менингит, е "изненадан, че Pfizer са предприели така-
ва аванткзра". Изследователите на фирмата са подготвили ек-
сперимента само за 6 седмици за разлика от едногодишния или
дори по-дълъг период, необходим за това в САЩ. Докато в раз-
витите държави в такива случаи се назначава бенозно изпитан
и бързо действащ антибиотик, то при епидемията в Нигерия
трован е даван през устата на по-голямата част от лекувани-
те, които са били на различна възраст, а той според самата
компания не е бил тестуван никога преди това на деца. Освен
това Pfizer не е проследила 6 дългосрочен план възстановяване-
то на пациентите, на които е бил даван медикаментът. Спо-
ред д-р Йола u други негови колеги и лаборанти болните не са
знаели, че става дума за опитна постановка.
В края на краищата трован бил одобрен за употреба в САЩ
при възрастни, но не и при деца. Антибиотикът бързо става
един от най-предписваните в тази държава - до средата на 1999
г. са го приемали приблизително около 2,5 млн. души, като само
от първата година на масовото му излизане на пазара продажба-
та му според самата фирма достига 160 млн. USD. Ho през тези
16 месеца са съобщени 140 случая на чернодробни увреждания, 14
- на чернодробна недостатъчност и 6 са завършили със смъртен
изход. Трован принадлежи към определен клас от антибиотици,
които водят понякога до увреждане на ставите при опитни жи-
вотни - малки зайчета и кученца. Срещу Pfizer са заведени поне
16 дела, макар че според фирмата по време на клиничните изпи-
тания не са отбелязани сериозни чернодробни проблеми. В Евро-
па продажбите на препарата дори са спрени.
Според организацията "Лекари без граници" от морална
гледна точка епидемия с такава висока смъртност (починали

228
са 15 800 африканци) не е моментът, б който трябва да се екс-
периментира с нов медикамент. В САЩ се изискба от изследо-
вателите да уведомяват пациентите за рисковете на изпроб-
ваното лекарствено средство, да разясняват целта му и да да-
ват информация за алтернативни терапии, след което добро-
волците подписват информирано съгласие. В Нигерия не е има-
ло подобна процедура.
Когато например FDA отказва на базираната в Калифорния
Maxim Pharmaceuticals Inc. (Максим Фармацкяпикълс) да изпроб-
ва нов чернодробен медикамент върху американските граЖдани,
фирмата отива в Русия, като по този начин си спестява мили-
они от забавянето на провеждането на клиничните изпитания.
За 3 седмици руски лекари набират 149 пациенти, без да ги уведо-
мят за резервите на FDA относно медикамента.
През 1980 г. FDA започва да приема молби за одобряване на
лекарствени средства за американския пазар, придруЖени с
данни от изследвания, извършени и в чуЖбина. Според в. "Ва-
шингтон пост" последната година почти 27% от т я х са от
задгранични тестувания - 3 пъти повече, отколкото през 1995
г. Докато през 1991 г. в Източна Европа е имало само един ре-
гистриран към FDA изследовател за провеждане на експери-
менти с лекарства, предназначени за САЩ, сега са вече 429. В
ЮЖна Африка от 2 са станали 266. Според фирма, която осигу-
рява пациенти за западните компании в Латинска Америка, по-
настоящем се провеЖдат около 1000 клинични изследвания, ка-
то се предвиЖда в близките 5 години да нараснат 10 пъти!
Американците и западноевропейците явно не Желаят да
участват в рискови експерименти, а меЖду фармацевтичните
компании има голяма конкуренция за създаване на нови медика-
менти и бързото им внедряване, което е свързано с големи раз-
ходи и съответно печалби. Според някои проучвания средно
4000 души са необходими в САЩ, за да се изпита ново лекарст-
во, а всяка година се разработват стотици такива. Това естес-
твено пораЖда голяма надпревара за търсене и набиране на
доброволци. Според изчисления на индустрията, всеки ден заба-
вяне на пускането на пазара на нов медикамент носи около 1,3
ад
лн. USD нереализирана печалба. Чудно ли е тогава, че нещата
далеч не са така чисти и прозрачни, както би трябвало да бъ-
дат? "Наистина изалеЖда като че ли правим сделки с дявола и
хората", казва ДЖанет Цимерман, оглавяваща "Им-

229
nakm" - базирана във Филаделфия компания, която обучаВа
екипи за провеждане на експерименти с медикаменти. Често
самите болни чрез асоциации, които са спонсорирани и съот-
ветно манипулирани от фармацевтични компании, лобират за
по-бързо въвегкдане на нови медикаменти.
"Колкото по-бързо завършваме клиничните изпитания,
толкова повече пари ще има за нашите компании", казва пред
колеги на една конференция б Сан Диего Хуан Пабло Гусман, ра-
ботещ за западни фармацевтични фирми във бръзка с извърш-
ването на клинични изпитания в Латинска Америка. И е прав -
приходите на големите фармацевтични компании са се увели-
чили с около 10% за последното десетилетие.
Много болни въобще не са наясно с взаимоотношенията
меЖду лекарите и фармацевтичните фирми. Последните из-
ползват всякакви примамки за медиците само и само да се про-
ведат по-бързо експериментите - например някакъб вид наара-
да за набран определен брой участници за даден период от
време, вклктване като "съавтор" 6 с т а т и и за резултатите
от изследванията, които всъщност се пишат от хора на ком-
панията, осигуряване на безплатни посещения на семинари 6
чуЖбина, коктейли и т. н.
Резултат от 10-месечно проучване на "Таймс", обявено на
16 май 1999 г., показва, че има широко разпространен конф-
ликт на интереси, когато медиците набират участници за
клинични изпитания с нови медикаменти. На лекаря се плаща
средно меЖду 1000 и 4000 USD за пациент 6 зависимост от
дърЖавата, в която Живее и работи. Това му дава възмоЖност
значително да увеличи приходите си, особено ако действа по-
агресивно и умело при привличане на пациенти за опитите.
Нерядко се случба той да бклкгчи в провежданото изследване
хора, които не са подходящи и дори са противопоказани за
проучвания медикамент, или пък такива, които изобщо ня-
м а т нуЖда от него. В страни с нисък стандарт, каквато е и
нашата, парите давани от компаниите на лекаря за един чо-
век вклк)чен в изследване на нов медикамент, са значително
повече, отколкото е средната годишна лекарска заплаша-
Психиатърът от Будапеща Лаело Лойтавари, участвал 0
клинични изпитания за различни западни фирми, споделя-
"Фармацевтичните компании ни правят предлоЖения, за ко-
ито знаят, че ще ни з а в ъ р т я т главите." Неговата заплата

230
като лекар например се рабняба на 178 USD, a компаниите по
думите му плащат меЖду 1000 и 2000 USD за работата му с
бсеки пациент, който той е осигурил. "Как бих могъл да не го
напрабя?", пита д-р Лойтабари. Колко медици б тези страни
мислят като него?!
Някои лекари участват едновременно 6 клинични изпита-
ния на няколко фирми и възможността по този начин да спече-
лят допълнително значителна сума вече е голямо изкушение.
Това, разбира се, не означава автоматично, че бсички медици
участват 6 експеримента само заради парите. Предполагам, че
много от т я х Желаят искрено да помогнат на болните, но кога-
то има и значителен финансов интерес, се създават предпос-
тавки за преминаване на определени граници на научното
качество.
На семинари производители и контролиращи говорят сво-
бодно и споделят за случаи на некоректно извършени експери-
менти, особено сред чуждестранните лекари, новаци 6 големи-
те клинични изпитания на лекарствени препарати. Според
фармацевтичните компании много от лекарите в Латинска
Америка сами не спазбат протоколите за водене на опитите и
не съобщават например за бсички доказбани странични ефекти
на изпитвания продукт. А това моЖе да има сериозни последс-
твия както за бъдещите пациенти, така и за самата фирма. За
едно изследване на ново антиепилептично средство в Латинска
Америка компанията Parke-Davis ("Парк-Дейвис") казва, че е
било проблематично да се накарат лекарите да докладват за
пневмонията при малки деца, по принцип считана за твърде се-
риозна странична реакция на експерименталния медикамент.
Местните лекари обаче го смятали за нормално услоЖнение.
МоЖе би понякога медиците, участващи в опитите, просто
имат твърде голямо Желание да угодят на компаниите и зато-
6а не докладват за неЖеланите ефекти.
Контролът, който медицинските власти оказват в някои
страни, е също недостатъчен. Да се съгласиш със и да приемеш
Правила за добра клинична практика и подходящо провеЖдане
на клинични опити, невинаги е равнозначно на това да ги при-
лоЖиш.
Извинявайки се със споразумения с фирмите за поверител-
ност на информацията, изследователите и лекарите, както и
п
Редставители на официални институции често отказват да

231
г дабат интербкзта и да дискутират новите медикаменти, ко-
ито се изпитват, и условията, при които това става. Мноао
компании не дават информация бъв връзка с провежданите
опити. От своя страна FDA ааресивно защитава търговските
интереси и тайни на фармацевтичните компании и като пос-
ледствие много страни на процеса на одобрение на лекарстве-
ните препарати остават скрити.
Разследването на журналистите от в. "Вашингтон пост"
установява, че през 1998 и 1999 г. естонски граждани са участва-
ли в неетично провеждани опити в Швейцария. Възползвайки се
от притесненото финансово положение на хората в тази бивша
съветска република, компаниите, които са набирали
доброволци, не са ги предупреждавали за това в какви клинични
експерименти ще бъдат вклкзчени, а "информираното съзла-
сие", което трябвало да подпишат, било на чужд език, който т е
не разбирали. Предложили им безплатен билет до Швейцария, 2
седмици престой в "съвременна клиника" и няколкостотин до-
лара на ръка. В страни, където средната заплата се равнява на
160 USD (а всъщност за много хора тя е по-малка, както е и у
нас), получаването на такава сума в долари плк>с безплатно пъ-
туване и престой в тази "обетована земя" би звучало доста
примамливо, както казват някои от доброволците от Естония.
В края на краищата клиниката, където се провеждали
"експериментите", била затворена от швейцарските власти,
след като установили, че нейният управител, Van Tx Research
Ltd. (Ван Текс Рисърч Лимшпед), са напълнили мноао о т леглата
с хора, които не знаели 6 какви изследвания ще участват.
Между т я х имало както бежанци, търсещи политическо убе-
жище в Швейцария, така и наркомани. Впоследствие се устано-
вяба се, че тук са извъриени 161 експеримента за някои от най-
известните фармацевтични фирми в света.
Според 6. "Вашингтон пост" при клиничните изпитания, ко-
ито са се провеждали б психиатрична клиника за лечение на
хора, болни от шизофрения в Унгария от психиатъра д-р Габор
Фалуди, също не са били съблкздавани стандартните изисквания
за информирано съгласие на пациента. Участващите в опити
хора се предполага, че трябва да са напълно информирани за
рисковете, не трябва да са наети с принуда или измами и да мо-
гат да се оттеглят във всеки момент. Според много изследова-
тели и лекари тези правила се нарушават при изпитването на

232
поби медикаменти 6 бибшите социалистически страни,
Африка, Китай, Латинска Америка. Изданието цитира скорош-
но проучбане на учени от университета "ДЖон Хопкинс", според
което повечето процедури за информирано съгласие бсъщност
са предимно с цел да предпазват компаниите от съдебни
процеси, а не толкова от гршка за здравето на пациентите.
В ЮАР медицинският съвет, който проучвал един опит
свързан със СПИН установил, че 88% от Жените, които се
бклкзчили в неао, всъщност са били принудени да го направят,
въпреки че са подписали документ, според който участието им
е доброволно.
Медицинският факултет при Католическия университет в
Сантяго, Чили, преди 4 зодини проучил 44 клинични изпитания и
открил "етични проблеми" в 20 от тях. Най-често срещаният
недостатък бил неадекватно съгласие от участващите 6 експе-
римента или изобщо липсата на такова. Проблемът с получава-
нето на информирано съгласие е актуален именно в бедните
страни, където хората често въобще не получават задоволи-
телни здравни гршки. Доброволците са изправени често пред две
алтернативи - да рискуват да участват в експеримента, като
затова ще бъдат прегледани, или въобще да не получат никаква
медицинска помощ и никой да не им обърне внимание. Освен т о -
ва ниската култура, характерна за мнозина главно в страните
от третия сбят, моЖе да се окаЖе сериозна пречка 6 обяснени-
ята и разбирането от тяхна страна на полоЖенията, свързани с
опитите, и същността на думата "плацебо" например. Тесту-
ването на нови препарати върху пациенти с психиатрични за-
болявания, когато се изисква информирано съгласие, също пос-
тавя проблеми, свързани с медицинската етика.
Понякога самите компании, а не тези, които отговарят за
контрола и създаването на правилата, определят доколко па-
циентите трябва да знаят за медикамента, който ще се
изпитва. И така 6 една страна моЖе да се запишат за опити
болни, които обаче не са уведомени за страничните ефекти на
лекарството, изявени вече при клиничните изпитания 6 други
страни.
У нас една от тактиките, които се използват за привлича-
не на доброволци в изпробването на експериментални лекарства
(например с психични заболявания), е следната: на болния му се
казва, че ще му се осигури безплатно лечение с нов, "много добър"

233
u "много скъп западен медикамент", ако той се съгласи да участ-
ва в опита. Това е явна манипулация, за която пациентът най-
често не подозира. Най-малкото защото препаратът не е "мно-
го добър" и е все още в период на изпитание. При някои лекари
обаче финансовите изкушения заглушават гласа на съвестта им.
В страни с деспотично управление свободата на избор е из-
клкзчително ограничена и т а м злоупотребите са по-лесно
осъществими, защото за това способстват самите властима-
щи. В своите свидетелски показания през 1998 г. пред Нацио-
налния съвещателен комитет по биоетика МардЖъри Спиърс.
тоаава заместник-директор, отговарящ за наблк>дението вър-
ху международните изследвания, извършвани за американски-
те центрове за контрол и профилактика на заболяванията, 6
бившия СССР и другите страни от разпадналия се социалисти-
чески блок няма дори концепция за информирано съгласие. В
страни, където наскоро е имало война или силна тайна поли-
ция, хората често се страхуват да се подпишат под какъвто и
да е документ и фигурират в тестовите протоколи като ано-
нимни субекти "X". Според Даниел Кампос, аржентински онко-
лог, лекарите в Латинска Америка упраЖняват авторитарен
контрол върху болните и като цяло са срещу информираното
съгласие. Според него пациентите искат лекари, които казват:
"Направи това, защото аз ти казвам така."
Само в АрЖентина през последната година са започнали над
200 клинични опита, което е повече от 2 пъти, отколкото за
1995 г., а в Бразилия са почти 1000 за 5 г., което представлява
увеличение с 200%. За първите 8 месеца на 2000 г. правителст-
вото на малката дърЖавица Коста Рика с население 3,6 млн.
души е получило 42 молби от щатски и европейски фармацеб-
тични компании за провеждане на клинични изпитания. Оче-
видно е, че Латинска Америка с нейните 450 млн. население с
хора с всякакви заболявания е златна мина за опити на компа-
ниите. Като цяло страните от т р е т и я свят предлагат бъз-
моЖност за изпробване на лечения, които са със съмнителна
стойност или смятани за неетични в развитите дърЖави.

234
 Раздел V. За храненето u някои "храни"

Глава 11. Кратко въведение в темата

"Нека храната бъде тбое лекарстбо
и лекарството тбоя храна."
(Хипократ)

Човечеството днес като цяло е подлоЖено на злад, който

невинаги е явен - глада за ваЖни естествени хранителни със-
тавки, които са безусловно необходими на организма, за да бъ-
де в състояние на добро здраве. Бомбардиран еЖедневно от
привлекателни предложения за "полезни" храни и хранителни
продукти, обикновеният потребител най-често няма време и
възмоЖности да проучва и проверява тяхната истинност. За
съЖаление дори специалистите по хранене, които би трябвало
да бъдат будната граЖданска съвест в това отношение, рядко
обръщат внимание на отрицателните страни на нововъ-
веденията, а понякога и т е самите са заблудени от умелите
рекламни кампании на фирмите производителки и от предста-
вени неверни данни от проведени "изследвания". Обработката
на храните посредством различни методи и прибавянето на
синтетични консерванти, обезмирисители, ароматизатори и
оцветители с цел придобиване на по-привлекателен вкус и вън-
шен вид, и възмоЖност за дълготрайно съхранение не само раз-
рушава тяхната Животворна стойност, но и допълнително
оказва вреден ефект след консумацията им. Колкото по-дълао
една преработена храна не се разваля, толкова по-сигурно е, че
не моЖе да поддърЖа Живота.
През 30-те години на нашия век стоматологът Уестън
Прайс от Кливлънд, Охайо, обиколил надлъЖ и нашир
Планетата, след което публикувал през 1939 г. своите открития
6 труда си "Хранене и физическа дегенерация", илкзстриран с
На
9 100 фотографии. Този неуморен изследовател използвал це-
лия свят за своя лаборатория. Потресаващото заклкзчение, ко-

235
 ето дал, описвайки подробно
своите наблкздения и откри-
тия от всяка област на
Земята, посетена от неао.
било: хората, които живеят
при примитивни условия и
консумират естествени, не-
рафинирани храни от същия
район, имат напълно здрави
зъби, правилни зъбни дъги и
Tltf t'liffifi'iiiff vlassif tvm се радват на чудесно общо
hotv what «•** eat shapes us
for h4*tfi*r ami ti_-«i*K«*
здраве. Веднага щом "циви-
лизованият" начин на хране-
не със своите преработени,
рафинирани храни и захарни
изделия навлезе в живота им,
започват дегенеративни из-
менения и чел1остни дефор-
Weston A. Price, D.D.S.
мации, които се забелязват
още в рамките на първото
поколение!
Корица на книгата "Хранене и Ефектите от лошото, и
физическа дегенерация" от д-р Уес-
т ъ н Прайс бих казал, дори безобразно
хранене на съвременното
индустриализирано общество далеч не се изчерпват само с
проблеми със зъбите и 6 захапката, но и с общи промени 6 ске-
лета, затормозяване на жлезите с вътрешна секреция, разви-
тие на хронични заболявания като алергии, астма, диабет,
артрит, рак и др., склонност към често боледуване от инфек-
циозни болести. Неподходящата диета може да доведе и до
промени в поведението и дори в интелекта.
През 1988 г. 6 доклад върху храненето и здравето висш
американски медицински служител прави заклкзчение, че във
всеки 15 от 21 случая на преждевременна смърт неправилно-
то хранене е основната или една от главните причини, доп-
ринесли за това. А в декемврийския брой на JAMA от 1994 г.
пише: "Днес бялата американка от средната класа с нейния
начин на хранене с много белтъчини и мазнини ражда бебета,
които са по-болнави, отколкото тези на бедните имигрант-
ки..."

236
 Хранителната индустрия и компаниите, които контроли-
р а т този бизнес, са придобили толкова голямо влияние и конт-
рол бърху общестбеното мнение по различни въпроси, сбързани
със здравето, че рационалното хранене въобще не се изучава и
прилага 6 медицинските университети, а и сред населението
като цяло то не е широко разпространено. Прави се всичко
възмо±но, за да се прикрият научните доказателства за изк-
лючителната бреда от преработените храни и от различните
химикали, масово използвани в тях. Наети са много хора - уче-
ни и специалисти по рекламата и връзките с обществеността,
които да отдалечат от мисълта ви връзката меЖду напълно
неподходящото хранене, което ви се предлага, и увреденото ви
здраве! И не само това - в САЩ например дори е официално заб-
ранено да се прилагат диети за лечение на хора с рак, независи-
мо че има натрупан огромен достоверен материал за голямото
значение на определен хранителен ре^ким за постигане на пълно
и трайно излекуване. Да се храниш правилно и здравословно, до-
ри се смята за "шарлатания"!
Световноизвестният специалист по лечение с хранене д-р
Бернард Йенсен споделя впечатленията си от посещението си
при хунза, народност, Живееща в Непал. Допреди няколко десе-
тилетия там са били непознати подобни заболявания като рак,
диабет, туберкулоза, както и други, типични за съвременното
общество. Не е имало болници, лекари, зъболекари, аптеки, по-
лиция и затвори, защото това не е било необходимо С постро-
яването на нов път, свързал едноимен-
ната долина, в която Живеят, с "циви-
лизования свят", при т я х навлезли и ра-
финираните храни, алкохолът, цигари-
те, захарта, безалкохолните напитки.
И, разбира се, заедно с т я х дошли и всич-
ки модерни болести и пороци. Не случай-
но мъдреците са казали: "Прост начин
на Живот - възвишено мислене."
Това, че даден продукт или ястие из-
г
леЖда апетитно и стимулира вкусови-
те рецептори, не значи, че е полезно!
Много от нещата, които вършим, често
са
в резултат на внушени глупави и
обикновено вредни навици или на пър- Д-р Бернард Йенсен

237
бични реакции о т типа на "И друаите прабят така!" Подобен
аргумент моЖе би е опрабдан за деца 6 детската градина, но ед-
ва ли за зрял човек, който претендира за независимост на мис-
ленето и рационалност на преценките.
Бих искал да ви обърна внимание върху един ваЖен факт,
който много хора не вземат предвид - освен обозначените на
етикетите на хранителните продукти "добавки", чието при-
емане става с нашето знание (ако четем това, което е написа-
но, разбира се), съществува и скрита консумация на химикали и
медикаменти под различна форма, за състава на които нямаме
никаква представа. Налице е едно постоянно, трайно излагане
на минимални дози от синтетични вещества, трудно доловими
със съвременните рутинно прилагани медицински тестове.
Тъй като човешкият организъм има значителни приспособи-
телни способности, разпознаването на уврежданията от ток-
сични съединения и химични елементи често е възмоЖно
тогава, когато т е вече са се натрупали в значително количес-
тво или са приети еднократно в голяма доза. Само в хранител-
ната промишленост се използват над 5000 химически вещест-
ва, а в производството на пестициди - над 1500. Поне 6000 вли-
з а т в състава на различни медикаменти, а колко още милиони
други се синтезират и навлизат в биосферата, никой не би мо-
гъл да каЖе. В резултат на синераизъм и на взаимно потенцира-
не на въздействието и най-вече поради дълаия латентен пери-
од на изява на уврежданията, предизвикани от изкуствено съз-
даваните вещества и продукти, опасността от интоксикация
с непредсказуеми последици стаба все по-голяма с всяка изми-
нала година.
В развитите страни на всички Животни се дават 6 изоби-
лие хормони и антибиотици, които после чрез млякото и
месото, както и чрез хранителните продукти, приготвени от
тях, влизат б човешкия организъм. Същото ваЖи и за растени-
ята, чрез които пестицидите и съединенията от изкуствени-
те торове попадат в човека. В САЩ още преди 20 години са да-
вали на Животните около 1000 медикамента и хормона! Почти
на 100% от птиците, 90% от свинете и т е л е т а т а и 60% от
едрия рогат добитък се добавят редовно антибиотици към
храната. Около 70% от месото на пазара в САЩ е от говеда-
угоявани с помощта на хормони. ПолоЖението не е много по-
различно и в другите развити дърЖаби.

238
 Като се има предбид и замърсяването на бъздуха и водата,
както и приемането на толкова много медикаменти и ваксини
за "лечение" и "профилактика", то чудно ли е, че човечеството
става все по-болно и алергиите и случаите на свръхчувстви-
телност към различни вещества зачестяват все повече?

Глава 12. Захарта - "бялата отрова"

В пресата често мозкем да попаднем на странни "разкри-

тия", меко казано. Преди известно време прочетох 6 един бъл-
гарски вестник, че захарта била полезна за малките деиа.
Оставям мотивите на автора да изкагке подобно твърдение на
неговата съвест. Каква е истината за един от масово използ-
ваните в хранителната индустрия продукти? Нека читате-
лят сам преиени, след к а т о се запознае с изнесените по-долу
факти.
Вероятно мнозина са чули, че наричат захарта "бялата
отрова" за организма. Защо? Ето накратко какво определение
дава д-р Уилям Кода Мартин през 1957 г. за това кога една хра-
на е отрова: "Медицински погледнато, всяко вещество, което
потиска активността на катализаторите и ензимите в
тялото... и което, прилоЖено към, погълнато от или получено в
него, причинява или моЖе да допринесе за развитието на
болест..."
Захарта съдърЖа само това, което учените наричат
"празни" калории - т. е. чисти, рафинирани въглехидрати. В
растенията няма чисти захари - природата ги е съчетала с
микроелементи и витамини, достатъчни да осигурят тяхно-
то разграждане и усвояване в организма. И тъй като в процеса
на преработка на захарната тръстика т е са извлечени от нея,
за да метаболизира и усвои получения неестествен рафиниран
продукт, тялото започба да черпи от своите запаси от ензими,
протеини, витамини, натрий, калий, магнезий и калций.
Последният се извлича от костите, като това увеличава тях-
ната чупливост. Същевременно се увеличава значително и чес-
т о т а т а на зъбния кариес. Това се отразява най-неблагоприят-
но на подрастващите, на бременните и на Жените в менопауза.
Приемът на неорганичен калций на таблетки не моЖе да ком-
пенсира загубата на този минерал, защото той се усвоява в

239
gocma ниска степен, а осбен това натоварва бъбреците и
да се натрупва в някои тъкани и органи.
Калцият е от основно значение за поддържане на алкално
рН на кръвта. Приемът на захар и, разбира се, на други рафи-
нирани въглехидрати (бял хляб, както и всички продукти ощ
бяло брашно), предизвиква промяна в количеството на калция 6
кръвта и съответно повишена киселинност. За да я неутрали-
зира, организмът отново черпи от своите резерви и резулта-
т ъ т моЖе да бъде твърде неблагоприятен от здравословна
гледна точка, особено ако диетата е бедна на сверки плодове и
зеленчуци.
Под влияние на захарта намалява секрецията на стомашен
сок и се забавя перисталтиката на стомаха. Освен това, кога-
то захар или изделия, направени с нея, като например шоколад
се приемат заедно с протеини, се получава гниене на последни-
те в червата, при което се отделят много токсични вещества
и тялото трябва да отделя значителна енергия и ресурси, за да
ги обезврежда.
Трябва да се има предвид, че захарта и продуктите от бя-
ло брашно допринасят за развитието на кандидоза (гъбична
инфекция), особено ако човек е приемал антибиотици или други
медикаменти, потискащи имунната система.
Захарта навлиза много бързо б кръбта, където количест-
вото й се увеличава, като това се нарича в медицината хипер-
гликемия и е един от симптомите на диабета. Целта на инсу-
лина - хормон, който се отделя от панкреаса, е да премахне из-
лишното количество кръвна захар по най-ефикасния начин. Но
след като това стане, при някои хора настъпва обратният
процес - хипогликемия, т. е. нивото на кръвната захар спада
бързо, и то под нормалните стойности, което предизвиква ня-
кои симптоми: замаяност, слабост, изпотяване, потиснатост,
безсъние и др. Щом се получи хипогликемия, надбъбречните
Жлези веднага се активизират и мобилизират запасите от гли-
коген 6 организма. Той от своя страна се разграЖда до глк>коза,
за да се възстанови нормалното ниво на кръвна захар. По този
начин хранителен реЖим, съдърЖащ рафинирани възлехидра-
ти, вклкзчва 6 една постоянна въртелеЖка двете Жлези - панк-
реас и надбъбреци, и ги изтощава. Панкреасът постепенно за-
почва да секретира по-малко инсулин, съответно нивото на
кръвната захар остава бисоко, като разбитието на диабет за-

240
6ucu само о т компенсаторните възможности на организма и
от количеството рафинирани въглехидрати, които се прие-
ivram. А надбъбречните Жлези, които са мнозо важни за приспо-
собяването ни към стреса, се изтощават и не могат да поддър-
жат нивото на кръвната захар нормално в случаите, когато
панкреасът успява да се справя с побишените количестба чис-
ти въглехидрати, и така се получава хипогликемия. Това от
своя страна пък води до силно желание за сладки неща и по т о -
зи начин се затваря един порочен кръг. Многобройните опити
са доказали безспорно, че захарта боди до изчерпване на микро-
елемента хром 6 тялото, който е от най-вазкно значение за ус-
вояването на инсулина и за поддъргкане на глк>козния метабо-
лизъм.
В организма захарта се трансформира и под формата на
запасния полизахарид гликоген се складира 6 черния дроб. Въз-
можностите му в това отношение обаче са ограничени и из-
лишните захари се трансформират по-нататък 6 мастни ки-
селини, които се натрупват 6 подкожните мастни депа. При
наднормено тегло над 20% започва отлагане на мастна тъкан и
бъв вътрешните органи, например около сърцето и бъбреците,
и това води до нарушаване на техните функции. Забавя се цир-
кулацията на кръвта и лимфната течност и се понижава ак-
тивността на имунната система. На този фон много често се
развиват диабет, атеросклероза, сърдечно-съдоби и други за-
болявания. Изследванията, правени от 70-те години насам
доказват, че приемът на захар увеличава нивото на холесте-
рола в кръвта!
Сър Фредерик Бантинг, съоткривателят на инсулина, забе-
лязал през 1929 г. в Панама, че диабетът е често заболяване сред
собствениците на плантации със захарна тръстика. В същото
бреме сред работниците, които не консумирали рафинирана
захар, а дъвчели захарна тръстика, диабетът бил непознат.
Захарта прави децата нервни и хиперреактивни, защото
*пя е много силен стимулант за надбъбречните гклези. Консу-
мацията й може да побиши нивото на хормона адреналин до 4
Пг
ьти, което е типична стресова реакция за организма. В резул-
т а т се повишава продукцията на холестерол и хормона корти-
3
°н, като последният от своя страна потиска имунната сис-
тема. При експеримент, проведен в САЩ, кшоши с асоциални
п
Роя6и 6 интернат били подложени на хранене, при което при-

241
емът на захар u месо били значително намалени. ПолоЖителна
та промяна б поведението била очевидна.
Захарта има твърде неблагоприятен ефект върху функцц.
онирането на мозъка и нервната система. Когато преработва-
нето й е непълно, се получават токсични метаболити, коищ0
•затрудняват окислителните процеси в нервните клеткц
Значителният прием на захарни изделия предизвиква и загиба-
не на полезни бактерии в червата, които произвеждат вигпа-
мини от групата В, необходими за правилното функциониране
на централната нервна система. Изобилният внос на този ра-
финиран продукт в организма води до превес на възбудните
процеси в кората на главния мозък и до появата на вегетатив-
на дистония - една толкова често срещана диагноза. Захарта
трябва да бъде напълно изклкзчена от диетата на хора с пси-
хически заболявания като шизофрения например.
През 40-те години д-р ДЖон Тинтера преоткрива ваЖното
значение на ендокринната система и по-специално на надбъб-
речните Жлези при предизвикването на промени в психическо-
то състояние. В 200 случая лекувани за хипоадренокортицизъм
(намалена функция на надбъбречните Жлези) той установил, че
основните оплаквания на неговите пациенти били често подоб-
ни на тези, които се срещат при хора, чиито организми не мо-
гат адекватно да се справят със захарта. Това състояние, на-
ричано понякога в западната литература "захарна депресия"
(sugar blues) се изявява с някои от следните симптоми: умора.
нервност, депресия, тревоЖност, значително намалена способ-
ност за концентрация, силно Желание за сладки неща, непоноси-
мост към алкохол, ниско артериално налягане, алергии. Д-р
Тинтера настоял всичките негови пациенти да се подлоЖат на
глк>козотолерантен т е с т и резултатите потвърдили тезата
му. Според него глк>козотолерантният т е с т , направен 6 пубер-
т е т а , когато има такива проблеми като хиперактивност, нес-
пособност за концентрация или данни за психическо заболяба-
не, например шизофрения, би могъл да спести много средстба.
тревоги и напразни лутания за възмоЖната емоционална при-
чина, защото всъщност моЖе да се касае за проблем с метабо-
лизирането на захарта. Тинтера пише няколко ваЖни публика-
ции, в които отново и отново подчертава, че подобрението, оо-
лекчението или излекуването "зависят от възстановяването
на нормалните функции на целия организъм" и първото о

242
Icoemo предписва, е диета, от която трайно се отстраняват
захарта и всички изделия, в които тя се съдърЖа. Въпреки т е -
зи свои проучвания и открития Тинтера не получава никакво
бнимание от медицинската общестбеност освен обичайните
насмешки. В същото бреме на д-р Антонио Е. Монис се присъЖ-
да Нобелова награда за лоботомията, която въвеЖда за лече-
ние на шизофрения. Тук ще си позволя едно малко отклонение и
ще би запозная с този "терапевтичен" подход, за да разберете
за какво става въпрос и за какви "постиЖения" се връчват
престшкни награди.
Лоботомията е драстичен метод, при който по хирургичен
път се унищожават връзките на определени области от чел-
ния дял на мозъчната кора с останалата част на мозъка.
През 30-те години на нашия век се открива ролята на сле-
поочните и челните дялове от мозъчната кора в контрола на
емоциите и агресивността. През 1935 г. в Йейлския универси-
т е т един учен - Карлайл ДЖейкъбсън, провеЖда наблкздения
върху поведението на шимпанзета след увреЖдане на фронтал-
ната и префронталната мозъчна кора чрез лоботомия. Едно от
Животните, което преди операцията било агресивно в опреде-
лени ситуации, след това станало тихо и послушно, като в съ-
щото време паметта и интелигентността му не били
засегнати. Друг учен от същия университет, д-р ДЖон Фул-
тън, премахнал напълно фронталните дялове на две шимпан-
зета, след което по никакъв начин не моЖело да се провокира
експериментална невроза 6 Животните. Фултън станал по-
късно един от най-горещите застъпници за лоботомията 6
САЩ.
Запознавайки се с резултатите от работата на гореспоме-
н а т и т е изследователи, португалският невролог и психиатър
А. Е. Монис, професор при медицинския факултет на универси-
т е т а в Лисабон, решил да.извърши подобна операция при хора,
за да облекчи случаи на упорити психози, но не чрез пълно отс-
траняване на тези дялове, а посредством прекъсване на връз-
ките им с таламуса. Той установил, че подобрение настъпва
само при някои пациенти, и затова предлоЖил този метод да се
използва единствено в случаи, когато няма никаква друга
алтернатива.
След като д-р Монис и колегите му, с които работел, нап-
равили световно достояние своите резултати през 1936 г., в

243
няколко страни започнали да прилагат новата хирургична
техника. Срещу нея се обявили много неврохирурзи, психиатри
и други лекари. Монис не моЖал да продълЖи своите изследва-
ния, защото бил прострелян от свой бивш пациент 6 гърба,
след което останал парализиран от кръста надолу.
Но един амбициозен американски клиничен невролог -
Уолтър Фриймън, бил въодушевен от тази идея и заедно с нев-
рохирурга ДЖеймз Уотс направили екип, за да прилагат опера-
цията на американски пациенти. Двамата дори я подобрили,
като я нарекли "стандартната процедура Фриймън-Уотс".
Фриймън се оказал много добър в дарбата си да убеЖдава ме-
диите относно "обещанията" на лоботомията и започнал дос-
та агресивно да я лансира като терапевтична процедура 6 бол-
ниците и психиатричните клиники в САЩ въпреки съпротива-
та и неЖеланието на повечето негови колеги. Той извършил за-
едно с Уотс много такива операции из страната, но бил неудов-
летворен от продължителността и слоЖността на интервен-
цията и през 1945 г. "усъвършенствал" метода, като го наре-
къл "айс-пик лоботоми" (ice-pick lobotomy). Вместо левкотом,
който се използвал при трепанацията, за да се извърши проце-
дурата по прекъсбане на връзките, той вкарвал през коЖата с
един удар с чук в мозъка остър шиш, с който по принцип се раз-
чупва лед. "Операцията" била обаче толкова отвратителна и
нечовешка, че дори на опитни хирурзи се случвало да им прило-
шее и да колабират, наблюдавайки изпълненията на този
"лекар". Съекипникът му, неврохирургът Уотс, бил толкова
потресен, че прекратил връзките си с него.
Лоботомията била широко прилагана за няколко години в
САЩ и някои други дърЖави. МеЖду 1939 и 1951 г. били извърше-
ни повече от 18 000 лоботомии само в САЩ и десетки хиляди 6
различни страни по света. Вместо да се прибягва до него само
като последна надеЖда в изклкзчително отчаяни случаи, с този
метод е било широко злоупотребявано като начин за контроли-
ране на човешкото поведение. В Япония голяма част от опери-
раните били деца, много от които просто били по-буйни в учи-
лище или показвали лош успех. Операцията била широко прила-
гана и в заведения за психично болни. Семейства, които искали
да се отърват от трудни роднини, ги подлагали на лоботомия.
Политически опоненти и несъгласни с реЖима били третирани
като психически неуравновесени и оперирани по същия начин.

244
Хирурзи аматьори извършили стотици такиба оператибни ин-
тервенции без дори системен психиатричен преглед.
През 1949 г., на д-р Монис е връчена Нобелова награда за ме-
дицина и физиология за въвеждането на този метод на "лече-
ние". Това събитие направило от операцията уважавана тера-
певтична процедура и като резултат в следващите 3 години
били извършени повече лоботомии, отколкото от 1936 г. до т о -
зи момент. Хиляди хора по целия свят били трайно осакатени.
Операцията била масово практикувана върху затворници и па-
циенти в лудници и психиатрични клиники, като често им би-
ло поставяно условието: лоботомия срещу пускане на свобода.
В светлината на всичко, с което сте се запознали дотук, пред-
полааам, че няма да ви бъде трудно да разберете защо се наг-
раждават и стимулират подобни отвратителни практики, а
изследванията на учени като д-р ДЖ. Тинтера остават без
внимание. По аналогия това е все едно да наградиш не ветери-
нарния лекар, който се гриЖи за Животните, а касапина!
В началото на 50-те започват да се чуват все повече гласо-
ве срещу лоботомията и възраЖения от морален характер. При
тази хирургична интервенция настъпва трайно увреЖдане на
мозъка и често много силно изразени промени в личността и
емоционалния Живот на пациента. Появяват се безразличие, гра-
ничещо с Жестокост, грубост, безотговорност, неадекватност
при оценката на последствията от собствените действия.
За 15 години не се натрупали никакви научни данни, които да
потвърЖдават полезността на метода. Дори застъпниците на
лоботомията признавали, че само при една т р е т а от оперирани-
те се наблкздавало подобрение, една т р е т а оставали без промяна,
а при една т р е т а настъпвало влошаване. Освен това започнали
да се появяват все повече нови медикаменти за въздействие вър-
ху психиката, и неврохирурзите изоставили тази операция. Днес
лоботомията не се прилага като терапевтичен метод.
Нека сега се върнем отново към захарта. Тя навлиза устрем-
но в Живота на европейските дърЖави в края на XVII в.
Същевременно лекарите започват масово да наблк>дават призна-
ците на "захарната депресия" и лудниците да се пълнят с хора.
През 1793 г. няколко моряци провеЖдат неволен експери-
мент след корабокрушение, като консумират само захар и ром
от товара, който превозвали. Когато ги спасяват след 9 дена,
т е били силно измършавели в резултат на принудителната

245
guema. Избестният френски физиолог МаЖенди, вдъхновен от
този инцидент, решил да проведе опити с Животни, като пуб-
ликувал резултатите през 1816 з. По време на експериментите
той хранел кучета само със захар или зехтин и вода. Всичките
Животни бързо измършавели и умрели. Било установено, че ка-
то диета захарта е по-лоша, отколкото приемането само на
вода, т.е. човек има шанс да преЖивее значително по-дълзо, ако
е само на вода. Знаем, че много хора са провеждали под лекарски
контрол по 30 дори 40 дена лечебно зладуване само с вода и бла-
годарение на това са се излекували от сериозни заболявания.*
Захарната индустрия в Англия през 1808 г. предприела
стъпки, за да "докаЖе" полезността на новия "хранителен"
продукт, защото хората "не му обръщали нуЖното внимание".
К о м и т е т ъ т по Западна Индия 6 Камарата на общините пред-
лоЖил награда от 25 гвинеи на този, който покаЖе със "задово-
лителни" опити полезността на рафинираната захар при хра-
ненето и угояването на домашни Животни - крави, шопари и
овце. Естествено експериментът претърпял пълно фиаско, но
търговиите от комитета решили да прилоЖат и други
тактики. Един похват, който се използва и до днес, и то не са-
мо в захарната индустрия, е да се цитират "проучванията" на
някой неизвестен "учен" от отдалечен край на Земята. Напри-
мер в Камарата на общините се позовавали на някой си д-р
Ръш, лекар от далечна Филаделфия, според когото "захарта
съдърЖала повече хранителни вещества от която и да е друга
хранителна субстанция в същото количество обем"! Комента-
тор от онова време нарекъл подобни изследователи "подкупни
съвести".
През 1958 г. списанието "Таймс" съобщава, че един учен от
Харвард работил в продълЖение на 10 години заедно със своите
асистенти върху хиляди мишки, спонсориран от "Шугър ри-
сърч фаундейшън" (Фондация за научноизследователски проуч-
вания върху захарта), за да разбере как захарта предизвиква
кариес и как моЖе да се предпази от това. Отговорът му бил:
няма начин това да стане! Когато ученият публикувал резул-
т а т и т е от изследването в "Дентал асосиейшън дЖърнъл" (из-

* За справка: книгата "Гладуване за здраве" на проф. Юрий Никх

лаев, психиатър и невролог (изд. 1994 г.).

>46
дание на Американската стоматологична асоциация), фонда-
цията оттеглила спонсорството си.
Докато подготбял епохалния си труд "История на хра-
ненето", професор Е. МакКалъм от униберситета "ДЖон Хоп-
кинс", наричан от мнозина по тоба бреме най-избестният спе-
циалист по хранене и пионер 6 тази област, прегледал почти
200 000 научни публикации относно различните храни, усвоява-
нето им и ефекта им върху хора и Животни за периода от сре-
дата на XVIII 6. до 1940 г. Целта била да подбере тези опити,
които били научно издърЖани, "за да разкаЖе за прогреса в раз-
криването на грешките в тази област на науката (свързана с
храненето)". Но за периода 1816 - 1940 г. проф. МакКалъм "не
открил" (или моЖе би по-точно не отбелязал) нито една публи-
кация за контролиран научен експеримент с рафинирана захар,
бклк>чително и труда на споменатия 8ече no-горе д-р Прайс!
МоЖе би ще се запитате защо. Защото отпечатването на кни-
гата му било спонсорирано от Хранителната фондация, която
от своя страна получавала дарения от Американската компа-
ния за преработка на захар, "Пепси-кола", "Кока-кола" и около
още 40 компании, всички много или малко свързани със захарна-
та индустрия.
Според проф. Ърнест Хуутън от Харвард: "Трябва да про-
явим мъдрост и да се поучим от начина на хранене на дивака.
Нека не продълЖаваме с твърденията си, че четката за зъби и
пастата за зъби са по-ваЖни, отколкото боята за обувки и
четката за обувки. Здрадите зъби са резултат от здрава хра-
на."
МоЖе би е добре да знаете, че преустановяването на консу-
мацията на захар заедно с цялостен природосъобразен реЖим
на хранене и Живот е помогнало на много хора да се излекуват
от различни заболявания, вклкзчително и ракови.
Захарта като хранителен продукт не притеЖава дори и
е
9но полезно качество, което би оправдало нейната употреба.
•Всяка зодина на един американец се падат приблизително по 45
* г захар, или по 120 г на ден, като около една четвърт се консу-
мира под формата на безалкохолни напитки. Няма нищо чудно,
Че
САЩ са на първо място по затлъстяване и дърЖат челни
^ е ста по диабет, сърдечно-съдови и ракови заболявания. Но,
Разбира се, какво лошо има в това - нали болните ще осигурят
х
Раната" за медицинската индустрия!?

247
 Глава 13. Аспартам (нутрасуит*) - "достойният
заместител"
Аспартам .ли се определя като нискокалоричен изкуствен
подсладител. За какъб именно "подсладител" става Въпрос и
чий }кивот подслазкда, ще разберете след малко. Той е бил отк-
р и т случайно през 1965 з. от химика ДЖеймс Шлатер, работещ
за фармацевтичната компания G.D. Searle ("Сърл"), докато
търсел нов медикамент за язва. Един ден, разливайки, без да
иска, от веществото извън контейнера и лизвайки след това
пръстите си, той усеща сладкия му вкус. Впоследствие се уста-
новява, че новият продукт е 200 пъти по-сладък от захарта.
Откритието било направено публично достояние през 1970 г.
Аспартамът е съставен от: фенилаланин (около 50% от не-
го), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е от
много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добаб-
ка към храните. Той е отаоворен за около 75% от страничните
реакции, предизвиквани от хранителни добавки, според докла-
дите до Системата за наблкздение на страничните ефекти към
FDA и от 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симпто-
ма от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои от
болестните прояви са по-леки, а други - сериозни: главоболие,
което могке да има мигренозен характер, проблеми с паметта
(често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия
(особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия),
безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затрудне-
ния в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и би-
ене на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смър-
тни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани,
че някои лекари говорят за "аспартамна болест"! Отново искам
да ви напомня, че според FDA в най-добрия случай се съобщават
не повече от 10% от реакциите. За сравнения ще поясня, че от
захарина за почти 100 години има само около 10 оплаквания.
Според лекари и учени следните заболявания или състояния
могат да се услогкнят или да бъдат отклк>чени от консумаии-

* NutraSweet, Equal, Spoonful, Equal Measure са различни търгов-

ски наименования на аналийски на аспартам (aspartame). Някои onЙ
т я х могат да се прочетат изписани на разтворими напитки или %Р
нителни продукти, продавани и у нас.

248
я т а на храни или медикаменти, съдърЖащи аспартам: мул-
типлена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хро-
нична умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхай-
мер, синдром на дефииит на вниманието, аутизъм.* ВъзмоЖно
е и симптомите, които се получават 6 резултат на токсично-
то действие на нутрасуит, да наподобяват изброените заболя-
вания. Ефектите моаат да не се проявят ведназа, а след някол-
ко зодини.
Свободната аспергинова киселина, която се съдърЖа в
подсладителя, е причина за възникването на различни остри и
хронични неврологични прояви, защото и т я , и нейното съеди-
нение аспартат спадат към групата на т. нар. екситоксшш**.
Това са вещества, обикновено аминокиселини, които реагират
със специфични рецептори в мозъка. Все повече учени и клини-
цисти са на мнение, че екситоксините израят много ваЖна ро-
ля за поябата на някои ендокринни и особено на дегенеративни
неврологични заболявания, като амиотрофична латерална
склероза (АЛС), Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и
някои други, и за дефекти в развитието на нервната система
на плода по време на бременността.
По принцип и аспартатът и злутаматът от MSG (вЖ. след-
ващата глава) са нормално съществуващи невромедиатори в
мозъка, които улесняват провеждането на информация от една
нервна клетка към друга. Но когато нибата им се повишат, то-
ва боди до смърт на неброните поради наблизането на много
калций в тях. Именно затова тези съединения спадат към гру-
пата на екситоксините - защото т е "стимулират" прекалено
нервните клетки и водят да унищоЖаването им.
Кръвно-мозъчната бариера, съставена от специализирани
капилярни структури и нормално защитаваща мозъка от пре-
кален приток на екситоксини, не е напълно развита при деца,
но дори и при възрастни под влияние на различни остри и хро-
нични фактори моЖе да се "пропука" и да позволи повишаване-
то на концентрацията на тези вещества 6 мозъка. При диабе-
тици например това става мнозо по-често и аспартамът бър-
зо моЖе да доведе до зазуба на паметта и объркване. Той проме-

* Списъкът не е изчерпателен.
** На анал. excitoxins; идва от думата excite - "възбузкдам, стиму-
лирам".

249
ня и нивото на невромедиатора допамин 6 мозъка и тоба съот-
бетно 6лошава състоянието на хора, страдащи от Паркинсо-
нов синдром. През последните години, особено в САЩ, са се уве-
личили случаите на Алцхаймер, и то дори сред съвсем млади
хора.
Аспартамът нарушаба сериозно мозъчната биохимия. Д-р
Ръсел Блейлок, професор по неврохирургия при медииинския
университет на Мисисипи, в книгата си "Екситоксините:
вкусът, който убива" (Exotoxins: The Taste That Kills) пише под-
робно за вредата, която се причинява от поглъщането на по-
големи количества аспергинова киселина, и причината и начи-
на, по който става увреждането на нервната система. Доказа-
но е, че аспергиновата киселина разрушава структурата на мо-
зъка на мишки!
Комбинацията от хипогликемия и аспартам е още по-
опасна, а такава се получава, когато човек реши например да
замени едно нормално ядене с "диетична" храна или напитка,
съдържаща аспартам. Тогава вероятността от получаване на
епилептичен припадък или от замайване и проблеми с ориента-
цията значително нараства и при пилоти това би могло да има
трагични последици. Освен това много често човек поема и
други екситоксини, които действат синергично. В САЩ има
официално документирани 5 смъртни случая сред пилоти,
пристрастени към консумацията на продукти, съдъргкащи
нутрасуит.
Връзката мегкду екситоксините и внезапната смърт не е
само хипотетична. Едно от основните места на действие на
тези вещества е хипоталамусът, а внезапна сърдечна смърт
или нарушения в сърдечния ритъм могат да бъдат предизвика-
ни, като се стимулира именно тази част от мозъка. Доказано е,
че при определено въздействие върху хипоталамуса се получа-
в а т електрокардиографски изменения, подобни на.тези. които
се наблкздават при инфаркт на миокарда.
Фенилаланинът е аминокиселина, която нормално се среща
в мозъка. Приемът на аспартам обаче повишава в незкелани
стойности присъствието й там, особено ако е съчетано и с
консумация на много въглехидрати. Хора с фенилкетонурия не
могат добре да метаболизират фенилаланин и за тях храните,
съдъргкащи нутрасуит, са още по-опасни! Това могке да доведе
до много високи, понякога дори фатални концентрации на тази

250
I
аминокиселина 6 мозъка. Същевременно настъпва пониЖение на
количеството на серотонина, друг мозъчен невромедиатор, ко-
ето води до депресии, значителни колебания в настроението,
изблици на гняв и др.
Метанолът (метилов алкохол/дървен алкохол) - т р е т а т а
съставка на аспартама, отделяща се при температура над 40
градуса Целзий, е много силна отрова, която увреЖда зрител-
ния нерв и води до слепота дори и 6 малки дози. Сигурно сте чу-
бали за случаи на ослепяване в резултат на приемане на алко-
холни напитки "менте", бозати на метилов алкохол. Пределно-
то допустимо количество метанол дневно е 7,8 мг. А един ли-
тър безалкохолна напитка, подсладена с нутрасуит, съдърЖа
56 мг метанол, а някои повече!
Освен сериозни проблеми със зрението някои други оплаква-
ния, предизвикани от метиловия алкохол, са: главоболие, пище-
не и бучене в ушите, гадене, стомашно-чревни смущения,
слабост, неврити и пр. Метанолът преминава през плацента-
та и е изклкзчително токсичен за плода в утробата.
Метанолът от аспартама наблиза мнозо бързо 6 кръвооб-
ращението, като допълнително се разпада до формалдехид,
който се окислява от своя страна до мравчена киселина. Пос-
ледният е силно нервнотоксично съединение, алерген, мутаген,
тератоаен и карциноген. За хората без медицинско образование
бих искал да поясня, че формалинът, в който се консервират
биологични тъкани и трупове, представлява 30-40% разтвор
на формалдехид. Формалдехидът е основна суровина в промиш-
леността за получаване на инсектициди, багрила, експлозиви,
лепила и бои и др. Той е много реактивно съединение със силен
афинитет към белтъците.
Изследвания в последните години демонстрират, че при
консумация на аспартам се повишава нивото на формалдехи-
9а във всички тъкани, вклк>чително в мозъка и ретината на
окото, и той води до трайни и необратими увреди на тези и
На
други органи. Този разпаден продукт е много токсичен за
Протеините и ДНК и увреждайки ги, предизвиква генетични
Зефекти. Пораженията са свързани с количеството аспар-
там, което човек приема. Но не трябва да се забравя индиви-
9уалната чувствителност и че понякога са нуЖни много по-
^алки дози, за да се проявят уврежданията. Някои хора се оп-
лакват от парене в устата, след като са консумирали напит-

251
ku c Hympacyum. Това се получава поради разграждането на
метанола до формалдехид, който изгаря езика и дава горчив
вкус.
Мравчената киселина, другият разпаден продукт от аспар-
тама, се използва 6 промишлеността за сваляне на боя, защото
има силно корозивен ефект!
Производителят на аспартам Monsanto ("Монсанто") си
случки с различни тактики, за да "докаЖе безвредността" на
подсладителя. Единият от доводите, които излага, е, че в ня-
кои плодове и зеленчуци също има фенилаланин, аспергинова ки-
селина и метанол. Но фирмата пропуска да спомене, че тези
съединения не се срещат в свободна форма, така както са 6
аспартама, а са свързани с балансиращи и антидотиращи ги
аминокиселини. Фенилаланинът в аспартама е 6 свободен вид
(т. е. не е свързан с белтък), затова той се абсорбира мноао
бързо, нивото му в плазмата се повишава веднага и лесно моЖе
да премине кръвно-мозъчната бариера. Метанолът в плодове-
те е свързан с етилов алкохол, който е неговият естествен
антидот. Досева не е известен случай някой да се е отровил или
да е ослепял, защото е ял всеки ден плодове или пък защото е
изконсумирал няколко килограма за един ден.
През 1987 г. д-р Морган Рейфорд, офталмолог и експерт по
ефектите на метанола върху окото, свидетелства пред Конг-
реса на САЩ бъб връзка с лично диагностицирани от него 65
случая на загуба на зрение поради невъзвратима частична или
пълна атрофия на очния нерв в резултат на употреба на храни
и напитки, съдържащи нутрасиут. А това е било все още в на-
чалото на навлизането на подсладителя в употреба!
Дикетопиперизинът (ДКП) е съединение, което се получава
в значителни количества при разграждането на фенилаланина
в безалкохолните напитки, когато престояват по-дълго на
склад. Според някои автори той се получава и като страничен
продукт от метаболизма на аспартама в организма и се подо-
зира за увеличения риск от образуване на мозъчни тумори. Тоба
се дълЖи на факта, че при аминирането му в червата се отде~
ля вещество, мноао подобно на N-нитрозурея, мощен канцероге-
нен агент. Способността му да предизвиква мозъчни тумори е
установена при изследване, проведено с плъхове, в чиято храна
е бил добавян и аспартам. Патологът д-р Чарлз Фрит, който
прегледал 143 Животни, установил в 73 от тях злокачествени

252
ловообразования. В контролната група плъхове, на която подс-
яадителят не е даван, не е имало мозъчни тумори.
Аспартамът стимулира образуването на тумори не само 6
мозъка, но и в матката, яйчниците, тестисите и хипофизата.
Но е т о какбо пише в едно специализирано българско ръко-
бодство по диабет, издадено през 1999 г.: "Нискокалоричните
подсладители на белтъчна основа (аспартам и ацесулфам К -
бел. авт.) са с добър вкус и намират широко приложение за при-
готвяне на хранителни продукти и напитки. Те не се разграж-
дат при висока температура (както вече видяхте, това не ва-
Жи за аспартама - бел. авт.)... Нутрасуит се състои от фени-
лаланин и асперзинова киселина..." Нито дума за токсичния ме-
тилов алкохол. И малко по-нататък: "Прецизни клинични и ек-
спериментални проучвания доказват абсолЬтната му без-
дредност* при допустима доза 50 мг/к.т.м... Напоследък в ли-
т е р а т у р а т а се появиха единични съобщения за токсично ув-
реЖдане на ЦНС (централната нервна система - бел. авт.) от
аспартама. По този път на отричане на сладкия ефект преми-
на и захаринът, който днес е напълно реабилитиран, което ни
дава основание да бъдем резервирани към тези предварителни
съобщения."
Разбира се, няма нищо чудно, че се срещат подобни твърде-
ния, след като се прави всичко възмоЖно до лекарите и потре-
бителите да не достига информация за истинската същност
на този подсладител.
Има достатъчно данни, сочещи, че аспартамът има връзка
с рака на гърдата, който е водеща причина за с м ъ р т т а на Же-
ните във възрастта меЖду 35 и 54 г. Според Американското
общество по рака (ACS) от 1981 з. до сега случаите на рак на
гърдата са се увеличили почти двойно. От 1940 до 1982 г. го-
дишното нарастване на ч е с т о т а т а на това заболяване е била
стабилна - около 1%. От 1982 до 1987 г. се е увеличила на 4%! За
същия период количеството на консумирания аспартам се е
Увеличило четирикратно.
Още през 1971 до 1974 з., когато G.D. Searle провеЖда опити
сЖивотни, се установява, че подсладителя предизвиква подобни
Тумори у много от тях, но информацията за това е била дърЖа-
^ а в тайна и е станала обществено достояние едва в последните

* Курсивът е от автора.

253
години чрез Закона за сбобода на информацията. Компанията е
представила неточни данни от опитите с Животни пред FDA
за да получи одобрение за тази "хранителна добавка".
Нека все пак да разгледаме накратко историята, свързана с
регистрацията и масовото производство на аспартам.
Първите проучвания започват на 15.01.1970 г. и завърщ,
в а т на 01.04.1971 а. Компанията наема д-р Хари Вайсман
биохимик и професор по педиатрия при Университета в Уис-
кънсин "ДЖоузеф Кенеди младши" и експерт по токсичност-
та на фенилаланина. При изследването са използвани 7 майму-
ни резус, на които е даван аспартам в млякото. Една от тях
починала след 300 дена, а 5 получили големи епилептични при-
падъци! Подсладителят бил премахнат от храната за три
месеца и припадъците при останалите Живи маймуни из-
чезнали. Но фирмата не направила тези ф а к т и достояние на
FDA.
През 1971 г. д-р ДЖон Олни, специалист по провеЖдането на
неврологични експерименти към "Уошингтън кшивърсити" 6
Сейнт Луис, казва на Searle, че аспергиновата киселина разру-
шава мозъка на мишки. Ан Рейнолдс, научен сътрудник бъб
фирмата, е била ангаЖирана, за да отхвърли резултатите от
опита на д-р Вайсман, но вместо това тя потвърЖдава ток-
сичността на аспартам бърху нервната система при изследва-
нията си върху мишки. По-късно обаче Рейнолдс се отказва да
свидетелства пред FDA, вероятно поради оказан бърху нея на-
тиск.
На 21.03.1973 г. Searle подава молба пред FDA за одобрение
на аспартама като подслаЖдаща хранителна добавка. На
26.07.1974 з. аспартам е одобрен за ограничена употреба като
заместител на захарта и за таблетки за подслаЖдане на горе-
щи напитки, дъвка и зотови зърнени храни за закуска.
Д-р Олни и ДЖеймз Търнър, к>рист на "Кънскшър
Интерест" (организация, защитаваща интересите на потре-
бителя), поискали среща със Searle, за да обсъдят резултатите
от експериментите на учения с аспергиновата киселина и ней-
ното въздействие бърху мозъка на мишки. Представителите
на компанията обаче заявили, че данните на Олни не предстаб-
ляват тревога за здравето.
Олни и Търнър подали официално бъзраЖение, в което пояс-
нили, че аспартамът моЖе да доведе до мозъчни убреЖданиЯ

254
FDA назначила през 1975 г. работна зрупа начело с Филип
Бродски, подпомагана от експерта токсиколог на FDA д-р
Бйдриън Грос, за да проучи оригиналните тестове, които про-
вела фирмата с аспартам върху Животни. Докладът, който
представила групата на 01.03.1976 г., препоръчвал предприема-
нето на законови мерки срещу Searle. като сметнали за необхо-
димо въпросът да се отнесе до Министерството на
правосъдието, за да постанови дали няма престъпно наруше-
ние на закона. На 8 и 9 април и на 10 к>ли сенаторът Едуард
Кенеди председателства слушане на сенатския подкомитет на
труда и общественото здраве във връзка с аспартам. На
15.07.1976 г. FDA решава да разследва 15 ваЖни проучвания с
подсладителя, при които работната група открила проблеми.
Три от т я х са били дадени за разглеЖдане на втора 5-членна
група, оглавявана от ветерана на FDA, инспектор д-р ДЖеръм
Бреслър.
През август 1976 г. представители на G.D. Searle се срещна-
ли с FDA и ги убедили да им разрешат фирмата да наеме част-
ната агениия "Юнивърсити асосийтс фор едкзкейшън енд па-
толъдЖи", на които да плати 500 000 USD, за да "установят
валидността" на останалите 12 опита. В писмо go FDA д-р
Грос изразил своята загриЖеност относно това проучване и по-
молил "този абсурден план да бъде спрян". Ето какво пише още
той: "На мен ми се струва, че никой друг освен FDA не моЖе да
поеме отговорността за... изпълнението му... това е наша зада-
ча, за която обществото ни плаща. Подобен доклад не моЖе да
се интерпретира по друг начин освен като неправомерно прик-
риване на грешки."
На 10.01.1977 г. главният съветник на FDA Ричард Мерил
отправя молба към министъра на правосъдието Самк>ел Ски-
нър да свика разширен състав на съдебни заседатели, за да про-
учи G.D. Searle за нарушения на Закона за храните, лекарстве-
ните и козметичните средства и за представените фалшифи-
цирани доклади за опитите. Но междувременно адвокатите на
компанията се срещат със Скинър и молбата на Р. Мерил не е
удовлетворена.
През март 1979 г. въпреки всички установени нередности
FDA все пак закл!очава, че опитите на компанията биха могли
да се приемат, и решава да свика специално назначен Общест-
вен съвет за проучване, с което се съгласяват д-р Грос и адво-

255
к а т ъ т Търнър. На 30.09.1980 г. съВетът единодушно гласува да
се отхвърли подсладителят, докато не се проведат допълни-
телни опити за изяснябане на способността му да предизвиква
тумори 6 мозъка. Но на 21.01.1981 а., един ден след като Роналд
Рейгън е избран за президент на САЩ, Searle отново подават
заявление go FDA за одобрение на аспартам.
През март 1981 г. Рейгън уволнява ДЖър Гойън от комиси-
я т а на FDA и назначава на негово място д-р Артър Хъл Хейс
младши. На 05.04.1981 г. Хейс сформира нова 5-членна комисия
от учени, която да прегледа разкритията, направени от
Обществения съвет за проучване върху работата извършена
от бсички комисии. Трима от п е т т е гласуват срещу аспарта-
ма. Според един от тях, Сатия Дубей, данните за мозъчните
тумори били толкова обезпокоителни, че не могкело да се пре-
поръча одобрение. Тогава към комисията бил назначен още един
член, поддръЖник на подсладителя, и зласовете се изравнили.
Тук д-р Хейс като лице с най-Висок ранг дал своето решително
"за" и така на 18.07.1981 г. аспартам бил одобрен за добавка към
сухи храни, пренебрегвайки и закони, и мнението на Обществе-
ния съвет.
На 15.10.1982 г. G.D. Searle подават молба go FDA, за да бъ-
де одобрено прибавянето на аспартам към газирани напитки и
витамини за деца.
През август 1983 г. Националната асоциация на производи-
телите на безалкохолни напитки (NSDA) подава възраЖение
от 30 страници, като посочва собствените изследвания на
фирмата за нестабилността на аспартама в течност и при
загряване, както и липсата на сведения за всички продукти, ко-
ито се образуват при разпадането му. Освен това бил споме-
н а т ф а к т ъ т , че консумацията на подсладителя моЖе да пре-
дизвиква наддаване на тегло! Но малко по-късно същата годи-
на NSDA оттегля възражението си и аспартам е одобрен за из-
ползване в газирани напитки. Съвсем скоро след това Хейс на-
пуска FDA и е назначен за декан на Медицинския колеЖ на Нк)
Йорк и като консултант на една фирма на G.D.Searle за връзки
с обществеността с хонорар 1000 USD на ден! Явно компани-
ята добре се е отплащала на тези, които безскрупулно са пома-
гали 6 бизнеса и. Дбама слуЖители на FDA заявяват през 1985 з.,
че Хейс е бил назначен, за да разчисти всички пречки по пътя
на аспартама.

256
 В "Нутраотрова" (Nutrapoison) Алекс Константин пише:
"Фармацевтичната фирма G.D. Searle, работейки в симбиоза с
дъргкавни чиновници и конзресмени, подкупваше хората, които
проучваха извършените от нея нарушения на закона, за да изка-
ра аспартам на пазара."
През 1984 г. вече са регистрирани повече от 1000 оплаква-
ния от нутрасуит. Най-честите са замаяност, проблеми със
зрението, тунелно вшкдане, кръвоизлив в ретината, наруше-
ние в ориентацията, загуба на равновесие, шум в ушите, проме-
ни в менструалния цикъл и депресия.
През 1984 г на пазара се появява продуктът диетична пеп-
си-кола вече с аспартам.
През 1985 г. сенаторът Хауърд Меценбаум прави предлоЖе-
ние пред Сената върху опаковките на продуктите, които съ-
дързкат аспартам, да се отбелязва неговото количество, като
порицава изфабрикуваните и подправени тестове на Searle. Д-р
Луис Елзас, професор по педиатрия и специалист по генетика,
заявява пред Сената, че увеличаването на количеството фени-
лаланин в кръвта на бременната носи потенциален риск за раз-
виване на дефекти у плода. Но от фирмата контрират, че ас-
партам вече е одобрен от СЗО и в друзи страни. След проучване
на въпроса се оказва, че СЗО и съответните чуждестранни пра-
вителствени институции не са правили собствени изследвания
за ефектите на подсладителя, а са приели думата на FDA и дан-
ните на самата компания.
През 1985 г. Searle е закупена от химичния гигант Monsanto.
Monsanto е смятан за един от най-големите замърсители на
околната среда. Само един завод на този концерн в Илиноис из-
хвърля около 16 млн. тона токсини в река Мисисипи, а заводът
в Айова - около 120 000 тона! Monsanto е в основата на сканда-
ла с говезкдия растегкен хормон (Bovine growth hormone - BGH) и
генно изменените храни, но.за това ше стане дума по-нататък.
По време на операцията "Пустинна буря" в Ирак на амери-
канските войници в Саудитска Арабия, които са били в бойна
готовност, са били изпращани безплатно безалкохолни напит-
ки с нутрасуит. Те са престоявали на пустинното слънце поня-
кога до 8 седмици. А бойниците, според техните думи, са пиели
само от тях, и т о по няколко литра на ден! Високите темпера-
тури са предизвикали разграждане на аспартама и отделяне на
значителни количества метанол и формалдехид и затоба мно-

257
го бойниии са получили симптоми на отравяне с тези вещест-
ва. Някои учени смятат, че това е една от причините за опре-
делени оплаквания при някои ветерани със "синдрома на Зали-
ва"*. Много от симптомите, които присъстват при бившите
участници в тази война, се срещат и при хора, при които е ус-
тановена "аспартамна болест" или реакции след по-краткот-
райно или по-продълзкително приемане на подсладителя.
Непосредствено след конфликта и две години по-късно са
проведени изследвания на 37 000, гкени участвали във войната.
Ч е с т о т а т а на кистите и туморите в гърдите при гкените 6
бойна готовност е била 10,4, докато при тези в тила - 4,9. При
първите освен това се срещали значително повече други здрав-
ни проблеми - главоболие, белодробни оплаквания, а влагалищ-
ните намазки са били с по-лоши резултати. Изследванията на
самата фирма Searle са установили, че дикетопиперазинът
предизвиква образуването на полипи (тумори) на матката.
Много от Жените впоследствие са били принудени да напуснат
военната слуЖба поради оплакванията си.
Пентагонът доскоро упорито отричаше "синдрома на За-
лива", окачествявайки симптомите като психологически пос-
ледици и посттравматично стресово разстройство. Но след
като сте се запознали с фактите, изнесени в книзата, едва ли
би ви учудила такава позиция.
В "Лайф" са публикувани снимки на някои от децата на
ветерани, родени с малформации. (Не забравяйте за мутаген-
ния ефект на аспартама и по-специално на формалдехида и на
метанола върху плода. Когато Searle представя за пръв път
пред FDA резултатите от 13 опита за определяне на генетич-
ните увреди, които аспартам моЖе да предизвика, FDA откри-
ва нередности и пропуски в представените материали. 15 пло-
да са липсбали от представените плъхобе при изследването на
токсичността на ДКП.)
Според Асоциацията на децата с вродени дефекти има Ве-
че първите 10 бебета със сериозния синдром на Goldenhar -
уродства на главата и т я л о т о , който според нейния дирек-
* Всъщност синдромът вече се нарича "болестите на Залива" по-
ради голямото разнообразие от симптоми и увреждания, възникнали
под въздействието на различни фактори, включително обеднен уран,
и от назначавани медикаменти и ваксини без информираното съгла-
сие на слуЖещите.

258
mop Бети Макдечи се среща средностатистически по прин-
цип б 1 от 26 000 случая. От 400 болни ветерани, които са би-
ли проучвани, 65% от т я х са съобщили за имунни проблеми
започнали още от самото раЖдане на децата, заченати след
конфликта.
Ето какво разказва пред студенти по медицина Мери Неш
Стодарт, основала "МреЖа за защита на потребителя от ас-
партам": "Моята най-малка дъщеря започна да пие напитката
"Кристал лайт", в която има аспартам. Тя пристигаше по по-
щата в малки пакетчета, чието съдържание се разтваряше
във вода. Появи се мизренозно злавоболие, а след известно вре-
ме - симптоми, подобни на сърдечна недостатъчност. Заведох
я на кардиолог. Един ден ми я докараха от училище, след като
беше получила голям епилептичен припадък. Когато открихме,
че аспартам е най-вероятната причина за тези проблеми, го из-
хвърлихме от храната и. Тя вече е добре."
"МреЖа за защита на потребителя от аспартам" е получи-
ла повече от 10 000 обаЖдания и е открила "гореща линия за
пилоти". Има докладвани случаи на големи епилептични припа-
дъци на пилоти по време на полет (спомнете си за първия опит
с маймуните резус), като на някои от т я х дори им е забранено
повече да летят. Публикации на американската флота и воен-
новъздушните сили предупреждават за опасността от епилеп-
тични припадъци, замаяност и виене на свят, внезапна загуба
на памет при пилоти, консумиращи напитки с аспартам.
Течните хранителни продукти, съдърЖащи нутрасуит, са още
по-опасни поради по-бързото навлизане на токсичното вещес-
тво в организма.
За 1985 г. количеството аспартам, консумиран само в САЩ,
е 6,5 млн. тона, а за 1987 г. - 7,7 млн. тона! След това Monsanto
вече не публикува данни.
През октомври 1987 з. осведомителната агенция "Юнайтед
прес" съобщава, че повече от 10 дърЖавни слуЖители, които са
подпомогнали одобрението на аспартама, са получили длъЖнос-
т и в частни сектори, имащи връзка с неговото производство.
През 1987 г. Бети Мартини основава "Мисията е възмоЖна"
(Mission Possible) - двиЖение насочено към разясняване на исти-
ната за аспартама, което обхваща хора от целия свят.
Ето и част от писмото на ДЖули Кели go Бети Мартини:
"Аз съм диабетичка и когато аспартам беше одобрен, реших да

259
го опитам. Получих Жестоко главоболие, гадене и повръщане,
имах замъглено зрение, бях неадекватна, паметта ми се влоши,
кръвната ми захар се повиши... и аз се разболях теЖко. Разбрах,
че това е от нутрасуит и го оставих."
През 1992 г. аспартам е одобрен за добавяне към топлинно
обработени храни. На пазара се появява диетична пепси-кола
без кофеин с аспартам.
През 1996 г. без много шум от страна на FDA е дадено одоб-
рение аспартам да се използва във всякакви храни. Да ви е слад-
ко!
През 1996 г. д-р ДЖ. Олни, който се бори срещу аспартама
вече 20 години, публикува данни от анализ на Наиионалния инс-
т и т у т по рака на САЩ (NCI), които показват, че честотата
на туморите в мозъка се е повишила с 10% през 1984 г., само ед-
на година след масовото излизане на аспартама на пазара. Съ-
щите тумори, които са се получили при мишките при проведе-
ните опити.
А сега внимавайте! През 1992 г. FDA забранява да се внася
стевия - билка, използвана като подправка в много страни по
света. През 1995 г. FDA разрешава стевия да бъде внасяна в
страната и да се продава като хранителна добавка, но не и ка-
то подсладител!
Стевия е вечнозелен храст. Листата му са били използвани
от векове като естестбен и безопасен подсладител от хората,
Живеещи в Парагвай и Бразилия, и съдърЖат вещество над 200
пъти по-сладко от захарта. Билката подпомага метаболизма
на захарта и за разлика от аспартама е полезна за болните от
диабет. Но тя не моЖе да се патентова и затова фармацев-
тичните компании не Желаят нейната конкуренция. ОсВен то-
ва най-малкото е и безвредна!
В безпрецедентен акт FDA заплашва фирмата Stevita Co.,
която внася стевия в САЩ, с търсене на отговорност по
съдебен ред заради това, че разпространява литература и бро-
шури за растението и продукта, приготвен от него! Според
американската конституция в САЩ всеки има праВо на свобо-
да на изразяване. Но ДЖеймз Лахар, слуЖител на FDA, изпраша
факс go фирмата, в който визира унищоЖаВането на 2500 брой-
ки от "обшкдащи" книги на компанията, 6 които се дават гот-
варски рецепти и разяснения за стевия. В писмото се заплашва
че ще бъде направена инвентаризация на Stevita Co. и че ще бъ-

260
де лично наблк>давано унищожаването на готварски книги и
други публикации във връзка със стевия, за да са сигурни, че за-
победта им е изпълнена. Ето на това някои му казват "демок-
рация"! Подобни действия отново ни напомнят на мрачните
средни бекобе, когато инкбизицията е горяла на клада научна и
неудобна литература, или пък за бремето на Хитлер и нацизма
б Германия, когато са се извършвали същите изстъпления! В
страна, б която моЖете да си купите най-долнопробна порног-
рафска литература или книги за тоба как да напрабите бомба
или да се самоубиете най-ефикасно, не мозкете да прочетете
историята на растението стебия и как да приготвите безопа-
сен и вкусен сладкиш, използвайки листата му! В същото вре-
ме FDA защитава една доказана отрова - аспартам!
Покойният д-р Ейдриън Грос, за когото вече стана дума,
казва: "С оглед на всички факти, сочещи категорично и без вся-
какво съмнение, че аспартамът е карциноген, човек моЖе да се
запита: Каква е причината FDA да не Желае да се позове на поп-
равката Дилейни* към Закона за храните, лекарствата и коз-
метиката?... Ако FDA престъпва законите, които сама е създа-
ла, то кой ще защитава тогава обществеността?"
Изкуствените подсладители често се рекламират като
подходящи за диабетици и като добри за намаляване на тег-
лото. МеЖду 1960 и 1976 г. затлъстелите американци са били
около 24% от населението. От средата на 80-те години до сега
техният брой се е увеличил до 54% - повече от два пъти! Тоба
съвпада с периода на широко рекламираните и консумирани
"диетични" храни и напитки без захар, но с изкуствени подсла-
дители. Причините моЖе би са комплексни, но едва ли моЖе да
се пренебрегне ролята на аспартама 6 този процес. Установено
е, че той често повишава апетита, като предизвиква силно Же-
лание за сладки неща (това е споделено с автора и от хора, кон-
сумирали напитки с аспартам). Вероятно причината е пониЖе-
ното ниво на серотонина в мозъка, което се предизвиква.
Според д-р Хаймън Робъртс много от неговите пациенти са
отслабнали средно с около 8-9 кг, когато са преустановили при-
ема на храни съдърЖащи аспартам.

* Поправката Дилейни към Закона за храните, лекарствата и коз-

•мепгиката забранява на производителите да използват като храни-
телни добавки ВещестВа, за които е известно, че предизбикбат рак.

261
 Доколко консуматорите могат да се доверят на данните
от научно-изследователската дейност на заинтересованата
индустрия по отношения на т. нар. храни и хранителни
добавки? Отговор дава Синтия Кросън 6 "Омърсената истина"
(The Tainted Truth): " П ъ т я т към ада е постлан с корпоративни
парични средства, отпускани за научно-изследователска рабо-
та." Фирмите веднага спират потока от средства, ако изслед-
ванията не са в синхрон с >келаните от т я х резултати. За го-
лямо съЖаление много учени заглушават гласа на съвестта си и
участват в тази гигантска и изключително злоВредна конспи-
рация и манипулация. Един пример: според първоначални неза-
висими проучвания на д-р Пол Спиърз аспартамът предизвиква
проблеми с опознавателната дейност на интелекта и сниЖава
интелигентността. След като Monsanto му отпуска средства
да повтори експеримента, той вече "не открива" подобни за-
висимости.
Американската асоциация по диабет и Американската асо-
циация по диететика са щедро спонсорирани от Monsanto, ка-
то компанията дазке участва 6 писането на техните мате-
риали. Нима очаквате от т я х да казкат на диабетиците какво
наистина представлява нутрасуит?
Бети Мартини пише: "Monsanto и FDA биха искали вие да
повярвате, че медиите и цялата медицинска система са чисти
като сняг... и че аспартамът се демонизира от някакви 'ток-
сични терористи' - терминът е използван от Си Ен Ен или пък
от такива 'плетящи измамна мрегка' (според "Таим"). Всеки
един от т я х има личен финансов интерес в аспартама...
Monsanto с милиарди долари печалба... медиите с десетки мили-
арди от реклами на над 5000 продукта и медицинската
система... със стотици милиарди от скъпи, но безполезни
тестове, които не могат да посочат проблемите на пациенти-
.те със сигурност... и след това многото скъпи медикаменти,
които очевидно не могат да свършат работа."
Ето би едно интересно изказване на д-р Мозер от 1991 а., пла-
тен консултант на Monsanto, пред студенти от университета б
Йейл: "Ако мразите хората, могкете да прекарате зкивота си до
една планина от блестящо диагностично оборудбане или зад елек-
тронния микроскоп. Или мозкете да станете лекар на крузер (уве~
селителен кораб) и да се забавлявате с богати вдовици... или да
работите за компанията, произвеждаща нутрасуит."

262
 Д-р Хаймън Робъртс*, специалист по вътрешни болести и
еднокринология, лекубал досега много хора с диабет и хипогли-
кемия, споделя: "Тъй като и дбете групи трябба да се въздър-
зкат от консумация на захар, аз първоначално се зарадвах, че
тези хора са намерили в аспаратама приемлив и предполагаемо
безопасен заместител. Но много от моите пациенти и други,
които идваха за консултация, започнаха да развиват сериозни
метаболитни, неврологични и други услоЖнения, които бяха
недвусмислено свързани с употребата на хранителни продук-
ти, съдърЖащи аспартам. Това се доказва от загубата на кон-
трол върху кръвната захар, засилване на хипогликемията...
конвулсии и бързото настъпване, влошаване или симулация на
диабетни услоЖнения, особено нарушения в зрението и небропа-
тия... и от драматичното подобрение, което настъпва след из-
бягване на продукти с аспартам, и бързото предвидимо възв-
ръщане на оплакванията, щом пациентът започне отново тях-
ната консумация. В моите книги и статии аз съм цитирал мно-
го случаи на сериозни услоЖнения при хора с диабет и хипогли-
кемия, причинени от аспартам... В светлината на моя опит аз
сега съветвам всички мои пациенти с диабет и хипогликемия
да избягват продукти с аспартам...
Беше ми практически невъзмоЖно да се вклкзча в програми
на национални срещи на диабетолозите и други медицински
специалисти, за да опиша моите наблкздения. Всъщност Амери-
канската асоциация по диабет (ADA) на която аз съм член по-
вече от три десетилетия, отказваше да публикува дори и от-
къс за установените странични реакции при 58 пациенти с
диабет, които бях представил за годишната среща през 1987 г.
Специализираните издания за диабет и вътрешна медицина не
Желаят да публикуват моите материали по този въпрос...
АМА, FDA u ADA догматично продълЖават да изразяват нед-
вусмислено мнение, че аспартамът е напълно безопасен както
за диабетици, така и за всеки друг. Производителите извърши-
ха пазарно чудо през 80-те години чрез високоефективна рек-
* Д-р Хаймън Робъртс с аВтор на книгите "Аспартам: безопасен
ли e?"(Aspartame: Is It Safe?), 1989 в., "Най-скъпият подсладител: гор-
чибосладки щрихи за аспартам" (Swcetner Dearest: Bittersweet
Vignettes About Aspartame), 1992 г., и "Защита срещу б о л е с т т а на Алц-
хаймер" (Defense Against Alzheimer's Disease), 1996 г., номинирана за
наградата Пулицср.

263
ламна кампания... и озромен биополитически загобор, който да
защити техния пазар за милиарди долари."
Според д-р Робъртс промените 6 апетита, които предиз-
бикба аспартамът, водят или до наддаване на тегло, или до
значително отслабване. Той нееднократно е заявявал пред
Конгреса и FDA, че "поглъщането на продукти, съдърЖащц
аспартам, от повече от половината американци представлява
непосредствена опасност за здравето на обществото".
Аспартамът предизвиква пристрастяване, особено ако се
приемат повече напитки и храни, в които той се съдър^ка!
Много хора съобщават за тегкък абстинентен синдром, когато
се опитат да го изхвърлят от храната си. Някои твърдят, че
зависимостта към него е по-силна дори от тази към алкохола!
Според д-р Робъртс за 5,6% от 540 души, които той е проучвал
(или 33 души), е било много трудно или дори невъзмоЖно да
спрат консумацията му. Самите потърпевши или техните
близки са използвали именно термина "пристрастяване", за да
опишат състоянието си по отношение на подсладителя.
Освен това трябва да се има предвид, че аспартам взаимо-
действа с различни лекарства като някои медикаменти - ан-
тидепресанти (МАО-инхибитори), допегит и други, като ефек-
т и т е са напълно непредсказуеми.
Един трик, който се използва, за да се прикрият вредните
остри и хронични отрицателни въздействия на подсладителя,
е, като се обявява, че е безопасен, но че в същото време някои
хора моЖе да са свръхчувствителни и "да проявят алергични
реакции" към него. Това е манипулативно твърдение, защото
дори собствените изследвания на Monsanto показват, че се ка-
сае за токсичност.
Аспартам понастоящем се добавя 6 повече от 6000 храни-
телни продукта и напитки (според някои автори са около 10 000)
и се продава в почти 100 страни! У нас той се съдърЖа в таб-
летките "Кенди" за подслазкдане, прахчетата "Степ", "Танг",
безалкохолните напитки Cola Light, Pepsi Light u др., както и 6
някои медикаменти.

Ацесулфам К е друг нискокалоричен подсладител, който

често могке да се срещне заедно с аспартам. Той е одобрен от
FDA през 1988 г. като заместител на захарта и е разрешен за
употреба в различни храни и прахчета за моментални напигп-

264
ku, дъвки и m. н. Търговските му наименования са Sunette и
Sweet One.
Според д-р X. Робъртс аиесулфам К предизвиква тумори
на белите дробове, млечните Жлези, някои редки новообра-
зувания, като например в тимусната гклеза, а също и левке-
мия. Проведените експерименти с аиетоаиетамид, разпаден
продукт на аиесулфама, показват, че той предизвиква бързо
разбитие на доброкачествени тумори на щитовидната гклеза
6 плъхове.
Това вещество е съвсем неадекватно тестувано, без да се
спазват стандартните изисквания на FDA.

Цикламатът, друг изкуствен подсладител е бил забранен

през 1970 г., но очевидно е "реабилитиран", защото отново се
употребява, като тук също се среща в някои безалкохолни
напитки.

Ето ви съдъргканието, на един вид рекламирана и у нас раз-

творима напитка, така както е написано на опаковката:
"Захар, лимонена киселина, натриев иитрат, трикалииев
фосфат, подсладители (aspartame*, acesulfam К), витамин С,
малтодекстрин, гума, натурална портокалова и натурално
идентични вкусови добавки, титаниев диоксид, оцветители
(Е102, ЕИО, Е129). Витамин С - 100%. *Phenylketonurics: съдър-
гка фенилаланин."
Бих ви попитал какби естестбени хранителни вещества
бигкдате изписани? Отговорът е, че такива няма. Аспартам
и ацесулфам дагке не са обозначени с български букви, а от
последното изречение, което е написано наполовина на анг-
лийски, въобще не става ясно, че не е Желателно тази напит-
ка да се употребява от хора, страдащи от фенилкетонурия.
Какво означава също "витамин С 100%", също е ясно сигурно
само на производителя. Освен това трябва да се има
предвид, че понятието "натурални", което често се изписва
по е т и к е т и т е на различни хранителни стоки или напитки,
няма нищо общо с натуралните (т. е. естествените ве-
Щества, такива каквито са) 6 продуктите на природата, а
са синтезирани, като имат подобен вкус или аромат. Що се
отнася до "натурално идентични", мисля, че коментарът е
излишен.

265
 ГлаЬа 14. MSG - "вкусът, който убиба"
MSG (мононатриев глутамат)* е друг екситоксин, широко
използван 6 хранителната промишленост. Той е съставен ощ
около 78% глутаминова киселина (глутамат) и 22% натрий.
От хилядолетия японците и китайците използбат опреде-
лени морски водорасли, за да придават допълнителен вкус и
аромат на храната. През 1908 г. едно от веществата, съдържа-
щи се в тях и имащи такъв ефект, е идентифицирано като
глутаминова киселина от д-р Кукине Икеда. Икеда заедно със
своя приятел Сабуросуке Сузуки разбиват технология, чрез ко-
ято глутаматът да се извлича от водораслите, и основават
Ajinomoto Company (АдЖиномото Къмпъни), която започба да
го произвежда за пазара в чист бид.
До Втората световна война той е бил употребяван главно 6
Япония, и то не 6 големи количества, но след "откриването" му
от Запада хранителната индустрия започва масобо да го слага
6 различни свои продукти, защото той придава "вкус" на мно-
го иначе неособено вкусни храни и кара човек да иска да яде още.
От 40-те години до сега количеството използван MSG се удво-
ява с всяко изминало десетилетие.
Глутаматът, продаван като подправка, е 6 свободно със-
тояние за разлика от този в морските водорасли, който е свър-
зан с други съединения и антидоти - в това е съществената
разлика! Изследванията показват, че доматите и гъбите съ-
дъргкат много малко количество свободна алутаминова
киселина, но това няма нищо общо със силно концентрирания
продукт като например хидролизирания растителен протеин.
През последните т р и десетилетия беше натрупан доста-
тъчно материал, който доказва, че мононатриевият глута-
м а т в свободно състояние е опасен за здравето.
През 1968 г. за пръв път публично е оспорена безвредността
на MSG. Д-р Робърт Хо Ман Куок, който имигрирал б САЩ от
Китай, съобщил, че 20 минути след като се хранил 6 един ки-
тайски ресторант 6 САЩ, получил изтръпване, мравучкания и
стягане в гръдния кош, докато в родината си никога преди то-
* Mojke да го срегцнсте изписан и к а т о : еднонатриев глутамаю»
натриев глутамат, моносодиум глутамат. Accent е търгоВското на-
именование на често използвана подправка, съдърЖаща MSG (Monoso-
dium glutamate).

266
6а не е имал подобни оплакбания. "Нк> Инглънд дЖърнъл ъф ме-
дисин" озаглабил писмото на Куок "синдрома на китайския
ресторант". Според читатели на списанието причината най-
бероятно била MSG. Този синдром е остро настъпбащо състо-
яние, набл1одабано досега многократно при по-чувствителни
хора след консумаиия 6 ресторант, където подправката се из-
ползва 6 значителни количества при приготвяне на някои
храни. Други симптоми, които могат да се проявят, са: сърце-
биене, слабост, безсъние, главоболие, спазми и болки в корема,
промени в зрението и пр.
На следващата година д-р ДЖон Олни за когото вече стана
дума в предишната глава докладва, че при лабораторни Живот-
ни, на които е даван в храната мононатриев глутамат, се по-
лучават сериозни увреди в ретината, лезии 6 мозъка и невроен-
докринни смущения. Освен това се забелязва и тенденция към
странно затлъстяване. Според Олни това се дълЖи на унищо-
Жаването на нервни клетки в хипоталамуса - област, регули-
раща различни ендокринни функции, вклк>чително и поддърЖа-
нето на теглото. Той забелязал, че опитните Животни получа-
вали увреЖдания в мозъка веднага след консумацията на под-
правката, а нервноендокринните проблеми се развивали след
известен по-продълЖителен период от време. В следващите
години различни учени, занимаващи се с изследвания на нервна-
та система, потвърдили тези резултати. Малките на опитни-
те Животни били с по-силно изразени увреЖдания и според Олни
това се дълЖи на недоразвитостта на кръвно-мозъчната ба-
риера при т я х и по-лесното преминаване през нея на токсични
субстанции. Най-известните научни медицински списания оба-
че отказали да публикуват изследванията на учения.
Олни свидетелства по-късно пред специален комитет на
Сената по въпросите на храненето, че подправката е опасна за
здравето на хората и особено за бебетата и малките деца.
Едва към края на 70-те индустрията премахнала MSG от бе-
бешките храни. Но той е скрит в толкова много хранителни
продукти, че майките често, без да искат, го дават на децата
си. За бременни Жени никога не е имало предупреЖдение да не
консумират храни, съдърЖащи глутамат.
Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат
"убива" невроните в мозъка и причинява невроендокринни раз-
стройства при Животни и при хора. През 1988 г. д-р ДЖордЖ

267
Шбарц публикува книгата "С лош бкус: синдромът на MSG" (In
Bad Taste: The MSG Syndrome). Преди появата й малко хора са
осъзнавали, че различни странични реакиии, които са получа-
вали след консумацията на определени храни, се дълЖат на сво-
бодната глутаминова киселина в подправката. Ето какво пише
една Жена: "Едва след като прочетох книгата на д-р Шварц,
осъзнах, че симптомите у моя съпруг ДЖак Самк>ълз наподобя-
ваха срещаните при болестта на Алцхаймер. Те изчезнаха, ко-
гато преработената свободна глутаминова киселина беше ели-
минирана от диетата му."
Неотдавнашни проучвания показват, че при хора с болест-
та на Алцхаймер има разрушаване на ганглийните клетки на
ретината. Работата е там, че точно в тази област за пръв
път е установена и токсичността на MSG.
През 1974 г. д-р Олни установява мозъчни увреЖдания в
малките на маймуни резус, в чиято храна е слаган свободен
глутамат докато са били бременни. Други учени установяват
същото при плъхове. А от проучвания е установено, че при хо-
рата алутаматът достига по-високи концентрации в плазма-
та, отколкото при опитни Животни.
Няма да се впускам в подробности и да ви занимавам с три-
ковете на индустрията, за да попречи на забраната на произ-
водството на MSG. Запознах ви вече накратко с начините, чрез
които е бил одобрен аспартамът, а тук нещата не са много по-
различни.
Както вече изясних, много често медиите участват в по-
добни заговори, защото печелят милиарди долари от реклами-
те на храни, съдърЖащи съответните "хранителни" добавки.
Някои директори на бордове на телевизионни, радиоразпрост-
ранителски или вестникарски компании са същевременно и 6
директорски бордове на фирми от фармацевтичната или хра-
нителната индустрия. Най-често се публикуват само мате-
риали, които представят продуктите като "безопасни", а ци-
тирането на уличаващи доказателства от научни изследвания
не се допуска.
За да легализира окончателно производството на MSG,
Ajinomoto стига дори дотам, че се опита да докаЖе съществу-
ването на още един основен специфичен вкус, чийто източник е
мононатриевият глутамат! МеЖдувременно японската компа-
ния заедно с американски производители сформира група за

268
връзки с обществеността, наречена Асоциация "Глутамат".
Освен това се основава и Международен технически комитет
по глутамат, който да субсидира изследвания, защитаващи и
"доказващи" безопасността на подправката. През последните
2 десетилетия асоциацията използва влиянието си, за да бъде
премахнато обозначението MSG или мононатриев алутамат
от етикетите на много хранителни продукти. И сега, без вие
да знаете това, той се слага в значителни количества в тях и
ви стимулира непрекъснато апетита.
Днес се произвеждат и използват в различни хранителни
продукти стотици хиляди метрични тонове мононатриев
глутамат. В повечето случаи той се изписва само ако е добавен
в чиста форма, но ако е в състава на други подправки (а поняко-
га той моЖе да е 60% от тяхното количество!), въобще не се
обозначава на етикета. Както пише д-р Р. Блейлок: "Произво-
дителите на глутамат и преработени храни винаги се опит-
ват да скрият добавения MSG."
Глутаматът е нормално съществуващ и дори най-разпрос-
транен медиатор в мозъка. Именно този факт използва индус-
трията, която казва: "Как моЖе вещество, което нормално се
използва от мозъка, да причинява вреда?" Но в това е и уловка-
та. Нормалните концентрации на глутамат в мозъка са ни-
щоЖни. Когато количеството му се повиши, дейността на нев-
роните се нарушава, а при по-висока концентрация т е загиват
(аналогично на аспартама).
Именно свободният acnapmam и съответно глутамат са
токсични, а не свързаните, които се срещат в храните в при-
родата. Свързаният глутамат се разграЖда по-бавно и съот-
ветно се абсорбира по-бавно, така че да моЖе да бъде оползот-
ворен и обезвреден от организма, преди да е достигната ток-
сична концентрация.
Кръвно-мозъчната бариера, която пречи на токсините да
навлизат в зоната на мозъчните клетки, е предвидена да защи-
тава мозъка от случайни повишения на глутамат в умерена
степен, както би могло да се получи при консумацията на някои
храни. Тя не е предвидена да елиминира високи концентрации
свободен злутамат и acnapmam, консумирани еЖедневно, както
гпова става в съвременното общество. Освен това в мозъка
и
ма някои области, където тази система не действа - хипота-
ламусът, епифизата, ареа пострема и субкомисуралната об-

269
ласт. От изброените най-ваЖен е хипоталамусът, т ъ й като
той е невроендокринният контролен център, свързан със съня
и бодърстбането, емоииите, регулацията на имунната систе-
ма и на автономната нербна система. Повишените количества
1
глутамат б кръвта лесно биха могли да повишат и тези в
хипоталамуса. Мноаократно е доказан разрушителният ефект
на MSG върху една малка, но много ваЖна контролна област б
хипоталамуса, наречена нуклеус аркуатус.
Кръвно-мозъчната бариера на плода в утробата е несъвър-
шена и глутаматът и аспартатът много по-лесно навлизат Q
разбиващия се мозък. По-късно и при възрастен човек различни
условия и заболявания могат да пречат на нормалното функци-
ониране на този защитен механизъм - високо кръвно, травми
на главата, диабет, витаминен и минерален дефицит, електро-
магнитни излъчвания и йонизираща радиация, инфекции. Но
последните изследвания показват, че и самите екситоксини
могат да отворят тази бариера!
Друг начин на обезвреждане на излишния глутамат е свър-
зването му в мозъка с определени молекули, които го транс-
портират до съответните нервни клетки. Но тази система
също се изчерпва в определен момент поради постоянния ви-
сок приток на екситоксини. Последните предизвикват гене-
рирането на значително количество свободни радикали,
които, от една страна, директно увреЖдат невроните, а от
друга - при процеса на липидна пероксидация* се освобоЖдава
вещество, което пречи на транспортиращите глутамата мо-
лекули и това води до натрупването му в мозъка. Подобни
процеси протичат не само в мозъка, но и в други органи и тъ-
кани на тялото. Тоба от своя страна допринася за развити-
ето на болестни процеси. Известно е, че дегенеративните за-
болявания на нервната система се свързват с увреЖдането й
от свободни радикали.
В повечето случаи процесите се развиват постепенно и
коварно, като само при по-чувствителните хора се проявяват
* Когато се произВеЖуат сОободни радикали, пърбото място, къ-
дето настъпба уВреЖдане, са клетъчните мембрани, които са изгра-
дени от молекули на полиненаситени мастни киселини и са много чув-
ствителни към такиВа атаки. Този процес на окисление на мембран-
ните липиди се нарича липидна пероксидация и се провокира от хид-
роксилния радикал.

270
бързи реакции. Тоба всъщност ги предпазва от по-нататъшни
увреждания, т ъ й като т е вече избязват храни, в които има
JVISG. Глутаматът, също както и аспартамът, моЖе да допри-
несе за отклкзчването и развитието на болест на Алцхаймер,
болест на Паркинсон, АЛС, МС особено при хора, при които има
такава тенденция и която би могла да не се изяви иначе.
Няколко проучвания показват, че при хора с АЛС има значител-
ни натрупвания на продукти от липидна пероксидация в гръб-
начния стълб в резултат на взаимодействията със свободни
радикали, както и на Желязо.
МоЖе би много лекари не знаят, че свободното Желязо е
един от най-сериозните ендогенни източници на свободни ра-
дикали! А то е също доста рекламирано от медицинската ин-
дустрия и често се добавя към много храни, да не говорим за
витаминни формули, където присъства постоянно. Чрез пре-
цизно съставен и контролиран експеримент с инЖектиране
на свободно Желязо е доказано генерирането на свободни ради-
кали и вследствие на това отваряне на кръвно-мозъчната
бариера. Според наблкоденията на д-р Ръсел Блейлок при паци-
енти с АЛС, консумиращи повече храни, богати на глутен -
хляб, пици, тестени и изобщо зърнени храни, настъпва влоша-
ване. Това се дълЖи както на реактивната хипогликемия, ко-
ято т е предизвикват, така и на богатството им на свободно
Желязо. С напредване на възрастта се наблкздава натрупва-
нето му в мозъка. Повишени нива на този елемент има и при
всички невродегенеративни заболявания, за които вече стана
дума.
Фирмите производителки на подправки, съдърЖащи екси-
токсини, както вече разбрахте, нямат никакво Желание да
спонсорират проучвания, които биха добели до спирането на
продаЖбите им. Те не само продълЖават да произвеЖдат тези
вещества, но и да ги прикриват под различни имена. Много чес-
то т е се срещат заедно в една и съща храна, което засилва
тяхното действие и ги прави още по-опасни, особено ако са в
супи, безалкохолни напитки и сосове!
MSG има в хидролизирания (растителен или зеленчуков)
протеин, хидролизирано овесено брашно и всичко, което е
"хидролизирано", растителния протеинов екстракт, натри-
евия казеинат, калциевия казеинат, различни подправки за яс-
тия и супи. Хидролизираните продукти обикновено се извли-

271
ч а т от растения с високо съдържание на глутамат. Те първо
се варят няколко часа в казани, към които е добавена солна ки-
селина, и след това, за да се неутрализира последната, се слага
сода каустик, т. е. с натриева основа - една от най-силните
изобщо известни основи, разяждаща тъкани, хартия, коЖи и
т.н. Получената каша по повърхността се обира и се изсушава,
за да стане на прах. Тя е с високо съдържание на екситоксини,
като съдърЖа и различни карциногени. Към нея впоследствие
се добавя и чист мононатриев глутамат. Тази токсична смес се
набутва след това 6 различни "храни". Вегетарианците тряб-
ва да знаят, че често, ако не и винаги, в соевия протеинов кон-
центрат и изобщо б соевите продукти и различни алтернати-
ви на месото има скрит MSG (на опаковките най-често не е из-
писан). Добавки, които често съдърЖат неотбелязан глута-
мат, са малцов екстракт, бульони, различни есенции, включи-
телно и "натурални", и подправки.

Други мощни екситоксини са L-цистеинът и хомоцистеи-

нът. Повишени нива на хомоцистеин са установени като осно-
вен индикатор при сърдечно-съдови заболявания и инсулт.

Глаба 15. Соята - "съвършената храна"

Последното десетилетие бе отбелязано с изклк>чително
силна кампания, за да се насочи вниманието на хората към со-
ята и нейните "добри" страни. МоЖе да се каЖе, че това доня-
къде имаше успех и заблуди дори лекарите и специалистите по
хранене. Индустрията се опита да превърне соята в месото и
млякото на новото поколение вегетарианци. Но какво всъщ-
ност представлява тоба растение от семейство бобоби и за
кого е полезно?
През 1913 г. посевите от соя, която е била считана не за
храна, а за индустриален продукт, са заемали само нищоЖна
част от обработваемата площ на САЩ. Сега с нея са засети 72
млн. акра. Една голяма част от продукцията отива за храна на
пилета, пуйки, свине, крави и сьомга, а друга - за производство
на маргарин, мазнини за тестени сладкиши и подправки за са-
лати, както и, не се учудвайте - б промишлеността за пласт-
маси, изкуствени влакна, бои, лакове и др.

272
 Напредъкът 6 технологиите позболи да се произвеЖда
изолиран соеб протеин от това, което преди е било смятано
за отпадъчен продукт - обезмаслените, с високо белтъчно съ-
дърЖание остатъци от шушулките, които изглеЖдат и ми-
ришат уЖасно. Благодарение обаче на мноЖество оцветители,
консерванти, обезмирисители, подсладители, емулгатори и
синтетични хранителни добавки този отвратителен про-
дукт моЖе да се превърне в приятно ухаеща, вкусна "храна". В
началото соята е препоръчвана като успешен заместител на
месото, което обаче не води до очакваните резултати за ма-
сова консумация. Затова производителите сменят т а к т и -
ката. Както цинично заявява един техен представител,
"Най-бързият начин даден продукт да бъде приет в едно по-
малко задоволено общество е да се убедят хората, които Жи-
беят в охолство, да зо консумират заради собствените му
качества." И затова соята започна да се предлага не като
храна за бедни, а като магическа субстанция, която моЖе да
предпазва от сърдечни заболявания и рак, да премахва горещи-
те вълни през менопаузата и едва ли не да ни поддърЖа вечно
млади.
Всяка година средствата, които о т и в а т за реклама на
соевите продукти, за да се затвърди т я х н а т а позиция на
пазара, е около 80 млн. USD, като допълнително различните
концерни и фирми отпускат пари за лобиране и за "научноиз-
следователска" работа, която съответно има за цел да
"докаЖе" на хората "ползата" от соята. Продажбите на со-
еви продукти са се увеличили с около 350% за последното десе-
тилетие и са стигнали за 1995 г. цифрата 1,4 млрд. USD спо-
ред мартенския брой на "Супермаркет нк>з" от 1996 г. Сега со-
ев протеин моЖе вече да се открие в мнозо видове хляб и тес-
тени изделия.
Трябва да се отбелеЖи, че доскоро това растение се е смя-
тало за не особено подходящо за ядене дори в родината му -
Азия. Китайците не зо консумират така, както другите бобо-
ви култури, защото според знанията им от векове то съдърЖа
голямо количество антихранителни вещестба.
Според многогодишните съвременни проучвания на първо
^ясто сред тези вещества са мощните ензимни инхибитори,
които блокират действието на трипсина и други ензими, не-
°бходими за смилането на белтъците. Те не се разграЖдат на-

\: 273
пълно при топлинната обработка. Могат да провокират дори
сериозни стомашно-чревни оплаквания и хроничен аминокисе-
линен недостиг. При опити с Животни, поставени на диета,
богата на такива ензимни инхибитори, настъпват увеличе-
ние и патологични състояния на панкреаса, вклкзчително и
рак.
В растението има и несмилаеми Въглехидрати, които пре-
дизвикват образуването на газове.
Соята съдърЖа хемаглутинин, който по принцип доприна-
ся за слепване на тромбоцитите с последващо образуване на
тромби в кръвоносните съдове.
Хемаглутининът и ензимните инхибитори на трипсина са
фактори, които потискат растегка. Малки плъхове, хранени
със соя, спират да се развиват нормално. Тези вещества се де-
активират в известна степен при проиеса на ферментаиия, но
въпреки всичко не се разграждат напълно. Вредното им дейст-
вие се намалява, когато се консумират заедно с повече риба,
както правят в Азия.
Соята еъдърЖа и бсщестба, които потискат функцията
на щитовидната зклеза. През 1991 г. японски учени съобщават,
че консумацията на 30 г соя на ден в продълЖение на един месец
води до значително намаляване на функцията на щитовидната
Жлеза у здрави индивиди. При някои от участниците 6 изслед-
ването се развила дифузна гуша и хипотиреоидизъм и много се
оплаквали от запек, умора и летаргия, независимо че количест-
вото йод, който приемали, било напълно адекватно.
Соята е едно от растенията съдърЖащо най-висок про-
цент фитиноба киселина, която се намира по принцип 6 три-
ците на зърнените култури или обвивките (шушулките) на
всички семена и на бобовите. Фитиновата киселина блокира &
храносмилателния тракт усбоябането от храните на много
даокните за организма калций, магнезий, окелязо, мед и особено
цинк. По този въпрос има изследвания и много учени са на
мнение, че именно високата консумация на бобови и зърнени
храни допринасят за широко разпространения минерален дефи-
цит у Живеещите в страните от т р е т и я свят независимо ош
приема на други храни, богати на тези микроелементи-
Проблемът е и в това, че съединенията на фитиновата кисе-
а
лина в соята са изклкочително устойчиви на топлинн
1
обработка. Вегетарианците, заместващи със соя месото

274
млечните продукти и особено ако я консумират често и 6 по-
големи количества, са изложени на сериозен риск от минерален
дефицит. Изследванията с животни, хранени със соев белтък,
показват повишена нужда от витамините Е, К, D и В12 и съот-
ветно развиващ се дефицит на калций, маанезий, манган, цинк и
желязо. Цинкът е необходим за правилното функциониране на
нервната система. Той играе много важна роля 6 синтезата на
белтъчини и образуването на колаген, в механизмите, участва-
щи в контролирането на кръвната захар, както и в състава на
различни ензими, осигуряващи здрава имунна система. Цинкът
е абсолкзтно необходим за поддържането на оплодителната
способност! А за мъжете няма да е зле да знаят, че някои мона-
си 6 Азия употребяват соята за ядене, защото са установили,
че поншкаба либидото (т.е. сексуалното желание)!
Ето какъв експеримент е извършен с 2 групи китайски сту-
денти - бегетарианци и месоядни. На едната група вегетарианци
вклк>чили в менкзто продукти от соя. Същевременно желязото,
което се внасяло с храната, било еднакво при мъжете, но по-висо-
ко при жените вегетарианци. Въпреки това при вземането на
проби се оказало, че концентрацията на феритина в плазмата е
около 50% по-ниска при вегетарианците, отколкото при ме-
соядните. При мъжете вегетарианци не се забелязва/ш симптоми
на изчерпване на желязото, но при жените вегетарианки открили
анемия и железен дефицит в 30 до 50% от участничките в
експеримента. Очевидно е, че вегетарианска диета, богата на соя,
предизвиква железен недоимък, особено при жените.
Друг проблем е, че при обработката на соята, за да се извлече
чист белтъка от нея и да се неутрализират, доколкото е
възможно, антихранителните субстанции, при висока темпера-
тура и повишено налягане се използват токсични вещества -
киселини, основи, алуминий и др., и в процеса на преработка се об-
разуват нитрити, които са известни като силни карцинозени.
Освен това се добавят и различни изкуствени ароматизатори и
вкусови подобрители като MSG, за който вече стана дума.
Въпреки всички тези данни и протестните писма, едно от
които от д-р Дан Шийхьн и д-р Даниел Дуърг, изследователи
към правителството в Националния център за токсикологич-
ни проучвания, FDA одобрява производството на соев белтък и
като следствие от това масовата му консумация. Натрупани-
те негативни факти не пречат на соебата индустрия да про-

275
1

дълЖава спонсорирането на многобройни "изследвания", за да

доказва, че соевият белтък моЖе да се използва като замести-
тел на други традиционно присъстващи в храната протеини.
В много училища например в САЩ соята е в значителни коли-
чества в менкзто за обяд, а в страните от т р е т и я свят про-
дуктите от нея са горещо препоръчвани и са вклкзчени в много
благотворителни хранителни програми.
Изофлабоните (това са фитоестрогени - вещества със
структура, подобна на Женския хормон естроген), които се на-
мират в соята в големи количества, особено генистен и даидзен,
са токсични. При изследвания ин витро е установено, че т е по-
т и с к а т синтеза на естрадиол и други стероидни хормони.
Разбира се, при Жени в менопауза или при такива, които имат
проблем с естрогенния баланс, малко тофу или мисо* от време
на време, както и в някои случаи хормонални таблетки, пригот-
вени от соя, имат определено благоприятен ефект, вклкзчител-
но и върху остеопорозата. Но децата или мъзкете въобще ня-
мат нуокда от тези вещества! Трябва да се има пред вид, че са-
мо 25 г соев протеин съдърЖат 50 до 70 мг изофлавони. А за една
Жена в климактериума 45 мг на ден вече са напълно достатъчни,
за да предизвикат намаление на функцията на щитовидната
Жлеза. През 1998 г. са проведени изследвания, които показват, че
в кръвта на бебета, които приемат формула със соево мляко,
концентрацията на изофлавони е от 13 000 до 22 000 пъти по-
висока, отколкото количеството на плазмения естрадиол при
бебета кърмени, с краве мляко! Според някои учени това е рав-
нозначно на приемането на пет хормонални контрацептивни
таблетки на ден! В млякото на кърмачките не се откриват
почти никакви количества фитоестрогени. Според някои данни
около 25% от децата в САЩ приемат соево мляко като замес-
т и т е л на майчината кърма. Това кощунствено вмешателство
в хормоналния баланс на човека още от най-ранна детска въз-
раст не моЖе да не окаЖе своите драматични последици в бъде-
щото му развитие. Сексуалната ориентация също би могла да
бъде повлияна от подобно "хранене".
Според американското медицинско списание "Педиатрикс'
в последните зодини при момичетата се забелязва тревоЖно
нарастване на преждевременното полово развитие. Проучване-
* Тофу и мисо са ферментирали соеВи продукт.

276
mo показва, че при 1% о т бсички момичета преди 3-годишна
възраст се проявяват симптоми на започващ пубертет като
развитие на гърдите или окосмяване около половите органи.
При момичетата до 8-годишна възраст този процент е 14,7
при белите, и почти 50 при афро-американките. Представете
си какви са психологическите последствия за тези деца, които
трябва да се справят с емоции, усещания и нагони, за които не
са подготвени. В същото време трябва да се има предвид, че
преждевременното полово развитие при момичетата е пред-
вестник на проблеми с менструалния цикъл, с плодовитостта,
както и на по-голяма честота на рака на млечната Жлеза.
Установено е, че в соевото мляко има 10 пъти по-висока
концентрация на алуминий, отколкото в кравето, а в същото
време липсва холестерол, лактоза и галактоза, които са ваЖни
хранителни елементи за развиващата се нервна система на
детето. В него моЖе да има остатъци и от различни синте-
тични и токсични Вещества - сода каустик, нитрозамини, ко-
ито са мощни карцинозени и др.
Изофлавони не се съдърЖат само 6 соевия сос и соевото
масло. В текстурираните соеви продукти обаче съдържанието
на фитоестрогени е много високо.
Ето експериментът, осъществен неволно от семейство
Валери и Ричард ДЖеймз от Нова Зеландия, които развъЖдат
птици. През 1991 г. т е закупуват за своите папагали нова храна
на основата на соев протеин. Птиците получили пъстро опере-
ние само след 11 месеца, т.е. преждевременно, а не както това
става нормално меЖду 18-ия и 24-ия месец. В следващите някол-
ко години семейство ДЖеймз забелязали намалена оплодителна
способност, много малформации при новородените птичета,
преждевременно развитие и значителен брой мъртвородени или
умиращи наскоро след раЖдането, особено сред Женските. Като
цяло популацията от папагали започнала да деградира и да.
намалява. Наблк>давали се деформации на клкша и на костите,
гуша, имунен дефицит и патологично агресивно поведение. При
аутопсиите се установили и значителни промени във вътреш-
ните органи. Определени симптоми и находки напомнили на се-
мейство ДЖеймз за някои здравословни проблеми, които се про-
явили при двете им деца, когато били хранени с формула със со-
ево мляко. Шокирани и потресени от разкритието си, т е наели
Шоксиколога д-р Марк Фицпатрик да проучи подробно пробле-

277
ма. Тоба, което той намерил 6 научната литература, но на ко-
ето не се дабало гласност, било, че консумацията на соя се свър-
зба с мноЖество заболявания, 6клк>чително безплодие, увеличен
риск от рак и левкемия при децата. В изследвания още от 50-те
години той открил, че зенистенът от соята предизвиква нару-
шение на ендокринния баланс! Анализирайки храната на Жи-
вотните, д-р Фицпатрик установил, че тя съдър>ка значител-
ни количества фитоестрогени и по-специално генистен. След
като семейство ДЖеймз преустановили храненето на птиците
с този соев продукт и започнали да им дават отново предишна-
та храна, ятото постепенно се Възстановило и всички гореопи-
сани здравословни проблеми изчезнали.
Родители, които се свързали със семейстбо Д>кеймз след
техни публикации, си спомнили за различни проблеми при деца-
та и от двата пола, хранени с формула на оснобата на соево
мляко: промени 6 поведението, астма, синдром на раздразнено-
то дебело черво, щитовидна дисфункция и т.н. Репродуктивни
проблеми, безплодие, заболявания на щитовидната Жлеза и на
черния дроб са установени при различни видове Животни, хра-
нени със соя - мишки, плъхове, свине, овце, есетра и др.
При последната международна конференция върху соята,
проведена през ноември 1999 г. във Вашингтон, д-р ДЖон Уайт
докладва резултатите от изследване, извършено върху амери-
канци от японски произход, Живеещи на Хавайските острови,
което показва връзка меЖду консумацията на тофу и ускоре-
ния процес на остаряване на мозъка. При тези участници в
изследването, които в средна възраст са вклкзчвали често то-
фу в менкото си, има намалени познавателни способности и по-
вече случаи на деменция и болест на Алцхаймер.
Ето ви например един от начините, чрез които соевата ин-
дустрия заблуЖдава хората (взето е от брошура на компания
за витамини): "Освен че предпазва сърцето, соята показва
мощни антиракови свойства... Японците, които ядат соя 30
пъти повече от американците, имат по-малка честота на рак
на гърдата, матката и простатата..." Да, но в същото време 6
тази брошура не пише, че сред азиатските народи, включител-
но и японците, има по-голяма честота на рак на хранопровода,
стомаха, панкреаса и черния дроб и значително висока на рак
на щитовидната Жлеза! Освен това според изследвания от 1988
г. се оказва, че японците все пак не консумират толкова много

278
соя - средно на ден на чобек се падат по около 7 г (около 1 чаена
лъЖичка). За Китай този показател е около 3 чаени лъЖички.
Както бече споменах, азиатските народи използбат соята пре-
димно като подправка, а не като като заместител на основни
хранителни продукти.
Тбърденията за бисоките изисквания от белтъчини са преси-
лени. Необходимият дневен порцион от протеини у здраб човек е
около 1 г/кг тегло, а за двете ваЖни незаменими аминокиселини -
триптофан и лизин - съответно по 1 и 3 а на ден за целия
организъм. Това количество спокойно би могло да се осигури от
млечни храни, суроби ядки и семена, други бобови растения и пло-
дове и зеленчуци. Западният начин на хранене вклкзчва в изобилно
количество концентриран протеин 6 месото, яйцата, млякото,
млечните продукти и бобовите - много повече, отколкото има
нуЖда чобек. Белтъчните изисквания се повишават само при
теЖка физическа работа, 6 периода на израстването или след
дълго и изтощително боледуване. Белтъчен глад моЖе да се полу-
чи при продълЖително или системно гладуване или при прием на
трудносмилаеми храни. ВаЖно е обаче преди всичко какви амино-
киселини се внасят с храната, а не количеството на протеините!

Глаба 16. Маргаринът - храна или пластмаса

Маргаринът, един от поредните "хитове" на последните

две десетилетия, беше провъзгласен шумно като по-безопасен и
същевременно по-евтин заместител на маслото, но дали това
е истина?
Този продукт се получава от евтини, нискокачествени рас-
тителни масла (вклкзчително от соя), които чрез процес, наре-
чен хидрогенизация, се превръщат в твърд на стайна темпе-
ратура и значително по-траен от маслото продукт, който ка-
то него моЖе да се нанася на тънък слой. При хидрогенизаци-
ята се прибавят водородни атоми към молекулите на двойни-
те бръзки на ненаситените мастни киселини, съдърЖащи се
злабно 6 маслата от растителен произход, за да се превърнат
6 наситени. За да протече този процес, се изисква повишено
налягане, температура от 120 до '210 градуса по Целзий и нали-
чието на метален катализатор. Това, което е най-ваЖно да се
знае, е, че при хидрогенизацията голяма част от мастните

279
киселини, които нормално съществуват 6 т. нар. г^мсконфигу-
раиия, преминават 6 неестествената трансформа.
Характерът на хранителните мазнини, които се приемат,
влияе върху състава на клетъчната мембрана и о т т а м на пра-
вилното протичане на функииите в самата клетка. Хранител-
ните мазнини играят роля на разтворители и преносители на
мастноразтворимите витамини A, D, Е и К и са единственият
доставчик на полиненаситените есенциални (гп.е. незаменими)
мастни киселини - ЕМК. Приемът на достатъчно количестбо
от последните е мноао вайсен фактор за правилното функииони-
ране на имунната система. Наричат се есенииални, защото ор-
ганизмът не мо^ке да ги синтезира сам, но ако приема от тях 6
достатъчно количестбо, могке да произведе всички други маст-
ни киселини, които са му необходими. ЕМК обхващат дба основ-
ни класа - т.нар. омега-3 и омега-6 мастни киселини.
ЕМК са необходими за изграгкдане на здрави клетъчни мем-
брани. Те съдействат за намаляване на холестерола, предпаз-
в а т от развитието на сърдечно-съдови заболявания и са осно-
вен предшественик при образуването 6 организма на простаг-
ландините (вЖ. по-долу). Според някои учени ЕМК участват 6
пренасянето на кислорода от въздуха, постъпил в белите дро-
бове през алвеоларните мембрани, до хемоглобина б кръвта и
после през клетъчните мембрани до митохондриите в клет-
ките.
Д-р Egyapg Сигел, носител на различни награди за изследва-
нията си в областта на мастните киселини и автор на книга-
та "Есенииалните мастни киселини при здраве и болест", е
създал много чувствителен т е с т , чрез който могке да се опре-
дели количеството им в човешкия организъм. Той е установил
връзка мегкду сърдечно-съдовите заболявания и наличието от
една страна, на неестествените трансмастни киселини в чо-
вешкото тяло, а от друга - на недостиг на ЕМК. Според него
това нарушено равновесие има вероятно голямо значение за съ-
ществуването на толкова много хронични заболявания в индус-
триализираните дърЖави. Проблемът обаче не е само 6 недос-
татъчния прием на ЕМК, а и 6 невъзможността да се оползот-
воряват пълноиенно, когато се консумира храна, лишена от Ви~
и
тамини и микроелементи и същевременно богата на белтъии
мазнини от рода на маргарина, в който се съдърЖат само нез-
начителни количества омеза-6 мастни киселини.

280
 Най-богати източници на ЕМК са студенободните риби -
треска, скумрия, тон, херинга, сардина и съответно рибеното
масло, студено пресованите масла от ленено семе, рапица, ве-
черна иглика, пшенични зародиши, някои ядки. ЕМК са неустой-
чиви и лесно се разграждат при контакт с въздуха и от топ-
линна обработка.
Тъй като 6 природата съществуват естествено само цис-, а
не трансформи на мастните киселини, човешкият организъм не
моЖе да се справи с тяхното преработване и т е започват да се
натрупват по клетъчните мембрани и на други места, където
изобщо не би трябвало да бъдат. Изследвания, които се правят
в последните години, показват, че количеството на трансмаст-
ните киселини в мембраните на клетките при някои хора е на-
раснало до 20%, а би трябвало да е нула! Всичко това естестве-
но нарушава защитните функции на клетъчната мембрана, кле-
тъчното хранене и меЖдуклетъчния транспорт.
Трансмастните киселини променят нормалните механизми,
чрез които се извършва преобразуването на холестерола 6
организма, и това повишава количеството му в кръвта.
Същевременно се увеличават липопротеините с ниска плътност
(ЛНП) - ваЖен фактор за развитие на атеросклероза, а намалява
количеството на липопротеините с висока плътност (ЛВП), ко-
ито защитават сърдечно-съдовата система от първите.
Според доклад на Датския хранителен съвет направените
изследвания подсказват, че консумирането на трансмастни
киселини от маргарина е равностойно или дори по-опасно за
развитието на атеросклероза, отколкото приема на наситени
мастни киселини (каквито има в маслото и сланината).
Едно изследване, публикувано преди години в "Америкън
дзкърнъл ъф клиникъл нкзтришън" показало значителни разли-
ки мегкду ч е с т о т а т а на сърдечно-съдоби заболявания 6 Север-
на и Югкна Индия. Хората, Живеещи в северната част, били ме-
соядни и имали повишени нива на холестерол 6 кръвта. Техен
главен източник на мазнини било топеното масло (наричано
"гхий"). Индийците от к>?кната част на страната били основ-
но вегетарианци и имали съответно понигкено ниво на холесте-
рол в кръвта. Но какво било огромното учудване при преценка-
та на резултатите, когато се установило, че вегетарианците
имали 15 пъти по-голяма честота на сърдечно-съдови заболя-
вания. Каква била причината за този шокиращ резултат?

281
Вегетарианиите от Ю>кна Индия били заменили топеното мас-
ло с маргарин и рафинирани растителни масла! След 20 години
"Лансет" отразява, че честотата на инфарктите със смър-
тен изход у месоядните Жители на Себерна Индия са се увели-
чили. Причината се оказала същата - повечето от тях замени-
ли гхий 6 храната си с маргарин и рафинирано растително
олио.
В млякото на много американски и канадски майки кърмач-
ки, употребяващи маргарин, са установени значителни количес-
тва трансмастни киселини и същевременно силно намалени ко-
личества от ЕМК. Нивото на последните в нигерийски кърмач-
ки, хранещи се с естествена храна, е 5 до 10 пъти по-високо!
Трансмастните киселини увеличават количеството на
простагландшште Е2 (хормони, които засилват възпалител-
ните реакиии), а същевременно потискат образуването на
простагландини Е1 и ЕЗ, които имат противовъзпалителен
ефект. Простагландините регулират много метаболитни
функиии и дори незначителни промени в количеството им
мо>ке да допринесе за промени в алергичната нагласа на
организма, кръвосъсирването, кръвното налягане, имунното
състояние и други. Освен това според Удо Еразмус, експерт в
тази област и автор на книгата "Мазнини, които лекуват -
мазнини, които убиват" (Fats that Heal, Fats that Kill), 6 проце-
ca на хидрогенизация се образуват толкова много и различни
съединения, че хранителната индустрия не >келае да спонсо-
рира изследвания за т я х или да прави каквито и да са публи-
кации във връзка с това. В завършения вече продукт остават
токсични метали като алуминий и никел (те се използват
най-често като катализатори), които, веднъЖ попаднали 6
организма, започват да се натрупват в клетките и нервната
система и потискайки различни ензимни системи и клетъчни
функиии, застрашават здравето. При преработката на оли-
ото 6 маргарин освен есенциалните мастни киселини се пре-
махват всички протеини, витамини, микроелементи и
фибри.
Гореизброените проблеми, които предизвикват трансмас-
т н и т е киселини, са известни на науката от години, но въпреки
това са пренебрегвани от хранителната индустрия. В някои
европейски страни, като Дания например, допустимото коли-
чеството трансмастни киселини, което могке да има в храни-

282
щелните продукти, е не повече от 0,1%. А 6 САЩ се продават
маргарини, които съдърЖат до 30 дори до 50% от т я х !
Според д-р Ръсел ДЖав, известен медииински изследовател,
свиневъдите в САЩ не хранят отглежданите Животни с
маргарин, защото знаят, че ще умрат. Когато т о й се свързал с
Министерството на земеделието, се оказало, че т а м и м а т пред-
става за този ф а к т , но възможният е ф е к т върху хора не ги
интересувал, защото т о в а било извън т я х н а т а кфисдикция. В
същото бреме отговорните органи не вземат отношение по т о з и
въпрос, засягащ здравето на милиони хора по света. Ф а к т ъ т , че
хранителната индустрия успяба да дърЖи 6 неведение широката
общественост относно т ъ м н а т а страна на маргарина, к а к т о и
на различни други "храни" и "хранителни добавки", показва каква
бласт има тя б правителствените и научните кръгове. Е т о как-
6о пише Удо Еразмус: "... маргарините, продавани 6 супермарке-
т и т е и магазините за натурални продукти, обикновени съдър-
Жат едни и същи негодни за
консумация мазнини, дори и .г г
когато носят името на някой г.
i '
r •• '
i
, f

1
r
,.-••• ~ ' '
известен лечител... Гигантс-
к а т а маслена, хранителна, ле- i

карствена и медицинска ин- 1 i i

дустрия са се заели да печелят i. j ''-"A.-.J.J...L
пари. За всички т я х здравето е
второстепенна гриЖа. Сляпо *#
доверяващият се п о т р е б и т е ; «i
понася с компрометирано
здраве последствията от т о -
зи бизнесплан..." Според същия it* tats, tub

автор само за 1981 г. продаЖ-

бата на маслената индустрия
е била около 40 млрд. USD, a за
1992 г. - около 80 милиарда.
Маргаринът не е единст-
веният "хранителен" про-
дукт на пазара, който съдър- Udo Erasmus \ books
Жа значително количество
Шрансмастни киселини. Всич- Корица на книгата "Мачнини,
ки продукти, предлагани за които лекубат - мазнини, които
консумация, на които пише убибат" от Удо Еразмус

283
"хидрозенизирано" или "частично хидрозенизирано", е Жела-
телно да се избягват. Към маргарина спадат и т.нар.
шортънинги, които се използват за пърЖене, при приготвяне-
то на сладкарски произведения и други производства на
хранително-вкусовата промишленост.
Рафинираните растителни масла (като например слънчог-
ледовото олио) също съдърЖат известно малко количество
трансмастни киселини. Същевременно голяма част от естес-
твено присъстващите витамини, като например витамин Е, в
проиеса на преработка са унищожени, защото последната се из-
вършва при висока температура с различни токсични вещест-
ва част от които остават в олиото.
Най-здравословни са студено пресованите масла и топено-
то масло (гхий).

Глаба 17. Генно инзкенерстбо

и генно изменени храни
Постиженията на зенното инженерство (ГИ) бяха посрещ-
нати с голям ентусиазъм от различни биотехнологични компа-
нии, учени и лаици. Застъпниците му твърдят, че с негова по-
мощ успешно ще моЖе да се изхрани увеличаващото се населе-
ние на Земята. Но пропускат да отбелеЖат, че всяка година се
изхвърлят тонове храна, за да се поддърЖат изкуствено висо-
ки цени на пазарите, докато в същото време милиони хора уми-
р а т от глад в развиващите се страни. Това показва, че засега
проблемът е предимно икономически и политически, а не хра-
нителен.
Напредъкът в изучаването и манипулирането на генетич-
ния код както на човека, така и на различни Животински и рас-
тителни видове и микроорганизми всъщност се явява една от
големите заплахи за бъдещето на Живота на нашата планета.
При ГИ целенасочено се променя информацията, която носи
ДНК на определен вид и се преминава меЖдувидовата гранииа
при прехвърлянето на гени. Това няма нищо общо с традицион-
ните, прилагани от хилядолетия практики на кръстосване и
създабане на нови сортове, които с т а в а т в рамките на един
и
вид и меЖду близки растителни или Животински форми. В пр "
е
родата не съществува нормален механизъм, чрез който

284
ga се прехбърлят например зени от скумрия на домат или от
насекомо на картоф! Затова генно изменените храни са съвсем
различни от тези, които сме свикнали да ядем от древността
до наши дни. Самата техника на внедряването на генетичния
материал не е напълно контролируема, а ефектът върху орга-
низма гостоприемник в далечен план е неизвестен и за него ня-
ма проучвания. Проф. Мае Уан-Хо от факултета по биолозия
към Открития университет във Великобритания заявява:
"Генното инокенерство преминава отвъд конвенционалното
развъокдане и получаване на нови видове, като използва изкус-
твено създадени паразитни гении елементи, вклЪчително и
вируси, като вектори, които носят и вкарват противоестест-
вено гени в клетката." Всъщност 6 ГИ има мнозо повече неяс-
ни въпроси и потенциални опасности, отколкото дори и само
теоретично доказани ползи.
Нека проследим накратко как се развива този клон от
науката.
През 60-те години биолозите откриват начини, чрез които
да локализират и идентифицират отделните хромозоми и гени
и да определят последователността на последните при подреж-
дането им б ДНК. През 1973 г. в Йейлския университет в САЩ се
провеЖда първият международен семинар по генно картиране.
До 1986 г. вече са установени местата на 1500 зени в човешките
хромозоми, а една година по-късно е обябено определянето на
първата човешка генна карта. През 1987 г. Министерството на
енергетиката на САЩ предлага да се започне амбициозен, спон-
сориран от правителството проект за определяне на последова-
телността на всички 3 млрд. G, А, Т и С бази, които съставля-
ват човешкия зеном. Понастоящем стотици милиони долари се
изразходват за проучване на ДНК на различни растителни и Жи-
вотински видове, и микроорганизми. Техниките, чрез които се
манипулират гените, се усъвършенстват непрекъснато. С тях-
на помощ вече сме свидетели на пърбите хибридни същества
(химери) с генетичен материал от човешки и Животински ви-
9обе, като беше осъществено и клониране на бозайник. Само 6
С има вече поне 1300 биотехнологични компании с почти 13
. USD годишен приход и повече от 100 000 слуЖители.
През 1983 г. Ралф Бринстър от Университета в Пенсилвания
°клк>ч6а гените на човешкия растеЖен хормон в гените на миши
е
Мбриони. В резултат новото поколение мишки нарастват два

285

\
пъти по-бързо и с т а в а т почти два пъти по-големи ощ
нормалните. "Супермишките" вече трайно предават този чо-
вешки ген в своите поколения, които се развиват по същия начин
През 1984 г. учени в Англия съединяват в ембрионални
клетки генетичен материал едновременно от овиа и от коза -
Животински видове, които нямат генетично родство помезкду
си, вследствие на което на бял свят се появява ново същество
През 1986 г. внедряват в генома на определен вид тк>тк>н
аените, които предизвикват излъчването на светлина от све-
тулките. Резултатът е растение с фосфоресциращи листа.
През 1993 г. американският учен Докери Хол клонира за пър-
ви п ъ т човешки ембрион, но това предизвиква огромно възму-
щение и опитите са прекратени (поне официално).
На 22 февруари 1997 г. беше съобщено за клонирането на
първото млекопитаещо - една овца, наречена Доли. Това също
разбуни духовете и предизвика много полемики за етичността
на подобни експерименти.
Скоро след Доли се появи и втора клонирана овца - Поли.
Засега техниката по клониране на Животни все още не дава на-
пълно задоволителни резултати, защото се проявяват уродс-
тва в голям процент от случаите, но експериментите продъл-
Жават. ГИ теоретично дава възмоЖност за неограничено масо-
во "производство по поръчка" на идентични копия от едно и
също Животно, неразличимо от оригинала.
Също през 1997 г. японски учени успяха да имплантират до-
ри цяла човешка хромозома в генома на мишка и поколението й
вече произвеЖда определени човешки антитела.
Морският свят също не е пощаден. Учени от университета
"ДЖон Хопкинс" вече успешно са присадили гени, отговарящи за
устойчивостта срещу студа от камбала (вид риба) на костур и
пъстърва, за да могат последните да бъдат отглеЖдани и 6
значително по-студени води.
Мноао от усилията на ГИ са насочени към създаване на ус-
тойчиви на транспортиране и дълготрайно престояване по
рафтовете на магазините плодове и зеленчуци, които да узря-
ват по-бавно и да изглеЖдат лъскави и свеЖи. Това обаче не до-
бавя нищо към хранителната им стойност, а точно обратното
В минната индустрия се правят опити с разработването
на бактерии, които могат да заменят усилията на хората и
машините при добиването на различни метали от руда. Напри

286
мер през 80-me години една компания съобщаба за успешно сът-
ворена бактерия, която б руди с ниско съдържание на мед про-
извежда ензим, чрез който "изяЖда" солите 6 рудата, оставяй-
ки почти чист метал. Британска фирма пък е създала бакте-
риален щам, който произвеЖда пластмаса, и т о с различни сте-
пени на еластичност. Друаи компании правят опити с внедря-
ването на гени в ДНК на различни дървесни видове, за да рас-
т а т по-бързо, да са издръЖлиби на болести, студ и суша, и да
се увеличи количеството на целулоза в тях. Някои разчитат
на биотехнологиите 6 недалечно бъдеще да бъдат клк>ч<У> мо-
мент 6 пречистбането на огромното количество токсични от-
падъци от индустрията, които само за САЩ са повече от 200
млн. т годишно и тяхното обезвреЖдане изисква според изчис-
ления около 1,3 трилиона USD.
В селското стопанство се цели създаването на "суперЖи-
вотни", от които да се добиват по-големи количества вълна,
мляко и месо. Работи се усилено и върху създаването чрез ГИ на
Животни, които да слуЖат като биохимически и органни фаб-
рики за производство на определени субстанции и медикамен-
ти, както и за органи за присаЖдане на хора.
Има моЖе би вече стотици ваксини и медикаменти, получе-
ни с помощта на ГИ като например ваксина за хепатит В, чо-
вешки инсулин, еритропоетин и др.
През декември 2000 г. британският парламент гласува за-
кон, с който регламентира опитите за клониране с терапев-
тична цел. А на 26.01.2001 г. италианският лекар Северино Ан-
тинори, ръководещ меЖдународен изследователски екип, обя-
ви, че до година и половина ще се появи първото клонирано бебе,
като имало вече и двойки, готови да участват в експеримента.
Тези събития предизвикват разбираемо вълнение и побдигат
въпроси от морален, правен и хуманен характер,
Докъде моЖе да стигне тази лудост и насилие над природа-
та, продиктувани главно от стремеЖ за печалба и контрол,
както и от псевдонаучна амбиция?
Съществува реалната опасност от появата бъв вече дос-
татъчно отровената с отпадъци екосистема на Земята на де-
сетки хиляди генно променени бактерии, бируси, растения и
Животни. По този начин моЖе да се предизвика истински хаос
6 биосферата на планетата и да се стигне до тотално гене-
тично замърсяване с непредвидими последствия. Сред научни-

287
me cpegu има сериозна загриженост относно рисковете от из-
ползването на вируси като носители на генетичен материал за
внедряването на различни гени 6 ДНК на растения и Животни,
което моЖе да доведе до създаването на нови вируси и в резул-
т а т - непознати болести. Чрез ГИ 6 организма могат да се
бкарат нобобъзникнали опасни алергени и токсини с непредс-
казуем ефект. Д-р Майкъл Антонио, английски спеииалист по
молекулярна патология, заявява: "Създаването чрез ГИ на рас-
тения и Животни вклкзчва случайно въвеЖдане на изкуствени
комбинации от генетичен материал от несвързани организми в
ДНК на аостоприемника. Това води до нарушаване на генната
матрица с непредвидими последствия. Неочакваното произ-
веЖдане на токсични вещества вече се наблкздава в генно изме-
нените бактерии, дроЖди, растения и Животни, като пробле-
м ъ т остава неразпознат, докато не се проявят по-сериозни
здравни проблеми и опасности... Освен това... моЖе да минат
години, преди да излезе наяве пълната токсичност."
През 1989 г. в САЩ избухва епидемия от нова болест, която
поразява около 5000 души. Оказва се, че причина за това е хра-
нителната добавка аминокиселината L-триптофан, произве-
дена от бактерия по пътя на генното инЖенерство, при което
се е получил нов силен токсин. В резултат поне 37 души са по-
чинали, а 1500 са останали с трайни увреЖдания.
ДЖо Каминс, професор емеритус по генетика в Универси-
т е т а на Западно Онтарио, казва: "Вероятно най-голямата
опасност от генно манипулираните култури идва от внедрява-
нето в т я х на модифицирани вируси и вирусни гени; генетични-
те рекомбинаиии могат да доведат до спонтанното възниква-
не на нови, изключително болестотворни вируси. Например
широко използваният мозаечен вирус по карфиола (присъстващ
в генно променената соя и царевица, които днес се продават в
супермаркетите на Великобритания) съдърЖа потенциално
опасни гени. Той е много подобен на вируса на хепатит В и има
сходство и с HIV-вируса. Изменените вируси биха могли да пре-
дизвикат глад чрез унищоЖаване на реколтата и много сериоз-
ни заболявания по хората и Животните."
Друг проблем е, че изклк»чително силните хербициди, към
които се правят изкуствено устойчиви отглежданите култу-
ри, могат да доведат до изтласкването и унищожаването на
други хармонично развиващи се от хилядолетия растителни и

288
Животински бидобе 6 дадени райони, което от своя страна да
наруши екологичното равновесие. Някои фирми са разработили
например определен вид тк>тк>н чрез бнедрябане 6 генома му на
гени от петуния, който го праби устойчив и към най-силните
хербициди, използвани за унищоЖабане на плевели. Според мно-
80 учени обаче съществува голяма опасност от обменяне на ге-
нетичен материал меЖду самия ткнпкш и различни плевели
чрез полените, и то на километри разстояние, което моЖе да
направи последните изклкзчително устойчиви на всякакви хер-
бициди и така т е ще се разпространят бързо и безпрепятстве-
но. За тяхното унищожаване впоследствие ще са необходими
още повече и още по-токсични съединения.
Чрез ГИ се създават и растителни видове, които произ-
веЖдат по-силни собствени пестициди - непрекъснато и във
всяка клетка! Това, освен че ще увеличи като цяло присъстви-
ето на пестициди в биосфрата, означава, че всеки, който яде
тези култури, ще приема и токсичните вещества, които се
синтезират в тях.
Както ясно се виЖда от изнесените дотук факти и мнения
на специалисти, ГИ моЖе да окаЖе непредвидим неблагопри-
ятен ефект върху цялата природа, като увеличението на пес-
тицидите и хербицидите в околната среда е само един от ас-
пектите на това въздействие.
Някои компании, к а т о Monsanto (производителят на
нутрасуит), се опитват да внедрят. 6 селското стопанство
семена терминатори. Те са обработени по такъв начин, че
растенията, развили се от тях, дават плод само веднъЖ. Това
означава, че следващата година, за да могат да засеят, ферме-
рите отново ще трябва да си купят от семената на същата
фирма, която вече ще диктува условията. Това ще ги направи
зависими от нея, а покрай т я х и останалото население, което
се изхранва благодарение на труда им. Появата на подобни
аенно променени суперсемена ще намали вътревидовото гене-
тично разнообразие. Освен това съществува реалната въз-
моЖност полени от съседни полета, засети с тези стерилни
семена, да заразят нормалните и следващата година фермери-
те да открият с голямо закъснение, че част от посетите се-
мена и от други култури също са станали стерилни. Като до-
пълнение селските стопани ще бъдат принудени да закупуват
и съответни хербициди, пестициди и изкуствени торове,

289
предлагани им от същите фирми, защото без тях семената
няма да дабат очакваната реколта, която по принцип е дори
по-слаба от досега добиваната от нормално отглежданите
култури.
Очевидно е, че подобна обстановка лесно ще предизвика
банкрут на много фермери и ще лиши от препитание т я х и се-
мействата им, а стопанствата им ще бъдат изкупени на без-
ценица от големи компании. Съвсем ясно е, че това въобще не е
начин да се подобри изхранването на света, а точно обратно-
то.
Хоуп Шанд, директор по изследванията в Международната
фондация за напредък в селското стопанство със седалище в
САЩ, заявява: "Това е уЖасно опасно. Половината от фермери-
те по света са бедни и зависят от семената, които са съхрани-
ли благодарение на собствените си умения, защото т е не могат
да си позволят да купуват нови всеки сезон. Тези бедни ферме-
ри оталеЖдат от 15 до 20% от световната реколта и хранят
директно поне 1,4 млрд. души - 100 млн. в Латинска Америка,
300 млн. в Африка и 1 млрд. - в Азия. Престъпление е парите на
американските данъкоплатци да отиват за развитието на та-
зи нова технология."
Според Камила Монтесинос, агроном в намиращия се в Чили
Център за образование и технология, "Това е неутронната бом-
ба в селското стопанство... неморална технология, която ог-
рабва фермерите... и трябва да се обяви за незаконна от прави-
телството..."
Различни компании вече са се насочили към подобно обра-
ботване на семената на ориза, пшеницата, соята и соргото
(тропическо Житно растение), имайки предвид огромния по-
тенциален пазар на развиващите се страни.
ГИ моЖе да отнеме препитанието на милиони хора по све-
та.и по друа начин. Вече са създадени бактерии, които на мяс-
то в контейнери произвеЖдат това, което се добива от съот-
ветните плантации с насаЖдения - например ванилия или мас-
ло от канола. Последното моЖе да замести кокосовото масло,
което дава 7% от общия приход на Филипините и осигурява ра-
бота на 21 млн. души, или около 30% от населението на страна-
та.
Генно променена соя вече се съдърЖа в около 60% от соеви-
те олио, брашно, лецитин и протеин, а обработена по същия

290
начин царевица 6 около 50% от различните продукти, пригот-
вени от нея и предлагани на американския пазар. Масобо се про-
дават под формата на различни хранителни продукти и генно
модифицирани домати, тиква, картофи и др. А какво ли ще
стане след още няколко години, ако хората не се осъзнаят и не
спрат това безумие? Жадни за печалби компании ще т ъ п ч а т
плодовете, зеленчуците и зърнените храни, които ядем, с ку-
пища разнородни гени от вируси, бактерии, насекоми и живот-
ни.
В щата Алабама 6 САЩ вече повече от три четвърти от
памука по генноинженерен път е направен да бъде устойчив на
различни насекоми. През 1996 г. във Флорида е "пуснат в екс-
плоатация" генно създаден кърлеж унищожител, който да на-
пада и изяжда различни видове червеи вредители по ягодите и
други култури.
Веднъж вече произведени, генно променените организми
с т а в а т част от нашата екосистема. Но за разлика от други
видове замърсители, които могат да бъдат ограничени или да
намалеят, с течение на времето гените се самовъзпроизбеж-
дат и постабят 6 злобеща неизвестност бъдещите поколения
и дори живота на Земята като цяло. Няма и никакъв план, кой-
то да предвижда как биха могли да се овладеят нещата в слу-
чай на нещастие и кой ще бъде държан под отговорност за
последствията. Чобечестбото за пореден п ъ т се превръща в
огромен изпитателен полигон, на които жадни за пари неморал-
ни индивиди ще изпробват своите нови "постижения" отново
под девиза "за благото на хората".
Генното инженерство "могке да бъде превърнато 6 смърто-
носно оръзкие, което да се насочи към унищожаването на опре-
делени етнически групи", се казва в обръщение на британските
лекари. Според д-р Вивиан Нейтънсън, председателстваща ко-
мисията по наука и етика към Британската медицинска асоци-
ация (ВМА): "Това е особено ужасяваща мисъл... Ние трябба да
преценим факта, че има налице потенциал за страшно оръжие
със значителна избираемост на поразяването. То би могло да се
разпространява чрез газ, спрей или да бъде поставено във
Водоизточници... да убива, да прави хората безплодни или да
причинява раждането на деца с малформации. Ако вие сте някъ-
9е диктатор и искате да се отървете от определена група хора
° т населението, която ви се противопоставя... бихте могли да

291
използвате това." МоЖете само да си предстабите какъб мате-
риал за "опити" вече имат военните, още повече след като сте
се запознали с иелия излоЖен 6 книгата материал.
Очевидно е, че 6 настоящия момент човечеството се явява
напълно неподготвено за новите възможности, предизвикател-
ства и рискове, които се появиха с развитието на науката през
последния век и особено във втората му половина. За голямо съ-
жаление технологичният напредък изпревари опасно духовния,
а варварският манталитет на мнозина не е по-различен от то-
зи по времето на Римската империя. Това прави подобни дости-
Жения още по-застрашителни и злокобни. Една шепа трансна-
ционални компании, научноизследователски институти и пра-
вителства биха могли да дърЖат патента върху гените на чо-
вешката раса, както и за хиляди микроорганизми, растения и
Животни, и да се разпореЖдат с тях. Така т е могат да придо-
бият безпрецедентна власт да диктуват условията, при ко-
ито ще Живеят бъдещите поколения!
Чрез своите адвокати компаниите се опитват да постиг-
нат признанието храните получени чрез ГИ да бъдат наричат
"органични" и на етикетите на хранителните продукти, в ко-
ито т е присъстват, да не се поставя надпис, показващ техния
произход! Законодателството на САЩ например не задълЖава
производителите да слагат етикети, на които е обозначено, че
съответната храна е променена чрез генноинЖенерни техники,
и по този начин допълнително се пренебрегва безопасността на
обществото. И не само това - ако предприемат напълно нор-
мални защитни мерки, страните, подписали споразумения със
Световната търговска организация (СТО), могат да бъдат об-
винени в незаконни практики, че поддърЖат по-високи орга-
нични стандарти, отколкото например САЩ! Американският
представител Шарлийн Баршефски заявява на европейските
лидери, че могат да очакват наказателни мерки, ако позволят
гриЖата за собствените им местни интереси да попречи на
американската търговия!
Много от хората, вклкзчени в уЖ независими консултантс-
ки правителствени бордове в САЩ, имат преки връзки с раз~
лични биотехнологични компании, т. е. т е са материално заин-
тересовани от финансовото им благополучие. МоЖе ли в такъв
случай да разчитаме на безпристрастно мнение от тяхна
страна?

292
 Цинизма на някои от тези "съветници" мо&ем да усетим 6
следния отзовор: попитана какво мисли - трябва ли на човечес-
т в о т о да се даде избор да решава дали да яде храни, получени
чрез ГИ или не Дзканет БейнбридЖ, председател на Консул-
тантския комитет по ноби храни и производствени процеси,
отговаря, че не трябва, защото "повечето хора дори не знаят
какво е това ген... понякога вие просто трябва да кагкете на
хората кое е най-доброто за тях."
Европейската комисия е създала специална работна група
, към Европейската федерация по биотехнология, която да на-
сърчава и допринася за "разбиране на биотехнолозиите от
обществеността". С други думи, да прокарва политиката на
мултинационалните компании.
Повече от ясно е, че е необходимо на обществото да бъде
разяснена истинската същност на генното ин&енерство и
опасностите, които крие за всички. От гледна точка на здра-
вия разум е Желателно да бъде постановена забрана върху про-
изводството на генно манипулираните култури и продуктите,
направени от тях, докато не се доказке безспорно чрез дългот-
райни проучвания, че са безопасни. А всички храни, които бече
са генно променени трябва да бъдат снабдени с етикети, на ко-
ито това е отбелязано.

Глава 18. Хранителният кодекс

(Codex Alimentarius) - скритата заплаха
Codex Alimentarius на латински означава "хранителен
кодекс" (ХК), или кодекс от закони за храните. Комисията, ко-
ято се занимава с изготвянето и актуализирането на кодекса,
е установена през 1962 г. от две организации към ООН - СЗО и
Организацията по храните и селското стопанство (FAO), и е
упълномощена за решенията, които взема от правителствата
на страните-членки на ООН (разбирай от едно неизборно пра-
вителството в сянка, което защитава интересите на финан-
сово-индустриалната олигархия). Официалната цел на Коми-
сията на ХК е "създаването на пакет от международни стан-
Qapmu, които да са водещи за разрастващата се хранителна
ин
9устрия и да защитават здравето на консуматора... да на-
пътства и стимулира изработването и установяването на оп-

293
ределения и изисквания към храните, да подпомага тяхната
хармонизация и по този начин да улесняба международната
търговия". Кодексът Визира също и глобалните търговски
правила за хранителни добавки и това е едно от нещата, ко-
ито го правят толкова опасен. "Хармонизиране" е думата, ко-
ято се употребява, за да се направят тези стандарти задъл-
зкителни за всички дърЖави. На практика това всъщност оз-
начава да изгубите правото на свободен избор и информира-
ност за това, което е най-здравословно за вас, и за най-ефикас-
ното, най-евтиното и най-безвредното естествено хранене и
лечение. Как - ще разберете след малко.
Комисията заседава веднъЖ на 2 години и в нея са предста-
вени над 140 страни членки и различни организации. Всеки деле-
гат моЖе да представи предлоЖение за промяна в стандарти-
те на кодекса. Преди да бъде прието чрез гласуване, предлоЖе-
нието преминава през период на проучване, по време на който
всеки делеаат официално представя коментари.
Над 90% от меЖдународните организации, на които е
"позволено" да изпращат свои делегати на срещите, предс-
т а в л я в а т гигантските мултинационални фармацевтични
корпорации! Единственият представител, който защитаба
до известна степен интересите на обществото, е МеЖдуна-
родната организация на съкззите на потребителите. Реално В
Комисията о т с ъ с т в а т и представители на природната ме-
дицина и на производителите на естествени здравни
продукти. Под предлог за "предпазване на обществото" чрез
стандартизиране на храни и растителни продукти
Комисията на кодекса всъщност е инструмент на фармацев-
т и ч н и т е картели, чиято цел е бсички хранителни добабки,
билки и билкови продукти, които имат лечебен ефект, да пре-
минат под техен пълен контрол и да бъдат изписвани само
чрез рецепта. ДърЖави и народи, които не искат да се съобра-
зяват с тези правила, ще бъдат подлагани на икономически
санкции.
Политиката на ХК се налага чрез Световната търговска
оргенизация (СТО). СТО е формирана на 1.1.1995 г. като наслед-
ник на Генералното споразумение по търговията и тарифите
(ГАТТ) за "насърчаване на меЖдународната търговия". По си-
лата на ГАТТ страните членки трябва "да бъдат 6 линия с
правилата, които управляват производството на продукти за

294
здравето и медицинската индустрия с новите, налоЖени меж-
дународни стандарти - от Комисията на кодекса например.
СТО моЖе теЖко да наказва дърЖави, подписали договора, ако
се противопоставят или не спазват решенията и изисквани-
я т а на работещи в сянка комисии, които всъщност защита-
в а т интересите на мултинационалните корпорации.
За да разберете по-добре същността на този заговор, ще
направя едно малко отклонение, което има връзка с разглеЖда-
ния въпрос.
В с т а т и я на "Уолстрийт дЖърнъл" от 13 ноември 1996 г.
се цитира новият президент на "Америкън харт асосиейшън",
д-р Ян Бреслоу, който признава, че асоциацията от години е
заблуЖдавала съзнателно американската общественост от-
носно истинските данни за сърдечно-съдовите заболявания. Тя
е прикривала факта, че смъртността от последните се е
увеличила, като просто е отлоЖена в малко по-късна възраст
въпреки медикаментозното вмешателство и призивите за на-
маляване на тк>ткшопушенето и консумиране на храна с пони-
Жено количество холестерол.
Според д-р Чарлз Хенекенс от "Бригъм & Уиминз хоспи-
т ъ л " в Бостън "кшошите пушат повече, по-затлъстели са и
правят по-малко физически упраЖнения, отколкото техните
родители." А известният австралийски кардиолог Дейвид Ке-
ли от Университета в Сидни заявява, че "като цяло смъртнос-
т т а от сърдечно-съдови заболявания сега е с 60% по-висока
отколкото преди 30 г., като 80% от коронарната смърт са във
възрастта над 65 г."
Според "Америкън харт асосиейшън" почти 59 млн. амери-
канци имат някаква форма на сърдечно-съдово заболяване, над
100 млн. са с риск за развитие на такова, а на всеки 34 сек един
американец умира от това. "Лечението" на сърдечно-съдовите
заболявания с официално налоЖените средства - медикаменти
и хирургия, струват на американската икономика повече от
300 млрд. USD към 2000 г. според с т а т и с т и к и т е на същата
асоциация. Лечението с Витамини и хелатни комплекси обаче е
многократно по-ебтино и е значително по-ефикасно.
Сърдечно-съдовите заболявания (артериална хипертония,
атеросклероза, мозъчно-съдова болест, инфаркт и др.) са воде-
ща причина за преЖдевременна смъртност в повечето западни
индустриализирани дърЖави. През 1921 г. в Австралия на т я х

295
се е дълЖала 23,5% о т преждевременната смъртност, през
1968 г. - вече 58,9%. Проучване за периода 1989-1990 а. показва,
че 10,2% от абстралийдите имат някакво хронично сърдечно-
съдово заболяване, което представлява увеличение с почти
80% за период от 12 а.
В края на 80-те американският учен-химик Лайнъс Полина
и немският лекар Матиас Рат, по-късно работили и като сът-
рудници, правят ваЖни открития и водят до създаването на
клетъчната (ортомолекулярната) медицина.
Матиас Р а т е роден в Щутгарт, Германия, през 1955 а. в
скромно семейство на фермери и както той самият споделя, е
отгледан с общочовешките ценности. "Те са все още двиЖе-
щата сила в моя Живот", казва д-р Рат. "Моят Живот е при-
мер за това как не е нуЖно да си роден с привилегии, за да доп-
ринесеш за създаването на един по-добър свят." След дипло-
мирането си т о й работи като лекар и научен сътрудник в
университетската клиника на Хамбург, Германия, и към
"ДЖърмън харт сентър" в Берлин с насоченост на изследва-
нията му - причините за развитието на атеросклероза и сър-
дечно-съдовите заболябания. През 1990 а. става за малко ди-
ректор на научноизследователския отдел по сърдечно-съдова
патология на института "Лайнъс Полина" в САЩ по молба на
неговия създател. Работата му води и до откриването на
"протеиновия код".
Изследванията на двамата учени показват, че ваЖна при-
чина за развитието на сърдечни заболябания, инфаркт и ин-
султ е витаминният дефицит - особено на витамин С, както и
на някои ваЖни хранителни добавки. Те установяват, че при-
емът на достатъчно количество от т я х моЖе да предотвра-
ти, да спре развитието и дори да върне назад патологията.
Следователно тези заболябания са лесно профилактируеми и
лечими с евтини, естествени средства и за кратък период от
бреме могат да останат в историята! Очевидно е само въпрос
на време тази информация да стигне до всички хора и т е да
вземат съдбата си 6 свои ръце. Но това не е по вкуса на фарма-
цевтичните картели и затова т е по всякакъв начин се стре-
мят да потулят подобни открития, като правят опити и да
дискредитират самите учени.
Работата на института на Полинг е била възпрепятствана
дори от собствения му син, психиатър, което принуЖдава д-Р

296
Pam ga напусне длъжността, която заемал 6 него. Малко по-къс-
но немският лекар създаба "Здрабе сега" (Health Now), изследова-
телска фирма 6 областта на храненето и клетъчната меди-
цина.
Ето избадка от един документ - публичен апел, призова-
бащ за меЖдународни усилия за ограничаването и ликвидира-
нето на сърдечните заболявания, подписан от Л. Полинг и М.
Рат: "Различните форми на сърдечно-съдовите заболявания,
вклкзчително и инсултът убиват еЖегодно милиони хора и
осакатяват още милиони. Съществува възможността да на-
малим 6 огромна степен тези Жертви чрез оптимален допъл-
нителен прием на витамини и други ЖизненоваЖни хранител-
ни добавки... Ние се обръщаме към нашите колеги 6 науката и
медицината да се присъединят в енергично меЖдународно
усилие, на нива научноизследователска и клинична работа, за
да се проучи действието на витамин С и други хранителни ве-
щества в контролирането на сърдечните заболявания. Ние
апелираме към националните и международните здравни инс-
титуции да подкрепят това усилие политически и
финансово. Ние призоваваме всеки човек да насърчава и под-
тиква местните медицински институции и лекари да вземат
активна част в този процес."
ВиЖдайки 6 работата на Р а т и Полинг заплаха за печалби-
те си, фармацевтичната индустрия под лозунгите "за защита
на потребителя" и "за меЖдународна хармонизация" се опитва
меЖду 1991 и 1994 г. да налоЖи на най-големия пазар - САЩ, ви-
тамините и други основни хранителни добавки да бъдат из-
писвани като лекарства с рецепта, но не успяват. Затова сега
се опитват да постигнат своята цел глобално - за всички
страни-членки на ООН, чрез Комисията на ХК, СТО и
Организацията по храните и селското стопанство (FAO). Спо-
ред ДЖаки Букенън, дългогодишен медицински изследовател и
писател, Комисията на кодекса и фармацевтичните компании
полагат синхронизирани усилия, за да контролират производс-
т в о т о , дистрибуцията и продаЖбата на естествени храни-
телни добавки по целия свят.
През 1995 г. преди поредната среща на Комисията на кодек-
са в Бон през 1996 г. д-р М. Р а т изпраща до канцлера Хелмут
Кол и членовете на германския Бундестаг писмо, озаглавено
"Здравните интереси на милиони хора са по-ваЖни, отколкото

297
установената йена на фармацевтичните корпорации". Ще би
цитирам част от него: "Като лекар и като водещ учен в пос-
тиЖенията и откритията, свързани с изследването на вита-
мините, чрез които моЖе да се премахнат сърдечно-съдовите
заболявания, с т я т а м за свой дъла да се занимая с този ваЖен
въпрос. Атаката на комисията е отчаян акт на фармацевтич-
ните компании да защитят световния си пазар на медикамен-
ти от естестбените ефективни и много по-евтини добавки.
Особено обезпокоителна е ролята на германските фармацев-
тични и химически корпорации, които действат 6 Комисията.
Вече веднъЖ през този бек германската фармацевтична и хи-
мическа корпорация I.G. Farben допринесе за смъртта на мили-
они и затова беще демонтирана през 1946 г. от Нк>рнбергския
трибунал и разделена на дъщерните компании Bayer, BASF u
Hoechst. Сега тези същите решават съдбата на цялото
човечество! Със сегашните планове на германските фармацев-
тични компании ненуЖната и преждевременна смърт на мили-
они хора е неизбеЖна. Ако на Комисията на кодекса й бъде поз-
волено да попречи на премахбането на сърдечните заболявания,
ограничавайки достъпа на хората до естестбените добавки,
повече от 12 млн. души по целия свят ще умират всяка година
от преждевременни инфаркти и инсулти. Само по време на
следващото поколение тоба ще означава 300 млн. преЖдевре-
менни смърти - побече, отколкото във всички войни на чове-
чеството..."
През октомври 1996 г. в Бон, Германия, на срещата на Ко-
мисията на ХК са направени много требоЖни предложения от
страна на германската делегация, спонсорирана от и изразява-
ща хищническите интереси на Hoechst, Bayer and BASF. През
май 1999 г. са заведени два федерални съдебни процеса срещу
Bayer, Hoechst и Schering ("Шеринг") с обвинения към тези ком-
пании за участие 6 медицински опити на нацистите, някои от
които под ръководството на д-р Й. Менгеле. Както посочва
"Лайф икстеншън фаундейшън": "...точно такива компании
сега са най-твърдите поддръжници на предложения, които
драстично искат да орезкат здравните ни свободи и здравето
на човечеството е оставено да се решава от бивши военно-
престъпници".
И така предлоЖенията, които фармацевтичните компа-
нии поддърЖат, са следните:

298
 1. Никакви витамини, минерали и билки и други от този
род да не могат да бъдат свободно продавани за профилактич-
ни или терапевтични цели.
2. Естествени лекове биха могли да бъдат продавани като
храна, но т е не трябва да превишават допустимите коли-
чества, определени от Комисията на ХК. Това означава огра-
ничен достъп на хората до хранителните добавки, така че да
не могат да ги използват за лечебни цели. (Например макси-
мално на човек да се отпускат без рецепта витамин С - 60 мг,
витамин Е - 15 мг и т.н. при многократно по-големи реални
терапевтични дози.) Добавки без обозначена препоръчвана
дневна доза (например коензим Q10, селен, биофлавоноиди и
др.) ще бъде незаконно да се продават, защото ще бъдат смя-
тани за лекарства.
3. Тези правила за стандартизиране на хранителните до-
бавки да с т а н а т задължителни за всички страни-членки на
ООН. На страна, която ги отхвърли, ще й бъдат налоЖени ико-
номически санкции от СТО, което би довело до огромни загуби
на определени сектори от икономиката й. Стандартите на
Кодекса за хранителни добабки да станат референтни между-
народни стандарти под ГАТТ и Споразумението за свободна
търговия на Северна Америка (НАФТА).
4. Да не бъде разрешавана продажбата на каквито и да са
ноби добавки, ако т е не са преминали през одобрението на ХК.
В Канада последните години вече беше прокаран един такъв ог-
раничителен закон.
Ако хората не се осъзнаят и не се противопоставят твър-
до на политиката на фармацевтичните картели още сега, съв-
сем скоро горепосочените точки моЖе да бъдат одобрени и
прилоЖени на практика. Този зловещ план се осъществява под-
ло и тайно, без да му се дава гласност. Затова тази информа-
ция трябва да стигне до всеки, защото става дума за здравето
на цялото човечество сега и на бъдещите поколения!
Използват се многобройни методи, за да се налоЖи полити-
ката на фармацевтичните гиганти и да се попречи на естест-
вените терапии в глобален мащаб. В САЩ например FDA вече
опитва различни т а к т и к и и прийоми, за да ограничи свободна-
та продаЖба на основни хранителни съставки и само благода-
рение на актибната намеса на обществото Управлението все
още не е постигнало пълен успех.

299
 На 17 септември 1998 г. 6 Берлин се състоя публичен трибу-
нал срещу фармацевтичните картели, Хелмут Кол и друзи съ-
участници на тази индустрия 6 обвинение за планиране, извърш-
ване и участие в масово убийство и престъпления срещу
човечеството. Трибуналът е свикан в навечерието на срещата
на комисията на кодекса в Берлин от д-р М. Рат, който се явява
ищец от името на пациентите и хората от всички страни-
членки на ООН. Взето е решение това обвинение да бъде офици-
ално оформено и представено пред Международния съд в Хага,
Холандия, и други съдилища по света. Пълният т е к с т на бер-
линския трибунал може да бъде прочетен в Интернет на адрес:
http://www.drrath.com/menue/archive/usa/index.htm
Обвинението е отправено срещу следните фармацевтич-
ните гиганти и техните изпълнителни кадри лично: Hoechst
AG, BASF AG, Bayer AG, Merck Inc., Brystol Myers Squibb Inc.,
Pfizer Inc., La Roche AG, Glaxo/Wellcome ("Глаксо/Уелкъм"),
Rhone-Poulenc-Rhorer*, и Norvatis ("Норватис"), както и срещу
бившия канцлер на Германия X. Кол и други членове на прави-
телството по това време. Д-р Р а т обвинява организаторите в
злоупотреба със законодателните органи на ООН, СЗО, FAO и
Хранителния кодекс, използвани от т я х да прикриват прес-
тъпленията си.
Милиони умират всяка година от инфаркт, инсулт и други
болести, които могат да бъдат предотвратени и дори елими-
нирани. Но фармацевтичната индустрия не желае това и за-
това се нахвърля по всякакъв начин срещу каквито и да е про-
филактични мерки и естествени терапии, като по този начин
поддържа и систематично осъществява планиран геноцид с
цел да разширява непрекъснато пазара си. Едва ли има по-голям
холокост от този, провеждан всекидневно във всяка държава
по света. Според д-р Р а т поне 95% от продаваните сега меди-
каменти са без доказана ефикасност, като същевременно сери-
озните и многобройни странични ефекти представляват до-
пълнителна заплаха за здравето. Само в Германия поне 24 000
медикамента са без доказана ефикасност и въпреки това се
продават и се плащат от здравните застраховки.

* Rhone-Poulenc-Rorer ("Рон-Пулен-Рорер") се сля с Hoehst през

1999 г. и образува Aventis Pharmaceuticals ("Авентис Фармацкдои-
кълс").

300
 В Европейската общност като цяло бече преобладава ста-
новището, че ако дадена билка има лечебни свойства и променя
физиологични функции на организма, то тя трябва да се тре-
тира като лекарство и да се продава като такова. В Норвегия
фармацевтичните компании сега контролират над 70% от
продажбите на всички хранителни добабки. Ако последните са
над препоръчваната от индустрията дневна доза, т е се смя-
т а т лекарства - за витамин С например това е 200 мг. Много
естествени добабки могат да се купят само след предписание,
и то на много висока цена, ако изобщо могат да се намерят.
В Канада определени билки или хранителни добабки, които
имат лечебен ефект, вече се смятат за лекарства, като напри-
мер: алое, котешки нокът, ехинацея, чесън на капсули, хидрас-
тис, готу кола, сладък корен, гинко, жен шен и много други. И
тенденцията е списъкът да се увеличава.
В обръщението си, наречено "Комисията на Хранителния
кодекс - заплаха за човечеството", д-р Матиас Р а т заявява:
"Това е цяла една индустрия, с присъщ интерес да пречи, по-
тиска и дискредитира бсяка информация, отнасяща се до изко-
реняването на дадена болест. Тя прави на година повече от 1
трилион USD от продаването на медикаменти. Трябва да
осъзнаем, че задачата на тази индустрия е да прави пари от
болестите... и да открива нови болести и съответно медика-
менти за тях... По своята същност фармацевтичната индус-
трия няма интерес в излекуването на болестите. Унищожава-
нето на която и да е болест неизбежно ще спре приходи от па-
зар за милиарди долари. Затова медикаментите се правят, за
да облекчават симптоми, но не и да лекуват. Поради същата
икономическа причина фармацевтичната индустрия е създала
този международен картел с кодово наименование 'Codex Ali-
mentarius', за да направи недостъпна и извън закона информа-
цията във връзка с витамините и да ограничи в световен ма-
Щаб достъпа до естествени терапии. В същото време не се
предоставят на обществеността информация за рисковете и
неблагоприятните странични ефекти от медикаментите, из-
писвани с рецепта, а животозастрашаващите реакции изобщо
не се споменават или се отричат. За да се осигури съществува-
нето на тази измамна постановка е нает цял легион от лобис-
гпи, за да повлияват на законодателството и контролиращите
организации и да манипулират медицинските изследвания и

301
образование. Използват се скъпи рекламни кампании и агенции
за връзки с обществеността, за да заблуждават последната. И
така една огромна част от човечеството е излъгана 2 пъти -
веднъж парите им отиват в джобовете на фармацевтичните
компании, носейки им огромни приходи, и втори път - в замяна
им се предлагат медикаменти, които не лекуват... Codex
Alimentarius буквално означава "Кодекс от закони за храните",
но истинското му значение е заплаха за вашето здраве и това
на другите хора на планетата..."

302
 Раздел VI. Програма " Ф " u gp.

Глава 19. Флуориране на водата и флуорни

таблетки, или заговорът "здрави зъби"
;
Сега се пригответе да прочетете за една от най-уродливи-
те манипулации на обществото, в сравнение с която разкри-
т и я т а около някои медикаменти или "храни" могат да ви се
сторят като невинна приказка за деца в предучилищна
възраст. Сама по себе си тази история изисква написването на
отделна книза, но предполагам, че краткият и все пак доста-
тъчно синтезиран материал, който ви предлагам, ще ви бъде
достатъчен, за да разберете същността на заговора "здрави
зъби".

До средата на 40-те години на нашия век флуоридите (съ-

единения на флуора) са смятани за едни от най-опасните за-
мърсители на околната среда. Според американския наръчник
"Клинична токсиколозия на търговските продукти" флуори-
дите са по-токсични от оловото и малко по-слабо отровни от
арсеника. Те са били причина за многобройни съдебни процеси
срещу индустриалното производство и през миналия, и през на-
шия век.
Флуоридите са основни отпадни продукти в алуминиевата
промишленост и при производството на изкуствени торове. Те
са главните причинители за унищожаването на растителнос-
т т а и смъртта на Животните в околността на големите
предприятия от гореизброените промишлености. Според из-
числения на Агенцията за защита на околната среда (ЕРА) вся-
ка година от индустриалните предприятия в САЩ се отделят
само във въздуха около 155 000 т флуориди и допълнително в
реките, езерата и океана още 500 000 т! Флуоридите не подле-
Жат на биологична преработка затова т е се натрупват в окол-
ната среда и по хранителната верига попадат най-накрая в зъ-
бите и костите на човека.

303
 Още през 1850 г. флуоридни емисии от Желязната и медна-
та индустрия отравят хора и Животни и унищоЖаващ
реколтата. В края на века съдебни дела и законови разпоредби
заплашбат съществуването на тези производства в Германия
и Англия. През 1933 г. 6 Mloc вали, Белгия, е първата голяма еко-
логична катастрофа със замърсяване на въздуха, 6 резултат
на което умират 60 души и няколко хиляди се разболяват
теЖко.
През 1944 г. 6 Дийп уотър, Нк> ДЖърси, става инцидент със
замърсяване от заводите на компанията "Дктон", произвеЖда-
щи хиляди тонове флуориди във връзка с проекта "Манхатън",
за който ще стане дума след малко. Стопанствата 6 Глусес-
т ъ р и Салем, намиращи се по посока на вятъра по време на ин-
цидента, са били известни с най-висококачествена селскосто-
панска продукция. Но през лятото на същата година фермери-
те съобщават, че реколтата им е изсъхнала и унищоЖена. До-
машните птици също измрели, а тези от работниците, които
яли от продукцията, повръщали по цяла нощ и дори на следва-
щия ден. Милдред ДЖордано, който е бил кшоша, когато е ста-
нал инцидентът, се връща назад във времето: "Спомням си, че
конете ни изглеждаха болни и твърде схванати, за да рабо-
т я т . " Някои крави били в толкова теЖко състояние, че не мо-
жели да с т о я т на краката си и пасели като лежали по кореми-
те си. Семейството на ДЖордано било поразено от ставни и
костни проблеми. Веднага след свършването на войната фер-
мерите завеЖдат дело срещу компанията и проекта
"Манхатън" за увреЖдания, предизвикани от флуоридните
емисии. Според засекретена до скоро документация, под лично-
то ръководство на генерал-майор Гроувз, Във Вашингтон се
провеЖдат тайни събещания със задълЖителното участие на
учени, слуЖители от Военното министерство, проекта
"Манхатън", FDA, Министерстбото на селското стопанство,
Министерството на правосъдието и др., както и с адвокати
на "Дктон". Целият потенциал на правителството по различ-
ни линии е бил мобилизиран, за да се нанесе съдебно пораЖение
над фермерите. В един меморандум от 2 май 1946 а. с копие до
Гроувз, лейтенант-полковник Купър Роудс, работещ по проек-
та "Манхатън", отбелязва, че тези агенции "правят научни
проучвания, за да дадат доказателства, които биха могли да се
използват, за да се защитят интересите на правителството в

304
процеса, предизвикан om собствениците на прасковени насаж-
дения 6 Нк> ДЖърси".
Защо е цялата тази мобилизация?
В средата на 40-те САЩ с пълна сила задействат свръх-
секретния проект "Манхатън", който всъщност представля-
ва разработването на атомната бомба, определено като воде-
ща стратегия в осигуряването на военно господство. Флуори-
дите, според секретна правителствена документация, част
от която беше направена публично достояние едва в последни-
те няколко години, са били и сред основните субстанции при
тоба производство, като са отделяни милиони тонове. Заведе-
ните дела са били сериозно препятствие пред тази военна
стратегия. Ако фермерите спечелели, това означавало многоб-
ройни искобе и съдебни процеси и в други щати, където имало
заводи, бълващи флуоридни емисии. Разкритията показват, че
митът за безопасността на тези съединения 6 ниски дози за
хора е бил създаден именно във връзка с разработването на
атомната бомба с две основни цели: да се омаловаЖат съдебни-
те искобе от страна на граждани и така индустрията да се
предпази от плащането на огромни обезщетения, а от друга -
да не се дава гласност на делата, за да не се разсекретява
проектът. Учените, които са участвали в него, са имали за за-
дача да осигурят необходимите "доказателства" в подкрепа на
тази стратегия. Защото първото заведено съдебно дело от ра-
ботник в тази зловеща програма е било не заради облъчване, а
за увреждане от флуориди! Така че всички следващи действия
от страна на правителствените организации и индустриални-
те магнати са били в унисон с осъществяването на гореспоме-
натите цели.
Процесите срещу "Дктон" били осуетени. Правителст-
вото не разкрило информация какво количество флуориди е би-
ло изпуснато и дали т е са виновни за порагкенията, а фермери-
те от Глусестър и Салем получили символично обезщетение.
През октомври 2000 г. се навършиха 52 години от най-дра-
матичния инцидент с промишлено замърсяване в САЩ в
Донора, Калифорния, при който загиват 20 души, стотици са
със сериозно увредено здрабе и много от т я х скоро след това
също умират. В нощта на празника Вси светии през 1948 г. се
получава температурна инверсия и пушеците от "Донора Зинк
Уъркс", собственост на "Ю Ес стийл корпорейшън", покриват

305
града за 4 денонощия с "мъглата на смъртта". В емисиите е
имало сяра, въглероден окис и прах от теЖки метали, но оче-
видно е, че пораженията са нанесени главно от флуоридите.
Според местния лекар д-р Уилям Ронгаус, ако смогът е бил про-
дълЖил още една нощ, починалите сизурно са щели да бъдат по-
не 1000. По-късно неговите и на други лекари проучвания
показват, че една т р е т а от 14-хилядния град са били засегнати
от смога. Стотици са евакуирани и хоспитализирани. Едно де-
сетилетие след тази трагедия смъртността в града остава
значително по-висока, отколкото в околните области.
В доклада, публикуван от СлуЖбата за обществено здраВе
(PHS) през 1949 г., не се посочва никакъв конкретен причини-
тел за предизвиканите смъртни случаи и заболявания, като с
познатите ви вече т а к т и к а и цинизъм вината се хвърля вър-
ху температурната инверсия! Но Филип Седлър, висш индус-
триален химически консултант и водещ американски екс-
перт по флуоридните замърсявания, обвинява компанията, че
след инцидента тя заедно с PHS скриват доказателствата за
наличието на флуориди в излъчените вредни емисии. През де-
кември 1948 г. той публикува в престижния "Кемикъл енд ен-
дЖиниъринг нк>з" свое изследване, според което нивото на
флуориди в кръвта на починалите и хоспитализираните па-
циенти е било от 12 до 25 пъти по-високо от нормалното със
"симптоми преди всичко говорещи за остро флуоридно
отравяне... установено в стотици от случаите". Но компани-
я т а взема бързи мерки, за да заглуши гласа на Седлър.
Редакторът на списанието му се обаЖда, за да му каЖе, че ня-
ма да приеме повече подобни материали за публикуване.
Такова било Желанието на г-н Уейдлайн, който лично дошъл 6
редакцията във Вашингтон. Уейдлайн бил директор на
"Алуминиум къмпъни ъф Америка" (ALCOA) и на субсидира-
ния от "Ю Ес стийл корпорейшън" "Мелън инститк>т", а
преди това е бил директор и на Американското химическо
общество. В интервк» преди смъртта си през 1996 г. Седлър
казва: "Това беше убийство" и заявява, че целта на доклада на
PHS е била да се прикрие истината.
След инцидентите се завеЖдат много съдебни дела и се
надигат гласове за национално законодателство, което да
предпази населението, Живеещо в областите с развита про-
мишленост. Според Седлър за индустриални гиганти като

306
"Ю Ес стийл корпореишън" и ALCOA, чиито забоди бълбат
стотици :понобе флуоридни емисии годишно, спечелбането
на делата от засегнатите би означавало милиарди долари за-
губи за осигуряване на пълно прочистване на засегнатите ра-
йони и обезвреЖдане на токсичните съединения. Затова и
скриването на истинските данни от измерванията и причи-
ната за трагедията 6 Донора било от изклкзчителна ваЖ-
ност за промишлените магнати. "Нещата щяха да се услоЖ-
н я т много за тях, ако обществеността беше наясно с Живо-
тозастрашаващата опасност от флуоридите." Делата се
уреЖдат извън съда, като компанията заплаща големи суми
като обезщетение на засегнатите и по този начин избягва
иелия шум, който би могъл да насочи общественото внима-
ние към нея.
И сега, вече повече от 50 години след трагедията, най-ваЖ-
ната документация по случая липсва. Освен това компанията
отказва да предостави своите данни от този период на
Журналисти, научни работници и хора, търсещи истината.
МеЖду 4 и 7 декември 1952 г. в Лондон умират от сърдечни
и белодробни усложнения 4000 души, натровени с флуороводо-
род.
За периода 1960-1975 г. замърсяване с флуориди от алуми-
ниевите заводи на "Рейнълдс металс Ко." и на ALCOA унищо-
Жават стадата от крави на племето мохави, Живеещо в резер-
вата Сейнт РийдЖис, и увреждат здравето на самите хора.
Цялата околност е била съсипана, дърветата изсъхнали, а
птиците и насекомите избягали. Кравите получили толкова
теЖки костни увреЖдания, че не моЖели да ходят и пасели
легнали, а т е л е т а т а , които се раЖдали, били с малформации.
Децата на племето също били с увредени зъби и кости. И днес,
след толкова години, рибата, която мохавите ловят в близко-
то езеро, е с язви и гръбначни деформации. За 5 години дела, ко-
ито напълно съкрушават финансово племето, т е получават
смешното обезщетение от 650 000 USD!
Според доклади на Министерството на селското стопанс-
т в о на САЩ "флуоридните замърсявания бъб бъздуха са при-
чинили най-много бреди на добитъка по целия свят".
Но как става така, че тези толкова токсични съединения
намират път към водата за пиене, флуорните таблетки и пас-
тите за зъби?

307
 Om 1928 go 1931 а., когато индустриалната реболкзция Q
САЩ наблиза 6 своя апогей, PHS е била под корисдикцията на
финансовия министър Ендрк» Мелън, основател на "Мелън
инститклп" и главен акционер на ALCOA. "Мелън инститкзт"
1
впоследствие ще играе важна роля в насърчаването на флуори-
рането на питейната вода.
Между 1931 и 1939 в. PHS търси начини да се освободи ощ
флуоридите, тъй като на този етап индустрията все още не е
имала решителни "аргументирани" предложения за флуориране
на водата. Ако се докаже пред съда, че флуоридите са опасни за
човешкото здраве, както вече стана ясно, това би имало дра-
матични последствия за компаниите, чиито заводи непрекъс-
нато изхвърлят тези отрови. Компанията ALCOA е била осно-
вен представител на алуминиевата индустрия и в нейните за-
води през Втората световна бойна е произбеждано голяма част
от бойното снаряжение, което е увеличило още повече емиси-
ите от токсичните съединения. И по време на войната, и след
това е имало стотици дела за увреждане от флуориди.
През 1930 г. със средства от "Етил корпорейшън", "Дже-
неръл електрик" и "Дктон" се създава "Кетъринг лаборато-
ри" при университета на Цинцинати. Целта е проучване на
опасностите от различни химически вещества от индуст-
рията, но с договор и клаузи, според които резултатите от
научната работа "няма да бъдат предоставяни на общест-
веността без съгласието на която и да е от компаниите -
страни в договора". Основна част от изследванията провеж-
дани в тази лаборатория, са били свързани с флуоридите и
влиянието им върху човешкото здраве. По-късно Е. Лард-
зкънт, учен от "Кетъринг лаборатори" и консултант на
"Рейълдс металс Ко.", написва книга, която несъмнено е има-
ла за цел и да обслужи индустрията и да й помага да се защи-
т а в а при съдебни процеси за нанесени щети от флуоридни
емисии. Трудът на Ларджънт става дори международен ре-
ферентен справочник, като никой не подозира манипулатиб-
ния му характер!
През 1931 г. три независими една от друга групи учени от-
криват, че причината за петнистите зъби (това е всъщност
зъбната флуороза, за която ще стане дума по-нататък) са
флуоридите. През същата година PHS изпраща един зъболекар
на име X. Трендли Дийн да направи проучване в 345 общини 6

308
Тексас, където питейната бода съдързкала естествено по-ви-
соки концентрации на флуориди. Задачата му била да определи
какво количество от тези съединения могат да понесат хора-
та без да получат очевидни повреди на зъбите. Дийн открил, че
на мноао хора от градовете в този район зъбите са с променен
цвят и ерозирали. Но в няколко области (21), където водата съ-
дъргкала около 1 ррт* флуориди, според него като цяло кари-
есите изглегкдали по-малко. При обобщаването на данните оба-
че Дийн използвал селективен подход, като изтъкнал резулта-
т и т е само от тези 21 селища, а от 272 други, където въобще не
се забелязвала такава зависимост, били премълчани. Тези него-
ви "доказателства" също се използват по-късно в подкрепа на
флуоридационната кампания.
А сега нещо интересно: през 1945 г. един главен инспектор
от FDA открива, че в бирата на "Комънуелт брк>ър къмпъни"
от Масачузетс има флуориди. Собственикът е арестуван и да-
ден под съд за добавяне на отровна субстанция в напитката,
като, забелегкете, измерената концентрация е била само 0,5
ррт. (За сравнение сега минималната концентрация при флу-
ориране на водата е поне 1 ррт!) Компанията е глобена 10 000
USD, a собственикът Кауфман получава условна присъда от 6
месеца с т р и години изпитателен срок. Обосновката на съдеб-
ните заседатели е, че флуоридите са отрова и в такъв случай
няма никакво значение колко бира би трябвало човек да изпие,
за да се прояви токсичният ефект! Само след 5 години обаче
PHS официално ще подкрепи масовото флуориране (т.е. отра-
вяне) на водата в САЩ.
В 24-ото издание на "Ю Ес диспенсъри" от 1950 г. моЖе да
се прочете, че флуоридите са "изклЪчително силна отрова
за всички тъкани... Те предизвикват пониокение на кръвното
налягане, дихателна недостатъчност и обща парализа.
Непрекъснатото поглъщане на несмъртоносни дози причиня-
ва трайно потискане на растеока... Употребата на паста и
прах за зъби с флуориди и вътрешното им приемане са не-
оправдани." Във всички следващи издания целият този nacajk
липсва! Защо ли?

1 р р т (par per million) = една милионна ч а с т от грама (на ли-

р), или 0,000001. За срабнение: 1 мг е 1/1000 от грама на литър, или
0,001.

309
 Проучванията "доказали безопасността" на флуоридите
под кодобото наименование "Програма Ф", са се осъществява-
ли и 6 университета "Рочестър". Това е мястото, където са
извършени някои от най-зловещите медицински експерименти
през студената война, при които на нищо неподозиращи паци-
енти са били инжектирани токсични дози от радиоактивен
плутоний. Според Ноам Чомски 90% от дотациите за изследва-
нията са идвали или от Министерството на отбраната или
от Комисията по атомна енергия на САЩ (АЕС). За периода от
1945 до 1955 г. тайно са се събирали и обработвали проби от
кръв и тъкани от Жителите на Нкзбърг, Н1о Йорк, които пиели
флуорирана вода. Оригиналният доклад с данните от токсико-
логичните изследвания, показващи увреЖданията, е бил засек-
ретен от АЕС поради съображения за "национална сигурност".
В разсекретен меморандум по проекта "Манхатън" от 29 ап-
рил 1944 г. се заявява: "Клиничните данни подсказват, че ура-
ниев хексафлуорид моЖе би оказва значителен ефект върху
централната нервна система, предизвиквайки объркване, сън-
ливост и вялост... ИзглеЖда, най-вероятно причинният фак-
тор да е флуоридният компонент, а не урановият."
Това сътрудничество меЖду военни, индустриалци,
политици, учени и някои лекари дава Живот на един уродлив
заговор. Както стаба ясно, "Програма Ф" не е била свързана с
гри>ка за здравето на детските зъби, а да осигури "научните
доказателства" за безвредността на флуоридите в полза на
правителството и компаниите, участващи 6 проекта "Манха-
тън" като защита срещу настоящи и евентуални бъдещи дела
за уврезкдания, причинени от тези съединения! За голямо съЖа-
ление именно изопачените данни от "изследванията" са стиг-
нали до много учени, стоматолози и лекари по света и са ги под-
вели. През 1956 г. окончателният доклад от този проект, пуб-
ликуван в "ДЖърнъл ъф Америкън дентъл асосиейшън" (JADA),
заявява, че според проучванията "малки концентрации" от
флуориди са безопасни за зраЖданите.
Ето драстичната разлика при официалната версия, отпе-
чатана в JADA, и истинския вариант според един от разсекре-
тените материали за ефектите на флуоридите върху работе-
щите в заводите, свързани с проекта "Манхатън".
Според секретната версия у повечето работници са изпа-
дали всички зъби. Според официалната - при мъЖете се наблк>-

310
давали no-малко кариеси. (Е, човек като няма зъби със сигур-
ност няма да има и кариеси.)
Според секретната версия работниците трябвало да хо-
дят с гумени обувки, защото флуоридните емисии са предизви-
кали разпадане на ноктите на краката. В официалната версия
не се споменава нищо по този въпрос.
Според секретната версия флуоридите вероятно са дейст-
вали върху зъбите така както и върху ноктите. Според офи-
циалната - мъжете били необичайно здрави и от медицинска, и
от стоматологична гледна точка.
Тези проучвания са направени от репортерите Джоел Гри-
фитс и Крие Брайсън. Но все още има стотици документи по
"флуоридния метаболизъм", които остават засекретени или
просто липсват.
Когато токсиколожката Филис Муленикс вшкда разликата
в двете версии, тя възкликва: "Това ме кара да се срамувам като
учен... Дали всички изследвания са били проведени като това?"
През 1939 г. ученият Джералд Кокс, работещ за "Мелън
инститкот", спонсориран о т ALCOA, е един от първите, кой-
то отбелязва, че "съществуващата понастоящем тенденция
да се пречиства водата и храната от флуориди могке би има
нужда от преразглеждане". Именно Кокс, който не бил нито
лекар, нито зъболекар, а обслужващ интересите на гигантски-
те индустриални компании, чудещи се как да се измъкнат от
ситуацията с флуоридите, изказва предположението, че "този
изглеждащ на пръв поглед отпадъчен продукт може да намали
броя на кариесите у децата"! Той "провежда" светкавични
опити с плъхове и "установява", че флуоридите "намаляват"
тенденцията към образуване на кариеси, като безапелационно
заявява, че този ф а к т "е доказан".
През 1945 а. два града в щата Мичиган официално са изб-
рани за провеждане на 15-годишно сравнително изследване,
"за да се установи" дали флуоридите могат безопасно да на-
маляват процента кариеси у децата и питейната вода на
единия започва да се флуорира. През 1946 г., независимо че
официалното мичиганско проучване е току-шо започнало, на 6
нови града се "разрешава" да флуорират водата си. През 1947
а. Оскар Юинг, който е бил дългогодишен адвокат на ALCOA,
е назначен за директор на Агенцията по федерална сигурност
(FSA). Това автоматично го поставя начело и на PHS, която е

311
била част от FSA, а именно тя е тази, която би тряббало да
се гризки за здравето на хората. Под ръководството на Юинг
бързо се развихрила наиионална кампания за флуориране на
водата, к а т о през следващите 3 години още 87 града са били
вклк)чени в програмата. В същото време офиииалното изс-
ледване за безопасността на флуорирането, което се провеж-
дало в двата мичигански града, било прекратено, без да е ми-
нал дори и половината от изпитателния срок! Официалната
позиция на правителството за това избързване, което няма-
ло нищо общо с научните постановки, било "настояване на
обществото".
Като резултат от изключително хитра и същевременно
безскрупулна и агресивна кампания флуоридшпе се превръщат
от силно токсичен отпаден продукт в съществена хранител-
на съставка, необходима за здрави зъби! Да се обявиш срещу
тях, вече означавало да се възпротивиш срещу здравето на де-
цата и се възприемало като ерес - позната манипулативна схе-
ма от историята на човечеството.
Стратегът на тази чудовищна и безпрецедентна манипула-
ция бил евреинът Едуард Бернайс, племенник на небезизвестния
Зигмунд Фройд. Бернайс, известен още като "баща на връзките
с обществеността", се проявил като пионер и сатанински гений
при прилозкението на чичовите си теории в областта на рекла-
мата и правителствената пропаганда. Флуоридационната кам-
пания била едно от неговите най-успешни и дълготрайни
постшкения. Преди това в книгата си "Пропаганда" (1928 а.) той
обяснява механизма, чрез който се контролира човешкият ум и
общественото мнение. Ето какво пише 6 нея: "Ако моЖете да
влияете на лидерите на групите, със или без тяхното
сътрудничество, вие автоматично повлиявате и групите, над
които т е господстват... Тези, които манипулират небидимите
механизми на обществото, представляват невидимото
прабителство, което е всъщност истинската властваща сила
в нашата страна (САЩ- бел.авт.)... Нашите умове се шаблони-
рат, нашите вкусове се формират, нашите идеи ни се внушават
от хора, за които никога дори не сме чували..."*
И така, само за броени дни под влиянието на пропагандата
на Бернайс общественото мнение е насочено в "правилната

* Курсивът е от аВтора.

312
посока" и флуоридшпе, продавани и известни меЖду другото
като най-силната отрова за плъхо6е(!), се превръщат 6 здра-
вослобен фактор за зъбното здраве на децата!
Индустриалните гиганти ударили с един куршум два заека,
и то какви - т е не само че са спечелили досега милиони от про-
даЖбата на този токсичен замърсител на водните компании и
на компаниите за пасти за зъби, но и същевременно са спести-
ли много побече, защото вече не е трябвало да се занимават с
бъпроса за обезвреждане и безопасно складиране на флуориди-
т е ! Според някои изчисления само за една година това са около

През 1950 з. на 7-ия еЖегоден доклад на Фондацията за науч-

ни изследвания, свързани със захарта, се изнася, че захарта е
главната причина за зъбния кариес. Фондацията отпуска сред-
ства на Факултета по хранене към Харвардския институт,
"за да разреши проблема със зъбния кариес, без да се ограничава
консумацията на захар"! Резултатът от тези парични даре-
ния е подкрепата за флуорирането на водата.
През 1950 г. PHS официално одобрява флуорирането. От
тогава до сега 6 побече от половината от резервоарите с пи-
тейна вода на САЩ се изсипват годишно около 143 000 тона не
какво да е, а най-качествена отрова за плъхове.
Обработката на общественото мнение продълЖава през
бсичките тези години и до настоящия момент. През 1951 г.
PHS със сътрудничеството на Американската стоматоло-
гична асоциация (ADA) провеЖда среща, на която присъстват
всички щатски стоматологични директори и на която се
нахвърлят методите, чрез които трябва да се популяризира
тази вредна практика. Така PHS направила съкзз с индустри-
я т а и медицинските профсъкззи, за да подпомогне политика-
та на флуориране на питейната вода. ПредлоЖена е била кон-
центрация от 1,2 ррт, к а т о директорите били инструкти-
рани да не изнасят пред обществеността истината за ток-
сичния характер на натриевия флуорид и целенасочено да я
заблуЖдават, че 6 областите с естествено по-високо съдър-
Жание на флуориди има по-малко рак и полиомиелит. Кампа-
нията е имала за задача т а к а да убеди населението, че дори
то само да поЖелае изкуственото флуориране. Техниката, ко-
ято са използвали, не е била да о т р и ч а т токсичността на
флуорните съединения, а да покаЖат, че обратното е вярно

313
(макар че това бъобще не е имало нищо общо с истината)!
През 1952 г. 6 JADA се поябяба публикация, която инструкти-
ра стоматолозите да не изразябат личното си мнение по от-
ношение на флуорирането!
През 1952 г. представителите на PHS Дийн, Арнолд и
МакКлуър концентрират своите усилия върху въвеЖдането на
флуорирането 6 Нова Зеландия и Австралия.
През 1958 г. СЗО основава експертен комитет в Женева,
който да проучва флуорирането. Поне 5-има от 7-те му члена
са неаови яростни застъпници. Един от т я х е и проф. Ингбе
Ериксон от Швеция, който е получил вече финансова субсидия
от PHS, както и възнаграждения от шведската индустрия за
зъбни пасти.
През февруари 1966 г. д-р Робърт Феликс, бивш директор
на Националния и н с т и т у т по психично здраве* (представете
си само какви индивиди често с т о я т начело на институции,
чиято цел би трябвало да е гриЖата за здравето на нацията),
се обръща към 500 личности в американския обществен Живот
на конференция по въпроса за флуорирането на питейната
вода. ЗабелеЖете, той не говори за здравето на зъбите на
децата, а за "умственото здраве на опонентите на флуорира-
нето". В речта си "Как да се погриЖим за и да се справим с
екстремистите" д-р Феликс предлага обяснението, че "всички
противници на флуорирането са луди, по един или по друг
начин". Той инструктирал поддръжниците на флуорирането
"как да разпознават и да се справят с различните категории
опоненти". А д-р Артър Флеминг, бивш министър на здра-
веопазването, образованието и благосъстоянието, застъпва
тезата, че "ние имаме нуЖда от обучителна програма в учили-
щата 365 дена в годината", а учениците "могат, когато си
отидат вкъщи и седнат на масата да вечерят, също да гово-
р я т за това"!
На 23 1оли 1969 г. СЗО подкрепя флуорирането на водата не-
зависимо от предупрежденията на г-н Пензо от италианската
делегация за "възмоЖни генетични увреди на бъдещите
поколения". В последните часове на сесията, когато присъст-

* На английски бсъщност е умствено (mental), което е по-точна

дума, но тъй като на български е прието да се казба "психично' . 6
пребода на официални институции го запазвам по този начин.

314
бат само 45 (!) от общо 1000 делегати от 131 страни, при липса
на кворум всички законопроекти, които не са били приети,
вклк>чително и този за флуорирането, са били гласувани
групово! Резолкщията подтиква страните членки "да проучат
възможността за въвеЖдане на флуорирането там, където
приемът на флуориди е под оптималните нива". Още ли се съм-
нявате чие оръдие е СЗО?
През 1972 г. наскоро създадената Агенция за защита на
околната среда (ЕРА) проучва атмосферните замърсители и
докладва: "Флуоридните емисии, изпускани от индустриални-
те предприятия, моЖе да увредят посевите и добитъка във
фермите... и конструкциите (т.е. сгради, статуи и пр.)..." Но
същевременно докладът заклкзчава, че "възмоЖността флу-
оридите да предизвикат вредни ефекти у човека е незначител-
на". Друг доклад на ЕРА отново потбърЖдава, че "флуоридни-
те емисии... наистина имат вредно въздействие върху добитъ-
ка и растителността", но "флуоридните емисии главно от
алуминиевите забоди нямат значителен вреден ефект върху
човешкото здраве". С други думи, това, което кара дърветата
да съхнат и умират, това, което разболява Животните и про-
бива дори дупки в камъка, не увреЖда хората!
Не трябва да мислим, че през цялото това време много
учени, лекари и зъболекари не са се опитвали да разпръснат
мъглата на заблудата. Но винаги когато уличаващи научни до-
казателства са заплашвали статуса на флуоридите, прави-
телството веднага е назначавало комисия, съставена само от
хора, защитаващи интересите на индустрията, която винаги
е отхвърляла или потулвала фактите. През 1953 г. д-р Макс
Гине от Уорчестър, Масачузетс, написва петиция, под която
поставят подписите си 119 зъболекари и 59 лекари, противо-
поставящи се на флуорирането. Заради това "своеволие" след
няколко години Гине е изклк>чен от щатския стоматологичен
съкзз.
През 1958 г. Асоциацията на американските лекари и хи-
рурзи (AAPS) с повече от 15 000 членове, голяма част от които
са и членове на АМА, приема резолкзция срещу флуорирането, 6
която се казва: "Асоциацията заклеймява добавянето на какво-
то и да е вещество към питейната вода, което има за цел да
увреди телесните или умствените функции на консуматора."
Петицията естествено остава без последствия.

L
315
 През 1962 з. известният учен 6 областта на рака и по-спе-
циално лебкемията Шодвик Грос заявява: "Очевидният факт,
че флуоридите са коварна отрова - вредни, токсични и кумула-
тивни по своя ефект дори когато са погълнати в минимални
количества, ще си остане непроменен независимо колко пъти
ще бъде напечатано някъде, че 'флуорирането на водата е
безопасно'."
През 1983 а. 2рупа от експерти от светобна класа към PHS
презлезкдат данните за безопасността на флуоридите в пи-
тейната вода и установяват, че много от т я х всъщност не са
действителни. Учените препоръчват изклкзчително внимание
относно излагането на децата на въздействието на флуориди.
Но когато правителствените инстанции оповестяват докла-
да един месец по-късно, в него отсъстват най-ваЖните заклю-
чения и препоръки. Те били заместени със следното изявление:
"Не съществува научна документация, която пряко да доказва
странични ефекти от флуоридите при нива, по-ниски от 8
р т т (осем милионни части от грама - т.е. 0,000008 г/литър)!"
Освен това окончателното и безапелационно становище на
PHS било, че "съдържанието на флуориди в питейната вода не
трябва да е по-високо от 1-2,4 р р т за деца до 9-годишна въз-
раст вклк>чително, т ъ й като няма информация относно вре-
ден ефект на флуоридите както върху скелета на децата, та-
ка и върху сърцето". През 1985 г. ЕРА, обосновавайки своите
действия на този напълно изопачен доклад, увеличава нормата
на количеството флуориди, допустими в питейната вода на 2
до 4 р р т за деца и възрастни!
Д-р Харди Лаймбек, доктор на науките, директор на
Факултета по превантивна стоматология при Университета
в Торонто и президент на Канадската асоциация за стомато-
логични изследвания, бивш привърженик на флуорирането, а се-
га негов върл противник, в интервк> пред "Трибкон" от месец
декември 1999 г., казва: "Децата под т р и години никога не
трябва да използват флуорирана паста или да пият флуорира-
на бода... Жителите на градовете, в които водата е
флуорирана, имат два пъти повече флуориди в бедрените си
кости за разлика от останалите... Флуоридите всъщност про-
менят основната архитектура на костите... Скелетната флу-
ороза е болестно състояние, което настъпва, когато флуори-
дите се натрупат в костите, като ги правят мноао слаби и

316
чуплиби... В Канада ние сега лекуваме повече зъбна флуороза,
отколкото кариеси, това е и о п и т ъ т от моята практика...
Тук, 6 Торонто, водата се флуорира от 36 години. А във
Ванкувър, където никога не е флуорирана, има по-нисък про-
цент на кариеси, отколкото 6 Торонто." Според него в индуст-
риализираните страни по света и предимно в Европа, в която
почти не се прилага флуориране, като цяло процентът на ка-
риеси е нисък. Д-р Лаймбек продължава: "Стоматолозите ня-
м а т никакбо понятие от токсикология. Те просто следват ед-
на дезинформация, разпространявана от 50 години насам. Аз
също го правех..." В интербктю той споменава и за своята реч
една седмица преди това пред преподавателското тяло и сту-
дентите от университета 6 Торонто, в която им се извинява.
"Говорейки като директор на факултета по превантивна
стоматология, аз казах на моите колеги и студенти, че без
умисъл съм ги заблуждавал. През последните 15 години аз се бях
отказал от изучаването на токсикологичната информация,
която е достъпна за бсеки. Това, че тровим нашите деца, беше
толкова далеч от ума ми... За съЖаление ние сме грешали...
Истината беше един твърде горчив хап. Но все пак аз успях да
го преглътна."
В САЩ обаче Центърът за контрол и профилактика на за-
боляванията (CDC), Американската стоматологична асоци-
ация (ADA) и СлуЖбата за обществено здраве (PHS) упорито и
умело продължават да манипулират общественото мнение в
полза на флуорирането. Голямата част от американците въоб-
ще не знаят нищо за опасностите от поглъщането на
флуориди. Според една с т а т и я от 1988 г. в "Кемикъл енд енд-
Жиниъринг нкзз" гласът на учените, които са срещу флуорира-
нето, е много ефективно заглушен още от 50-те години, когато
PHS одобрява тази изцяло вредна практика. Тактиката през
всичките тези години е вклк>чвала заплахи, осмиване или отк-
ровено цензуриране, за да не с т а н а т истинските факти пуб-
лично достояние.

По-надолу ще представя на вашето внимание някои факти

за съединенията на флуора:

* С течение на годините флуоридите се натрупват в

костите. Бъбреците могат да елиминират само до 50% от

317
 ежедневния им прием. Едно от последст-
бията на този проиес е скелетната флуо-
роза, което прави костите слаби и чуп-
ливи.
В периода 1990-1992 г. б JAMA се пуб-
ликубат т р и различни статии, които
свързват повишения проиент счупвания

г на тазобедрената кост с флуорирането

на водата. Според резултатите от науч-
но изследване, проведено в световноизвес-
т н а т а "Майо клиник", и публикувани през
март 1990 г. 6 "Нк) Инглънд джърнъл ъф
медисин", лечението с флуориди на осте-
опорозата увеличава костната чупли-
вост и съответно счупванията на тазо-
бедрената кост. Според статистиките
Скелетна флуороза на Националния иентър за здравна ста-
тистика (NCHS) от 1957 г. досега кост-
ните фрактури при момчета и коноши са се убеличили рязко. А
според доклади на Наиионалния съвет за научни изследвания
(NRC) САЩ е страната с най-висока честота на фрактура на
бедрената кост 6 иелия свят. Според д-р Уилям Хирзи, вииеп-
резидент на съкоза, който обединява учените от ЕРА, от 1990 г.
досега са проведени 5 епидемиологични проучвания 6 три раз-
лични държави, като всички т е показват, че в областите, къ-
дето водата се флуорира, проиентът на счупвания на тазобед-
рената кост е по-висок.
На 9 коли 1998 г. в. "Манчестър Гардиън" съобщава за жес-
токи артритни поражения на милиони индийии - една истинс-
ка наиионална трааедия! Причината впоследствие се оказба
предварително неизследвана, отровена от флуориди, вода от
кладении, използвани за пиене.

* Флуоридите са карциногенни, като данни за това има още

от 40-те години. През 1958 г. известният генетик Мк>лер
разкрива, че т е нанасят поражения основно чрез увреждане на
генетичния материал на клетката, 6 която влизат.
Проучване, извършено от Procter & Gamble ("Проктър енд
Гембъл"), показва, че дори половината от количеството, из-
ползвано за флуориране на питейната вода, предизвиква значи-

318
телни убреди на ДНК. Според епидемиологично изследване, про-
ведено в средата на 70-те, от д-р Дийн Бърк, директор на от-
дела по иитохимия към Националния институт по рака (NCI),
годишно 10 000 или повече от раковите заболявания, завършва-
щи със смърт в САЩ, се дълЖат на флуоридите! През 1969 г. е
установено, че в градовете, 6 които водата се флуорира, за пе-
риод от 13 до 17 аодини, честотата на рака се е увеличила с
10% в сравнение с градовете, където това не е практика.
Различни други изследвания показват, че случаите на ос-
теосаркома (рак на костите) са значително повече сред млади
мъЖе, Живеещи в райони с флуорирана питейна вода, като чес-
т о т а т а на това заболяване при младежки до 19-годишна въз-
раст е нараснала с 50% в сравнение с тези, Живеещи в области,
където не се прилага флуориране. Едно 12-годишно проучване
(обхващащо периода от 1977 до 1989 з.) показва ясно, че флуори-
дите причиняват рак на костите у мъЖки плъхове. Според NCI
има достатъчно данни сочещи, че в цялата страна има пови-
шаване на рака на костите и ставите, докато подобни тенден-
ции не се установяват в страни, където водата не се
флуорира. Но комисията, назначена да потвърди тези тревоЖ-
ни статистики (тя естествено не се е отличавала от
предишните), заклкзчава, че няма доказателства, които да по-
сочват връзка меЖду флуоридите и рака при човека.
С около 50 % е нараснала и честотата на рака на устната
кухина в областите, където водата се флуорира - това означа-
ва 8000 нови случая всяка година.
Уилям Маркус, токсиколог и главен научен консултант към
ЕРА, твърди, че "флуоридите са канцерогенни според какъвто
и да е стандарт ". Според него ЕРА би трябвало веднага да се за-
действа и да защити обществеността не само поради наличи-
ето на данни, потвърЖдаващи този ефект, но и поради доказа-
телствата за костните фрактури, артрита, мутагеността и
другите вредни въздействия. Робърт Карлтън, учен. работил
към ЕРА, заявява, че "допустимото ниво на флуориди във
водата, което е разрешено от правителството, се базира на
лъЖлива информация и манипулирани доклади..."
Бател провеЖда двегодишно изследване с мъЖки плъхове. При
Животните се наблкздавали изобилие от болести, рак и тумори,
меЖду които на щитовидната Жлеза и на костите, заболявания
на черния дроб (включително и много рядък вид рак), увреЖдания

319
 на бъбреиите, дисплазия на лигавицата 6 устата, зъбна флуороза
и др. Забележителното на изследването е, че нивата на флуориди
в костите на плъховете, в чиято храна имало най-голямо коли-
чество от тези съединения, е почти същото, както и при хора,
Живели 15-20 години в област, където водата се флуорира.

* Дори само една милионна част от грама (1 ррт), а дозата

на флуориране на питейната вода обикновено е по-бисока, по-
тиска ензимните системи 6 клетката, предизвиква вродени
дефекти у Животни и хора, увреЖда имунната система, води
до нарушение в синтезата на колагена и допринася за калцифи-
кация на меките тъкани, влошава артритните оплаквания или
i
води до такива. Още през 1944 г. е било известно, че съединени-
я т а на флуора са протоплазмена отрова и нарушават пропуск-
ливостта на клетъчната мембрана, потискайки действието
на определени ензими.
През 1979 з. Геблър и Лонз от университета в Орегон уста-
новяват, че дори само 0,2 р р т флуориди в т я л о т о сериозно по-
т и с к а т способността на белите кръвни клетки да разруша-
в а т патогенните агенти. Според някои, тези токсични съеди-
нения допринасят за развитието на синдрома на придобита
имунна недостатъчност, което се покрива в тайна от меди-
цинската общност и медиите, като вниманието на обществе-
ността е съсредоточено само върху HIV-вируса като причина
за това състояние. По този начин се прикрива фармакологич-
но-химичното сенсибилизиране на населението, чието разкри-
тие би имало изклкочително неблазоприятни финансови после-
дици за тези индустрии.

* През 1959 г. френският ендокринолог Рапапорт прави

проучване върху флуорирането и вродените дефекти, при ко-
ето установява връзка меЖду честотата на синдрома на Даун*
и флуоридното съдърЖание на питейната вода.

* Синдром на Даун - генетично обусловено заболябане, 6 резултат

на настъпили промени 6 хромозомите под въздействие на различни
фактори главно от Външната среда. Проявява се с изоставане в умс-
твеното и двигателното развитие, отклонения във формата и голе-
мината на черепа (получава се монголоиден тип лице) и др. По прин-
цип се проявява значително по-често при Жени, които раЖдат в по-
късна Възраст (след 35 а.).

320
 През същата година изследбане бърху честотата на рагк-
дане на деца с този синдром 6 Илинойс и Дакота, чиито резул-
т а т и са публикувани от Френската медицинска академия, по-
казва очевиден паралел с нибото на флуоридите бъб водата.
Отбелязано е също така и намаляване на възрастовата грани-
ца на Жените, рагкдащи деца с подобни хромозомни аномалии.
През първите т р и години на флуориране в Нк> Бритън,
Кънектикът, ч е с т о т а т а на мъртвородените се е увеличила
със 150%!
Разбира се, всички тези открития не попречват на ADA да
отпечата и разпространява през 1960 г. брошура за масова
консумация, която се казвала "Факти за флуорирането:
Отговори към критиците на флуорирането". В нея т е използ-
вали една безсрамна лъЖа - "в областите, където водата е ес-
тествено с по-високо съдърЖание на флуориди, е известно, че
хората Живеят до дълбока старост". В брошурата нищо не се
споменавало за всички потресаващи открития и факти, свър-
зани с тези силно токсични съединения.
През 1966 г. е установено, че дори и от много ниски концен-
трации, които не причиняват видими тъканни увреди, нас-
т ъ п в а т значителни хромозомни промени в доматите.
Според изчисления от началото на XX в. "благодарение" на
замърсяването на природната среда от заводите и изкустве-
ното флуориране на водата досега повече от 130 млн. амери-
канци са страдали от хронична флуорна интоксикация, ускоре-
но стареене и дегенеративни заболявания.

* Данните на PHS от най-голямото изследване, правено б

САЩ и обхващащо 39 000 деца, на възраст от 5 до 17 г. от 84 об-
ласти на тази дърЖава, показват ясно, че няма разлика в чес-
тотата на кариесите, пломбите или развалените зъби меокду
областите, където питейната вода се флуорира, и областите,
където това не е практика!
Д-р ДЖон Колкохун, бивш Главен зъболекар към здравното
министерство в Оклънд, Нова Зеландия, и бивш застъпник на
флуорирането, след като проучва статистиките за зъбния ка-
риес на 60 000 деца на Възраст 12-13 г. и установява, че флуори-
рането няма никакво влияние бърху този параметър, става не-
гов изявен противник. "Аз забелязах, че е по-висок процентът
на децата, които нямат кариеси и които Живеят в райони, къ-

J
321
gemo 6ogama не се флуорира." Но министерството отказало да
публикува нейовите разкрития и ао принудило да си подаде
оставката!
Четири големи изследвания, проведени главно в САЩ,
Япония, Индия и обхващащи 480 000 деца(!), ясно показват, че
флуорирането на водата въобще не намалява тенденцията
към кариеси. Дори обратното - ако приемът на флуориди е по-
висок, то тогава при тези деца се наблк>дават повече кариеси,
особено ако и количеството на калция, което приемат с
храната, е по-ниско.

* В научната литература има и доказателства, показващи,

че флуоридите предизвикват забавена смяна на зъбите от
млечни към постоянни. Това води до изкривяване и размества-
не на последните в устната кухина и изисква съответно слага-
нето на скоби и други мерки.
През 1993 8. Подкомитетът по ефектите върху здравето в
резултат на приемани вътрешно флуориди към Националния
съвет за научни изследвания (NRC) признава, че ме&ду 8 и 51%,
а понякога до 80% от децата. Живеещи в райони, където пи-
тейната вода се флуори-
ра, имат зъбна флуороза,
което е болестно състо-
яние - по зъбите се появя-
в а т грозни бели, Жълти
или кафяви петна. Деца,
които страдат от недо-
хранване, еа още по-по-
датливи към токсични-
те ефекти на флуориди- Зъбна
те. Според Националния
съвет за научни изслед-
вания от 8 до 51 %, а по-
някога и до 80% от деца-
та, Живеещи в райони,
където водата се флу-
орира с 1 ррт, имат зъб-
на флуороза! Само на ка-
лифорнийците възстано- Зъбна флуороза
вяването на пораЖени-

322
ята от зъбната флуороза струват около 900 млн. USD! Пред-
виЖда се през следващите 10 години в САЩ, Англия и Австра-
лия около 15 млн. души да потърсят стоматологична помощ
във връзка със зъбна флуороза, като сумата, свързана с лечение
и възстановяване, се изчислява минимум на 150 млрд. USD!
Както се виЖда флуорирането на водата все пак си има и сво-
ите "добри" страни - осигурява огромни постъпления за сто-
матологичната индустрия. Още през 1972 г. в доклад на ADA се
заявява, че зъболекарите работещи 6 районите, където водата
се флуорира, имат 17% по-голяма печалба от техните колеги 6
областите, където тоба не е практика.
Ето какво пише за зъбния кариес и неговата профилактика
в едно издадено през 1987 г. българско ръководство за стомато-
лози: "Древните и нецивилизовани народи, които се хранят с
твърда и непреработена храна, имат по-ниска епидемичност
на кариеса в сравнение с цивилизованите народи, които се хра-
нят с мека и преработена храна. Твърдата храна разбива че-
лкзстите и зъбите и поддърЖа чисти зъбните повърхности.
Меката храна не упраЖнява дъвкателния апарат, полепва по
зъбите и е един от съществените фактори за развитието на
зъбен кариес.
Много показателни в това отношение са резултатите от
няколко продължителни епидемиологични проучвания. Едно от
т я х е проучването на Жителите от остроб Тристан да Кунха
в Северен Атлантик. Епидемичността на кариеса на първите
постоянни молари при прегледите през 1932 и 1937 г. е нула(!), а
след промяната в начина на хранене от 1950 г. (6 храната пре-
обладават ферментиращи бъглехидрати) епидемичността се
повишава на 50% при прегледите през 1952 г. и достига до 80%
през 1966 г. (спомнете си за изследванията на д-р Прайс и за
констатациите на д-р Йенсен 6 раздела за храните - бел. адт.).
Другите наблкодения са през време на Втората световна
бойна - продължителната блокада на Ленинград и окупацията
на Норвегия за 5-6 г. В Норвегия се въвеЖда ограничен реЖим на
хранене, белтъците са в достатъчно количество, намалено е
количеството на въглехидратите. Промяната б начина на хра-
нене довеЖда до забавен пробив на зъбите и рязко (3-4 пъти)
спадане на кариеса на постоянните зъби. След премахване на
купонната система честотата на кариеса отнобо се повишава
и 6 1949 г. достига изходното ниво от 1941 г. Редукцията на ка-

323
риеса се дълЖи на ограниченото хранене с Въглехидрати.*" Из-
бодът е, че начинът на хранене е най-баЖната профилактика
на кариеса.
Но ето какбо мозкем да прочетем сто страници по-ната-
т ъ к 6 същото ръкободстбо: "Прилагането на флуориди, мест-
но или общо, е най-ефективната 6 настоящия момент форма
на профилактика на зъбния кариес. Тя трябва да заема същест-
вено място 6 комплексните профилактични програми, незави-
симо че кариесът не е флуорнедоимъчно заболяване.* Ефек-
т ъ т на този микроелемент е един от най-добре проучените и
документирани факти 6 историята на медицината." Аз бих
казал един от най-добре и най-успешно манипулираните! Пи-
т а м се как е възмоЖно в една книга да съществуват две взаим-
ноизклкзчващи се мнения на едни и същи автори.
Предлагам на вниманието ви и извадка от българска мо-
нография върху флуорната профилактика на зъбния кариес, 6
която се ц и т и р а т меЖду другото "студиите на Дийн", за ко-
ито бече видяхте каква "обективна" стойност имат, както и
други "авторитети", спонсорирани от и работили за алуми-
ниевата индустрия - Кокс, Арнолд, ХодЖ, Армстронг,
ЛардЖент, Ериксон и т.н.: "Отличният превантивен ефект
на малките дози флуор е един от най-добре аргументираните
и документирани факти 6 историята на медицината...
Отделни автори смятат, че флуорът е вреден за здравето на
хората. По този повод в официалните документи на СЗО бе
отбелязано, че се отнася за проучвания, характеризиращи се
с непълнота на амнестичните данни, необективно описание
на получените резултати или грешка в анализа и тълкуване-
то на данните..."*
И само няколко страници след това: "Флуорът инхибира
(потиска - бел.авт.) активността на изследваните дехидро-
генази** - СДХ, МДХ, алфа-ГДХ и ЛДХ. Инхибирането се отк-
рива във всички изследвани органи..." Как изобщо могке за
вещество, което потиска вазкни ензимни системи и чията
токсичност се измерва в милионни от грама, да се kajke, че не е
вредно за здравето и има "отличен превантивен ефект"? Да -

* Курсивът с от автора.
** Това са ензими: сорбитдехидрогеназа, малатдехидрогеназа.
глутаматдехидрогеназа, лактатдехидрогсназа.

324
пребантибен ефект наистина има, но по отношение на способ-
ността за мислене, както ще разберете след малко!
Ето какбо пише още 6 същата монозрафия: "В достъпната
ни литература не се установи нито един (!?) литературен
източник, който да доказва аргументирано дори минималното
токсично влияние на флуора, прилоЖен 6 концентрации от 1 до
1,5 ррт. Задълбочените клинични проучвания и експериментите
показаха, че няма заболяване, синдром или симптом, които да са
пряко свързани, предизвикани от въвеждането на флуора в тези
концентрации. Нещо повече, използвайки огромния експеримент
на природата 6 ендемичните зони на флуороза, редица автори до-
казаха сигурността(!) на тази профилактична мярка... Дори кон-
центрации от около 8 р р т в питейната вода не променят общо-
то здравословно състояние..." Мисля, че коментарът е излишен.
Според Н. Атанасов в България от 1970 до 1971 а. започва
масово използване на флуорни таблетки, като в средата на 80-
те около 500 000 деца и ученици са обхванати от тази форма на
профилактика. " О т 1971 г. има постановление на Министерс-
кия съвет за изкуствено флуориране на питейните Води, съ-
ществува и специална инструкция. В две програми на МНЗ ее
определиха и срокове за въвеЖдане на флуорирането. Днес само
6 Хасковско има готобност за флуориране на водоизточник, но
тази най-ефективна форма на кариеспрофилактика все още не
е намерила прилоЖение в нашата страна."
МоЖем само да се смятаме щастливци, че по някакви нез-
найни причини "тази най-ефективна форма на кариеспрофи-
лактика" не е намерила прилоЖение 6 страната ни и че са ни
спестили тази "благодат" за нашите зъби.
В Дания флуорирането на водата се забранява през 1964 г.
През 1972 г. след 11 години изследвания "Нобел медикъл
инститк>т" се изказал срещу флуорирането и то било забране-
но в Швеция, като било обявено, че "няма валидни доказателс-
тва, които да подкрепят широко цитираните твърдения от
поддръжниците на флуорирането". Американската преса не
съобщава нищо за това събитие.
На 23 к>ни 1973 г. в Холандия се забранява флуорирането
след близо 20 години проучвания по въпроса. Германия също го
отхвърля през 1971 г.
Но докато здравият разум в Европа надделява, в САЩ гено-
цидът - защото това едва ли моЖе да бъде наречено по друг

325
начин, продължава с пълна сила. През 1974 г. се прокарва Зако-
н ъ т за безопасността на питейната бода. ЕРА поставя макси-
мално допустимите стойности на различните бодни замър-
сители, 6кл1очително и на натриевия флуорид. И ето какво
прави - обявяба новите 1,4 р р т за топъл климат и 2,4 р р т за
студен климат. Освен тоба ADA започва да притиска ЕРА да
увеличи максимално допустимите стойности за флуоридите 6
питейна вода до 8 ррт(!), след като многократно е доказано, че
дори само 1 р р т е достатъчно количество за настъпване на
системни увреждания 6 човешкия организъм.
Обърнете внимание на това изказване на ADA, направено
през 1979 г.: "Всеки зъболекар трябва да бъде убеден, че няма
нугкда да се запознава с научните изследвания 6 тази област
(флуорирането на водата - бел.абт.), за да бъде активен учас-
тник (в кампанията по флуориране - бел.авт.) и че неучасти-
ето трябва да се приема като ябно пренебрегване на личната
му отговорност."
През 1983 г. 6 Мичиганския университет се провеЖда
симпозиум, планиран и осъществен от Министерството на
здравето и човешките ресурси, фондацията "Келог" и CDC,
който има няколко цели: "да се дискутира с т а т у т а на органи-
зираната опозиция срещу флуорирането, да се анализират въз-
могкните мотиви, повлияващи на това опозиционно двшкение и
да се развие политическа и легална стратегия за защита и на-
сърчаване на флуорирането".
През 1990 г. ADA прави публично съобщение, че "флуорира-
нето на водата остава най-безопасната, най-ефектибната и
най-икономичната общестбена здравна мярка за намалябане на
ч е с т о т а т а на кариеса".
Според много американски автори, учени и лекари щатски
правителствени агенции като PHS, FDA, CDC и ЕРА, които би
трябвало да предпазват населението, всъщност са маши на ин-
дустрията и защитават именно нейните интереси.
А ето и какво става в Австралия: през 1989 г. в Нк> Саут
Уейлс се прокарва закон, който забранява на градския съвет да
спира флуорирането на питейната вода без разрешение от
здравното министерство!
През ноември 1994 г. парламентът във Виктория,
Австралия, одобрява добавка към Закона за флуорирането, за
да не се дава възмогкност на Върховния съд да разглезкда какви-

326
mo u ga са обществени случаи или доказателства във връзка с
вредите от изкуственото флуориране.
През 1995 г. правителството на о. Тасмания (щат на Авст-
ралийския съкзз) се опитва да въведе закон, който да забранява
срещи и събрания, на които се обсъжда флуорирането!

Трябва да се има предвид, че флуоридите, които се пус-

кат 6 питейната бода, са замърсени с различни други ток-
сични и/или канцерогенни метали и съединения с кумулати-
вен ефект - алуминий, арсеник, радий! Така че с течностите,
които приемат, хората редовно поглъщат и отровни
коктейли! Представете си как може да се отрази това на
един подрастващ организъм.
Всички безалкохолни напитки, правени с флуорирана вода,
са опасни. Флуориди се съдържат и в соковете, и в храните,
приготвени в областите, където водата се флуорира.
Деца и възрастни с увредена бъбречна функция са с много
по-висок риск от флуоридно отравяне. Но положението не е
много по-добро и за хора с имунен дефицит, диабет, сърдечно-
съдови заболявания и др. Само в САЩ има около 11 млн. диабе-
тици и т ъ й като т е пият повече вода, то при тях вероятнос-
т т а за интоксикиране е по-голяма. В Анаполис, Мериленд, има
случаи на диабетици починали по време на диализа поради висо-
ката концентрация на флуориди в питейната вода.
В някои пасти за зъби в Канада количеството натриев
флуорид е 0,4%, или 4000 ррт. Проучванията показват, че един
възрастен човек може да приеме само при едно вечерно миене на
зъбите до 0,5 мг флуориди. При малко дете неволното поглъща-
не на паста за зъби колкото грахово зърно може да се окаже
опасно, а половин тубичка може да го убие! От април 1997 г.
всички пасти за зъби в Канада трябва да имат предупредите-
лен етикет, на който пише какво трябва да направи родите-
лят ако детето погълне дори и незначително количество пас-
та за зъби. А контейнерите, в които се търгува на едро и съх-
ранява флуорирана паста за зъби, носят символа на изключи-
телната токсичност - череп с кръстосани кости! Вероятно не
сте се зачитали 6 опаковките на някои пасти за зъби, продава-
ни у нас. На т я х с много ситен шрифт пише: "Деца под 6 г.
трябва да се наблкздават от възрастни и да ползват само
количество, голямо колкото грахово зърно."

327
 Ето някои инциденти, сбързани с флуорирането:
През 1955 г. проф. Волф от "Нк> Йорк скуул ъф дентистри"
наблкздаба четири случая на отрабяне от пиене на флуорирана
бода.
През 1967 а. са докладвани случаи на деца, използвали пас-
т а т а за зъби Tri-Vi-Flor, с дерматит и стомашно-чревни оп-
лаквания с кръв в изпражненията, главоболие и температура.
Масово флуоридно отравяне в Мичиган през 1978 г.
Едно дете умира от локална флуоридна терапия през 1979 г.
Масово флуоридно натравяне в Анаполис, Мериленд, през
1979 г. с концентрация на флуориди във водата 50 ррт. Пост-
радали са 50 000 души и много са починали от сърдечна недос-
т а т ъ ч н о с т 6 течение на една седмица.
През 1979 г. едно дете умира в Мелбърн, Австралия, след
като нагълтва 6 флуорни таблетки.
1980 г. - масово флуоридно отравяне в основно училище 6
Нк) Мексико.
1986 г. - Центърът за контрол на отравянията в Роки ма-
унтин докладва за 87 случая на флуоридна интоксикация.
Според проучване натриевият флуорид е най-честата причина
за натравяне при деца!
През 1993 а. флуорираната бода убива трима души на ди-
ализа в САЩ.

Сега стигаме и до най-тъмната страна на този заговор.

Китайски учени установяват, че ниба на флуоридите във
водата меЖду 3 и 11 ррт уврегкдат директно нервната систе-
ма, преди да увредят скелета.
Има също няколко изследвания, които показват, че биона-
личността на алуминий в тялото нараства при наличие на
флуориди, като 6 мозъка на опитни Животни е открито двой-
но увеличение на този токсичен метал. Настъпва унищоЖава- •
не на нервни клетки и значително по-висок риск от развитие
на деменция и болест на Алцхаймер.
При плъхове, излоЖени за 6 седмици на 100 р р т флуориди
дневна доза, се установява, че нивото им в продълговатия мо-
зък и при двата пола и в хипокампуса при Женските се
увеличава, като при последните се наблкздават значителни по-
веденчески промени. Хипокампусът се смята за "централния
процесор", който интегрира информацията, постъпваща от

328
бъншната среда, п а м е т т а u мотибаиионните стимули, за да
произведе съответни решения, свързани с поведението, и да
променя самата памет. Хората, живеещи в области с флуори-
рана питейна бода, имат почти същото плазмено ниво на флу-
оридите както при плъховете от експеримента. Водата и
храната, която т е дават на бебетата и деиата си, води до на-
рушаване на нормалното разбитие на мозъка и последваща про-
мяна в начина, по който индивидът възприема и реагира на
стимулите от околната среда. Установените при плъхове ге-
нетични нарушения в поведенчески модели дават идея за
потенциала, който съществува при приемането на флуориди
за уврегкдане на моторната функция, интелигентността и
способностите за обучение при хората.
Според опити, проведени в началото на 90-те години от
екип под ръководството на д-р Филис Муленикс, бивша дирек-
торка на "Форсайт дентъл сентър" 6 Бостън, флуоридите са
много силни токсини за централната нервна система (ЦНС) и
могат да се отразят неблагоприятно на функционирането на
мозъка дори в ниски дози. Резултатите са отразени в прес-
тижното научно издание "Нкзротоксиколъджи енд тератолъд-
жи" през 1995 г. Самата Муленикс е поразена от твърденията
на Националния здравен и н с т и т у т на САЩ (NIH), че флуориди-
те нямат ефект върху ЦНС, защото точно противоположни-
ят ф а к т е бил известен и документиран още преди 50 години.
Молбата и обаче за допълнителни парични средства за продъл-
жаване на експериментите не била удовлетворена от NIH.
Интересно защо?!
Отново китайски учени проучвали ефекта от флуоридите
върху влиянието на интелигентността на децата, установя-
ват, че коефициентът на интелигентност на децата, гкивеещи
в области, където водата се флуорира и има флуороза, е по-ни-
сък в сравнение с тези, които не гкивеят в подобни условия.
Според изследване, проведено от д-р Ли, "изглежда, че вли-
янието на флуоридите върху развитието на интелигентност-
та може да настъпи още в най-ранните стадии на развитие на
човека - в ембрионалния или в ранна детска възраст, когато
диференциацията и оформянето на нервната система са най-
бързи". Трябва да се знае, че флуоридите преминават спокойно
плацентарната бариера и кумулират в плода успоредно с уве-
личения прием на тези съединения. Други китайски изследба-

329
ния също подкрепят казаното от Ли. Тъй като флуоридите се
натрупбат 6 организма и съдействат за намаляване на инте-
лигентността, крайният резултат ще бъде население, което
е със силно ограничени възмоокности да еволкзира, както и с
пониокена способност да разпознава и да се противопоставя на
тиранията.
Още преди да настъпи "ерата на флуорирането", флуори-
дите са били използвани с цел преднамерено подчинябане на на-
селението и потискане на способността му да възразява на
властта!
Непосредствено след Втората световна война правителс-
т в о т о на САЩ изпраща учения Чарлз Пъркинс, за да поеме кон-
трола над оаромните химични заводи на I.G. Farben в Германия.
Докато е там, един немски химик му разкрива плана, разрабо-
тен по време на бойната и възприет и одобрен от генералите-
та на Третия райх. Целта му е била трайно да се контролира
както физически, така и умствено населението в коя и да е об-
ласт на Земята чрез вещества, поставени в питейната вода. В
този план натриевият флуорид е заемал най-вазкно място!
Малки дози флуориди, давани редовно, с течение на времето
намаляват индивидуалните съпротивителни сили срещу
тиранията, като бавно отравят и наркотизират определена
част от мозъка и по този начин прабят човек покорен на воля-
та на тези, които искат да го управляват! Социалният ефект
е, че на човек му е по-трудно да защитава свободата си. И в на-
иистка Германия, и в Съветския съ1оз по времето на Сталин са
добавяли натриев флуорид към водата в концлагерите, за да
направят военнопленниците глупави, послушни и стерилни.
От разсекретени доклади се вигкда, че през 1947 г. амери-
канските висши военни вече са знаели за това въздействие
върху съзнанието, след като са правили и опити с американски
войници.
Сред фермерите, които отглеЖдат расови бикове, е добре
известен ф а к т ъ т , че даването на флуориди на Животните ги
прави по-послушни и управляеми.
Основна част от медикамента прозак, за който вече писах,
както и на нервно-паралитичния газ зарин, създаден от хими-
ците на I.G. Farben през 1939 г., са флуоридите! Те влизат в със-
тава и на други психотропни и сънотворни лекарства, анесте-
тици, пестициди.

330
 Защо ли СЗО си е поставило като една от най-ваЖните за-
дачи да флуорира бодата на цялата планета във бъзмогкно най-
близко бъдеще? Защо ли администрацията на Клинтън искаше
да бъде флуорирана всичката питейна вода в САЩ? Защо ли в
Мексико от няколко години добавят към всеки килограм сол по
250 ма флуориди? Защо ли през 1996 г. САЩ решиха да изпратят
проповедници на флуорирането в Шотландия и Англия, за да
разсеят оправданите опасения на тази част от обществе-
ността, наричаща се "активисти за граждански права"? И за-
що ли е целият този натиск? Нима е от гриЖа за човешкото
здраве?
Е т о ви отговора, който идва от гореспоменатия Чарлз
Пъркинс, в негово писмо до "Лий фаундейшън фор нкзтришънъл
рисърч" в Милуоки, Уискънсин, през 1954 г.:
"Фанатизирани идеолози, които проповядват флуориране
на питейната бода в тази страна (САЩ - бел.авт.) ни казват,
че тяхната цел е да намалят ч е с т о т а т а на кариесите при
децата. Благобидността на това оправдание плк>с лекоберието
на обществеността и плк>с користолк>бието на обществените
фигури са отговорни за настоящото разпространение на изкус-
твеното флуориране на питейната вода. Но аз искам да заявя
най-категорично и недвусмислено: истинската причина, която
стои зад флуорирането, не е благото на детските зъби. Ако то-
ва беше реалното основание, има толкова много начини, по ко-
ито това могке да стане много по-лесно, по-евтино и много по-
ефективно. Истинската причина, за да се флуорира водата, е,
да се намали съпротивляемостта на масите към господст-
вото, контрола и загубата на свобода. Когато нацистите ре-
шиха да нападнат Полша, немският и съветският генерали-
т е т си обмениха научни и военни идеи, планове и слуЖители, а
също така и методи за осъществяване на масов контрол, като
схемата чрез прибавяне на различни вещества във водата за
пиене беше приветствана от съветските комунисти, защото
идеално пасваше на плана им да комунизират света. Казвам ви
следното с всичката си искреност и честност на учен, който е
прекарал почти 20 години в научно-изследователска работа 6
областта на химията, биохимията, физиологията и патологи-
я т а на флуоридите: всеки, който пие изкуствено флуорирана
вода за период от една година или повече никога вече няма да
бъде същият човек, умствено и физически."

331
 A emo u думите на племенника на Алберт Айнщайн д-р
Бронър, който е бил военнопленник по бреме на Втората светов-
на бойна: "Има една злобеща престъпна мреЖа от подмолно рабо-
тещи 6 нашата страна агенти, безбоЖни 'интелектуални'
паразити, чиито пипала се разрастват все повече, все по-успешно
и тревоЖно с всяка изминала година и чиято истинска цел е да
деморализират, парализират и унищоЖат нашата велика
Република - ако могат да го направят отвътре, каквито са тех-
ните планове, и да я притежават... Флуорирането на питейната
бода моЖе да стане тяхното най-фино оръЖие за нашата сигурна
физическа и умствена деградация... Като химик-изследовател с
изградена репутация аз съм построил 3 американски химически
забода и имам 6 лиценза на 53 мои патента. Базирайки се на годи-
ните натрупан практически опит 6 областта на здрабослобното
хранене и областта на химията, искам да би предупредя: флуори-
рането на питейната бода е престъпно деяние, сигурно национал-
но самоубийство. Не го правете! Дори 6 малки количества натри-
евият флуорид е смъртоносна отроба, за която няма открит
ефикасен антидот... и най-ефикасният убиец на плъхове...
Натриевият флуорид е напълно различен от органичните кал-
циево-флуоро-фосфатни съединения, от които имат нуЖда на-
шите тела и които ни дарява природата. Невероятно изглеЖда,
че някакви наричащи себе си 'доктори' могат да убедят една ци-
вилизована нация да прибавя доброволно смъртоносна отрова
към питейната си вода. Това е връх на престъпно безумие."

Глаба 20. Секретни "хуманни" експерименти

За да придобиете известна представа за тъмната страна
на "демокрацията" към която искат да приобщят страната
ни българските евроатлантици, ще ви запозная с някои "висо-
кохуманни" експерименти, извършвани отвъд океана.
През 1931 г. д-р Корнелиус Роудс под езидата на Институ-
та за медицински проучвания "Рокфелер" инокулира ракови
клетки в хора. По-късно същият провеЖда серия от експери-
менти с облъчване на американски войници и пациенти без
тяхното знание.
През 1932 г. започва друго зловещо "изследване", т. нар.
ТъскидЖий Сифилис Стъди (Tuskegee Syphilis Study). Двеста

332
чернокозки американци, диагностицирани със сифилис, са из-
ползвани като морски свинчета, за да се проследи как се разби-
ва болестта. Те не са били уведомени за тяхното заболяване и
са били оставени нарочно без терапия. Всички т е починали от
болестта, а техните семейства никога не узнали, че е било въз-
моЖно да бъдат излекувани.
През 1935 г., след като за 2 десетилетия измират няколко ми-
лиона американци от пелагра, СлуЖбата за обществено здраве
(PHS) най-накрая решава да направи нещо по въпроса. Ди-
ректорът на ааенцията по-късно цинично заявява, че поне от 20 з.
им е известна причината за болестта - недостиг или липса на ви-
тамини от групата В-комплекс, но не е предприела никакви мерки,
защото било засегнато главно бедното чернокогко население!
През 1940 г. 400 затворници 6 Чикаго са инфектирани с
малария, за да се проучат ефектите на нови експериментални
медикаменти срещу тоба заболяване. Нацистките лекари по
бреме на Нк>рнбергския процес са цитирали именно този
експеримент, за да се защитят за своите действия 6 концент-
рационните лагери.
През 1945 г. се дава начало на проект "Пейпърклип" (Paper-
clip). Щатският департамент и ЦРУ спасяват в периода около
края на Втората световна бойна около 900 нацистки лекари и
учени (вклк>чително и зловещият д-р Й. Менгеле, наричан "Ан-
гелът на смъртта"), като ги изтеглят 6 САЩ и им предлагат
закрила и нови самоличности, за да работят върху секретни
проекти на САЩ .
През 1945 г. е задействана "Програма Ф" от Комисията по
атомна енергия на САЩ (АЕС), свързана с флуорирането на во-
дите.
От секретен документ от 1947 г., издаден от полковник Е.
Къркпатрик от АЕС се вигкда, че агенцията е решила да започ-
не интравенозно назначаване на радиоактивни вещества на ни-
що неподозиращи пациенти.
През 1947 г. ЦРУ започва експерименти с психотропни
вещества, като например ЛСД, с цел да ги използва 6 подривната
си дейност. Като опитни зайчета са били използвани военни и
цивилни гразкдани със или без тяхното знание. Армията също
провежда подобни експерименти в периода 1955-1958 г.
През 1950 г. Министерството на отбраната на САЩ плани-
ра да детонира ядрена бомба 6 пустинята, след което да изс-

333
лед6а за заболявания и смъртност хората, Живеещи в близките
градове и села, намиращи се по посока на вятъра.
През същата година, за да определи доколко уязвим е един
американски град към биологическа атака, подразделения на
американския флот разпръскват облак от бактерии над Сан
Франииско, след което много Жители развиват подобни на
пневмония симптоми.
От 1951 до 1969 г. Министерството на отбраната прави
изпитания на открито на болестотворни вируси и бактерии в
различни населени области на САЩ.
През 1953 г. военните изпускат облак от газ, съдърЖащ
иинково-кадмиево-серни съединения, над няколко големи града
във ВирдЖиния, за да придобият представа за токсичността
на разпръсквани химически агенти.
През 1953 г. ЦРУ започва зловещия проект MK-ULTRA. Цел-
та му е била разработването и изпитването на вещества и би-
ологични агенти, които биха могли да се използват за контрол
на съзнанието и поведението както на отделни индивиди, т а -
ка и на големи групи от хора.
През 1960 г. Военното разузнаване на САЩ започва проек-
т и т е THIRD CHANCE u DERBY HAT. Първият представлява
изпитване на ефектите на ЛСД върху европейското население,
а вторият - върху азиатското. (Чудно ли е, че има толкова
много наркомани по света и че този проблем не се изкоренява?)
През 1965 г. ЦРУ и Министерството на отбраната започ-
в а т проекта MK-SEARCH, а през 1967 проекта MK-NAOMI -
различни версии на MK-ULTRA.
През 1966 г. отново ЦРУ започва проекта MK-OFTEN -
програма, чиято цел е да изпробва токсичните ефекти на опре-
делени медикаменти у хора и Животни.
През 1968 г. ЦРУ експериментира с възможността за отра-
вяне на питейната вода с различни химикали.
През 1969 г. Робърт МакМахан от Министерството на от-
браната иска от Конгреса на САЩ да се отпуснат 10 млн. USD
за проект под ръководството на ЦРУ, имащ за цел да осъщест-
ви в срок от 5 до 10 ?,. създаването на ново биологично оръЖие -
микробен агент, срещу който не съществува естествен
имунитет! Парите са отпуснати на следващата година.
През 1970 г. САЩ интензифицира усилията си по разработ-
ката на "етническо биологично оръЖие", което има за цел се-

334
лектибно да унищоЖава отделни етнически групи, като се из-
ползбат особеностите на генетични различия и бариаиии 6
ДНК.
През 1975 г. започба специална вирусна програма, чиято цел
е да разработи бирус предизвикващ рак у човека.
През 1977 г. на слушания 6 Сената се потвърждава, че 239
населени области в САЩ за периода 1949-1969 г. са били подла-
гани на целенасочено биологично заразяване.
През 1978 г. започват експериментите с ваксината срещу
хепатит В, провеЖдани от CDC в Нк> Йорк. Лос Аткелос и Сан
Франциско, като се ваксинират предимно хомосексуалисти.
През 1981 г. в същите градове се диагностицират и първи-
те случаи на СПИН б САЩ, което засилва подозренията, че
ваксината моЖе би има общо с масовата изява на болестта 6
страната.
Доклад до американския Конгрес през 1986 г. разкрива, че
САЩ разполагат в дадения момент с набор от биологични
агенти, вклк>чващ модифицирани чрез генно инженерство
вируси, естествено съществуващи в природата токсини и
микроби, които могат да променят имунологичния си характер
и от които човек да не моЖе да се предпази. На следващата го-
дина Министерството на отбраната признава, че въпреки до-
говора за забрана на опитите с биологично оръЖие, то продъл-
Жава да използва центрове за подобни разработки в 127 универ-
ситета и лаборатории на територията на САЩ.
През 1990 г. на повече от 1500 шестмесечни бебета от ла-
тиноамерикански и негърски произход в Лос АнЖелос е направе-
на експериментална ваксина слещу морбили, която никога не е
била лицензирана за прилоЖение в САЩ. CDC по-късно
потвърЖдава, че родителите изобщо не са били уведомени за
това.
През 1994 г. чрез метода на "генно проследяване" д-р Гарт
Никълсън от "Ем Ди Андерсън кенсър сентър" в Хкостън,
Тексас, открива у много американски войници участвали в опе-
рацията "Пустинна буря" през 1991 г. в Ирак, променен щам на
Mycoplasma incognitus - микроб, обикновено използван за произ-
веЖдане на биологическо оръЖие. В молекулярната му струк-
тура е внедрена 40% от обвивката на HIV-вируса.
През 1994 г. сенаторът ДЖ. Рокфелер изнася доклад, 6 кой-
то се разкрива, че 6 последните 50 години Министерството на

335
отбраната е използвало стотици хиляди военнослужещи при
експерименти с различни токсични и опасни за Живота ве-
щества! Списъкът вклкзчва нервнопаралитични газове и
химикали, халкщиногени, йонизираща радиация и др.
През 1995 г. д-р Гарт Никълсън открива доказателства, че
биологичните азенти, използвани по бреме на бойната 6 Залива,
са били произведени в Хк>стън и Бока Рейтън, Флорида, и из-
питвани на затворници 6 Тексас.
През 1997 г. 88 конгресмени подписват писмо, чрез което се
изисква провеждането на разследване за биооръЖията и "синд-
рома на Залиба".
От материала, излоЖен 6 тази и 6 предишната глава, се
виЖда как смесването на икономическите, политическите и
военните интереси води до образуването на изклк>чително
токсичен болестотворен коктейл. Секретни експерименти
със здравето на хората са извършвани и сигурно продълЖават
да се извършват и в други страни по света. Самият факт, че е
възмоЖно съществуването на подобна дейност, показва колко
болен е начинът на мислене на някои индивиди.

След като сте се запознали с всичко изнесено в книгата,

предполагам, че не се учудвате повече защо човечеството сюа-
ба все по-болно. Промяна в системата обаче е невъзможна без
активната намеса на пациентите - настоящи и потенциални!
За да се подобри здравословното състояние на хората като
цяло, всеки трябва да поеме своята отговорност - към себе си
и към всички останали. Лекарите трябва да се обърнат към
здравия разум и медицината да се освободи от догмите, които
я сковават! За да се налоЖи нов тип хуманно здравеопазване, е
необходимо ново съзнание и ценностна система, която да се
базира не върху материалните придобивки, а върху духовност-
та и морала.
Сигурен съм, че имаме волята да вземем съдбата си в свои
ръце и да осигурим здраве за нашата планета, за нас самите и
за бъдещите поколения. Нека го направим!

336
 Библиография
Айк, Д., Бунтът на роботите, "Аратрон", София, 1999
Актуални проблеми на екологията, nog peg. на akag. Г.
Близнакоб, Униберситетско издателство "Cβ. Климент
Охридски", София, 1999
Арнаудов, Г., П. Арнаудова, Terminologia Medica Polyglotta,
"Медицина и физкултура", София, 1992
Атанасов, Н., Д. Маслинков, Флуорна профилактика на зъбния
кариес, "Медицина и физкултура", София, 1987
Витулкас, Г., Здраве и болест - един нов модел, Холистичен
център "Анхира" ООД, София, 1996
Вътрешни болести, под ред. на проф. д-р Ч. Начев, т о м IV;
Терапия на вътрешните болести, под ред. на проф. д-р Н.
Белове&дов, "Знание" ООД, Cm. Загора, 1994
Гълъбов, А., Първа помощ с хомеопатия за всички, "Пара-
лакс", София, 1997
Екологичните предизвикателства на бъдещето, съставите-
ли проф. д-р П. Ганчев и ст.н.с. П. Георгиев, "Партиздат", София,
1989
Захарен диабет у деца и Ъноши - теоретически и практичес-
ки наръчник, под ред. на проф. д-р М. Дамянова, "Рекон", Хасково,
2000
Зографски, Б., К. Кузмов, Вл. Боядгкиев, Р. Тодоров, Тропическа
медицина, "Медицина и физкултура", София, 1984
Зъбният кариес и неговата профилактика, под ред. на доц.
Ботушанов, "Медицина и физкултура", София, 1987
Иванов, Вл., Стрес и психосоматични разстройства, "Психо-
соматична медицина" т о м 1, кн. 1, "Медицина и физкултура",
София, 1993
Иванов, Вл., Психосоматичният подход - път към подобрява-
не качеството на медицинската дейност, "Психосоматична
медицина" т о м 1, кн. 2, "Медицина и физкултура", София, 1993
Карсън, P., Смълчана пролет, "Земиздат", София, 1969
Маккена, Дзк., Алтернативи на антибиотиците, "Хермес",
София, 2000
Маринов, П., Фармакопсихиатрия и психофармакология,
"Пропелер", София, 1999
Маркова, М., Справочник по профилактично хранене, "Меди-
цина и физкултура", София, 1990
МердЖанов, Ч., Едно компрометиращо първенство, Универси-
т е т с к о издателство "Cβ. Климент Охридски", София, 1995

337
 Моноб, Ал., Лекарствена болест, "Ентропия" ООД, София,
1999
Попоб, Ал., Субстратни звена на психосоматичните взаимо-
действия, "Психосоматична медицина" том 1, кн. 1, "Медицина и
физкултура", София, 1993
Радев, М., М. Радков, Cm. ЙочеВ, Инфекциозни болести,
"Медицина и физкултура", София, 1988
Справочник на лекарствените средства, под ред. на проф. д-р
П. Узунов, "Медицина и физкултура", София, 1999
Станков, Г., Универсалният закон, Stankov's Universal Law
Press, Пловдив, Мкшхен, 1999
Стоянов, С, Пестициди в околната среда и хранителните про-
дукти, токсично уврезкдане на човека, клинична картина и профи-
лактика, "Пенсофт", "Паблиш Сай-Сет-Агри" ООД, София, 1999
Стоянов, С, Тезкки метали в околната среда и хранителните
продукти, токсично уврезкдане на човека, клинична картина, ле-
чение и профилактика, "Пенсофт", "Паблиш Сай-Сет-Агри" ООД,
София, 1999
Стоянов, С, И. Алтънкоба, Химически вещества в околната
среда - токсично уврезкдане на черния дроб и имунната система,
"Пенсофт", "Паблиш Сай-Сет-Агри" ООД, София, 1999
Състоянието на планетата 1996, Доклад на и н с т и т у т а
"Уърлдуоч" за напредъка към устойчиво общество, "Кншкен
тигър", София, 1996
Талкенбергер, П., X. Мелер, Медицината през третото
хилядолетие, "К & М", София, 1995
Тодоров, Cm., Социална среда и психосоматични разстройст-
ва, "Психосоматична медицина" том 1, кн. 1, "Медицина и физкул-
тура", София, 1993
Фармакологично повлияване на стреса, под ред. на проф. Ради
Овчаров, "Медицина и физкултура", София, 1988
Физиология - учебник за студенти по медицина и стоматоло-
гия, под ред. на проф. Н. Начев, "Медицина и физкултура", София
1985
Христов, П., Ракът - открито е лекарство, "Артиздат-5",
София, 1995
Blackeslee, D., Thalidomide - A Background Briefing, Internet, Jan.
1998
Boenninghausen, CM., Lesser Writings, Compiled by Thomas
Bradford, M.D. (translated from the original German by Prof. L. Tafel),
B. Jain Publishers (P) Ltd., New Delhi, India, 1990
Breggin, P., Brain Disabling Treatments' in Psychiatry, Springer
Publishing Company, Inc., NY, USA, 1997
Breggin, P., Reclaiming Our Children: A Healing Plan for a Nation
in Crisis, Internet, 2000
Bryson, Ch., The Donora Fluoride Fog: A Secret History of America's
Worst Air Pollution Disaster, Earth Island Journal. Internet, 1998

338
 Chaitow, L., and J. Strohecker, with the Burton Goldberg
Group, You Don't Have to Die: Unravelling the AIDS Myth, Future
Medicine Publishings, Inc., Washington, 1994
Clark, W., At War Within: the Double-Edged Sword of Immunity,
Oxford University Press, 1995
Cohen, M., A Fixed Star in Health Care Reform: The Emerging
Paradigm of Holistic Healing, Internet
Coulter, H. and Fisher, B., A Shot in the Dark, Avery Publishing
Group, Inc., Garden City Park, New York, 1991
Coulter, H., Childhood Vaccinations and Juvenile-Onset (Type-1)
Diabetes (Testimony before the Congress of the USA, House of
Representatives, 1997), NVIC Publication, Internet
Coulter, H., The Controled Clinical Trial, Center for Empirical
Medicine & Project Cure, Washington, DC, 1991
Day, Ph., Cancer: Why we're still dying to know the truth,
Credence Publications, UK, 2001
Day, Ph., Health Wars, Credence Publications, UK, 2001
Deal, G., Mandatory Vaccination is Medical Genocide, June 1996,
Internet
Dowbenko, U., Mind Control Slavery and the New World Order,
Nexus Magazine, vol. 6, № 2, February-March, 1999, Internet
Dufty, W., The Sweetest Poison of All, Nexus Magazine, vol. 7, № 1,
2000,Internet
Ellison, B., and P. Duesberg, The Smon Fiasco, 1996, Internet
Erasmus, U., Fats That Heal, Fats That Kill, Alive Books, Canada,
1993
Fallon, S. and M. Enig, Tragedy and Hype: The Third International
Soy Symposium, Nexus Magazine, vol. 7, № 3, April-May 2000, Inter-
net
Flint, S., L. Enquist, R. Krug, V. Racaniello, A. Skalka, Principles of
Virology. Molecular Biology, Pathogenesis and Control, ASM Press,
Washington, D.C., USA, 2000
Fulder, S., How to Survive Medical Tratment, Century Hutchinson
Ltd., London, 1987
Garrison, R., and E. Somer, The Nutrition Desk Reference, Keats
Publishing, Inc., Connecticut, USA, 1990
Gerson, M., A Cancer Therapy - Results of Fifty Cases,- Gerson
Institute & P.U.L.S.E., USA, 1990
Glasser, G., Dental Fluorosis: A Legal Time Bomb, Feb. 1995,
Internet
Gold, M., The Bitter Truth About Artificial Sweeteners, Nexus
Magazine, vols. 2&3, 1995, Internet
Gregory, S. and Leonardo, B., They Conquered AIDS, Tree of Life
Publications, California, 1989
Griffiths, J. and Ch. Bryson, Toxic Secrets: Fluoride and the A-
Bomb Program, Nexus Magazine, vol. 5, N° 3. 1998, Internet
Griffiths, J., Fluoride: Industry's Toxic Coup, Internet

339
 Guilford, C, Artificial Sweetener Aspartame (Equal,
NutraSiveet) linked to Breast Cancer and Gulf War Syndrome, A
compilation of relevant research evidence, Internet
Haas, E., Staying Healthy with Nutrition, Celestial Arts,
Berkeley, California, 1992
Hanson, J., Testimony from the Committee on Genetics, Presentation
to the Public Advisory Committee of the FDA, Dermatologic and
Ophtalmic Drugs Advisory Committee, Sept. 1997, Internet
Haught, S., The American Experience of Dr. Max Gerson: Censured
for Cring Cancer, P.U.L.S.E., USA, 1991
Hepatitis В Vaccine: The Untold Story, NVIC Publication, 2000
Hill., D., Fluoride: Risks and Benefits?, Internet
Icke, D., The Biggest Secret, Bridge of Love Publications, USA, 1999
Jensen, B., The Chemistry of Man, Bernard Jensen, Escondido,
California, 1983
Jensen, B., Foods That Heal, Avery Publishing Group, Inc., NY,
USA, 1993
Kennedy, D., Fluoridation: A 50 Year Old Blunder and Cover-Up,
Internet
Lanctot, G., The Medical Mafia: How to get out of it and take back
our health & wealth, Here's The Key Inc., 1995
Lanctot, G., Vaccination: The Silent Genocide, Internet
Leading Edge Research Group, General Chronology of Events
1994/1995,Internet
LeShan, L., Holistic Health, Turnstone Press Limited, Welling-
borough, UK, 1984
Mendelsohn, R., Confessions of a Medical Heretic, Contemporary
Books, Chicago, 1979
Mendelsohn, R., How to Raise a Healthy Child... In Spite of Your
Doctor, Ballantine Books, New York, 1993
Miller., J. (special correspondent for Human Life International), Are
New Vaccines Laced With Birth-Control Drugs, Internet, 1995
Miller, N., Experimental Vaccines and Gulf War Syndrome, In-
ternet, 1996
Miller, N., Immunization Theory vs. Reality: Expose on
Vaccinations, Internet, 1996
Miller, N., Vaccines: Are They Really Safe and Effective?, New
Atlantean Press, Santa Fe, CA, 1996
Moskowit'z, R., Vaccination - a sacrament of modern medicine, The
Homoeopath, vol. 12, № 1, 1992
Neustaedter, R., Homeopathic Pediatrics, North Atlantic Books and
Homeopathic Educational Services, Berkeley, California, 1991
Null., G., The Fluoridation Fiasco, Internet
Ornish, D., Dr. Dean Ornish's Program for Reversing Heart Disease,
Ivy Books, New York, 1990
Phillips, A., Dispelling Vaccination Myths: A Documented
Report, Internet

340
 Philpott, W., and D. Kalita, Victory Over Diabetes, Keats
Publishing, Inc., Connecticut, USA, 1983
Price, W., Nutrition and Physical Degeneration, 6-th edition,
Keats Publishing, LA, USA, 1997
Ransom, S., Plague, Pestilence and the Persuit of Power,
Credence Publications, UK, 2001
Rappoport, J., Why Did They Do It? An Inquiry into the School
Shootings in America, Internet
Rifkin, J., The Biotech Century: Harnessing the Gene and Remaking
the World, Internet
Roberts, H., Aspartame (Nutrasweet) Addiction, Internet
Roubos, D., The Margarine Hoax, Nexus Magazine, vol. 4, Nβ 2,
1997,Internet
Ruesch, H., The Drug Story, Internet
Schneibner, V., Vaccination: 100 Years of Orthodox Research Shows
that Vaccines Represent a Medical Assault on the Immune System,
Internet
Severin, K., Immunization: A Pharmasist's View, Journal of the
American Institute of Homeopathy, vol. 87, № 2, Summer 1994
Schachter, M., The Dangers of Fluoride and Fluoridation, Internet,
1996
Schuld, A., The Real Fluoridation Facts, Internet
Siegel, B., Love, Medicine and Miracles, Arrow Books, Great
Britain, 1988
Siegel, B., Peace, Love & Healing, Harper Perennial, USA, 1990
Simonton, O., S. Matthews-Simonton, J. Creighton, Getting Well
Again, Bantam Books, USA, 1980
Valerian, V., Fluoride Reality: Behavioral Effects of Fluorides on
Mass Populations, Internet, July, 1996
Valerian, V., A Chronology of Fluoridation, Internet, Nov. 1997
Webster's Third New International Dictionary of the English
Language Unabridged, Editor in Chief Philip Gove and Merriam-
Webster Editorial Staff, Merriam-Websterq Inc. Publishers, Springfield,
Massachusets, USA, 1981
Werbach, M., Third Line Medicine, Arkana, NY, 1986
Whitaker, J., The Lowdown on Aspartame/NutraSweet, Internet
Woodruff, C, Hepatitis В Vaccine - For Health or Harm, Alive
(Canadian Journal for Health and Nutrition), May 1997

341
 Списък на различни организации, институции
и специализирани издания, цитирани 6 книгата
на български и английски език:

Агенция за защита на околната среда - Environmental Protection

Agency (EPA)
Агенция по федерална сигурност - Federal Security Agency (FSA)
Американска асоциация за напредък 6 науката - American
Association for the Advancement of Science
Американска медицинска асоциация - American Medical Association
(АМА)
Американска стоматологична асоциация - American Dental
Association (ADA)
Американска асоциация no диабет - American Diabetes Association
Американска асоциация no диететика - American Dietetics
Association
Американска психиатрична асоциация - American Psychiatric
Association
Американска фондация no детски паралич - American Foundation of
Infantile Paralysis
Американско дружество no инфекциозни болести - Infectious
Diseases Society of America (IDSA)
Американска академия no педиатрия - American Academy of
Pediatrics (AAP)
Американски центрове за контрол и профилактика на заболявани-
я т а - US Centers for Disease Control and Prevention (CDC)
Американско общество no рака - American Cancer Society (ACS)
Американско химическо общество - American Chemical Society
Американско общество на клиничните патолози - American Society
of Clinical Pathologists
Американско общество по аутизъм - Autism Society of America
"Америкън харт асосиейшън" - American Heart Association
"Америкън колидж ъф имърджънси физишънс" - American College
of Emergency Physicians
"Америкън джърнъл ъф сайкайътри" - American Journal of
Psychiatry
"Америкън джърнъл ъф клиникъл нкзтришън" - American Journal
v
of Clinical Nutrition

342
"Америкън дткърнъл ъф пъблик хелт" - American Journal of Public
Health
Асоциация на американските лекари и хирурзи - Association of
American Physicians and Surgeons (AAPS)
Асоциация "Глутамат" - Glutamate Association
Асоциация на децата с Вродени дефекти - Association of Birth
Defect Children*
"Аустрелиън д>кърнъл ъф хоспитал фармаси" - Australian Journal
of Hospital Pharmacy
Британска асоциация за напредък 6 науката - British Association
for the Advancement of Science
Британска медицинска асоциация - British Medical Association (BMA)
Британски медицински събет - British Medical Council
"Гайд my клиникъл привентиб сървисиз" - Guide to Clinical
Preventive Services
Генерално споразумение no търгобията и т а р и ф и т е - General
Agreement on Trade and Tariffs (GATT)
"Дзкърнъл ъф Америкън дентъл асосиейшън" - Journal of American
Dental Association (JADA)
"ДЖърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън" - Journal of
American Medical Association (JAMA)
"Д&ърнъл ъф ди Америкън академи" - Journal of the American
Academy
"Дгкърнъл ъф клиникъл сайкайътри" -Journal of Clinical Psychiatry
"Д&ърнъл ъф нърбъс енд ментал дизийзиз" - Journal of Nervous and
Mental Diseases
И н с т и т у т за изследване на аутизма - Autism Research Institute
И н с т и т у т за изследване на населението - Population Research
Institute (PRI)
И н с т и т у т за медицински проучвания "Рокфелер" - Rockefeller
Institute for Medical Investigations
Информационна система за докладване на страничните ефекти
от ваксинации - Vaccine Adverse Effects Reporting System (VAERS)
"Кемикъл енд ендЖиниъринг нк>з" - Chemical and Engineering News
"Кетъринг лаборатори" - Kettering Laboratory
"Клинична токсикология на търговските продукти" - Clinical
Toxicology of Commercial Products
"Колидгк ъф Америкън патолъдЖистс" - College of American
Pathologists
Комисия no атомна енергия на САЩ - US Atomic Energy
Commission (AEC)
"Конскзмърс интерест" - Consumers Interest
Кралско медицинско общество - Royal Society of Medicine
"Лансет" - "Lancet"
"Лайф икстеншън фаундейшън" - Life Extention Foundation
"Лекари от Hk> Саут Уейлс за реформа" - NSW Doctors' Reform
Society

343
Лекарстбен т р ъ с т - Drug Trust
"JIuu фаундешдгьн фор нк>тришънъл рисърч" - Lee Foundation for
Nutritional Research
"Майо клиник" - Mayo Clinic
Международна фондация за напредък 6 селското стопанство
Rural Advancement Foundation International (RAFI)
МеЖдународна организ-ация на съкззите на потребителите
International Organization of Consumer Unions
МеЖдународен технически комитет по глутамат - International
Glutamate Technical Committee
МеЖдународна група за най-събременни изследвания - Leading Edge
International Research Group
МеЖдународен образователен борд - International Educational Board
"Мелън UHcmumlom" - Mellon Institute
Министерство на здравето, образованието и благосъстоянието -
Department of Health, Education and Welfare
Министерството на енергетиката на САЩ - US Department of
Energy (DOE)
Министерство на здравето и слуЖби за човека на САЩ - US
Department of Health and Human Services (DHHS)
Министерство на отбраната на САЩ - US Department of Defense
Министерство на селското стопанство на САЩ - US Department
of Agriculture
"МреЖа за защита на потребителя от аспартам" - Aspartame
Consumer Safety Network
"Мклпейшън рисърч" - Mutation research
Национална асоциация на производителите на безалкохолни на-
питки - National Soft Drinks Association (NSDA)
Национален център за здравна с т а т и с т и к а - National Center for
Health Statistics (HCHS)
Национален съвет за научни изследвания - National Research
Council (NRC)
Национален и н с т и т у т no рака - National Cancer Institute (NCI)
Национална фондация за наука - National Science Foundation
Национална академия на науките - National Academy of Sciences
Национален център за токсикологични проучвания - National
Center for Toxicological Research
Национален здравен и н с т и т у т на САЩ - National Institute of Health
(NIH)
Национален информационен център по ваксините 6 САЩ -
National Vaccine Information Center (NVIC)
Национален закон за убреЖдания на децата вследствие на ваксина-
ции - The National Childhood Vaccine Injury Act
"Нешънъл хелт сървейлънс кшшп" на И н с т и т у т а по здравето 6
страните от Британската общност - National Health Surveillance
Unit of the Commonwealth Institute of Health
Национална здравна стратегия - National Health Strategy

344
Национален и н с т и т у т no психично здрабе на САЩ - National
Institute of Mental Health (NIMH)
"Hk) Инглънд д&ърнъл ъф медисин" - New England Journal of Medicine
"НкгротоксиколъдЖи енд т е р а т о л ъ д ^ и " - Neurotoxicology and
Teratology
"ОбщестВо на лекари за реформа" - Doctor's Reform Society
Организация no храните и селското стопанство - Food and
Agricultural Organization (FAO)
"Отийн Ветеране хоспитал" - Oteen Veterans' Hospital
"Офис ъф текнолъдЖи ъф сайънс" - Office of Technology of Science
Под комитет no е ф е к ти т е върху здрабето от Вътрешно приема-
ни флуориди -Subcommittee on Health Effects of Ingested Fluoride
Програма за компенсиране на щ е т и т е от Ваксинации - Vaccine
Injury Compensation Program (VICP)
Програмата на ООН за разбитие - United Nations Development
Program (UNDP)
Система за наблк>дение на страничните ефекти към FDA -
Adverse Reaction Monitoring System
СлуЖба за обществено здраве на САЩ - U.S. Public Health Service
(PHS)
СлуЖба no здравна политика и клинични резултати - Office of
Health Policy and Clinical Outcomes
Споразумение за свободна търговия на Северна Америка - North
American Free Trade Agreement (NAFTA)
Съвещателен к о м и т е т no въпросите на имунизациите -
Immunization Practices Advisory Committee (ACIP)
Управление no храните и лекарствата - Food and Drug
Administration (FDA)
Фондация за научни изследвания, свързани със захарта - Sugar
Research Foundation
Фонд на ООН за населението - United Nations Population Fund
(UNPFA)
Фондация "Келог" - W.K. Kellogg Foundation
Фонд "Общо образование" - General Educational Fund
"Хора срещу рака" - People Against Cancer
Хкзман лайф интернешънъл - Human Life International
Център за изучаване на психиатрия и психология - Center for the
Study of Psychiatry and Psychology
"Ю Ec дЖърнъл ъф дъ нешънъл кенсър инститкзт" - US Journal of
the National Cancer Institute
"Ю Ec еър форс флаинг сейфти мегъзин" - US Air Force Flying
Safety Magazine
"Юнивърсити асосийтс фор едкзкейшън енд пътолъдЖи" -
University Associates for Education and Pathology (UAREP)

345
 Някои уеб сайтобе 6 И н т е р н е т , к ъ д е т о м о ж е т е да намери-
те допълнителна информация, свързана с различните т е м и ,
разглезкдани 6 книгата:

www.all-natural.com
www.aspartamekills.com
www.breggin.com
www. bruha. com/fluoride
www.datafilter.com
www.drrath.nl
www.dorway.com
www.drugawareness.org
www.essential.org/monitor
wwrw.f luoridation.com
www.freeworldalliance.com
www.gulfwarvets.com
www.gval.com
www.healthynet.com
www.heliopol.bg
www.holisticmed.com
www.iahf.com
www.icmj.org
www.lef.org
www.life.ca
www.nexusmagazine.com
www.nofluoride.com
www.parascope.com
www.prozactruth.com
www.pssg.org
www.rense.com
www.trufax.org/vaccine
www.vaccines.bizland.com
www. virusmy th .com

346
 Адреси на някои центробе и организации:
National Vaccine Information Center (NVIC)
512 W. Maple Ave., Suite 206, Vienna, VA 22180, USA
Fax:938-5768
www.909shot.com
e-mail: info@909shot.com
# # #

Vaccine Information and Awareness

12799 La Tortola, San Diego, CA 92129, USA
Fax: 619-484-1187
www.accessl.net/via
# # #
Campaign Against Fraudulent Medical Research (CAFMR)
P.O. BOX 234, Lawson, New South Wales 2783, Australia
Tel.: ++61 (0)2-4758-6822
www.pnc.com.au/~cafmr
# # #

International Advocates for Health Freedom

John C. Hammell, Legislative Advocate
2411 Monroe St.#2 Hollywood, FL 33020 USA
800-333-2553; 954-929-2905; FAX 954-929-0507
FAX ON DEMAND 954-927-8795
www.pnc.com.au/~cafmr/hammell/index.html
www.iahf.com
# # #

Mission Possible International

9270 State Bridge Road Suite 215
Duluth, Georgia 30097, USA

347
 Препоръчителна л и т е р а т у р а
На български език:
"Едно компрометиращо първенство" - проф. Чудомир
Мерджанов
"Органон на лечебното изкуство" - д-р Самуел Ханеман
"Здраве и болест - един нов модел" - Георзос Витулкас
"Гладубане за здраве" - проф. Юрий Николаев
"Лк>бов, медицина и чудеса" - д-р Бърни Сийгъл
"За смъртта и умирането" - д-р Елизабет Кк>блер-Рос
"Какво не казват лекарите" - Лин Мактагарт

На английски език:
"Nutrition and Physical Degeneration" - Dr. Weston Price
"The Chemistry of Man" - Dr. Bernard Jensen
"Fats That Heal, Fats That Kill" - Udo Erasmus
"Dr. Dean Ornish's Program for Reversing Heart Disease" - Dr.
Dean Ornish
"The Drug Story" - Morris Bealle*
"The Medical Mafia: How to get out of it and take back our
health and wealth" - Dr. Guylaine Lanctot
"Confessions of a Medical Heretic" - Dr. Robert Mendelsohn
"How to Raise a Healthy Child... In Spite of Your Doctor" - Dr.
Robert Mendelsohn
"A Shot in the Dark: Why the P in the DPT vaccination may h^
hazardous to your child's health" - Harris Coulter & Barbara Loe
Fisher
"Vaccines: Are They Really Safe and Effective? - A Parent's
Guide To Childhood Shots" - Neil Z. Miller
"Peace, Love and Healing" - Dr. Bernie Siegel
"On Children and Death" - Dr. Elizabeth Kubler-Ross
"Living with Death and Dying" - Dr. Elizabeth Kubler-Ross
"Working it Through" - Dr. Elizabeth Kubler-Ross

* Тази книаа могкете да прочетете 6 Интернет на адрес:

www.geocities.com/CollegePark/8273/bealle.htm

348
 "Пърба помощ
с хомеопапшя за бсички'

Д-р Атанас Гълъбоб

1. Hα достъпен език разяснява същността на хомеопати-

ята като лечебна система и на холистичния подход 6 медици-
ната.
2. Обясняба особеностите на хомеопатичното лечение при
хора с остри и хронични заболявания.
3. Дава ценни и лесни за приложение съвети за самолечение
с хомеопатия на деца и възрастни при:
-различни бидове наранявания, операции, слънчев удар
- настинка и грип
- възпаления на гърлото и на ушите, псевдокруп
- хранително отравяне, уртикария, морска болест и др.
4. Разглежда по-подробно някои хомеопатични лекарства и
тяхното приложение при различни болестни състояния.

Книгата е с меки корици, 126 стр., 4 лв.

За повече информация: тел. (02) 317393 (сутрин),
580454 (следобед) д-р А. Гълъбов
e-mail: realtime@abv.bg; holoshom@yahoo.com
 "Терапевтичен наръчник по хомеопатия"
Д-р Атанас Гълъбов

"...Тази книга е ценен помощник за всички истински хомеопа-

ти..." - д-р Алфонс Гьойкенс, директор на Клиничния център за обу-
чение по класическа хомеопатия 6 Хехтел, Белгия.

1. РазглеЖда задълбочено 9 оснобни травматични лекарст-

6а и лечението при всякакви спешни и теЖки състояния - всич-
ки видове травми; шок; кома; посттравматично стресово раз-
стройство; хирургични проблеми, вклк>чително и стоматоло-
гични; сепсис; тетанус; остра бъбречна недостатъчност; сър-
дечни проблеми; апоплексия; терминални състояния; теЖки ин-
фекииозни заболявания; заболявания на горните дихателни пъ-
тища; невралгии, херпес зостер и др.
2. Проблеми при бременните Жени, в пуерпериума и при но-
вородени.
3. СъдърЖа специален раздел за ваксинациите и лечение на
ваксиноза (болести след ваксинация), както и профилактиката
с хомеопатия.
4. РазглеЖда малко познати, но много ценни лекарства за
всекидневната практика; с примери.
5. Посочва рубрики в реперториума, свързани със съответ-
ните състояния, както и някои допълнения на лекарства в раз-
лични рубрики, които липсват в SynthesisS и 7.
6. Изяснява от медицинска гледна точка някои термини и
понятия, срещащи се в хомеопатичната литература.
7. Дава ценни практически съвети относно воденето на
случаи и назначаването на лекарствата, както и по отношение
на диференциалната диагноза.
8. Вкл1очва над 400 случая от практиката на много водещи
хомеопати в света от Ханеман до днес, илкзстриращи лечебния
подход и възмоЖности при различните болестни състояния!

Книгата е луксозно изда7ше с твърди корици, 450 стр., 50 лв.

За повече информация: тел. (02) 317393 (сутрин),
580454 (следобед) д-р А. Гълъбов
e-mail: realtime@abv.bg; holoshom@yahoo.com
 За абтора

Атанас Гълъбов е роден през 1962 г.

Завършва медицина през 1991 г.
Заедно със своите колеги д-р Дора Пачо-
ва и д-р Петър Найденов организират пър-
вия в страната двегодишен курс по класи-
ческа хомеопатия от 1993 до 1995 г. съвмес-
тно с Лондонския колеок по класическа хо-
меопатия.
Преминава тримесечно индивидуално обучение при един от
най-известните съвременни лекари хомеопати д-р Алфонс
Гьойкенс в Клиничния учебен център по класическа хомеопа-
тия в Хехтел, Белгия. Посещавал е семинари и на Георгос
Витулкас, Докеръми Шер, Пол ХерскЪ и други световно призна-
ти специалисти в тази област.
Участвал е в превеждането и издаването на няколко книги
по хомеопатия в България.
От 1995 до 1999 г. е председател на Асоциацията на лека-
рите хомеопати в България, която е асоцииран член на Евро-
пейския комитет по хомеопатия от 1996 г.
Автор е на книгите "Първа помощ с хомеопатия за всич-
ки" и "Терапевтичен наръчник по хомеопатия", както и на
много статии за хомеопатията и холистичната медицина.
 Фондация "Център за Надеж-
да" е учредена през 1997 година от
родители на увредени близначета.
Целите са: подкрепа на децата с
теЖки мноЖествени увреЖдания на
здравето 6 България, на техните
семейства и терапевти; солидари-
зиране на общественото мнение с
проблемите на тези деца, вкл1очи-
телно
т а
чрез изяви в медиите; защи-
правата на болните деца и по-
мощ при социалната им интегра-
ция
-
Рискът да бъде увредено здра-
вето на децата поради недоносеност, ваксинации, травми и
много други причини продължава да съществува. Увредените
деца порастват като трайно инвалидизирани и със специални
нуЖди.
На територията на София т е са над 100. Досега най-теЖ-
ките случаи не са третирани в нито един от съществуващите
детски обучителни дневни центрове. Гршката за т я х поемат
семействата им, което е непосилна задача. Психически се пре-
товарват и здравите деца в такива семейства, нарушават се и
техните права. Често някой от родителите няма възмоЖност
за личностна и професионална реализация, защото е постоянен
придруЖител.
С благодарност ще приемем
съдействие и финансова подкрепа
Банкова сметка в USD: 1101264507
Банкова сметка в EURO: 1401264508
Банков код: 89098905
Международна банка за търговия и развитие
Банкова сметка в лева: 1010393205
Банков код: 62196214
Булбанк АД, пл. "Cβ. Неделя" № 7
За контакти: Зоя Трифонова -
председател на асоциацията
т е л . 946 41 80 / GSM 088 54 36 94
zoya@bgnet.bg
http://www.center-for-hope.dir.bg